Как една стотинка ме накара да се почувствам като милионерка
-
0:01 - 0:05Аз съм на пет и съм много гордa.
-
0:05 - 0:08Татко току що е построил най-хубавата външна тоалетна
-
0:08 - 0:11в нашето малко село в Украйна.
-
0:11 - 0:14Вътре има една зейнала воняща дупка в земята,
-
0:14 - 0:18обаче отвън е покрита с перлено бели плочки
-
0:18 - 0:22и буквално блести на слънце.
-
0:22 - 0:26Почувствах се толкова горда и важна, че
-
0:26 - 0:29се самопровъзгласих за лидер на малката си група приятели
-
0:29 - 0:31и измислях мисии за нас.
-
0:31 - 0:34Дебнехме от къща на къща
-
0:34 - 0:37в търсене на мухи, попаднали в паяжини
-
0:37 - 0:40и ги освобождавахме.
-
0:40 - 0:42Четири години по-рано, когато бях на годинка,
-
0:42 - 0:43след аварията в Чернобил,
-
0:43 - 0:46започна да вали черен дъжд
-
0:46 - 0:48и косата на сестра ми падаше на кичури.
-
0:48 - 0:50Прекарах девет месеца в болница.
-
0:50 - 0:52Посещенията там не бяха разрешени, така че се
-
0:52 - 0:56наложи майка ми да подкупи една санитарка.
-
0:56 - 0:59Тя й даде сестринска униформа и така мама
-
0:59 - 1:03всяка вечер успяваше да се промъкне при мен.
-
1:03 - 1:06И ето, пет години по-късно - светлина в тунела.
-
1:06 - 1:10Благодарение на Чернобил получихме убежище в САЩ.
-
1:10 - 1:14Аз вече съм на 6 и не плача, когато напускаме дома си,
-
1:14 - 1:15за да дойдем в Америка.
-
1:15 - 1:19Очаквам Америка да е място пълно с редки и прекрасни
-
1:19 - 1:23неща като банани и шоколад
-
1:23 - 1:26и Базука дъвки.
-
1:26 - 1:30Базука дъвки с картинки вътре,
-
1:30 - 1:33които получавахме веднъж годишно в Украйна
-
1:33 - 1:37и трябваше да дъвчем по едно парченце цяла седмица.
-
1:37 - 1:39В първия ни ден в Ню Йорк
-
1:39 - 1:41с баба ми намерихме една стотинка
-
1:41 - 1:45на пода на приюта за бездомни, където бяхме отседнали.
-
1:45 - 1:46Ние обаче не знаехме, че това всъщност е приют за бездомни.
-
1:46 - 1:49Мислехме, че това е хотел, пълен с много плъхове.
-
1:49 - 1:54Когато намерихме стотинката, почти залепена за пода,
-
1:54 - 1:57си помислихме, че някой много богат човек трябва да я изпуснал там,
-
1:57 - 2:00защото обикновените хора не изпускат пари просто така.
-
2:00 - 2:02Държах ръждясалата, лепкава монета
-
2:02 - 2:05в дланта си
-
2:05 - 2:08и имах чувството, че държа цяло състояние.
-
2:08 - 2:10Реших, че ще си купя цяла дъвка
-
2:10 - 2:12само за мен.
-
2:12 - 2:16В този момент се чувствах като милионерка.
-
2:16 - 2:18Около година по-късно отново се почувствах така,
-
2:18 - 2:21когато намерихме торба с плюшени играчки захвърлена на боклука.
-
2:21 - 2:23Изведнъж имах повече играчки
-
2:23 - 2:25от когато и да било в живота си.
-
2:25 - 2:28Имах същото чувство и когато се почука на
-
2:28 - 2:30вратата на апартамента ни в Бруклин веднъж.
-
2:30 - 2:32Със сестра ми отворихме и видяхме доставчика на пица,
-
2:32 - 2:35с кутия пица, която не бяхме поръчвали.
-
2:35 - 2:38Тогава ядохме пица за първи път в живота си
-
2:38 - 2:41и й се наслаждавахме парче по парче.
-
2:41 - 2:44Доставчикът стоеше там и се взираше в нас с почуда.
-
2:44 - 2:47Каза ни, че трябва да платим, но ние не говорихме английски.
-
2:47 - 2:50Майка ми излезе, той си поиска парите,
-
2:50 - 2:51а тя нямаше достатъчно.
-
2:51 - 2:54Всеки ден ходеше пеша 50 пресечки до работа,
-
2:54 - 2:57само за да не дава пари за автобус.
