Детето на Интернет: Историята на Арън Шварц

Съществуват несправедливи закони;
Ще се примирим ли да им се подчиняваме,
или ще положим усилия да ги променим,
и ще им се подчиняваме докато успеем,
или ще положим усилия да ги променим,
и ще им се подчиняваме докато успеем,

Съоснователят на социалната, новинарска и забавна страница "Reddit" е намерен мъртъв.

Той със сигурност беше феномен, въпреки че никога не мислеше за себе си по този начин.

Той изобщо не се вълнуваше

от стартирането на бизнес и печеленето на пари.

Дълбоко чувство на загуба е обзело днес Хайланд Парк, родния град на Арън Шварц

докато обичалите го казват сбогом на една от най-ярките светлини на Интернет.

Активисти за свобода, свободен достъп и информатика оплакват неговата загуба.

"Поразителен интелект", бихте чули от хората, които го познаваха.

Той бе убит от Правителството и MIT предаде всичките си основополагащи принципи.

Те искаха да произведат пример от него. Ясно?

Правителството има ненаситно желание за контрол.

Той беше поставен пред възможността да прекара 35 години в затвора и да заплати 1 милион долара глоба.

Възникват въпроси за прокурорското усърдие, и бих казал дори зловредно поведение

ако се вгледате в тази конкретна материя ще достигнете до някои заключения?

Пораствайки, знаете ли, аз бавно започнах процесът на осъзнаване, че всички неща около мен, които ми бе казано,

че са естествения начин, по който стоят нещата, или начинът по който биха били,

не са естествени изобщо. Имаше неща, които можеха да се променят.

И още по съществено - имаше неща, които бяха ГРЕШНИ и трябваше да се променят.

И от момента, в който осъзнах това, за мен вече нямаше връщане назад.

Добре дошли във времето за четене.

Името на книгата е "Падингтън на панаира"

Той беше роден в Хайланд Парк и израсна там.

Арън произхождаше от семейство на трима братя, всичките изключително будни.

"... Оо, кутията се накланя на страни..."

[Момчета крещят]

Ами, знаете ли, ние всички бяхме не най-добре държащите се деца.

Сещате се, три момчета, постоянно тичащи наоколо, правещи бели...

"Хей, не, не, не!"

-Арън!
-Какво?

Но достигнах до извода, че Арън се научи как да учи на много ранна възраст.

"Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет!"

-Чук, чук!
-Кой е там?

-Арън.
-Арън кой?

-Арън Смешкото.

Той знаеше какво иска и винаги е искал да го направи.

Той винаги постигаше каквото иска.

Любопитството му беше безкрайно.

"Ток има картинка как изглеждат планетите. Всяка планета си има символ.

Символът на Меркурий, символът на Земята, Символът на Марс, символът на Юпитер..."

Един ден той каза на Сюзан, "Каквато е тази безплатна семейна забава в центъра на Хайланд Парк? "

"Безплатно семейна забава в центъра на Хайланд Парк"

По това време той беше на три.

Тя каза, "За какво говориш?"

Той отговори, "Виж, така пише тук на хладилника."

"Безплатна семейна забава в центъра на Хайланд Парк"

Тя беше затапена и удивена, че той може да чете.

Нарича се "Моята семейна седянка."

"Вечерта на Седянката е различна от всички други вечери."

Спомням си как веднъж бяхме в библиотеката на Чикагския Университет.

Извадих една книга от рафта, която беше от да речем 1900,

И му я показах с думите "Тук е наистина невероятно място."

Ние всички бяхме любопитни деца, но Арън наистина обичаше да чете и преподава.

"... Сега ще научим азбуката отзад напред."

"Z, Y, X, W, V, U, T..."

Спомням си как той се прибра вкъщи от първия си урок по алгебра

казвайки ми: "Ноа, нека те науча на алгебра!"

а аз му казвам, "какво Е алгебра?"

Той винаги си беше такъв.

"Сега натискате клавиша за клик. Там. Сега стана."

"Сега е в розово."

Когато той беше на две или три годинки Боб го въведе в компютрите.

Тогава той просто полудя по тях.

[Бебешка реч]

Ние всички имахме компютри, но Арън наистина се срасна с тях, сля се с интернет.

- Работиш на компютъра?
- Да бе...

"Как така... мамо, защо нищо не работи?"

Той започна да програмира от много ранна възраст.

Помня, че първата програма, която написах с него беше на BASIC

и беше игра с героите от Междузвездни войни.

Той седеше с мен в мазето, където беше компютърът

часове наред програмирайки тази игра

Проблемът, който постоянно имах с него беше, че аз нищо не исках да правя,

докато според него винаги имаше нещо, което трябва да се направи.

Винаги нещо, което програмирането можеше да разреши.

Арън винаги е разбирал програмирането като някаква магия.

Ти можеш да постигнеш неща, които нормалните хора не могат.

Арън направи банкомат, използвайки Макинтош и кутия за карти.

Една година за Хелоуйн аз не знаех как искам да се маскирам.

И той реши, че би било наистина готино ако се маскирам като новия му любим компютър,

който по това време беше оригиналният iMac.

Искам да кажа, че той мразеше да се маскира за Хелоуйн, но обичаше да убеждава другите

да се маскират с нещата, които той искаше да види.

"Водещ е Арън, спрете момчета, хайде де, погледнете в камерата!"

"Спайдърмен гледа в камерата."

Той направи тази страница, наречена "The info," където можеха просто да попълват с информация.

Сигурен съм, че някой там знае всичко за златото, за позлатяването.

Защо не напишат за това на тази страница. И други хора могат да дойдат после,

да прочетат информацията и да я редактират ако я помислят за сгрешена.

Не е много различно от Уикипедия, нали?

И това беше преди да се стартира Уикипедия, и това беше развито от 12 годишно дете.

В тази стая, самичък, ползвайки този мъничък сървър, с остаряла технология.

И отговорът на един от учителите беше,

"Това е ужасна идея. Не можеш да позволиш на хора без ценз да пишат енциклопедия."

Целият смисъл да имаме учени е те да пишат такива книги за нас.

Как изобщо ви е хрумнала толкова ужасна идея?"

Аз и другият ми брат си помислихме, "О, нали знаеш, Уикипедия е готина, но...

ние си имахме такава вкъщи преди около 5 години."

Уебсайтът на Арън theinfo.org печели училищно състезание

организирано от базираната в Кеймбридж фирма за уеб дизайн ArsDigita.

Всички заедно отидохме до Кейбридж, когато той спечели наградата на ArsDigita

и нямахме никаква идея какво точно беше направил Арън.

Беше очевидно, че това беше наистина важна награда.

Съвсем скоро Арън вече беше част от онлайн общества по програмиране,

работейки по оформянето на нов инструмент за интернет.

Идва при мен и ми казва: "Бен виж върху колко страхотно нещо работя."

"Трябва да чуеш за него!"

"Да, какво е това?"

"Това e нещото, наречено RSS"

И той ми обяснява какво представлява RSS.
А аз: "Защо е необходимо това, Арън?"

"Използва ли го някой сайт?
Защо аз бих го използвал?"

Имаше една мейлинг листа за хора, работещи по RSS, и по общо по XML,

и в нея имаше един човек, който се казваше Арън Шварц,
който беше войнствен, но много умен,

и който имаше тонове добри идеи, и

а той дори веднъж не дойде на една от реалните срещи,
и те казаха,

"Хайде, кога ще дойдеш на някоя от реалните ни срещи?"

А той каза: "Ами, нали знаете, не мисля, че мама ще ме пусне. Тъкмо навърших четиринайсет."

И тяхната първа реакция беше: "Ами, този човек, този колега, с който работихме цяла година

е бил на тринайсет години, когато работи с нас и сега е само на четиринайсет."

И втората им реакция беше:

"Исусе, ние наистина искаме да се срещнем с него.
Това е необикновено!"

Той беше част от комитета, който пусна RSS.

С работата си той допринасяше над изграждането на модерния Хипертекст.

Частта, над която той работеше, RSS, беше инструмент, който може да се използва, за да се извлича основното

от написаното в уеб страниците.

Най-често бихте използвали този инструмент за блог.

Може да искате да четете блоговете на 10 или 20 човека.

Използвате техните RSS захранвания, които избират основното от случващото се на останалите страници

за да съставите единен списък от всички неща, които се случват.

Арън беше наистина млад, но той разбираше технологията и видя, че тя беше несъвършена

и търсеше начини за да помогне да я направи по-добра.

И майка му започна да го качва на самолети във Чикаго. А ние го прибирахме след кацането му в Сан Франциско.

Ние го запознахме с интересни хора, с които да води спорове и се чудехме на ужасните му хранителни навици.

Той ядеше само бяла храна, само неща като запарен ориз, но не и пържен ориз, защото той не беше достатъчно бял

и бял хляб и други подобни...

и бихте се изумили от качеството на дебата, произтичащ от това,

което май си беше устата на малко момче,

и бихте си помислили, това момче ще стигне далече ако не умре от скорбут.

Арън, това си ти!

Мисля, че разликата е, че сега не може да се правят бързи компании като дотком-ите.

Не може да направите компания, която просто продава кучешка храна в интернет, или продава кучешка храна през смартфоните.

Но все още се случват много иновации.

Мисля, че ако не съзирате иновацията, вероятно главата ви е зарита в пясъка.

Той се хваща за това като някой супер умник, и заявява:

"Аз съм по-умен от вас, и защото съм по-умен от вас, съм и по-добър от вас,

и мога да ви казвам какво да правите."

Това е нещо като негово продължение, сякаш е някакъв гадняр.

И вие събирате всички тези компютри, и сега вече решавате големи проблеми

като търсене на извънземни и опити за намиране на лекарство за Рака.

За първи път го срещнах във IRC, в Интернет чат за бързи връзки.

Той не пишеше просто код, той намираше хора, които да се вълнуват как да решават проблемите, които срещаше.

Той беше свързочник.

Движението за свободна култура притежаваше много от неговата енергия.

Мисля, че Арън се опитваше да накара светът да заработи. Той се опитваше да го поправи.

Той притежаваше много силна личност, която определено караше другите да се наежват срещу него.

Не беше важно винаги да му е удобно във света

и на светът той не му беше винаги удобен.

Арън беше приет в гимназията и наистина му беше писнало от училище.

Не му харесваше. Не харесваше никой от предметите, които преподаваха. Не харесваше учителите.

Арън наистина знаеше как да получи информация.

Той казваше: "Нямам нужда да ходя при този учител, за да науча геометрия.

Мога просто да прочета книга по геометрия,

и нямам нужда да ходя при този учител, за да уча неговата версия на Американската история,

Аз имам поне три исторически сборника тук, мога просто да ги прочета,

и това не ме интересува. Интересува ме мрежата."

Бях много потиснат от училището. Мислех, че учителите не знаят какво говорят,

И бяха доминиращи и контролиращи, и домашната работа беше някакъв вид преструвка,

и всичко беше сякаш, за да събере учениците всички заедно, и да ги принуди да преливат от пусто в празно.

И знаете ли, аз започнах да чета книги за историята на образованието

и как е била развита тази образователна система,

и дали съществуват алтернативи, и какви са начините хората наистина да научават неща

като опозиция на простото изплюване на предъвкани факти, на които учителите ги учеха,

и това ме накара да поставям под въпрос нещата, след като поставих под въпрос училището, в което бях,

Аз поставих под въпрос обществото, което е съградило училището, аз поставих под въпрос бизнесите, за които училищата обучаваха специалисти,

Поставих под въпрос правителството, стартирало цялата тази структура.

Едно от нещата, по които той беше най-запален беше авторското право, особено в ранните му дни.

Авторските права винаги са били в тежест за издателската индустрия, а също и за читателите,

но не беше прекалена тежест. А просто разумен институт, с който да разполагаме

за да сме сигурни, че на авторите се плаща.

Поколението на Арън обаче се изправяше пред колизията между тази древна система от авторски права

и това изумително ново нещо, което се опитвахме да изградим - Интернет и Мрежата.

Тези неща се противопоставяха и се получаваше един хаос.

Тогава той срещна харвардския професор по право Уорънс Лесиг.

Който по онова време се опитваше да оспори Закона за авторските права пред Върховния съд.

Младият Арън Шварц прелетя до Вашингтон, за да слуша заседанията на Върховния Съд.

