Нямате представа откъде всъщност идват камилите

Камилите са толкова добре адаптирани към пустинята, че е трудно да си ги представим да живеят някъде другаде. Ами ако сме бъркали? Ами ако тези големи гърбици, стъпала и очи са еволюирали за различен климат и за различно време? Присъединете се към Латиф Насер от Радиолаб, който ще ви разкаже изненадващата история за това как една странна миниатюрна вкаменелост е преобърнала начина, по който той вижда камилите, а и света.

Това е разказ

за това как знаем каквото знаем.

Това е разказ за тази жена,

Наталия Рибчински.

Тя е палеобиолог,

което означава, че специалността ѝ е
да изравя много древни мъртви неща.

(Аудио) Наталия Рибчински: Да, веднъж
някой ме нарече "Д-р Умрели Работи".

Латиф Насер: Мисля,
че тя е особено интересна

поради мястото, където
изравя тия неща,

е далеч зад Полярния кръг
в Канадската тундра.

Един летен ден през 2006-та

тя е била на разкопки на място,
наречено Файлс Лийф Бед,

на по-малко от 10 градуса ширина
от магнитния северен полюс.

(Аудио) НР: Изобщо няма да звучи
толкова вълнуващо,

защото беше цял ден ходене,
с раница, GPS

и бележник, събирайки всичко, което
би могло да бъде вкаменелост.

ЛН: И в един момент тя забелязала нещо.

(Аудио) НР: Ръждиво на цвят,

горе-долу колкото дланта ми.

Просто лежеше на повърхността.

ЛН: Отначало е помислила,
че е било просто парче дърво,

понеже точно такива неща
са били откривани

във Файлс Лийф Бед преди това --
части от праисторически растения.

Но същата нощ, в лагера...

(Аудио) НР: ... Вадя лупата,

вглеждам се по-отблизо и осъзнавам,

че това дърво не изглежда да има пръстени.

Може би е ефект от съхранението,

но наистина изглежда като...

кост.

ЛН: Хм. И през следващите четири години

тя се връщала отново и отново
на това място,

и в крайна сметка събрала 30 фрагмента
от същата тази кост,

повечето от тях съвсем мънички.

(Аудио) НР: Не е кой знае колко.
Събира се в малка торбичка с цип.

ЛН: Опитала се да ги подреди като пъзел.

Но е било трудно.

(Аудио) НР: Раздробен е
на толкова много малки частички,

Опитвах се да използвам пясък и пластилин,
но не изглеждаше добре.

Така че използвахме скенер
за триизмерни повърхности.

ЛН: Ооо!
НР: Нали?

(Смях)

ЛН: Било много по-лесно
да се направи виртуално.

(Аудио) НР: Някак вълшебно е,
когато всичко си пасне.

ЛН: Доколко си била сигурна,

че си го подредила правилно?

Имало ли е възможност да
го подредиш по различен начин

и да получиш папагалче например?

(Смях)

(Аудио) НР: (Смее се) Ами, не.
Не, справихме се.

ЛН: Това, което е открила,
е било тибия, кост от крака,

и по-точно, кост от крака
на чифтокопитен бозайник,

нещо като крава или овца.

Но не е могла да бъде което и да е от тях.

Била е твърде голяма.

(Аудио) НР: Размерът на това нещо
беше огромен. Наистина голямо животно.

ЛН: Какво животно би могло да бъде?

Попаднала в безизходица тя показала
един от фрагментите

на свои колеги в Колорадо,

а на тях им хрумнала идея.

(Аудио) НР: Взехме трион,
и лекичко порязахме ръба,

и се разнесе наистина интересна миризма.

ЛН: Миришело е на опърлена плът.

Наталия е разпознала миризмата

от разрязаните черепи от
отвратителната ѝ анатомична лаборатория:

колаген.

Колагенът е това, което дава
структура на костите ни.

И обикновено, след толкова много години,

се разлага.

Но в случая Арктическият климат е действал
като естествен фризер и го е запазил.

Година или две по-късно
Наталия е била на конференция в Бристол

и е видяла как неин колега
на име Майк Бъкли

е демонстрирал нов процес,
наречен от него "колагенови отпечатъци".

Оказва се, че различни биологични видове
имат леко различаващи се структури

на колагена,

така че ако снемете колагенов профил
от неизвестна кост,

можете да го сравните
с някой познат вид,

и може, кой знае, би биха съвпаднали.

Така че тя му изпратила
един от фрагментите,

по куриер.

(Аудио) НР: Искахме да следим пратката.
Важничко е.

(Смях)

ЛН: Той го обработил,

и го сравнил с 37 познати и
съвременни видове бозайници.

И получил съвпадение.

Оказва се, че тази кост на
три и половина милиона години,

изровена от Наталия в Арктика

е принадлежала на...

камила.

(Смях)

(Аудио) НР: И си казах "какво?"
Това е страхотно -- ако е вярно.

ЛН: Така те изследвали няколко фрагмента,

и получили един и същ
резултат за всеки от тях.

Обаче, изхождайки от
големината на костта, която намерили,

тази камила е била 30 процента
по-голяма от съвременните камили.

Тази камила трябва да е била
около три метра висока,

да е тежала около тон.

(Публиката реагира)

Аха.

Наталия е открила
гигантска арктическа камила.

(Смях)

Когато чуете думата "камила",

сигурно си представяте нещо такова,

бактрийската камила от
Източна и Централна Азия.

