Нилофер Мърчант: Имате среща? Разходете се

Нилофер Мърчант предлага една малка идея, която може да има голямо влияние върху живота и здравето ви: Следвашият път, когато имате среща с някой, направете я 'среща-разходка': нека идеите струят, докато се разхождате и говорите.

Това, което правите,

точно сега, в този момент,

ви убива.

Повече от автомобилите или Интернет,

или дори онова малко мобилно устройство, за което все говорим,

технологията, която използвате най-много почти всеки ден

е това, вашето седалище.

В днешни дни хората седят 9,3 часа на ден,

което е повече отколкото спим, 7,7 часа.

Седенето е толкова невероятно преобладаващо,

че дори не се питаме колко го правим,

и понеже всички други го правят,

дори не се усещаме, че не е добре.

По този начин, седенето е станало

нещо като пушенето в нашата генерация.

Разбира се, има здравословни последствия от това,

плашещи такива, повече от коремната обиколка.

Неща като рак на гърдата или рак на дебелото черво

са директно свързани с липсата на физически активности,

фактически десет процента за всяко едно от тези.

Шест процента за порок на сърцето,

седем процента за диабет тип 2,

това е болестта, която уби баща ми.

Сега, която и да е от тези статистики би трябвало да ни убеди

да ставаме повече,

но ако сте като мен, това няма да проработи.

Социалното взаимодействие ме накара да се размърдам.

Някой ме покани на среща,

но не успя да ме вкара в

стандартната зала за конференции и ми каза:

'Трябва да разходя кучетата си утре. Можеш ли да дойдеш тогава?'

Изглеждаше малко странно,

и всъщност през тази първа среща си спомням как си мислих:

'Аз трябва да задам следващия въпрос,'

защото знаех, че ще дишам тежко и ще пъшкам

през този разговор.

Въпреки това, взех тази идея и я направих моя.

Вместо да ходя на срещи на кафе

или във флуоресцентно-осветени зали за конференции,

аз изисквам от хората да ходят на срещи-разходки,

някъде към 20-30 мили седмично.

Това промени живота ми.

Но преди това, онова което всъщност се случи бе,

че си мислех за това по следния начин:

можеш да се грижиш за здравето си,

или можеш да се грижиш за облигациите си,

и едното винаги идваше за сметка на другото.

Тъй че сега след няколко стотин такива срещи-разходки,

аз научих някои неща.

Първо, съществува това невероятно нещо,

когато всъщност излезнеш от кутията,

което довежда до мислене извън кутията.

Дали е природата или самото упражнение, то наистина работи.

И второ, и може би най-отразяващото се,

е това, колко много всеки един от нас

може да държи проблеми в опозиция,

когато те в действителност не са такива.

И ако ще решаваме проблеми

и ще гледаме на света по друг начин,

дали е правителство или бизнес,

или проблеми с околната среда, създаване на работни места,

вероятно можем да помислим, как да формираме тези проблеми по начин,

по който и двете неща да са истина.

Защото това беше, когато това се случи

с тази идея за ходене-и-говорене,

когато нещата станаха изпълними, устойчиви и приложими.

Тъй като започнах тази лекция, говорейки за седалището,

ще завърша с това:

ходете и говорете.

Извървете това, за което говорите.

Ще бъдете учудени, как свежият въздух докарва свежи мисли,

и начина, по който това става,

ще донесе в живота ви изцяло нови набори от идеи.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)