Аз съм Арън Шварц и съм дошъл да изслушам Елдрен - да видя разглеждането на делото Елдрен.

Защо долетя до тук от Чикаго, и измина целия този път, за да гледаш делото Елдрен?

Това е по-труден въпрос...

Не знам. Много е вълнуващо да се види Върховния Съд,

особено в толкова важно дело като това.

Лесиг също напредваше с изработката на нови дефиниции на авторските права в Интернет.

Това се наричаше Creative Commons.

Простата идея на Creative Commons е да се предостави на хората - на авторите--

прост начин да обособят своето авторство според свободите, които възнамеряват да носят.

И така, ако авторското право е "Всички права запазени", то моделът сега е нещо като"Някои права запазени".

искам да намеря прост начин да ви обясня:"Ето какво може да правите с моите творения,

дори и да трябва да направите някои неща, за да получите моето разрешение преди да ги ползвате."

И ролята на Арън беше компютърната част.

Като - как да проектираме разрешенията, за да бъдат прости и разбираеми

и изразени по начин, който да може да бъде обработван после от машините?

И хората казваха: "Защо сте взели това петнайсет годишно момче да пише спецификациите на Creative Commons?

Не мислите ли, че това е голяма грешка?"

А Лари им отговаря: "най-голямата грешка би било да не се вслушаме в това момче."

Той дори не е достатъчно висок, за да се изправи иззад трибуната,

а това беше подвижна трибуна, и това беше неудобно положение,

където след като той постави екрана, вече никой не можеше да види лицето му.

Когато влезете в нашия уеб сайт, и отидете на "Избери разрешение".

Ви излиза този списък с възможности, където е обяснено какво означават, и изскачат трите прости въпроса:

"искате ли да ви се отдава признание?"

"искате ли да позволите употреба с търговски цели на вашите произведения?"

"искате ли да позволите изменения на вашите произведения?"

Бях затапен, просто напълно поразен, че тези възрастни гледаха на него като на възрастен,

и Арън стоеше там пред цялата зала препълнена с публика, и просто започна да говори

за платформата, която беше създал за Creative Commons,

И те просто го слушаха...

Аз бях седнал в дъното, мислейки си: той е просто хлапе, защо тези хора го слушат?

Но те го слушаха...

Е, аз не мисля, че го разбирах напълно.

Въпреки, че критиците казваха, че това помага твърде малко артистите да бъдат заплатени за произведенията си,

успехът на Creative Commons беше огромен.

В момента само на уеб сайтът Flickr повече от 200 милиона хора ползват някаква форма на Creative Commons разрешения за ползване.

Той допринесе с техническите си познания, и въпреки това - не възприемаше работата си само като техническа.

Арън често пишеше искрено в личния си блог:

Аз мисля дълбоко за нещата, и бих искал и другите да правят така.

Аз работя за идеите и се уча от хората. не обичам да изключвам хората.

Аз съм перфекционист, но не искам това да застава на пътя на публикуването.

Като изключим образованието и забавлението, не бих си губил времето за неща

които не допринасят светът да стане по-добър.

Опитвам се да съм приятел с всички, но мразя когато не ме взимат на сериозно.

Не пазя лоши спомени, това не е продуктивно, но се уча от моя опит.

искам да направя света по-добро място.

През 2004 Шварц напуска Хайланд Парк и започва да учи в Станфордския Университет.

Той имаше язвен колит, което беше много неприятно, и ние се притеснявахме дали си пие лекарствата.

Приеха го в болница и трябваше да пие един коктейл от хапчета всеки ден.

и едно от тези хапчета беше стероид, който стопираше растежа му.

и го накара да се чувства различен от всички други студенти.

Мисля, че Арън отиде в Станфорд готов за докторат

а се оказа в забавачка за гимназиални натегачи,

които за четири години се очаква да се превърнат в индустриални капиталисти и членове на най-богатата прослойка от населението

и мисля, че просто му писна от това.

През 2005, само след една прекарана в колежа година,

на Шварц е предложено място старт-ъп инкубационната фирма Y Combinator, водена от Пол Греъм.

Той дойде и ми каза: "Хей, аз имам идея за един уеб сайт."

И пол Греъм го харесва достатъчно и казва: "Да, разбира се."

И така, Арън напуска училище, настанява се в собствен апартамент...

И това беше апартаментът на Арън, когато той се нанесе тук.

Имам смътни спомени как баща ми ми казваше колко трудно е да си намери апартамент под наем

защото Арън нямаше кредитна карта и беше напуснал училище.

Арън живееше в това, което вече е дневна стая, и някои от плакатите тук са останали от времето, когато Арън живееше тук.

А там е библиотеката - сега има повече книги, но много от тях са на Арън.

Сайтът на Арън за Y Combinator се казваше "infogami", програма за изработка на уебсайтове.

Но infogami се затруднява да привлече юзъри, и Шварц в крайна сметка

слива своята компания с друг проект на Y Combinator, който се нуждае от помощ.

Това беше проект, ръководен от Стив Хъфман и Алексис Оханиан, наречен "Reddit".

И бяхме там, започващи почти от нулата. Без юзъри, без пари, без код.

и израствайки ден по ден в страшно популярен уебсайт.

А в началото нямаше признаци, че ще порасне толкова.

Първо имахме 1000 юзъри, после 10000, после 20000, и още, и още... беше просто невероятно.

Reddit става огромен и наистина се превръща в IT ъгълчето на интернет.

Има много хумор, има много изкуство, и има хора, които просто се залепват към сайта.

и превръщат този сайт в първия сайт, които посещават сутрин, за да прочетат новините.

На някои нива reddit сякаш просто граничи с хаоса.

така че, от една страна това е място, където хората дискутират новините на деня, технологии, политика и проблеми,

и пак има много нападателни материали от вида Не Подходящи за Работното място.

има някои подразделения на reddit, където троловете намират своя дом.

и така reddit се превърна и в нещо като дом на противоречията.

Сякаш той стои на този тънък връх на хаоса.

Reddit привлича вниманието на корпоративния издателски гигант на периодична преса Condé Nast,

който представя оферта да закупи компанията.

Една голяма сума пари, достатъчно голяма, за да изпълни баща ми с въпроси

като например : "Как бих съхранявал толкова пари?"

- Ами много пари...
-Много пари.

Ами вероятно повече от един милион долара, но всъщност не знам колко точно.

- А той на каква възраст е по това време?
- 19, 20.

И това се случваше в неговия апартамент. Те седяха тук на каквото предшестваше тези дивани,

работейки над reddit, и когато продадоха Reddit

организираха огромно парти, и отлетяха за Калифорния още на следващия ден,

и ми оставиха ключовете.

беше смешно, знаете ли, той точно беше продал своя стартов проект, и всички ние го мислехме

за най-богатия наоколо

но той каза: "О, не, аз ще взема тази малка като кутия за обувки стая. Това е всичко, от което имам нужда. "

Беше малко по-голяма от гардероб.

Идеята, че той би харчил парите си за лъскави предмети изглеждаше толкова неправдоподобна.

Той го обяснява така:"харесва ми да живея в апартаменти, и не бих харчил много пари за ново място за живеене. няма да си купя голяма къща,

и ми харесва да нося дънки и тениски,

и не бих харчил повече пари за дрехи.

Така че наистина не е голяма работа."

Голямата работа според Шварц е колко трафик минава по интернет,

и какво ни направлява вниманието.

В старата система за излъчване, вие сте фундаментално ограничени от количеството

място във вълните. Бихте могли да излъчвате само десет канала през вълните, при телевизията

и дори с кабелната имахте само 500 канала.

При интернет всеки може да си има канал.
Всеки може да има блог или страница в MySpace.

Всеки има начин да се изразява.

Това, което виждате сега не е въпрос на кой получава достъп до тези вълни,

а е въпрос на кой получава контрол над начините, по които вие се свързвате с хората.

Знаете ли, започвате да виждате властта да се концентрира в сайтове като Google, тези страници като вратари, които ти казват

къде в мрежата искаш да отидеш.

Хората, които ви предоставят източници на новини и информация.

Така че не само някои хора имат право да говорят, сега всеки го има.

И въпросът вече е кой ще бъде чут.

След като той започна работа в Сан Франциско в Condé Nast, той идва в офиса

и те искат да му дадат компютър с всички тези глупости, инсталирани на него

и му казват, че не може да инсталира нищо ново на този компютър.

което за програмистите е ужасно жестоко.

Още от първия ден той се оплакваше от всичко там.

"Сиви стени, сиви бюра, сив шум. От първия ден, когато отидох там, просто не можех да го понасям.

До обяд, вече се бях заключил в една тоалетна и започнах да плача.

Не мога да си представя да остана с разсъдъка си докато някой ми бръмчи в ухото цял ден

Да не говорим и да свърша някаква смислена работа.

Но и никой друг май не вършеше никаква работа тук.

Всички винаги идваха в нашата стая, за да се разсеят и побъбрят, или да ни поканят да играем

на новата система за видео игри, която Wired тества."

Той наистина имаше различни стремежи, които бяха политически ориентирани,

а Силиконовата долина просто наистина няма такава култура

която да насочва техническата работа съобразно политически цели.

Арън мразеше да работи за корпорация.

Те всички мразят да работят за Condé Nast, но Арън е единственият, който няма да се примири.

И Арън в крайна сметка прави така, че да го уволнят.

Като изобщо не отива на работа, никога.

Казаха, че е било неприятно скъсване. И двамата Алексис Оханиан и Стив Хъфман

отказаха да бъдат интервюирани за този филм.

Той отхвърли света на бизнеса. Едно от наистина важните неща, които трябва да се запомнят

за избора когато Арън реши да напусне старт-ъп културата е, че той загърбваше и

нещата, които го бяха направили известен и обичан, и имаше риск да предаде феновете си.

Той беше стигнал където се очакваше да стигне, и имаше ума и

дързостта да осъзнае, че беше изкачил цяла планина с гадости,

за да откъсне само една роза и за да открие, че е загубил обонянието си.

и наместо да седне и да настоява, че не е толкова лошо, колкото изглежда,

че все пак е успял да получи розата,

той слезе обратно в подножието на планината, което всъщност е доста готино.

Начинът, по който Арън виждаше нещата е, че програмирането е магия -

с него можеш да постигнеш нещата, които нормалните хора не могат, само защото си способен да програмираш.

Така че ако имахте магични сили, дали бихте ги използвали за добро, или за да си спечелите планини от пари?

Шварц беше вдъхновен от един от предсказателите, когото беше срещнал като дете.

Човекът, който беше изобретил Световната Глобална Мрежа, Тим Бернърс-Лий.

През 1990те, можем да оспорим, че Бернърс-Лий седеше върху

едно от най-доходоносните изобретения на 20ти век,

но вместо да се възползва от изобретяването на Световната глобална мрежа, тоя я предостави безплатно.

Това е единствената причина Световната Глобална Мрежа да съществува днес.

Арън със сигурност е дълбоко повлиян от Тим.

Тим със сигурност е много обещаващ ранен Интернет гений, който по никакъв начин не е осребрен.

Той изобщо не се интересува как да намери начин да спечели милиард долари.

Хората казваха: "Ах, от това ще се спечелят пари "

и така ще има множество малки мрежи,

вместо една голяма,

но една малка мрежа, и всякакви видове мрежи не вършат работа

защото не можеш да следваш линкове от една мрежа към друга.

Трябваше да се привлече критична маса хора - и това беше цялата планета,

така че мрежата щеше да проработи само ако цялата планета може да се качи на борда й.

Дълбоко в себе си аз мисля, че не е достатъчно просто да живеем в света какъвто е днес,

просто да вземем каквото ни е дадено, и нали знаете, да последваме нещата, които възрастните са ни казали да следваме,

и които родителите ви са ви казали да правите, и които обществото ви казва да правите. Мисля, че винаги трябва да се замисляте.

Имам това много научно становище, че всичко което учим е само условно,

че винаги може да бъде отречено или опровергано, или поставено под въпрос, и мисля, че същото важи и за обществото.

След като веднъж осъзнах, че съществуват истински сериозни проблеми - фундаментални проблеми -

за които може да се направи нещо, за да се променят, не виждах начин да го забравя, не виждах начин да не го направя.

Ние просто започнахме да прекарваме много време,

просто като нещо като приятели,

Ние просто си говорехме, с часове, посред нощ.

А наистина трябваше да съм разбрала, че той флиртуваше с мен. Така си мисля, до известна степен.

