-
"Тук цветовете трябва да правят всичко,
-
и след като те биват опростени чрез придаване на величественост на нещата,
-
и по-точно - да осигурят почивка и спане като цяло.
-
Накратко - картината трябва да кара мозъка да отпочива,
-
и по-скоро - въображението"
-
Думите, които тъкмо прочете,
-
са от писмо, което Ван Гог пише
-
на брат си Тео.
-
И всъщност се отнася към първия вариант на тази картина.
-
Но изречението, което според мен се откроява -
-
"Тук цветовете трябва да правят всичко" -
-
приляга много на тази картина.
-
Когато се замисля върху тази фраза,
-
се сещам за радикалната идея,
-
която се появява в изкуството в края на 19. век.
-
Елементите на цвета,
-
линиите и формите...
-
Художниците започват да разучават начините,
-
по които тези елементи могат да бъдат изразителни
-
по свой начин.
-
Ти всъщност говориш
-
за самите корени на абстрактното.
-
Не става въпрос, че това тук пресъздава нещо.
-
А че самите качества на картината
-
имат аспекти, идващи от опита.
-
Точно като музиката - става въпрос просто за тон.
-
Така и цветът, и формата могат да имат емоционална стойност.
-
Точно така. Като дългите линии, които се съдържат в тази картина,
-
чувството за солидност, цветовете и съчетанието между тях,
-
връзката между формите -
-
тези неща могат да пресъздават идея или емоция,
-
без значение какво точно рисуват.
-
Отдалечаваме се от идеята, че изкуството е копиране на света.
-
И в този случай идеята, която Ван Гог пресъздава,
-
е идеята за хармонията и спокойствието.
-
Много хора се сещат за начина за работа на Ван Гог с четката,
-
за неговата биография,
-
но ако се вслушате в неговите собствени думи,
-
ще осъзнаете, че неговото внимание е насочено
-
върху структурните и емоционалните качества на цвета.
-
Можем да видим четката по възглавниците -
-
по тяхната пухкавост.
-
И въпреки че го има усещането, че пространството се изкривява
-
и бяга назад твърде бързо,
-
че нещата изглеждат някак криви.
-
Разбирам от тази картина, че Ван Гог се е опитал да създаде някакъв свят
-
и в жълтата къщо от Арл, където се мести от Париж.
-
Място, което да бъде център на една общност,
-
място за събиране на художниците,
-
място, на което може да се фокусира върху рисуването.
-
И съществува някакво чувство за простотата на пространството,
-
което е толкова различно от материалните изтънчености на Париж.
-
Това е убежище, и то много лично.
-
Създава пространството с такава любов и грижа.
-
То ни кани да се чувстваме като у дома си.
-
При това - любов и грижа по различенн начин, от този който очакваме обикновено.
-
Под грижа имам предвид,
-
че се наблюдава грижливо.
-
Той преживява тази стая, докосва се до този стол,
-
спи в това легло...
-
Неговото лично преживяване, което успява да ни предаде.
-
Помисли си за изтънчеността на Париж.
-
Очакванията на парижката публика.
-
И виж тази нощна масичка, или "тоалетна масичка",
-
както я нарича той в писмото.
-
Като нарисувана от дете е.
-
Не е премерена, очертана е със синьо.
-
Цветовете са плоски, няма перспектива...
-
Картината сякаш е рисувана от художник
-
с недостатъчна подготовка.
-
Но всъщност имаме художник,
-
който добре познава стиловете на 19. век.
-
От изкуството на Миле до импресионистите,
-
а също и неоимресионистите като Сьора.
-
И накрая стига до това доста директно полагане на боя,
-
което предполагам, че за Ван Гог е нещо автентично.
-
Автентично е ключовата дума, мисля,
-
за много художници,
-
включително и Гоген.
-
През последните десетилетия на 19. век
-
съществува тази идея за автентичното
-
и неговото намиране,
-
като това не е автентичността на града.
-
Това се вижда и в творбите на Курбе,
-
където има ярък контраст между изтънчеността на града
-
и прямостта и откровеността на провинцията.
-
И Ван Гог е успял да пресъздаде това красиво.
-
Това е картина, която също така е и покана
-
за приятелите му на север,
-
които да дойдат и да се присъединят към него.
-
Има идеята да създаде едно утопично място
-
за творене на изкуство далеч от града
-
с черти на комуна донякъде.
-
И ни всъщност ни демонстрира
-
една необикновено изтънчена невинност.
-
.
