Архитектурните тайни на древните чудеса на света

Как са успели древните цивилизации да преместят огромни камъни, за да построят Стоунхендж, Пирамидите и статуите на Великденските острови? В този кратък и възхитителен разговор, стипендиантът на TED Брандън Клифърд разкрива архитектурните тайни на миналото и показва как можем да използваме тези гениеални техники, за да строим за бъдещето. "В ера, в която проектираме сградите да издържат 30, а може би 60 години," казва той, "бих се радвал да науча как да създам нещо, което да издържи цяла вечност."

Смятате ли, че нещата, които строим днес,

ще бъдат смятани за чудеса в бъдеще?

Помислете за Стоунхендж,

Пирамидите,

Мачу Пикчу и Великденските острови.

Сега, те всички са доста различни
от нещата, които правим днес,

със своите масивни камъни,

сглобени по сложен,
но привидно нелогичен начин,

а всички следи от построяването им

са заличени,

обвивайки ги в мистерия.

Изглежда сякаш хората не биха могли
да построят тези неща,

защото не са построени от хора.

Те са били майсторски изработени
от праисторическа раса от гиганти,

познати като Циклопи.

(Смях)

И аз си сътруднича
с тези чудовища,

за да науча тайните им
как са местили тези огромни камъни.

И както се оказва,
Циклопите дори не са толкова силни.

Те са просто много умни
и карат материалите да работят за тях.

Видео клиповете, които виждате зад мен на
големи камъно-подобни, клатещи се същества

са резултата от това сътрудничество.

Добре, Циклопите може и да са
митични същества,

но тези чудеса все пак са истински.

Хората са ги създали.

Но те са създали и митовете,
които ги обграждат,

и когато става дума за чудеса,
има силна връзка

между митовете и реалността.

Вземете например
Великденските острови.

Когато Холандските изследователи
са открили острова за първи път,

те попитали народа на Рапа Нуи

как предците им са успели
да преместят онези огромни статуи.

И хората от Рапа Нуи казали,

"Нашите предци не са местили статуите,

защото статуите са ходили сами."

С векове това е било пренебрегвано,
но всъщност е истина.

Статуите, познати като моаи,
са били транспортирани изправени,

като са били клатени
от една страна на друга.

Да?

Колкото и да са впечатляващи мoаи
за посетителите днес,

само си представете какво
би било ако бяхте там,

когато колосални мoаи,
са марширували из острова.

Защото истинският паметник
не са самите обекти,

а културният ритуал
на вдъхване на живот на камъка.

Така че като архитект,
аз преследвам тази мечта.

Как можем да променим представата си за
строителството, за да се докоснем до мита?

Това, което правя,
е да се предизвиквам сам,

създавайки серия от представления

на древната и доста проста задача

да местя и изправям големи тежки обекти,

като този близо 5-метров мегалит,
проектиран да се движи по сушата

и да стои изправен;

или този 1800-килограмов бегемот,
който оживява сам,

за да танцува на сцената.

И открих,
че когато мисля за архитектурата

не като за краен продукт,
а като за представление,

от идеята до завършването,

в крайна сметка преоткриваме наистина
умни начини да строим нещата днес.

Знаете ли, толкова често дискусиите
свързани с бъдещето ни

се фокусират върху технологиите,
ефикасността и скоростта.

Но ако съм научил нещо от Циклопите,

то е, че чудесата
могат да са умни, впечатляващи

и устойчиви -

заради своята маса и мистерия.

И докато хората все още искат да знаят
как са били построени тези древни чудеса,

аз все така питам Циклопите
как да създам мистерията

която предизвиква хората
да си задават този въпрос.

Защото в ера,
в която проектираме сгради,

които да устоят 30, може би 60 години,

ще съм щастлив да науча
как да създам нещо,

което да удивлява за вечността.

Благодаря.

(Аплодисменти)