И аз си мислех, това е ужасна идея, и невъзможна, и затова се преструвах, че не се случва.

Докато бракът ми се разпадаше, и бях заседнала на едно място, без да имам къде да отида,

ние станахме съквартиранти и да доведох и дъщеря си там.

Ние се нанесохме и обзаведохме къщата, и беше наистина спокойно.

От доста време животът ми не беше спокоен, и наистина така беше и с неговия.

Още от самото начало на романтичната ни връзка ние бяхме изключително близки.

Ние просто... бяхме в постоянен контакт.

Но ние и двамата сме наистина трудни за съжителство хора.

При един разговор много в стил Али Макбийл, той ми призна, че си има любима песен и аз го накарах да ми я изсвири.

Това беше "Extraordinary Machine" на Фиона Епъл.

Мисля, че това беше чувството да си в нещо като бойна готовност, което тази песен притежава.

а в нея имаше и нещо като изпълненост с надежда.

♪Бавно ще бъде изкачването пеша, но мен ме бива да се чувствам неудобно, и затова не мога да спра

да се променям ♪

Арън беше по много начини изпълнен с огромен оптимизъм за живота. Дори когато не го чувстваше,

той можеше да бъде страшно оптимистичен за живота.\

♪ Необикновена машина ♪

- Какво правиш?
- (Куин) - Flicker вече има видео.

Шварц насочи всичката си енергия в серия от

нови проекти, свързани с достъп до публична информация,

включително отговорния сайт наречен Watchdog.net,

и проект, наречен Отворената Библиотека (The Open Library).

И така проектът Отворена Библиотека е уебсайт, който може да посетите на openlibrary.org,,

и идеята е да бъде огромно wiki, редактируем уебсайт с по една страница за всяка книга.

Така че за всяка книга публикувана някога, ние искаме да имаме страница, която събира

всичката информация от издатели, книгоразпространители, библиотеки, и читатели

в една страница, и после ви предоставя линкове къде можете да я закупите, да я заемете, или да достигнете дигитално копие.

Аз обичам библиотеки. Аз съм такъв вид човек - който отива в нов град и веднага търси библиотеката.

Това е мечтата за Отворената Библиотека, да се съгради такава уебстраница, където едновременно можеш да прескачаш

от книга на книга, от човек на автор, от тема към идея, да преминаваш през това огромно дърво

на познанието, което е било взето и загубено в големите физически библиотеки, в които търсенето е трудно,

които не са много добре достъпни онлайн. Това е наистина важно, защото книгите са нашето културно наследство.

Книгите са мястото, където хората отиват, за да напишат нещата,

и мисълта, че всичко това е погълнато от една корпорация е страховита.

Как можем да осигурим достъп на обществото до публичния домейн?

Може да изглежда очевидно, че имат обществен достъп до публичния домейн,

но всъщност това не е вярно. А Публичният домейн трябва да е безплатен за всички, но често е заключен.

Често е поставен зад решетки. Това като да имаме национален парк, ограден с бодлива тел,

и бойни кули на всеки ъгъл, за да възпрат някой решил да дойде лично и да се наслади на публичния домейн.

От нещата, от които Арън наистина се интересуваше беше да се осигури обществен достъп до публичния домейн.

Това е едно от нещата, които го вкараха в толкова големи неприятности.

Аз се опивах да получа достъп до съдебните решения в Съединените щати.

И така открих объркващата система, наречена PACER.

Която отговаря за Обществения достъп до електронните съдебни архиви.

Започнах да търся в Google и така попаднах на Карл Маламуд.

Достъпът до правни материали в Съединените щати е бизнес за десет милиарда долара годишно.

PACER е просто тази невероятна гнус от правителствени услуги. Струва десет цента на страница,

Това е най-безмозъчния код, който някога сте виждали. не може да правите търсения в него. Не може да правите отметки на нищо.

Трябва да имате кредитна карта, а това са публични архиви.

Областните съдилища на САЩ са много важни, там е мястото, където огромната част от нашите съдебни искове стартират.

Гражданско правните дела, патентните дела, всякакви видове дела. Журналисти, студенти, граждани и юристи

всички имат нужда от достъп до PACER, а тя ги възпира на вся крачка.

Хора без доходи не могат да видят закона толкова лесно, както могат хората имащи Златна карта Американ Експрес.

Това е данък за достъп до правосъдие.

Нали знаете, законите са операционната система на нашата демокрация, и трябва да си платите, за я видите?

Знаете ли, това не е голяма демокрация.

Те печелят около 120 милиона долара със системата PACER,

а цената на цялото нещо не струва дори приблизително подобна сума. Всъщност дори е незаконно.

Наредба на електронното правителство от 2002 заявява, че съдилищата могат да таксуват само в размера необходим,

да покрият разходите за системата PACER.

И основателят на Public.Resource.Org Маламуд поиска да оспори таксите на PACER.

Той започна проект наречен "Проект за рециклиране на PACER"

където хората можеха да качват документи, свалени от PACER, за които вече са платили

в безплатна база данни, така че други да могат да ги ползват.

Хората от PACER започнаха да получават голям натиск от Конгреса и от други страни за обществения достъп,

което ги накара да изградят система в 17 библиотеки в цялата страна, където достъпът до PACER вече беше безплатен.

Знаете ли, така се пада по една библиотека на всеки 22 000 квадратни мили, и си мисля, че не беше особено удобно.

Аз окуражих доброволци да се присъединят към така наречената Корпорация Флашка,

и да свалят документи от библиотеките със свободен достъп, и после да ги качват в рециклиращия PACER уебсайт.

Хората занасят една флашка в една от тези библиотеки, и свалят количество документи,

и после ми ги пращат. Искам да кажа, това беше просто шега.

Всъщност, когато се кликнеше на Корпорация Флашка, се появяваше Вълшебникът от Оз,

сещате се, и едни пеещи човечета, появяваше се видеоклип:

♪ Ние представляваме гилдията на близалките...♪

И разбира се, получавам телефонно обаждане от Стив Шулце и Арън, казвайки:

"Боже, ние искаме да се присъединим към Корпорация Флашка."

Някъде около това време, аз попаднах на Арън на една конференция.

Това е нещо, което наистина трябва да бъде сътрудничество между много различни хора.

И аз се приближих към него и казах:

"Хей, аз мисля върху решението на проблема с PACER."

Шулце вече беше разработил програма, която можеше автоматично да сваля документи от PACER

през пилотните библиотеки.

Шварц искаше да разгледа.

И аз му показах кода, и не знаех какво ще последва,

но както се получи, през следващите няколко часа от тази конференция,

той се беше свил, приседнал в един ъгъл, подобрявайки моя код, беше привлякъл и свой приятел

който живееше близо до една от тези библиотеки, когото накара да отиде в библиотеката, и да започне да тества подобрения му код.

И в този момент дружинката в съдилищата осъзнаха, че нещо не се случваше съвсем според техния план.

И данните започнаха да пристигат, и пристигат, и пристигат

и скоро там имаше 760 гигабайта с документи от PACER, около 20 милиона страници.

Използвайки информация, извлечена от стартовите библиотеки,

Шварц провеждаше масирано автоматично паралелно сваляне на системата PACER.

Той беше успял да придобие близо 2.7 милиона документи на Федералния съд, почти 20 милиона текстови страници.

И сега, аз ви гарантирам, че 20 милиона страници вероятно е надхвърлило очакванията на хората

отговорни за пилотния проект за достъп, но за изненада на бюрократа, това не е незаконно.

Арън и Карл решиха да отидат да разговарят с Ню Йорк Таймс за случилото се.

Те също привлякоха вниманието на ФБР, които започнаха да дебнат къщата на родителите на Шварц в Илинойс.

И получавам туйт от майка ми, с думите: "Обади ми се!"

И аз си мисля, леле, какво по дяволите става тук?

И така, накрая се свързвам с Арън и знаете ли, майка му се стресна:"О, Боже мой, ФБР, ФБР, ФБР!"

И агент от ФБР навлиза с колата си в алеята за паркиране пред дома ми, опитвайки се да види дали Арън си е в стаята.

Спомням си, че си бях вкъщи този ден, и се чудех защо тази кола кара по нашата алея за паркиране,

и просто си кара напред-назад. Това е странно!

Около пет години по-късно, чета това досие на ФБР, и - о, Боже мой: това е бил агентът на ФБР от моята алея за паркиране.

Той беше ужасен. Беше напълно ужасен.

И стана още по-ужасен, когато агентът на ФБР му се обади по телефона.

И се опита да го замъкне в кафене без адвокат.

Той каза, че се прибрал, легнал на леглото, и сещате се, трепел.

Свалянето на тези документи също разкрило масирани нарушения на личните данни в съдебните документи.

В крайна сметка, съдилищата бяха принудени да променят своите политики като резултат от свалянето.

А ФБР затвори своето разследване без да предяви обвинения.

И към днешна дата, аз бих определил това като забележително,

че който и да е, дори от най-отдалечения мъничък офис на ФБР

ползвайки се от заплата с нашите долари от данъци, разследваше хора

за криминална кражба, на основание, че те бяха направили закона обществено достъпен.

Как можеш да се наречеш човек на закона,

и да мислиш, че може да има нещо погрешно в това

да направиш закона обществено достояние?

Арън беше готов да изложи себе си на риск за каузите, в които вярваше.

Обезпокоен от несправедливото разпределение на благата, Шварц се придвижваше отвъд технологиите, към по-широка проблематика от политически каузи.

Отидох в Конгреса и го поканих да дойде и да се помотае и стажува при нас за известно време

За да може така да разучи политическия процес.

Той тепърва учеше за новото общество, учеше нов набор умения, учеше се как да хакерства политиката.

Изглежда нелепо, че миньорите са задължени да чукат с чуковете си докато целите им тела прогизнат от пот

изправени пред факта, че ако се осмелят да спрат, не биха били способни да сложат храна на масата си същата вечер,

докато аз успявам да печеля по-големи и по-големи суми пари с всеки изминал ден, просто докато си седя пред телевизора.

Но очевидно светът е нелеп.

И така аз съосновах група, наречена "Комитет за кампания за прогресивна промяна",

и това, което се опитваме да правим е, че опитваме да организираме в интернет хората, на които им пука за прогресивната политика

и да придвижим страната в по-прогресивна насока

за да се съберем, да се присъединят към нашата мейлинг листа , да се включат в нашите кампании

и да ни помогнат да изберем прогресивни кандидати в цялата страна.

Групата е отговорна за възпламеняването на усилието на избирателите зад кампанията за избирането на Елизабет Уорън в Сената.

Може да си е мислил, че системата е тъпа, но дойде и каза: "трябва да разуча тази система,

защото тя може да бъде манипулирана като всяка друга социална система."

Но неговата страст към знанието и библиотеките не изостана.

Арън започна да се взира от близо в институциите, които публикуват статии от академични списания.

Благодарение на това, че сте студенти в голям Американски университет, сигурен съм вие имате достъп

до широк набор от научни списания.

Горе долу, всеки голям университет в САЩ заплаща този вид такси за достъп на организации като

JSTOR и Thomson Isi, за да получи достъп до академичните списания, които останалата част от света не може да прочете.

Тези академични списания и статии са есенцията на цялото богатство на човешкото познание онлайн,

и за много от тях е заплатено с пари на данъкоплатците или с правителствени помощи,

но за да ги прочетеш, че сто се налага да заплатиш високи такси на издатели като Reed-Elsevier.

Тези такси са толкова скъпи, че хора, които учат в Индия, вместо в САЩ,

нямат такъв вид достъп. Те са заключени извън достъпа до тези списания.

Те са изгонени от цялото ни научно наследство.

Имам предвид, много от тези научни статии, са още от епохата на Просвещението /18ти век/.

Всеки път, когато някой е написал научен документ, той се сканира, дигитализира, и се поставя в тези колекции.

Това е наследство, достигнало до нас с историята на хора, вършили интересна работа, историята на учените.

Това е наследство, което би трябвало да ни принадлежи като народ, като хора,

но наместо това, то е заключвано и слагано онлайн от банда печалбарски корпорации

които после опитват да извлекат максималните печалби, които могат от него.

И така, учен, на който се плаща от Университета или от народа публикува изследване,

и в най-, най-последната стъпка от този процес, след като цялата работа е свършена,

след като цялото оригинално научно изследване е проведено - обмислянето, лабораторната работа, анализът, след като всичко е готово,

в този последен етап, ученият трябва да предаде своите авторски права на тази компания за мулти-милиарди долари.