Но е много вероятно картинката
в мозъка ви да бъде

една от тези, дромедарът,

квинтесенцията на пустинните животни --

мотае се в песъкливи горещи места
като Близкия Изток и Сахара,

има голяма гърбица,

в която съхранява вода
за дълги пустинни преходи,

има големи, широки стъпала,
на които се тътри по пясъчните дюни.

И как едно от тия приятелчета
би се озовало в далечната Арктика?

Оказва се, че учените отдавна са знаели,

още преди откритието на Наталия,

че камилите всъщност
произлизат от Америка.

(Музика: Националният химн на САЩ)

(Смях)

Започнали са оттук.

През близо 40 от 45-те милиона години
от съществуването на камилите,

те са се намирали само в Северна Америка,

около 20 различни вида, може би повече.

(Аудио) ЛН: Ако ги подредя в редица,
дали биха изглеждали различно?

НР: Да, големината на тялото ще варира.

Ще има някои с много дълги вратове,

които функционално приличат на жирафи.

ЛН: Други имали муцуни като крокодили.

(Аудио) НР: Най-примитивните, най-ранните
са били съвсем малки,

почти като зайци.

ЛН: Какво? Камили колкото зайци?

(Аудио) НР: Най-ранните.

Тях едва ли бихте ги разпознали.

ЛН: О Боже, искам домашна зайцокамила.

(Аудио) НР: Нали, би било страхотно, а?

(Смях)

ЛН: И преди около три
до седем милиона години

един клон от камилите
слязъл до Южна Америка,

където те се превърнали в лами и алпаки,

а друг клон се отправил през
Беринговия провлак

към Азия и Африка.

После, около края
на последния ледников период,

Северноамериканските камили измрели.

Така че учените вече знаели всичко това,

но то все още не обяснявало изцяло как
Наталия открила една толкова на север.

Все пак това е, температурно погледнато,
пълната противоположност на Сахара.

За да бъдем справедливи,

преди три и половина милиона години

е било средно 22 градуса по Целзий
по-топло отколкото сега.

Така че Арктика би била северна гора,

по-скоро като Юкон или Сибир в наши дни.

И все пак имало шестмесечни зими,

през които езерата замръзвали.

Имало виелици.

Имало дни с 24 часа непрестанна тъмнина.

Така че как... Как?

Как една от тези сахарски суперзвезди

би могла да оцелее
в тези арктически условия?

(Смях)

Наталия и колегите ѝ
смятат, че имат отговор.

И той е направо блестящ.

Ами ако точно тези качества, заради които
смятаме камилите за толкова приспособени

към места като Сахара,

всъщност са еволюирали, за да им помогнат
да оцелеят през зимата?

Ами ако тези широки стъпала са били
предназначени да се тътрят не по пясък,

а по сняг, като снегоходки?

Ами ако гърбицата --
която, бях изненадан да науча,

не съдържа вода, а мазнини --

(Смях)

е помагала на камилата да изкара
онези шестмесечни зими,

когато храната е била оскъдна?

И чак по-късно, много след като
са пресекли през провлака

са адаптирали тези зимни черти
към горещата пустинна среда?

Например гърбицата би била
полезна за камилите в горещия климат,

защото ако всичката ти мазнина
е на едно място,

като мазна раница например,

означава, че няма да трупаш
тази изолация

по останалата част от тялото си?

Така топлината би
се разсейвала по-лесно.

Тази шантава идея,

която изглежда като доказателство за
неоспоримата пустинна природа на камилата,

всъщност би могла да бъде доказателство
за арктическото ѝ минало.

Аз не съм първият човек,
който разказва тази история.

Други са я разказвали като доказателство
за величието на еволюционната биология

или като начин да надникнем
в бъдещето на климатичните промени.

Но аз я обожавам заради съвсем
различна причина.

За мен това е разказ за нас,

за това как възприемаме света

и как това се променя.

Аз съм историк по образование.

И научих, че всъщност много от учените
също са историци.

Те извличат смисъл от миналото.

Те разказват историята на вселената,
на планетата, на живота на тази планета.

И като историк

аз започвам с идея в съзнанието си
как би трябвало да изглежда историята.

(Аудио) НР: Измисляме истории
и се придържаме към тях,

като камилата в пустинята, нали?

Това е страхотна история!
Тя е приспособена за там.

Очевидно винаги е живяла там.

ЛН: Но във всеки момент можете
да откриете мъничко доказателство.

Можете да научите нещо миниатюрно,

което ви кара да преразгледате всичко,
което сте смятали, че знаете.

Като в този случай, един-единствен учен
намира един-единствен отломък,

от нещо, което тя мисли за дърво,

и заради това науката разполага с изцяло
нова и напълно противна на логиката теория

за това как това абсурдно същество,
все едно излязло от книга на Д-р Суус,

изглежда по този начин.

И за мен това напълно преобърна начина,
по който мисля за камилите.

Вместо да бъдат тези нелепо
специализирани същества

приспособени само за една
специфична среда,

те са световни пътешественици,
които съвсем случайно са в Сахара,

а биха могли да са просто навсякъде.

(Ръкопляскане)

Това е Азури.

Азури, здрасти, как си?

Добре, ето, това е за теб.

(Смях)

Азури си почива от нормалната си работа

в Музикалния дом на Радио Сити.

(Смях)

Това не е шега.

Както и да е --

Всъщност Азури е тук като живо напомняне

за това как историята на нашия свят
е динамична.

От нас се изисква готовност
да се нагодим, да променим представите си.

(Смях)

Нали, Азури?

И че наистина само парченце кост ни дели

от ново виждане за света.

Много ви благодаря.

(Ръкопляскане)