-
2:57 - 2:59Тогава съседката ни се показа на вратата,
-
2:59 - 3:01и почервеня от яд, когато разбра,
-
3:01 - 3:04че тези имигранти от долния етаж
-
3:04 - 3:08са се докосвали до нейната пица.
-
3:08 - 3:09Всички бяха разстроени.
-
3:09 - 3:13Но пицата беше вкусна.
-
3:13 - 3:19Години наред не осъзнавах колко малко сме имали.
-
3:19 - 3:21Решихме да отпразнуваме 10-годишния си юбилей от пристигането ни в Америка
-
3:21 - 3:24като резервираме стая в хотела,
-
3:24 - 3:26в който бяхме първата ни вечер в САЩ.
-
3:26 - 3:29Рецепционистът се засмя и каза:
-
3:29 - 3:32"Не можете да резервирате стая тук. Това е приют за бездомни."
-
3:32 - 3:34Бяхме шокирани.
-
3:34 - 3:38Съпругът ми Браян също е бил бездомен като дете.
-
3:38 - 3:41Семейството му е загубило всичко, когато е бил на 11.
-
3:41 - 3:44Трябвало е да живее по мотели с баща си.
-
3:44 - 3:47Там са им взимали всичката храна и не са им я давали
-
3:47 - 3:50докато не си платят сметката за престоя.
-
3:50 - 3:52Веднъж Браян получил кутия
-
3:52 - 3:56мюсли, пълна с хлебарки.
-
3:56 - 3:58Но той си имал нещо.
-
3:58 - 4:00Навсякъде със себе си носел кутия за обувки,
-
4:00 - 4:03пълна с девет комикса,
-
4:03 - 4:06две книжки за G.I. Joes, нарисуван да изглежда като Спайдърмен
-
4:06 - 4:09и пет робота Gobots. Това било неговото съкровище.
-
4:09 - 4:12Неговата колекция от герои,
-
4:12 - 4:15които го държали надалеч от банди и наркотици и
-
4:15 - 4:17които не му позволили да се откаже от мечтите си.
-
4:17 - 4:18Ще ви разкажа за още един
-
4:18 - 4:21бивш бездомник, член на нашето семейство
-
4:21 - 4:23Това е Скарлет.
-
4:23 - 4:26Някога Скарлет била използвана като примамка в кучешки боеве.
-
4:26 - 4:28Връзвали я и я хвърляли на ринга,
-
4:28 - 4:32за да може другите кучета да се настървят преди същинските боеве.
-
4:32 - 4:37Сега тя се храни с био храни,
-
4:37 - 4:39спи на ортопедично легло, на което е изписано името й.
-
4:39 - 4:44А когато наливаме вода в купичката й,
-
4:44 - 4:48тя все още поглежда нагоре към нас и маха с опашка в знак на благодарност.
-
4:48 - 4:51Понякога с Браян я разхождаме в парка,
-
4:51 - 4:53тя се рови в тревата,
-
4:53 - 4:56а ние просто я наблюдаваме.
-
4:56 - 4:57После се споглеждаме
-
4:57 - 5:01и чувстваме благодарност.
-
5:01 - 5:05Забравяме за всичките си проблеми като нови представители на средната класа,
-
5:05 - 5:07за всичките си разочарования
-
5:07 - 5:10и се чувстваме като милионери.
-
5:10 - 5:11Благодаря ви.
-
5:11 - 5:15(Аплодисменти)
- Title:
- Как една стотинка ме накара да се почувствам като милионерка
- Speaker:
- Таня Луна
- Description:
-
След аварията в Чернобил, Таня, тогава малко момиченце, и родителите й получават убежище в САЩ и напускат Украйна. Един ден, на пода на приют за бездомни в Ню Йорк, където семейството отсяда, Таня намира една стотинка. Никога преди не се е чувствала толкова богата. Един сладко-горчив разказ за радостите от детството - и как да ги запомним.
- Video Language:
- English
- Team:
closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 05:31
![]() |
Darina Stoyanova approved Bulgarian subtitles for How a penny made me feel like a millionaire | |
![]() |
Darina Stoyanova edited Bulgarian subtitles for How a penny made me feel like a millionaire | |
![]() |
Darina Stoyanova edited Bulgarian subtitles for How a penny made me feel like a millionaire | |
![]() |
Anton Hikov accepted Bulgarian subtitles for How a penny made me feel like a millionaire | |
![]() |
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for How a penny made me feel like a millionaire | |
![]() |
Ina Krasteva edited Bulgarian subtitles for How a penny made me feel like a millionaire | |
![]() |
Darina Stoyanova edited Bulgarian subtitles for How a penny made me feel like a millionaire |