И това е отвратително. Това цяла една икономика, построена върху доброволен труд

и тогава издателите сядат отгоре му и обират каймака.

Говоря за измама. Един издател във Великобритания е направил печалба от три милиарда долара миналата година.

Искам да кажа, какъв рекет!

JSTOR е много, много малък играч в тази история

но поради някаква причина, JSTOR е играчът, който Арън реши да конфронтира.

Той беше отишъл на някаква конференция около Свободния достъп и Свободното Публикуване.

и аз не зная кой беше човекът от JSTOR,

но мисля, на тях - в определен момент, Арън им зададе въпроса,

"Колко би струвало да се отвори JSTOR завинаги?"

И те назоваха цифра - мисля, че беше двеста милиона долара.

нещо, което според Арън беше напълно абсурдно.

Работейки за стаж във Харвард, той знаеше, че юзърите на известната със свободния си достъп и бързина мрежа на Масачузеския Институт на Технологиите /MIT/

имаха разрешен достъп до богатствата на JSTOR. Шварц съзря възможност.

Имаш ключ към тези порти,

и с мъничко програмистка магия, можеш да получиш тези научни статии.

На 24 септември 2010,

Шварц регистрира току що закупен лаптоп Ейсър

в мрежата на MIT, под името "Мястото на Гари".

Клиентското име е било регистрирано като "Призрачен лаптоп".

Той не хаква JSTOR в традиционния смисъл на хакване.

Базата данни на JSTOR така е била структурирана,

че е било съвсем елементарно да се сетиш как да свалиш всички статии във JSTOR,

защото са били подредени по номера.

Било е просто стрелка, стрелка... номер на статия 444024, после -25, и -26.

Той написа скрипт на Питон, наречен "продължавай да плячкосваш.пират",

което беше все едно, да продължим да плячкосваме една статия след друга.

На другия ден, Призрачният лаптоп започва да плячкосва статии,

но скоро, Ай Пи адресът на компютъра на Шварц е блокиран. За Шварц това е само камъче на пътя.

Той бързо пререгистрира Ай Пи адреса на компютъра си и продължава да сваля.

Е, JSTOR и MIT предприемат множество стъпки, за да опитат да прекратят това,

когато забелязват, че това се случва,

и когато по-скромните стъпки не успяват,

тогава на определен етап, JSTOR просто отрязва достъпа на MIT до базата данни на JSTOR.

Случва се нещо като игра на котка и мишка

за получаване на достъп до базата данни на JSTOR.

Арън в крайна сметка, очевидно е котката, защото той има повече технически способности

от това, което правят хората в базата данни на JSTOR, за да ги защитят.

Оказало се, че има отключено техническо помещение в мазето на една от сградите.

И той отишъл, и вместо да влиза през WiFi, той слязъл долу и просто включил компютъра си директно в мрежата

и просто го оставил там с външен хард диск, да сваля тези статии на компютъра.

Без да разбере Шварц, властите намерили лаптопа му.

Те обаче не спрели свалянията.

Вместо което, те инсталирали камера за наблюдение.

Те намерили компютъра в тази стая в мазето на сградата на MIT.

Можеха да го изключат от мрежата, Можеха да изчакат да дойде човекът и да кажат,

"Приятел, какво правиш, хайде, престани. Кой си ти изобщо?"

Те можеха да направят много подобни неща, но не го направиха.

Това, което искаха да направят беше да го заснемат, за да съберат доказателства, за да предявят обвинения в съда.

Това е единствената причина, поради която бихте снимали нещо такова.

Първоначално единственият, заснет на лъскавата им камера за наблюдение

е бил човек, ползвал помещението, за да складира бутилки и кенчета.

Но дни по-късно, заснема Шварц.

Шварц сменя хард диска. Той го вади от раницата си,

изскача от кадър за около пет минути,

и после напуска.

И тогава те организираха нещо като полицейска хайка, за да го преследват докато си караше колелото на път от MIT към къщи.

Ченгетата идваха към него от двете посоки на пътя,

или нещо подобно, и започнали да му се нахвърлят.

Той описа, че е бил повален и насилван от полицията.

Той ми каза, че те - към този момент не е ясно, че хората, които го преследват са от полицията.

Той си помислил, че някой се опива да го нападне.

Казва ми, че започнали д аго бият.

Беше дълбоко разтърсващо. Идеята за какъвто и да е вид криминално преследване в нашето семейство

беше толкова чужда и неразбираема, аз изобщо не знаех какво да правя.

Е, те изпълняват заповеди за обиск в къщата на Арън, апартамента му в Кеймбридж, в кабинета му в Харвард.

Два дни преди ареста, разследването е стигнало отвъд JSTOR и местната Кеймбриджка полиция.

То е било поето от Тайните служби на САЩ/

Тайните служби започват да разследват компютърни измами и измами с кредитни карти през 1984,

но шест седмици след атаките от 11ти септември, тяхната роля се разширява драстично.

/ръкопляскания/

Президентът Буш употреби патриотичния Акт, за да основе мрежа от нещо, което нарекоха "Сили за разследване на електронни престъпления".

Този закон, според мен опитва да отчете новите реалности и опасности, произтичащи от модерния тероризъм.

Според Тайните служби, те най-вече са ангажирани в дейности с икономическо изражение,

организирани престъпни групи, или използване на схеми с модерни технологии.

Тайните служби прехвърлиха случая на Шварц към офиса на Бостънската Прокуратура.

Имаше един тип в Прокуратурата, който имаше табелка:

"Отговорник на отдел компютърни престъпления и разследвания"

Не знам какво друго работеше той,

но със сигурност не сте голям Прокурор по компютърни престъпления, ако нямате извършено компютърно престъпление, което да преследвате,

така че той захапа кокала, запази го за себе си, не го разпредели на някой друг в отдела или в цялата прокуратура

и той се казва Стив Хейман.

Прокурор Стивън Хейман изчезна от обществения взор след ареста на Арън Шварц.

но тук може да бъде видян, в епизод от телевизионното предаване "Американска алчност",

заснето някъде около времето на ареста на Арън.

Той описва своето предишно дело, срещу големия хакер Алберто Гонзалес,

дело, което възнагради Хейман с огромно медийно внимание и похвали.

Гонзалес беше в дъното на замисъла на кражбата на повече от сто милиона номера на кредитни и дебитни карти.

най-голямата подобна измама в историята.

Тук Хейман, описвайки Гонзалес, излага своето виждане за устройството на подбудите на хакера:

Тези хора се водят от повечето неща от които ние се водим,

Те имат его, обичат предизвикателството, и, разбира се, те обичат парите и всичко, което може да се купи с тях.

Един от заподозрените, по случая Гонзалес беше млад хакер на име Джонатан Джеймс.

Мислейки, че престъпленията на Гонзалес могат да му бъдат вменени,

Джеймс извърши самоубийство по време на разследването.

В ранна публикация в пресата, описваща позицията на Правителството по случая на Арън Шварц,

шефът на Хейман, Областният прокурор на Масачузетс, Кармен Ортиз, заяви това:

"Кражбата си е кражба, дали използваш компютърни команди или железен лост, и дали крадеш документи, данни или долари."

Това не е вярно. Това очевидно не е вярно.

Не казвам, че е безобидно.

и не твърдя, че не би трябвало да криминализираме кражбата на информация,

Но трябва да си много по-нюансиран

в опитите да определиш кои точно видове щети са обществено опасни тук.

И така, разликата с железния лост е, че всеки път, когато нахлувам някъде с железен лост,

аз правя щети. Няма съмнения в това.

Но, когато Арън написва скрипт, който казва

сваляй, сваляй, сваляй сто пъти в секунда,

няма очевидни щети за никого.

Ако той прави това с цел да събере архив, за да прави научни изследвания.

Няма никакви щети за никого.

Той не крадеше. Той не продаваше това, което сваляше, нито го даваше на други хора.

Той посочваше проблем, е единственото, което аз бих могъл да кажа.

Арестът съкруши Шварц.

Той просто не искаше да говори за него.

Имам предвид, че той беше много стресиран.

Ако бяхте помислили, че ФБР би могло да дойде на вратата ви във всеки един момент,

всеки път, когато слизате в хола, или до вашата пералня,

и че те биха влезли с взлом във вашия апартамент защото сте оставили вратата отключена,

например... Аз щях да бъда доста стреснат,

И беше очевидно, че Арън беше постоянно в мрачно настроение.

Той не би предоставил на никого каквато и да е точна информация за местонахождението си по това време,

защото се страхуваше толкова много, че ФБР щеше да го причака там.

Това беше време на безпрецедентен социален и политически активизъм.

По-късно Списание Тайм щеше да обяви "Протестерът" за своя личност на годината.

Случваше се нещо като развъдник за хакерска активност.

WikiLeaks бяха пуснали цяла съкровищница с дипломатически телеграми,

Манинг вече беше в ареста по онова време,

Не беше известно дали той беше изворът на това изтичане.

Анонимните, които са нещо като ансамбъл на протеста

който има доста хакери в редиците си,

ходеха на доста разнообразни веселби,

ако сравните това с нещото, което той направи

тази история трябваше да бъде оставена на MIT и JSTOR да се оправят с нея,

в нещо като частен, професионален спор.

Това трябваше изобщо да не привлича вниманието на криминалната система.

То просто не беше част от нея.

Преди да бъде привлечен под отговорност, на Шварц беше предложено съдебно споразумение

което включваше три месеца в затвора, прекарано в място с лек режим,

и една година домашен арест,

като за целия период се забранява употребата на компютър.

И това при условие, че Шварц се признае за виновен в углавно престъпление.

Ето къде сме:ние нямаме никакво откритие, никакво доказателство за каквото и да е

Прокурорско обвинение,

и трябва да вземем това тежко решение

когато адвокатът те принуждава да го направиш,

правителството ти предоставя не подлежащо на обсъждане искане,

и ти се заявява, че вероятността да победиш с твърденията си е малка,

така че, независимо дали си виновен или не, по-добре е да приемеш сделката.

Бостън има свой собствен отдел за Компютърни престъпления,

много прокурори, вероятно повече прокурори, отколкото имат нужда.

Така че, знаете, може да си представите всякакви видове дела, които би било наистина трудно да преследвате.

защото имате някакви престъпници в Русия,

или имате някакви хора в корпорация

които ще си наемат адвокати за 500 или за 700 долара на час

да седнат срещу вас, и ето сега ви се пада това дело с това хлапе,

в което ще ви е доста лесно да докажете, че е извършил нещо

и той вече се е проявил като пакостник с ФБР,

така че, защо да не го размажем с всички сили?

Това е добре за вас, прокуроре. Това е добре за Републиката,

защото вие се борите с всички тези видове тероризъм.

Аз бях толкова изплашена.

Бях толкова изплашена, че ми конфискуваха компютъра.

Бях толкова изплашена, че ще отида в затвора заради конфискацията на компютъра ми.

Имах поверителна информация от източници от предишната ми работа на лаптопа ми.

и това е преди всичко, моят приоритет- да предпазвам източниците си.

Бях много изплашена и за какво щеше да се случи с Ада.

Арън ми каза, че му бяха предложили сделка,

И накрая ми каза, че би я приел, ако аз го накарам,

и аз щях да кажа, бях наистина близо да му кажа, "Приеми я."

Той вече имаше - беше си изградил вече, сериозни политически намерения

в промеждутъка от време, между

времето, в което приключи този старт ъп живот,

и започна този нов живот, който го доведе до този политически активизъм,

и той просто не вярваше, че може да си продължи живота с присъда за углавно престъпление.

Знаете ли, един ден той ми каза, вървяхме покрай Белия Дом,

и той ми каза "Там не пускат на работа престъпници."

И знаете ли, той наистина искаше това да бъде неговия живот.

Той не беше убил никого. Никого не беше наранил.

И не беше откраднал пари.

Не беше извършил нищо подобно на углавно престъпление, и...

идва тази идея, че няма никакво основание на него да се залепи етикет "престъпник",

и да му се отнеме правото да гласува в много щати

заради това което той направи. Това е просто ужасяващо.

Той трябваше да бъде наказан с голяма глоба,

или да му бъде забранено да се доближава до MIT занапред.

Но да бъде престъпник? Да лежи в затвора?

