Свещенна Икономика с Чарлз Айзенщайн - късометражен филм

Directed by Ian MacKenzie http://ianmack.com
Produced by Velcrow Ripper, Gregg Hill, Ian MacKenzie

READ THE BOOK http://sacred-economics.com

Sacred Economics traces the history of money from ancient gift economies to modern capitalism, revealing how the money system has contributed to alienation, competition, and scarcity, destroyed community, and necessitated endless growth.

Today, these trends have reached their extreme - but in the wake of their collapse, we may find great opportunity to transition to a more connected, ecological, and sustainable way of being.

This short contains some visuals from the upcoming feature doc Occupy Love http://occupylove.org

FULL CREDITS

Directed & Edited by Ian MacKenzie
Producers: Ian MacKenzie, Velcrow Ripper, Gregg Hill
Cinematography: Velcrow Ripper, Ian MacKenzie
Animation: Adam Giangregorio, Brian Duffy
Music: Chris Zabriskie
Additional footage: Steven Simonetti, Pond 5, Youtube
Stills: Kris Krug, NASA
Special thanks: Charles Eisenstein, Stella Osorojos, Hart Traveller, Clara Roberts-Oss, Line 21 Media

Всеки път, когато искате да разберете нещо...

Защо едно или друго нещо се случва?

Защо има криза на био-разнообразието?

Защо сондираме за повече нефт,

докато той замърсява атмосферата

и причинява петролни разливи? Защо?

И се питате защо!?

И след последователно търсене на причина,
стигате винаги до парите.

Говоря много за историята на същността,
която всяка култура има,

и отговаря на въпроса - Какво сте?

Какво е да си човек?

И тя казва, че сте едно отделно същество,

сред други отделни същества,

във вселена, която също е отделена от вас.

Ти не си аз, това растение не е мен,

то е нещо отделно.

И точно тази история за същност създава нашия свят.

Ако сте отделна същност

и има други отделни същности наоколо,

други биологични видове наоколо,

вселената в основата си е безразлична към вас

или дори враждебна, тогава вие
несъмнено искате да контролирате.

Вие искате да имате превъзходство над други същества

и над тези непостоянни, своеволни природни сили,

които могат да ви унищожат по всяко време.

Тази история става отживелица,

вече престава да е истина.

Не резонираме с нея повече.

Тя всъщност генерира кризи, нерешими

с методите на контрол.

Това е което прочиства пространство за да можем

да навлезем в нова история на същността си
и нова история на хората.

(вятърен звънец)

Парите са споразумение.

Те нямат стойност сами за себе си.

Имат стойност, защото хората се съгласяват,
че имат стойност.

Икономистите ще ви кажат какво правят парите.

Че улесняват обмена.

Използвате ги да пресмятате неща
и да спазвате отчетност.

Написвате някакви числа

на магична хартия, наречена чек,

и можете да накарате всякакви изобилни блага

да влязат в дома ви.

Можете дори да причините мъка на хиляди хора,

ако сте един от висшите инициатори
на магията на парите.

Недостига е заложен в паричната система,

на най-очевидното ниво.

Това е заради начина по който парите се създават,

като дълг пораждащ лихви.

Всеки път, когато една банка създава заем,

или Федералния Резерв създава пари,

тези пари пораждат съответният дълг,

и дълга, заради добавената лихва върху стойноста си

е винаги по-голям от сумата пари.

Всъщност това поражда съперничество между хората

за вечно недостатъчните пари.

Растежа е още нещо заложено в паричната ни ситема.

Ако сте банка, ще дадете заем на хора,

които ще създадат нови блага и услуги,

за да могат да спечелят и да платят обратно заема.

Няма да дадете заем на някой,

който не създава блага и услуги.

Ето защо парите отиват към тези,
които ще създадат още повече от тях.

Но в същността си икономическият растеж значи,

че трябва да намерите нещо,

което е било природно и да го превърнете в стока,

или е било взаимоотношение на даряване

и да го превърнете в услуга.

Трябва да намерите нещо,
което някога хората са имали безплатно

или са правели за себе си или един за друг

и да им го отнемете,
след което някак да им го продадете.

Превръщайки нещата в суровини,

ние се откъсваме от природата,

както се откъсваме от общността.

Гледаме на природата, като че
тя е просто сбор от материали

И това ни прави много самотни

и ни оставя с много нереализирани
основни човешки нужди.

И ако имате пари,

може да се опитате да задоволите този глад
чрез покупки,

купувайки вещи или трупайки самите пари.

Разбира се, сега вече се доближаваме
до края на икономическият растеж.

Планетата ни не може да поддържа
много повече растеж

Ето защо днешната криза няма да си отиде.

Едно от нещата, за които говоря е чувството

за неправда, което изпитвах като дете.

Мисля, че всички деца имат сходно усещане,

че не би трябвало да е така.

Например, че не би трябвало да мразим понеделниците,

и да бъдем щастливи,
когато не ни се налага да ходим на училище.

Училището би трябвало да бъде нещо което обичаме.

Животът би трябвало да бъде нещо което обичаме.

Не сме спечелили никое от нещата, които наистина

ни поддържат живи или правят живота добър.