Шварц отхвърли споразумението.

Хейман удвои усилията си.

Хейман продължи да ни притиска на всички нива.

Дори с веществените доказателства, конфискувани от

хард диска и преносимия диск на компютъра Ейсър на Арън

прокурорите се нуждаеха от доказателство за мотивите, които с аго водили.

Защо Арън Шварц сваляше статии от JSTOR,

и какво точно планираше той да направи с тях?

Претенцията на Правителството беше, че той е планирал да ги публикува.

Ние наистина не знаем дали такова е било истинското му намерение

Защото Арън в миналото си е работил и по проекти, в които е анализирал гигантски сборници със статии

за да научи интересни неща от тях.

Най-доброто доказателство за тях беше, че когато той е бил в Станфорд,

той беше свалил цялата правна база данни на Westlaw.

В проект със студенти по право от Станфорд,

Шварц беше свалил правната база данни на Westlaw.

Той разобличи притеснителни връзки между спонсори на правни изследвания

и изгодни за тях резултати.

Той направи този изумителен анализ на търговски компании

които дават пари на професори по право, които пишеха статии с тълкувания на закони

които после се оказваха в полза на, например Exxon по време на петролния излив,

И така, това се оказа много корумпирана система от спонсорства, знаете, престижните научни изследвания.

Шварц никога не пусна в обръщение документите на Westlaw.

На теория, той можеше да направи същото с базата данни на JSTOR.

И това би било съвсем наред.

Но ако се гласеше да направи конкурентна на JSTOR услуга,

като, ние се готвим да направим наш собствен, знаете

достъп до списанието по право на Харвард, и да таксуваме с пари достъпа до него,

тогава, вече, сега това изглежда като криминално престъпление

защото се опивате да ползвате този материал с търговски цели,

Но би било някаква лудост да си представим, че това е което той е правил.

И така, но сега е средния вариант: ако той просто се е опитвал да освободи всичко това за развиващия се свят?

Но в зависимост от какво точно е правил, се проявява много различна картина

на това как законът трябва да го възприеме. Правителството го преследваше

сякаш това беше противоправно деяние с търговски цели,

сякаш беше откраднал цял наръч данни на кредитни карти, сякаш беше извършил същия вид престъпление.

Аз не знам какво се готвеше да направи с тази база данни,

но чух от един негов приятел, че Арън му казал

че щял да изследва данните за доказателства за корпоративно спонсориране на изследвания за климатичните промени

които са довели до изопачени резултати, и аз напълно вярвам в това.

Беше ми казано само, че Стив иска да говори с мен.

и помислих, че вероятно това е начин да се измъкна от това,

просто да изляза от ситуацията,

и не исках да изляза със страха да оставя компютъра си конфискува.

Не исках да си тръгна със страха, че трябва да отида в затвора с клеймото "осъждана"

ако се опитаха да ме накарат да разкрия парилите на моя компютър.

Когато дойдоха при мен и ми казаха, "Стив иска да разговаря с теб,"

това ми се стори разумно.

Те предложиха на Нортън писмено предложение, наречено "Царица за един ден".

Това позволяваше на прокурорите да задават въпроси по случая на Арън.

А Нортън печелеше имунитет да не бъде преследвана,

заради информацията, която би разкрила по време на срещата.

Това не ми хареса. Казах на моите адвокати многократно

че не ми харесва... изглеждаше подло, ни ме хареса, аз не исках имунитет.

Аз не се нуждаех от имунитет, не бях направила нищо,

но те бяха наистина, наистина непреклонни, че

бях направила нещо, не искаха да ме пуснат да говоря с прокурора без имунитет.

/Интервюиращ/ Но, за да стане ясно, това е предложението за сделка "Царица за един ден"?

Точно така, писмено предложение.

В което в основни линии вие им предадохте информация в замяна на защита срещу преследване.

- Ами, не беше предаване на информация. То беше - или по-точно така ми се струваше на мен -

това беше просто провеждане на един разговор, проведох интервю с тях.

- И значи, те ви задават въпроси...
- Да, задават ми въпроси.

- И могат да ви питат за каквото си поискат...
- Точно така.

- и каквото и да получат като отговор
- Аз наистина...

- Те нямат право да ви подведат под отговорност.
- Точно така, и аз многократно се опитах да се измъкна.

Аз многократно, многократно се опитах да се откажа от това писмено споразумение.

Аз бях болна, бях под натиска на адвокатите ми,

Бях объркана. Не се справях добре към онзи момент.

бях депресирана, бях изплашена, и не разбирах ситуацията, в която се намирах.

Нямах никаква представа защо се оказах в тази ситуация.

Не бях направила нищо интересно, повече или по-малко грешно.

Ние бяхме извън себе си.

Арън беше обезумял заради това. Ние бяхме много обезумели заради това.

Адвокатите на Арън бяха много ядосани заради това.

Ние опитахме на накараме Куин да си смени адвокатите.

Аз изобщо не бях свикнала да седя в стая с големи добре подковани мъже,

които постоянно ми повтарят, че лъжа, и че трябва да съм извършила нещо.

Аз им казах, че това нещо, което преследваха

не беше престъпление.

Казах им, че бяха застанали на грешната страна на историята.

Употребих това изречение. казах: "Вие сте на грешната страна на историята."

И те изглеждаха отегчени. Те дори не изглеждаха ядосани Те просто изглеждаха отегчени.

И започна да ми се изяснява, че не водехме същия разговор.

Имам предвид, казах им сума ти неща за, знаете, защо хората биха сваляли научни статии,

и в крайна сметка -- аз не си спомням до къде беше стигнал разговорът --

аз споменах, че той беше написал този пост в блога си "Партизанския манифест за свободен достъп".

Това е "Партизанския манифест за свободен достъп".

който се предполага, че е написан през юли 2008 в Италия.

"Информацията е власт. Но както с всяка власт, има и такива, които я искат само за себе си."

"Цялото световно научно и културно наследство, публикувано през вековете в книги и списания,

все повече бива дигитализирано и заключвано от банда частни корпорации."

"През това време, тези които са заключени навън не стоят със скръстени ръце. "

" Вие сте се промъквали през дупки и сте се катерели през огради,

за да освобождавате заключената от издатели информация и да я споделяте със своите приятели."

Но цялата тази дейност се случва на тъмно, скрита под земята."

"наричана е кражба или пиратство, сякаш споделянето на богатството на познанието е

моралният еквивалент на плячкосването на кораб и убийството на екипажа му."

"Но споделянето не е неморално - то е морално задължение."

"Само хора, заслепени от алчност биха отказали на приятел да си направи копие."

"няма никаква справедливост в спазването на несправедливи закони."

"Време е да излезем на светло, и в духа на великата традиция на гражданското неподчинение,

да декларираме нашето противопоставяне на тази частна кражба на обществена култура/"

Самият Манифест трябва да е бил написан от четири различни човека, и също редактиран от Нортън.

Но само Шварц се беше подписал с името си под него.

Когато това свърши, аз отидох веднага при Арън и му казах, всичко, което успях да си спомня,

И той става много ядосан.

Нещата, които аз направих, не трябваше да го приковат така.

Аз не бях направила нищо грешно, а всичко се прецака.

Но аз никога не...

Още съм ядосана.

Още съм ядосана, че можеш много да се стараеш с тези хора да постъпиш правилно,

а те ще обърнат всичко срещу теб.

И ще те наранят с всичко, с което успеят.

И в този момент, аз съжалявам, че казах каквото казах.

Но моето много по-голямо съжаление е, че вече се бяхме споразумели за всичко това.

Че и двете страни сме окей с това.

Че сме съгласни със системата на правосъдието.

система, опитваща да вкара хората в малки капани, които да могат да съсипят животите ни.

Така че разбира се, аз бих искала да не бях казвала това.

Но съм много, много по-ядосана, че се намирам тук.

Че ние като народ намираме всичко това за окей.

Те използваха всеки метод, за който аз мисля, че можаха да се сетят

за да я накарат да им предостави вредна за Арън информация,

и полезна за обвинението на Арън,

но аз не мисля, че тя разполагаше с информация от полза за правителството.

Минават месеци, докато приятелите и семейството на Арън очакват предявяването на обвинителния акт.

През това време, Шварц се превръщаше в експерт на повикване в поредица посветена на интернет проблематиката.

.... един въпрос към вас: Мислите ли, че интернет е нещо,

което трябва да бъде считано за човешко право, и нещо, което правителството няма право да ви отнема?

Да, определено, Имам предвид, тази идея, че националната сигурност може да бъде извинение да се затвори интернет,

това е същото, което са казвали в Египет и Сирия и във всички тези други страни,

така че, разбира се, вярно е, сайтове като WikiLeaks ще публикуват разни притеснителни материали

относно какво прави правителството на САЩ, и хората ще се организират, за да протестират срещу това,

и да опитват и да променят своето правителство. И знаете ли, това е хубаво нещо,

това е всичко, за което се отнася Първата Поправка и правата на свободно изразяване, свободата на сдружаване,

както и другите такива, и ние би трябвало да ги възпрем, защото те се противопоставят на много основополагащи Американски принципи.

А принципът е нещо, което според мен, Бащите на Нацията ни биха разбрали.

Ако интернет бе съществувал тогава,

вместо да се пише за "пощенски станции" в Конституцията, те щяха да напишат "доставчици на интернет".

/Интервюиращ/ Добре, определено е интересно да видим до колко далече...

Шварц се среща с активистката Тарин Стинбрикнер-Кауфман, и те стават гаджета.

/Арън/ Нуждаем се от масиран глобален протест.

/Тарин/ Ако няма масиран глобален обществен протест, не би се стигнало да каквато и да е промяна.

- - Знаете ли, четири човека в този град трябва да предизвикат масиран глобален обществен протест.

- Знаете ли, нуждаем се от подписване на петиция.

Без да й сподели подробности, той я предупреди, че беше замесен в нещо

което просто нарече "Лошото Нещо".

И аз започнах да си представям откачености, като, че той има любовна връзка с Елизабет Уорън, или нещо подобно.

Всъщност се чудех и за двете Хилари Клинтън и Елизабет Уорън, но...

И така, някъде към края на юли, Арън ми се обади,

и когато вдигнах, ми каза, "Лошото нещо" може да се окаже в новините утре.

Искаш ли да ти разкажа, или предпочиташ да прочетеш за него утре в новините?

И аз казах, "разбира се, че искам да ми разкажеш."

Арън каза, "Ами, Аз бях-- аз бях арестуван

за свалянето на голям брой академични статии, и сега те искат да произведат прецедент от мен."

А аз се успокоих: " Това ли е? Това ли е голямата врява? Наистина? Това наистина не звучи като някаква голяма работа."

На 14 юли 2011, федералните прокурори подвеждат Шварц под отговорност за четири обвинения в углавни престъпления.

Той бива подведен под отговорност в същия ден, в който двама души в Англия, които са част от LulzSec биват арестувани,

и още няколко истински хакери. А Арън е някой, който само наподобява хакер,

но достатъчно, за да могат забият главата му на кол, и да я закачат на портите.

Арън отиде да се предаде, и те го арестуваха.

Тогава го разсъблякоха и го обискираха из основи.

взеха му връзките на обувките, взеха му колана, и го поставиха в единична килия.

Областната Прокуратура на Масачузетс публикува изявление

в което казваше, "Шварц е изправен пред присъда до 35 годили в затвор,

която ще бъде последвана от 3 години пускане на свобода под наблюдение,

конфискация на цялото имущество и глоба до един милион долара."

Пуснаха го на свобода под гаранция от сто хиляди долара.

В същия ден, основната жертва на делото, JSTOR,

официално оттегля всички обвинения срещу Шварц, и отказва да продължи делото.

JSTOR - те не ни бяха приятели, те не ни съдействаха, нито се държаха приятелски,

но също така показаха нещо като, "Ние не сме част от това."

JSTOR и тяхната компания собственик, ITHAKA, също отклониха молбите ни да говорят в този филм.

Но все пак, ни пратиха заявление, в което казват,

"Решението да бъде изправен пред съда Арън Шварц беше на Правителството, не на JSTOR."

И нашето намерение бе, че с това случаят ще се приключи.

Че щяхме да успеем да накараме Стив Хейман да се откаже от обвиненията, или да го уреди с някакво разумно споразумение.

И правителството отказа.

/Разказвач/ Защо?

Ами, защото си мисля, че искаха да използват Арън, за да произведат прецедент,

и те казаха, че искаха - причината да не се откажат от

обвинението в углавно престъпление, изискващо излежаване на присъда в затвора,

беше, че те искаха да използват това дело за назидание. Те ни го казаха.

/Интервюиращ/ Те ви заявиха това?
- Да.

- Това щеше да послужи за пример?
- Да.

- От него щяха да произведат прецедент?
-Да.

Стив Хейман го каза.

Да назидават кого? Навън се разхождат други хора, които се скачват в мрежата на JSTOR,

и свалят за да направят политическо изявление? Искам да кажа, кого назидават те?

Щеше да по-лесно да се проумее позата, заета от администрацията на Обама

че делото трябвало да е за назидание

ако това беше администрация, която например,

преследваше активно най-голямото икономическо престъпление,

виждано в тази страна през последните сто години,

Извършените престъпления, които доведоха да финансовата криза на Уол Стрийт.

Когато започнеш да разгръщаш

непротиворечивата идея за назидание

само селективно

ти преставаш да правиш безстрастен анализ на закононарушенията

и вече си решен да употребиш ресурсите на правосъдието

избирателно на база политическа идеология,

и това не е просто недемократично, то би трябвало да бъде не-Американско.

Прокурор Стивън Хейман по-късно бил казал пред външния съвет на MIT

че сламката, която обърнала каруцата

било едно медийно изявление, изпратено от основаната от Шварц организация с името "Искане за Прогрес",

По сведения от MIT, Хейман е реагирал на краткото изявление за подкрепа,

наричайки го "дива интернет кампания" и "глупашки ход"

който преобърнал делото от човешко лице в лице ниво, в институционално ниво.

Това беше отровна комбинация: един прокурор, който не искаше да загуби достойнство,

който мислеше за политическа кариера в далечината, по всяка вероятност, и не искаше този случай да изскочи от някъде и да ги преследва.

Колко пари на данъкоплатците харчите, за да арестувате някой, който е взел твърде много книги от библиотеката,

И после да ви оголят задника в съда? Няма начин!

Тогава опитах всячески да накарам MIT

да отидат при правителството, и да поискат правителството да спре преследването.

/Интервюиращ/ И каква беше реакцията на MIT?

Сякаш нямаше каквато и да е реакция от MIT към онзи момент.

MIT не защитава Арън

който за хората в обществото на MIT изглеждаше страхотен.

защото MIT е място, което окуражава хакерството в пълния смисъл на думата.

Във MIT, идеята да ходиш насам натам по покриви и тунели, в които ти е забранено да ходиш

беше не само ритуал по приемането, а беше част от обиколката на MIT,

И употребата на шперцове беше в зимната програма с курсове във MIT.

Те имаха моралното задължение да го спрат в зародиш.

MIT никога не станаха да кажат на федералните, "Недейте да правите това."

Ние не искаме да правите това. Преигравате. Това е прекалено силно."

... доколкото ми е известно.

Те се държаха както почти всяка корпорация би се държала. Те по един или друг начин - те подпомогнаха правителството,

на нас не ни помогнаха, освен ако не почувстваха, че трябва, и никога не опитаха да го спрат.

MIT отказа многократни искания за коментар,

но после публикуваха рипорт, казвайки, че се опивало а запазят неутрална позиция,

и мислели, че на Хейман и Прокуратурата не им пукало какво в MIT мислят или казват за делото.

Поведението на MIT наистина изглеждаше в разрез с етиката на MIT.

Може да се противопоставите, че MIT са си затворили очите, и това било в тяхна полза,

но заемайки такава позиция - заемайки такава неутрална позиция, само по себе си беше позиция в полза на прокуратурата.

Ако погледнете Стив Джобс и Стив Вожняк,

те са започнали с продажбата на Blue Box, която е била проектирана за измамване на телефонната компания.

Ако погледнете Бил Гейтс и Пол Алиен,

те първоначално са стартирали бизнеса си, ползвайки компютърно време в Харвард,

което доста ясно е било в противоречие с правилата.

Разликата между Арън и хората, които току що споменах

е че Арън искаше да направи света по-добро място, той не искаше просто да печели пари.

Шварц продължава да говори без заобикалки по разнообразни интернет проблеми.

Знаете ли, причината подари която интернет работи е заради конкурентния пазар на идеи,

и това, над което трябва да се фокусираме и как да получаваме повече информация за нашето правителство, повече достъпност,

овече дискутиране, повече оспорване, но наместо това изглежда, че Конгресът е фокусиран как да заглуши нещата.

Арън мислеше, че може да промени света като просто го обясни много ясно на хората.

/Интервюиращ/ Пламъкът може буквално да контролира компютъра ви, и да го накара да ви шпионира.

Добре дошъл Арън. Добре е, че си отново в нашето предаване.

Нали знаете, също както шпионите са правели в стари времена, поставяли са микрофони и са записвали разговорите на хората.

сега използват компютри, за да правят същите неща,

/разказвач/ Политическата дейност на Шварц продължава

вниманието му се обръща към законопроект, придвижван през Конгреса, замислен да постави ограничения на онлайн пиратството.

Този законопроект се наричаше SOPA.

Активисти като Питър Екерсли съзряха в него огромно прекаляване.

заплашващо техническия интегритет на целия интернет,

/Екерсли/ И още едно от първите неща, които направих беше да се обадя на Арън.

И му казах: "Ще можем ли да направих голяма онлайн кампания срещу това?"

"Това не е закон за авторските права."

"не е ли?"

"Не," каза той, "това е закон за свободата да се свързваш."

Сега само слушах.

И той се замисли за малко, и после каза: "Да."

И той отиде и основа "Искане за прогрес".

Искане за Прогрес е онлайн активистка организация, вече имаме милион и половина членове,

но стартирахме през есента на 2010.

Арън беше един от най-обещаващите личности в общество от хора

които подпомагаха обсъждането на проблематика за социална справедливост на федерално ниво в нашата страна.

SOPA беше законопроект, който беше замислен да усмири онлайн пиратството на музика и филми,

но това, което всъщност се направи беше да се тръгне с ковашки чук към проблем, който се нуждаеше само от скалпел.

Ако беше приет, законът щеше да компании да спират финансирането на цели уебстраници без какъвто и да е съдебен процес,

или дори да принуждават Google да изключва техните линкове.

Те се нуждаеха само от предявена еднократна претенция за нарушено авторско право.

Това въздигна титаните на традиционните медии срещу нов, и много по-усложнен културен микс.

Това превръща всеки, който има уеб страница е полицай,

и ако те не си свършат работата, като осигурят, че никой на техния сайт не ползва нищо

което е дори потенциално незаконно, целия сайт може да бъде закрит, без дори опит за съдебен процес.

Това прехвърляше всякакви граници. искам да кажа, това си беше катастрофално.

Този законопроект представлява сериозна заплаха за свободата на словото и гражданските свободи на всички, които използват интернет.

И имаше само няколко от нас, които казаха, "И ние не подкрепяме пиратството,

но е безумно да се разрушава архитектурата на интернет,

системата с имена на домейни, доколкото те ни правят свободни и отворени за борбата срещу пиратството.

И Арън го схвана веднага.

Свободите, гарантирани в нашата Конституция, свободите, върху които е била изградена нашата страна

биха били внезапно изтрити.

Новите технологии, наместо да ни озаряват с по-голяма свобода, биха ни изсмукали основни права

които винаги сме приемали за гарантирани.

И в онзи ден осъзнах, докато говорех с Питър, че не можех да позволя това да се случи.

Когато SOPA беше внесена през октомври 2011, я мислеха за неизбежна.

Нашата стратегия, когато първоначално се появи, беше да опитаме да забавим приемането й.

може би да я разбудим мъничко, но дори ние

не мислехме, че бихме били способни да спрем този проектозакон.

След като поработиш във Вашингтон, научаваш, че обикновено във Вашингтон,

законопроектите войни са войни между различни групировки от корпоративни парични интереси.

Те всички се перчат да прокарват закони, и най-равностойните битки

са когато имаш една група корпоративни интереси срещу друга група корпоративни интереси.

и те са финансово равностойни като финансиране на кампании и лобизъм.

Тези битки са най-равностойните.

Онези, които не са дори битки, в общия случай, са такива

при които всичките пари са от едната страна, всичките корпорации са събрани от едната страна.

а от другата страна стоят просто милиони хора.

Не бях виждал нищо като PIPA и SOPA през целия си опит като държавен служител.

Имаше повече от четиридесет Щатски сенатори вписали се като съвносители на този законопроект.

така че вече бяха извървели по-голямата част от пътя

на събиране на шейсет гласа, за да затворят обръча на процедурата по окончателното приемане.

Дори аз започнах да се съмнявам. Беше труден период.

Шварц и Искане за прогрес бяха способни да генерират огромна подкрепа като ползваха традиционни канали,

заедно с масово ползваните открити телефонни линии, които улесняваха хората да се обаждат в Конгреса.

Не бях срещал преди това човек способен да оперира на такова ниво

едновременно в технологичното поле, и в сферата на стратегическата кампания.

Милиони хора се свързаха с Конгреса и подписаха анти-SOPA петиции.

Конгресът беше приклещен без възможен ход.

Имаше нещо в това се наблюдават тези безхаберни членове на Конгреса да дебатират проектозакона

да ги гледаш как настояват, че могат да управляват интернет,

И за група програмистчета не беше възможно да ги спре.

Аз не съм програмистче.

Аз просто не съм достатъчно добър в програмирането...

Може би ще се наложи да допитаме на някакви програмистчета какво всъщност върши това нещо. /смях/

Хайде, ще направим изслушвания, доведете програмистчетата...

/присмех/

Наистина?

/присмех/

"Програмистчета"?

/присмех/

Знаете ли, мисля, че думата, която търсите е "експерти"...

/смях/

да ви светнат, така че законите ви да не дават на заден /аудиторията се смее и аплодира/

и да разбие интернет.

Ние ползваме термини като "програмистче", но на нас ни е позволено да ги ползваме, защото ние сме програмистчета.

Фактът, че това стигна толкова далече, без те да се консултират с каквито и да е технически експерти,

отразява фактът, че в този град има проблем.

Аз търся някой, който да се изправи пред тази аудитория, да свидетелства в официално изслушване и да каже, "Ето защо те са в грешка."

Имаше отдел, който подсигуряваше научни и технологични препоръки.

и членовете на Конгреса можеха да отидат там и да кажат: "Помогнете ми да разбера X, Y, Z"

А Гингрич го закри. Каза, че отделът бил пилеене на пари.

И от тогава насам, Конгресът затъва в Средновековието.

е мисля, че някой наистина е мислел, че SОPA може да бъде победена, дори Арън.

Струваше си да опитаме, но не изглеждаше възможно да победим,

и си спомням, може би няколко месеца по-късно, спомням си го как се обърна към мен и ми каза,

"Мисля, че може и да победим."

И аз отвърнах, "Това би било удивително."

Обажданията към Конгреса продължаваха.

Когато сайтът за хостване на домейни Go Daddy става поддръжник на законопроекта,

десетки хиляди потребители прехвърлят другаде своите демейни в знак на протест.

В рамките на една седмица, здравенякът Go Daddy си преобръща позицията относно SOPA.

Когато хората от Конгреса, поддържащи проектозакона и онези от филмовата индустрия,

осъзнаха, че се беше появила засечка, те малко постесниха законопроекта.

Завоят може да се види. Можеше да се чуе ехота на нашите аргументи.

Сякаш Арън подхвърляше кибритена клечка и тя се беше подпалила,

запалвайки друга, която също беше изгоряла,

И накрая той беше успял да събере достатъчно припламвания, така че огънят наистина се разгоря,

И се превръщаше в този пуктящ пожар.

на 16 януари 2012, Белият Дом издаде заявление

в което се казва, че от там не подкрепят законопроекта.

И после се случи това:

Аз истински вярвам, че ние трябва да се борим с проблемите на пиратството.

и ние трябва да се борим срещу тях по сериозен начин, но този законопроект не е правилният законопроект.

Когато Джими Уейлс отдаде своята подкрепа за свиването на сърмите на Уикипедия,

заемала пето място сред най-популярните страници на света,

тази страница приемаща седим процента от всички кликания в целия интернет.

Уикипедия беше затъмнена.

Reddit беше затъмнен.