Не сме спечелили въздуха.
Не сме спечелили да се родим.

Не сме спечелили своето зачеване.

Не сме спечелили възможността си да дишаме.

Не сме спечелили планета, която ни осигурява храна.

Не сме спечелили Слънцето.

Ето защо, мисля, че на някакво ниво,
хората имат тази вродена признателност.

Защото на някакво ниво знаем,
че не сме спечелили никое от тези неща.

Знаем, че животът е дар.

Ами, ако знаете, че сте получили подарък,

тогава естествената реакция е признателност,

желание да дариш на свой ред.

В даряваща икономика, не е истина,
както в монетарната икономика,

че всеки е конкурент с всеки друг.

В даряващо общество, ако имате повече от нужното,

го дарявате на някой в нужда.

Ето как придобивате обществено положение.

И точно от там идва сигурността.

Защото, ако изградите цялата тази признателност,

тогава хората също ще се погрижат за вас.

И ако няма даряване, тогава няма и общност.

И наблюдаваме, как докато обществото
става все по-монетарно,

общноста изчезва.

Хората милеят за нея, но не можете да имате общност

като добавка към монетарен живот.

Всъщност трябва да се нуждаем един от друг.

Хората желаят да се възползват от своите дарове

и ако те бяха безплатни, щяха да го направят.

Но парите са толкова често бариера.

Хората си казват - Колко бих искал да направя това,
но мога ли да си го позволя? Практично ли е?

Парите ги спират. Какво красиво нещо бих направил?
Какво имам желание да направя?

Би ли било да създам големи градини за да могат

бездомни хора да се грижат за тях
и да се свържат отново с природата?

Би ли било да изчистя бунище за токсични отпадъци?

Какво бихте направили?

Какво красиво нещо бихте направили?

И защо не е практично да се правят тези неща?

Защо няма пари в тези неща?

Икономика, която съдържа принципите на даряване

е икономика, която просто е заземена в истината.

Задачата пред нас е да подравним парите

с истинският израз на нашите дарове.

Това изисква съвсем различен механизъм

за създаване и обръщение на парите.

Той включва неща като негативна лихва,

която обръща ефектите на лихварството.

Той включва неща като инкорпориране на разходите,

така че да не може да замърсяваш и някой друг

или бъдещите поколения да плащат цената за това.

Той включва социален дивидент:

да се споделят богатствата, придобити от това,
което трябва да са общи блага

- земята, питейната вода, културното ни наследство.

Той включва релокализация
на много икономически функции.

Той включва всякакви видове пиър ту пиър финансиране

и пиър ту пиър революцията.

Какво е нужно за да се придвижим отвъд
настоящата монетарна система?

Настоящата монетарна система
просто работи все по-зле.

Растежа може да бъде поддържан
на постоянно покачваща се цена.

Дори най-големите ни усилия
не могат да поддържат икономически растеж

толкова бърз, че системата да работи

- и това създава още повече нищета.

Хората просто не могат да го издържат повече.

Дори хората на върха, дори най-успелите

в тази изкуствено създадена конкуренция,

дори те не са щастливи.

И за тях тази система не работи.

Ето защо, мисля че ще станем свидетели
на серия от кризисни моменти,

всеки по-тежък от предишния.

И във всеки кризисен момент

ще имаме възможност за колективен избор:

да се откажем ли от играта
и да се приобщим към хората?

Или да се вкопчим още по-силно?

Наистина зависи от нас да определим

в кой момент тази точка на пробуждане ще настъпи.

Било ли е всичко това една голяма грешка?

Това е добър въпрос и със сигурност
понякога изглежда точно така.

Когато се огледате наоколо към ужасите,

които са се случили на тази Земя

и които продължават и в този момент.

И някои хора мислят: Просто не искам нищо от това,

цивилизацията е била огромна грешка.

Аз прозрях цялото това пътуване на разделението

не като грешка, а като част от по-голям процес.

Мисля, че той е започнал с природозащитническото движение през 60те години,

което беше първото пробуждане към общо съзнание.

И астронавтите полетяха в космоса

и преживяха връхната точка на изолацията.

И снимките, които ни изпратиха обратно,

дори днес провокират любов в нас.

Така, че се влюбваме в Земята.

Това е част от преминаването ни в зрялост.

Другата част е идването на времето за изпитание,

когато старият сват се разрушава,

а нов свят се ражда на негово място.

Детето играе и развива своите дарби,

но не ги използва за истинското им предназначение още.

И точно това прави човечеството.

Държим се глупаво,

играейки с нашите технологични и културни дарове

и развивайки тези дарове.

Сега навлизаме в своята зрялост и е време

да ги приложим към нашата истинска цел.

В началото, мисля, че ще трябва просто да поправим

нанесените щети.

И има много изцеление, което трябва да бъде направено,

всъщност почти е невъзможно.

Би могло да се каже, че нашата задача

е да създадем чудо тук на Земята.

Казвам, че е нещо невъзможно, от гледна точка

на старото разбиране за реалността,

но възможно от едно ново разбиране.

И всъщност, е необходимо.

И всъщност, всичко по-малко от това
дори не заслужава да се опитва.