Craigslist беше затъмнен.

телефонните линии на Капитол Хил прегряха.

Членовете на Конгреса започнаха да бързат да издават изявления, с които оттеглят подкрепата си за законопроекта

същия законопроект, който хвалеха само дни по-рано.

Само за 24 часа броят на опонентите на SOPA в Конгреса

стигна от това....

до това.

Да видиш конгресмени и сенатори бавно да сменят лагера в деня на затъмнението

беше доста неправдоподобно.

Имаше около сто представители, които смениха лагера.

И точно тогава, колкото и да ми е трудно да повярвам след случилото се,

ние бяхме спечелили.

Нещото, което всички смятаха за невъзможно,

Че някои от най-големите компании в света бяха шкартирани като на магия,

се беше случило.

Ние го постигнахме.

Ние спечелихме.

Това е историческа седмица интернет политиката - вероятно и за Американската политика,

Нещата, които чувахме от хората във Вашингтон, D.C., от служителите на Капитол Хил бяха:

че те са получили повече имейли и телефонни обаждания в дена на Затъмнението на SOPA

отколкото са получавали когато и да е, за каквото и да е

Мисля,ч е това беше изключително вълнуващ момент.

Това беше моментът, в който интернет съзря политически.

Това беше ободряващо, защото беше трудно да се повярва, че то наистина се случи.

Трудно е да се повярва, че законопроект, зад който стои толкова финансова мощ

просто не успя да премине през Конгреса.

И не само не премина, а изобщо не стигна до гласуване.

Понякога е лесно да се почувстваш безсилен,

както когато излизаш на улицата, щракаш с пръсти, и викаш, но никой не те чува.

Но аз съм тук, за да ви кажа днес, вие сте силни.

/тълпа се радва/

Така че, разбира се, вероятно понякога оставате с впечатлението, че не ви слушат, но аз съм тук да ви кажа, че ви чуват.

Слушат ви. Вие сте промяната.

Вие може да спрете този законопроект с неспирната си борба.

/тълпата се радва/

Да спрем PIPA,

Да спрем SOPA,

/тълпата се радва/

И да го кажем направо - за някои от най-големите интернет компании би било от полза

ако на се окажем в един свят, в който малките им конкуренти се окажат цензурирани.

Ние не можем да позволим това да се случи.

За него беше по-важно да знае, че се прави мъничка промяна

отколкото, че играе мъничка роля в голяма промяна.

Но в историята със SOPA за него беше все едно играеше главна роля в огромна промяна.

и това за него беше като доказателство за концепцията

нещо като: "Добре, нещото, което искам да направя със живота си е да променя света."

"Аз мисля за това по този наистина научен начин, измервайки своето въздействие,

и това доказва, че това е възможно."

"Нещото, което искам да постигна със живота си е възможно."

"Вече доказах, че мога да го направя,

че аз, Арън Шварц, мога да променя света."

За човек, който никога не мислил, че е постигнал кой знае какво - какъвто беше Арън -

това беше един от редките моменти, в които наистина можеше да се усети

че той осъзнаваше, че е постигнал нещо добро,

чувствайки, че това вероятно е единственият му победен удар.

Всички казваха, че нямаше начин да спрем SOPA,

А ние я спряхме.

Това прави три отвратително добри победи, а годината още дори не е приключила.

Искам да кажа, ако има време, в което трябва да сме позитивни, сега е моментът.

Знаете ли, той спечелва борбата срещу SOPA една година след като е бил арестуван.

Това не са моменти на недвусмислено щастие. Има много други неща.

Той е толкова решен да участва в политическия процес, че не може да го спреш.

Списъкът на организации, които Шварц основава или съосновава е огромен.

и дълги години преди Едуард Сноудън да просветли проблема със широко разпространеното следене в интернет,

Шварц вече се притесняваше за него.

Шокираща е мисълта, че практиката е да се прикрива

че те дори не водят никаква схематична статистика за това колко е огромна програмата им за следене.

И ако отговорът е: "О, ние шпионираме толкова много хора, че дори ни е невъзможно да ги преброим"

то значи, че това са сборище от ужасни хора.

Бих им признал нещо ако можеха да кажат: "Вижте, ние знаем броя на телефонните номера, които подслушваме,

но не знаем на колко точно реални хора отговарят те."

но те просто се дръпнаха и заявиха, "Ние не можем да ви дадем каквато и да е цифра."

Това е яко - искам да кажа, това e страшно, както е в момента.

И те упражниха огромен натиск над него, отнеха му всичките пари, които беше спечелил.

Те, знаете ли, заплашиха да му отнемат физическата свобода.

Защо биха направили това, знаете ли? искам да кажа, добре, но защо се нахвърлят над борците за социална справедливост?

Знаете ли, защо се нахвърлят над хората, които казват истината

за всякакви неща, искам да кажа, като започнем от банките, и стигнем до войната, или до различни видове правителствена прозрачност.

Така потайното прикриване служи на тези, които вече са на власт,

И ние живеем в ера на потайност, която съвпада с ера, в която правителството върши също,

много неща, които вероятно са незаконни и противоконституционни.

Така че, тези две неща не са случайно съвпадение.

Съвсем ясно е, че тази технология е била развита

не за мънички презокеански държави, а именно тук, за употреба в Съединените щати, от правителството на САЩ.

проблемът с програмата за шпиониране е, че тя е този вид дълга и бавна експанзия, знаете ли,

която в миналото достига чак до администрацията на Никсън, именно,

очевидно е, че тя се разрасна драстично след 11 септември под ръководството на Джордж У. Буш,

и Обама продължи да го разширява, и проблемите бавно започваха да стават от лоши по-лоши,

но никога не е имало време, в което да можеш да станеш и кажеш,

"Добре, нужно е да генерираме опозиция днес, защото днес е времето, когато това е от значение... "

Прокуратурата, по мое мнение с Арън Шварц, се готвеше да изпрати едно послание с конкретен замисъл

към определена група хора, която администрацията на Обама намираше за политически заплашителна,

и в основата на това са хакерското, информационното и демократичното активистко общество,

и посланието, което администрацията на Обама искаше да изпрати накъм това конкретно общество беше,

по мое мнение, "Ние знаем, че вие имате възможностите да създавате неприятности на успановения ред,

и затова ще се опитаме да произведем от случая на Арън шварц съдебен прецедент

за да подплашим колкото е възможно повече от вас, за да не ни създавате подобни неприятности."

И правителството заяви, "О, законовите основания, на които се основаваме,

за да озаконим програмата за шпиониране също са секретни,

така че не можем дори да ви кажем кои точно законови текствове ни упълномощават да ви шпионираме."

И знаете ли, всеки път, когато те могат да кажат, "О, това е ново ниво на кибервойна.

Компютърните престъпници ни атакуват отново. Всички сме изложени на опасност. Всички сме под заплаха."

И те ползват това като извинение, за да приемат все по-опасни закони.

/Интервюиращ/ И така, само за да ви проследя мисълта - според вас лично, на къде се насочва войната?

От вас зависи!

- Да, знам. Работата е, че пред нас стоят, сещате се...

Сещате се, има ги тези две взаимно противоположни перспективи, именно,

всичко е страхотно, интернет създаде всичката тази свобода и възможности, и всичко ще бъде фантастично

или другата - че всичко е ужасно,

и интернет създаде всички тези инструменти за кракване и шпиониране

и контролиране, както го наричаме.

А работата е, че и двете са валидни, нали?

Интернет създаде и двете, и двете са изумителни и поразителни

и коя ще бъде напред в далечен план зависи от нас.

Не е правилно да се каже, "О, едната повежда пред другата. " Защото и двете са верни.

И от нас зависи на коя залагаме и от коя се възползваме

защото тях и двете ги има, и и двете винаги ще ги има.

На 12 септември 2012, федералните прокурори предявиха обвинителен акт срещу Шварц,

добавяйки нови обвинения в мрежова измама, неразрешен достъп в компютър, и компютърна измама.

Сега вместо обвинения по четири члена от наказателния кодекс, Шварц беше изправен пред тринайсет.

Настървеността на прокуратурата беше нараснала неимоверно,

както бяха нараснали и годините, които Шварц можеше да прекара в затвора и размерите на паричните глоби.

Те внесоха отделен обвинителен акт, за да добавят още обвинения,

и имаха теория, защо неговите деяния изпълняваха съставите на множество федерални престъпления,

и че много голяма присъда можеше да се присъди за това според закона.

тази теория, както и голямата част от делото на прокуратурата срещу Шварц

включваха един закон, приет през 1986.

Той се казва "Закон за компютърните измами и злоупотреби".

Законът за компютърните измами и злоупотреби

беше вдъхновен от филмът "War games" със Матю Бродерик - страхотен филм.

/Бродерик/ Сега сте в ръцете ми.

В този филм, едно хлапе, успява да постигне, ползвайки магията на компютърните мрежи

започване на ядрена атака.

/свистят снаряди/

Знаете ли, това всъщност не е възможно, и то със сигурност не е било възможно през 80тте

но очевидно този филм е подплашил Конгреса, достатъчно, за да

прекарат и приемат първоначалния Закон за компютърните измами и злоупотреби.

Това е закон, който просто е твърде остарял, например той квалифицира като престъпление

всякакви нарушения и отклонявания от Условията на ползване на сайтовете. Можете да имате нещо като сайтовете за запознанства

eHarmony или Match.com, и някой украсява собствените си описания,\

и изведнъж, в зависимост от юрисдикцията и прокурорите,

той може да се окаже дълбоко затънал в неприятности.

Ние всички знаем какво представляват "условията на ползване".

Повечето хора дори не ги четат, но да не се подчиниш на тези условия означава

че извършваш престъпление от общ характер.

Условията за ползване на уебсайтовете често казват неща като:

"Дръжте се прилично един към друг", или "Не правете нищо неприлично."

Идеята, че наказателния закон може да има каквото и да е за казване за този вид прегрешения,

Мисля, че стряска повечето хора до полуда.

И примерите стават все по-"откачени":

Докато не бяха изменени през март 2013, Условията за ползване на уебсайта на списание Hearst's Seventeen

казваха, че трябва да си навършил 18, за да го четеш.

Бих казал, че в духа, по който от Министерство на правосъдието тълкиват Закона за компютърните измами и злоупотреби,

ние всички вероятно се оказваме закононарушители.

Неясен и лесен за изопачаване, Законът за компютърните измами и злоупотреби, се превърна в чук, удобен за поразяване на всякакви цели

при широк набор от спорове, свързани с компютри.

Въпреки, че не е единственият фактор в случая,

единадесет от тринайсетте обвинения срещу Шварц произхождаха Закона за компютърните измами и злоупотреби.

Въпросът "Защо" надвисва над голяма част от историята на Арън Шварц.

Просто какво точно мотивираше правителството, и какво стоеше в основата на тяхното дело?

Министерството на правосъдието отказа нашите молби за отговори,

но професор Орин Кер е бивш прокурор, който е в течение на делото.

И така, аз мисля, че навлизам в това дело от различен ъгъл спрямо останалите хора поради няколко причини:

Аз бях федерален прокурр в Министерство на правосъдието в продължение на три години

преди да започна да преподавам. Правителството е подходило към делото

с обвинението, което базира на мнението си какви престъпления са били извършени,

просто като чисто правните точки, вглеждайки се в съдебните прецеденти, вглеждайки се в законодателството,

вглеждайки се в историята, вглеждайки се в делата, които вече са приключени,

и според всичко това, мнението ми е, че обвинителният акт е бил справедливо предявен.

Може да спорите дали те е трябвало да вкарат това дело в съда.

Има много противоречия по този въпрос. Някои хора са на страната на Свободния достъп, а други не са.

Аз мисля, че правителството е приело "Партизанският манифест за свободен достъп" на Шварц много на сериозно,

и мисля, че са го взели за някой, който е пристъпил моралните норми,

нарушавайки закона, да преодолее законът, който Шварц е смятал за несправедлив,

а при демокрацията, ако смяташ че някой закоен е несправедлив, си има определени начини, по които да промениш този закон.

Имаш право да отидеш в Конгреса, както Шварц е направил толкова майсторски в случая със SOPA,

или можеш да нарушиш този закон, за да опиташ да го обезсмислиш,

и мисля, че прокуратурата е била водена от чувството, че извършеното от Шварц

не е просто нарушаване на закон, но опит да се обезсмисли целия този закон.

Да се отдаде достъп на всички на базата данни, по начин

да няма път за връщане назад.

Това се е готвел да извърши, и страната на Шварц е щяла да победи.

Има голямо несъгласие в обществото относно виждането дали този закон е несправедлив,

и в крайна сметка, решението на този въпрос трябва да се вземе от Американския народ, работейки чрез Конгреса.

И после идва втория проблем, който все още се опитваме да схванем:

Къде е разграничителната линия между не много сериозните закононарушения и по-сериозните закононарушения?

Сега навлизаме в тази нова обкръжаваща ни среда на компютри и компютърни злоупотреби,

и все още нямаме дори добра представа какво точно представляват тези разграничителни линии

защото сме в процес на осмисляне на обстановката.

Това е пример за лошо използване на прокурорска власт.

Чукът, с който Министерство на правосъдието разполага, за да плаши хората

става все по-голям и по-голям,

и така повечето хора - знаете, не можеш да заложиш живота си на карта.

Трябва ли да подслушваме нечий телефон? Трябва ли да ги снимаме на видео?

Трябва ли да сграбчим някой и да го принудим да свидетелства срещу другия?

Това е начинът, по който федералните агенти и прокурори разсъждават.

Те изграждат дела. Те печелят дела.

Шварц беше приклещен в мрежите на брутална система за наказателно правосъдие, която не можеше да се преобърне,

една машина, която беше направила от Америка страната с най-висок процент на хора, лежащи в затвора в целия свят.

В тази страна, ние сме допуснали да бъдем сграбчени от политиците, от страх и яд,

и от каквото и да се опасяваме, като бъдещето на интернет и достъпа

и всичко, заради което сме бесни, инстинктивно задейства системата на наказателно правосъдие,

и вече използваме затвора, затварянето зад решетки, и наказанията, за да разрешаваме цял списък с проблеми

които в исторически план, никога не са били разглеждани като проблеми на наказателното правосъдие.

Импулсът да заплашваш, привличаш под наказателна отговорност, и наказваш, които са част от

основата на този дебат и полемика за онлайн достъпа до информация в интернет,

е много сходно с това, което можем да видим в други сфери.

Единствената разлика е, че хората, които обикновено са преследвани и измъчвани

от този вид криминални и килийни проблеми в общия случай са бедни и от малцинствата.

Изолацията на Шварц от семейството и приятелите се задълбочаваше.

най-общо той беше престанал да работи над каквото и да е друго,

а делото всъщност, вече му отнемаше целия живот.

Един от адвокатите на Арън ясно каза на прокурорите, че Арън беше в крехко емоционално състояние,

и че те наистина трябваше да имат това предвид, за да го осъзнаят.

Това много му тежеше.

Той не харесваше, че действията и движението му да бъдат ограничавани по какъвто и да е начин.

и заплахата със затвор, с която много го товареха

беше ужасяваща за него.

Напълно изчерпахме финансовите си ресурси,

а ни струваше още много пари, а той успя да събере с кампания значителна сума пари.

така че беше, знаете, сумата възлизаше на милиони долари.

/Интервюиращ/ Цената на правната защита?
- Да.

- Възлизаше на милиони долари?
- Да.

Аз мисля, че той не искаше да бъде в тежест на хората.

Мисля,ч е това беше от фактите като: "Аз си имам нормален живот,

и после се оказва, че трябва да се боря с тази гадост,

и се опитвам да ги държа двете колкото е възможно по-разграничени,

но те започват да се преплитат, и всичко започваше да се превръща в гадост."

Шварц беше изправен пред труден избор, който ставаше все по-труден.

Би ли признал вина и да продължиш с живота си,

или ще се бориш срещу една неработеща система?

С предявеното му съдебно дело, отговорът беше прост:

Той отхвърля финалната възможност за признаване на вина, и е насрочена дата за съдебен процес.

Арън беше твърдо решен, че не искаше да превива врат и да приеме нещо

което не смяташе за честно, но мисля, че също беше изплашен.

Не мисля, че журито в съда щеше да признае Арън за виновен.

Мисля, че щяхме да го изведем от тази съдебна зала, и аз щях да го прегърна,

и ние щяхме да преминем през тази малка рекичка в Бостън, и да си отидем да пийнем по две бири.

Аз наистина вярвах, че сме прави. Аз мислех, че щяхме да спечелим делото.

Мислех, че можехме да спечелим делото.

Той не беше много разговорлив по тази тема, но беше видна

огромната мъка, през която преминаваше.

/песен/

Никога в детството си Арън не е имам вериозни колебания в настроенията

или депресивни епизоди или друго, което може да бъде наречено "тежка депресия"

и е възможно, знаете ли, той да е бил депресиран. Хората изпадат в депресия.

/музика/

Много рано в нашата връзка, бяхме заедно от три или четори седмици

си спомням, че той ми каза

че аз бях много по-силна от него.

Знаете ли, той беше крехък по много начини.

нещата за него бяха много по-трудни отколкото за много други хора.

Това беше част и от неговия блясък, също.

Аз мисля, че той беше прекарал нещо като клинична депресия в ранните си 20тина години.

Не мисля, че той е бил в депресия докато аз бях с него.

Той не беше "изпълнен с радост" човек, но това е различно от да бъдеш в депресия.

Той просто беше под такова огромно напрежение в продължение на две години, непрестанно.

Той просто не искаше да продължи с това.

Той просто беше решил -- аз си мисля, че беше решил, че това вече беше прекалено.

/песен/

Получих телефонно обаждане късно вечерта.

И можех да кажа, че нещо не беше наред, и после се обадих и разбрах какво се беше случило.

Един от съоснователите на социалния новинарски и завабен сайт "Reddit" е намерен мъртъв.

Полицията казва, че двайсет и шест годишния Арън Шварц

се е самоубил вчера в своя бруклински апартамент.

И аз си помислих, ние загубихме един от най-креативните умове на нашето поколение.

Чувствах се сякаш целия свят се разпадаше.

Това беше една от най-тежките нощи в живота ми.

И просто продължих да крещя: "не мога да те чуя! Какво ми казваш? Не мога да те чуя!"

Не мога. Това е.

/Интервюиращ/ Добре.

Именно, нищо от това нямаше никакъв смисъл,

и наистина, все още е лишено от смисъл.

бях толкова смачкана и бясна.

/издиша/

Знаете ли, опитах да го обясня на децата си.

Три годишното ми дете ми заяви, че докторите са щели да го поправят.

Познавам много хора, които умряха, но никога не съм губила някого по този начин,

защото всички чувстват, и аз го чувствам, че можехме да направим още много неща за него...

Аз просто не знаех, че е толкова зле. Не знаех, че страда толкова много и...

Той беше част от мен,

А аз просто исках това да не е истина, и тогава...

и тогава погледнах неговата страница в Уикипедия и видях крайната дата:

"до 2013".

Арън е мъртъв. Скитници в този луд свят, ние загубихме ментор, един мъдър възрастен.
хакери, борещи се за правда, повалиха един от нас, загубихме един от нашите, грижовни родители, полагащи грижи, слушатели, хора при хранилките, родители всички, ние всички загубихме детето си, хайде всички да поридаем.
Сър Тим Бернърс-Лий, 11 януари 2013

Първата ми мисъл беше: ами ако никой дори не забележи?

Знаете ли, защото не ми беше достаъчно ясно колко тих беше той.

Никога не бях виждал нещо подобно на излиянията, които видях.

Мрежата просто светна.

Всеки опитваше да го обясни по свой собствен начин, но никога не бях виждал

хора да оплакват някого във Туитър.

Хората видимо бяха потънали в жалейка онлайн.

Той беше детето на интернет.

а старият свят го уби.

Ние сме поставени във времена, в които огромната несправедливост е недосегаема.

Архитектите на финаснсовата катастрофа вечерят с президента, редовно.

А в същото време, идеята, че това беше нещото, което правитеслтвото трябваше да преследва,

Щеше да бъде просто абсурдна, ако не беше трагична.

Въпросът е: Можем ли да направим нещо, след всичко, което се случи,

за да направим света по-добро място,

и как можем да надстроим оставеното ни наследство?

Това е единственият въпросът, който можем да си зададем.

По целия свят започват сбирки на хакери, борещи се за свобода,

Арън Шварц успя, по някакъв начин да извади най-доброто от нас, опитвайки се да ни попита:

"как ще поправим това?"

Той беше, според скромното ми мнение, един от истинските необикновени революционери

които тази страна е успяла да създаде.

Аз не знам дали Арън е бил разбит или победен,

Но ние със сигурност сме променени от ръката на нещата, с които той се сражаваше.

Когато насочим въоръжени агенти на закона врещу граждани, които опитват да увеличат достъпа до познание,

ние сме разбили на пух и прах закона - ние сме осквернили светилището на правосъдието.

Арън шварц не беше престъпник.

/аплодисменти/

Промяната извира просто из колелата на неизбежността,

а идва чрез постоянна борба.

Арън наистина можеше да прави вълшебства,

И аз съм решен да подсигуря, че неговите вълшебства няма да изчезнат с неговата смърт.

Той вярваше,ч е може да промени света, и беше прав.

Из изминалата седмица и от днешния ден, феникси вече изгряват.

/аплодисменти/

От смъртта на Шварц, депутатът Зоуй Лофгрен и Сенатор Рон Уайдън

прокараха законови промени, които ще реформират Закона за компютърните измами и злоупотреби--

остарелия закон, който оформи болшинството от обвиненията срещу Шварц.

Кръстиха го "Законът на Арън".

Арън вярваше, че буквално сме задължени да се питаме постоянно:

"Кое е най-важното нещо на света, над което мога да работя в сегашния момент?"

И ако вече не сте започнали да го работите, защо не сте?

/Протестъри/ Ето как изглежда демокрацията!

/тълпата пее/ И ние сме народа!

Свободата в интернет е атакувана, какво ще правим?

ще се изправим, и ще се сражаваме за нея!

Свободата в интернет е атакувана, какво ще правим?

хей, хей! Хо, хо! Кермен Ортиз трябва да си ходи!

Би ми се искало да можехме да променим миналото, но не можем.

Но можем да променим бъдещето и сме длъжни да го направим.

Трябва да го направим заради Арън, но трябва да го направим и заради себе си.

Ние трябва да го направим, за да превърнем света в по-добро място, по-човешко място.

място, в която правосъдието работи, и достъпът до познание е човешко право. /аплодисменти/

И там беше едно хлапе, през февруари, от Балтимор, на четиринайсет години,

което имаше достъп до JSTOR, и той бродеше из JSTOR след като беше прочел нещо,

и беше се сетил за начин как да изработи ранни тестове за рак на панкреаса.

а ракът на панкреаса е наистина смъртоносен, защото винаги бива откриван твърде късно

до момента, в който го открием, вече е твърде късно да се направи каквото и да е,

и то изпратило имейли на цялото онкологично отделения в огромната болница Джон Хопкинс,

сещате ли се, стотици имейли, всеки ден -
/интервюиращ/ Казахте ли, че е бил на четиринайсет години?

- хлапе на четиринадесет години, да, и повечето лекари го игнорираха, но един от лекарите му отговори,

и му каза, че идеята не е съвсем глупава, и защо не дойде да се включи в техния екип?

Това хлапе работило вечер и през уикендите, с неговия ръководител, и през февруари го чух по новините

само няколко седмици след като Арън беше умрял, когато Арън доста присъстваше в новините...

Съжалявам...

и той каза, че причината да го дават по новините беше, защото те го бяха направили. Те вече произвеждаха

ранен тест за рак на панкреаса, който щеше да спаси много животи,

и той каза: "Ето защо нещото, което Арън Шварц направи беше толкова важно."

Защото никога не можеш да знаеш, нали? Тази вселенска истина е не само нещо

което авторите на политики използват, за да определят, знаете, какво трябва да е ограничението на скоростта.

Това е мястото, от където идва нещото, което ще спаси детето ти да не умре от рак на панкреаса, идва

и без достъп, човекът, който би направил откритието на нещото което ще реши твоя проблем

вероятно никога не би могъл да проведе откритието си.

Той спеше толкова добре, той не падна от дървото, и дори когато сънуваше беше обратно на космическия кораб.

/бащата на Арън/ Много добре, Арън. Много добре. давай, Арън!

Добре, сега е време за песничка.

♪ ♪ ♪

/Благодарности/

/КРАЙ/