Защо трябва да спрем войната срещу наркотиците

Дали войната срещу наркотиците не нанася повече вреда отколкото полза? В една смела беседа реформаторът на политиката към наркотиците Итън Наделман отправя пламенен призив да сложим край на "назадничавото, безсърдечно, гибелно" движение за ликвидиране на търговията с наркотици. Той изтъква две важни причини за фокусиране върху интелигентното ѝ регулиране, вместо върху забраната ѝ.

Какво донесе на света
войната срещу наркотиците?

Убийства и осакатявания в Мексико,

Централна Америка и толкова
много други части на планетата;

глобален черен пазар, оценяван

на 300 милиарда долара годишно;

претъпкани затвори в САЩ и навсякъде;

полиция и военни, въвлечени
в неспечелима война,

погазваща основни права;
мирни граждани,

надяващи се да не попаднат
в кръстосан огън;

и междувременно растящ брой хора, ползващи

наркотици повече от всякога.

Това е историята за
сухия режим и Ал Капоне

в САЩ, умножена по 50.

Ето защо за мен, като американец,

е особено унизително, че
ние сме движещата сила

зад тази глобална война срещу наркотиците.

Попитайте защо ред страни криминализират

наркотици за които не са и чували?

Защо ООН договорите за тях наблягат

на криминализацията, а не на здравето?

Защо повечето от парите в световен мащаб

срещу злоупотребата с наркотици не отиват

в агенции за помощ, а за наказание?

Отговорът е в добрите стари САЩ.

Защо правим това?

Някои хора, особено в Латинска Америка,

смятат, че това с наркотиците,

е претекст за прокарване

политическите интереси на САЩ.

Като цяло, това не е така.

Ние не искаме гангстери и партизани,

финансирани незаконно с пари от наркотици,

да тероризират и управляват други нации.

Не! Факт е, че Америка е луда

на тема наркотици.

Та нали ние сме, тези, които смятаха,

че алкохолът може да се забрани.

Така че, мислете за тази наша война

не като за някаква рационална политика,

а като международна проекция

на вътрешна психоза.

(Аплодисменти)

Но ето и добрата новина:

Сега руснаците са водещи
във войната, а не ние.

Повечето политици в моята страна

искат да сменят посоката ѝ:

по-малко хора в затвора, а не повече.

Горд съм да кажа като американец,

че сега сме водещи в света

по реформиране политиката към марихуаната.

Сега тя е легална за медицински цели

в почти половината от 50-те ни щата,

милиони хора могат да
купят марихуаната си,

тяхното лекарство, в лицензирани
от държавата диспансери.

И над половината от гражданите
сега казват, че е време

марихуаната да се регулира и таксува

повече или по-малко като алкохола.

Това правят в Колорадо и Вашингтон.

И Уругвай, а със сигурност
ще последват и други.

Ето това правя:

Работя за прекратяване на войната.

Мисля всичко започна от израстването ми

в религиозно, патриархално семейство -

най-големият син на равин.

В университета, където отидох,

пуших марихуана

и ми хареса. (Смях)

Харесвах и пиенето, но беше ясно,

че макар алкохолът да е по-опасен,

с приятелите ми можеме да отпаднем

заради пушене на джоинт.

Това лицемерие не ми даваше мира

и написах дисертация за международния
контрол над наркотиците.

Казах тезата си в Държавния департамент.

Получих разрешение за достъп.

Интервюирах стотици служители
на разни правоприлагащи агенции

в цяла Европа и Америките,

питайки ги:

"Къде мислите е ключът?"

В Латинска Америка ми казваха

"Не може да премахнеш доставките.

Ключът се крие в САЩ,

в премахване на търсенето."

Когато се върнах у дома, чух от хората,

заети в борбата срещу наркотиците:

"Виж Итън, не може да премахнеш търсенето.

Ключът се крие там. Трябва
да премахнеш доставките."

Тогава говорих с момчетата на митниците,

опитвайки да спра трафика на границите.

Те казаха: "Няма да го спреш тук.

Ключът е там,

в премахване на доставките и търсенето."

Това ме порази:

Всеки въвлечен в това

мислеше, че ключът е в областта,

за която знае най-малко.

Тогава почнах да чета всичко, което можех

за психоактивните вещества:
историята, науката,

политиката... всичко.

И колкото повече четях,

толкова по-поразен бях, как един смислен,

просветен, интелигентен
подход ви довежда тук,

а политиката и законите на моята страна

ви отвежда тук.

Това несъответствие ме
блъсна като невероятен

интелектуален и морален пъзел.

Вероятно никога не е имало

общество без наркотици.

Почти всяко общество

е взимало психоактивни вещества,

за справяне с болката,
енергизиране, социализиране,

дори за общуване с Бог.

Желанието ни да променяме съзнанието си

може да е толкова съществено, колкото тези

за храна, общуване, секс.

Истинското ни предизвикателство

е да се научим да живеем с наркотиците

така, че те да ни причиняват
възможно най-малката вреда,

а в някои случаи да ни носят
възможно най-голямата полза.

Ще ви кажа нещо друго, което научих.

Причината едни наркотици
да са легални, а други - не

няма почти нищо общо с науката, здравето

или относителния риск от тях.

Тя e в това кой ги употребява

и кой се смята, че ще ги ползва.

В края на 19-ти век,

когато повечето от сега забранените,
наркотици са легални,

основните потребители на опиати в САЩ

и другаде, са бели жени на средна възраст,

използващи ги за облекчаване на болки,

защото има малко други аналгетици.

Никой не е помислял за
криминализиране тогава,

защото никой не е искал да
слага баби зад решетките.

Но когато стотици хиляди китайци

започнали да навлизат в страната ми,

като работници по железниците и мините,

и връщайки се вечер

точно както правели в родината си

дръпвали няколко пъти от лулата с опиум,

тогава се появяват първите забрани

в Калифорния и Невада,

водени от расистки страх, че китайците

ще превърнат белите жени

в наркозависими секс робини.

Първата забрана на кокаина също е резултат

от расиските страхове, че
като смъркат белия прах

негрите ще забравят мястото си

в южняшкото общество.

Първата забрана на марихуаната

е заради страха от мексикански емигранти

в запада и югозапада.

Това, което е валидно за САЩ,

е вярно и за много други страни,

както по отношение на произхода,

така и по прилагането на тези закони.

Да го кажем така,

с леко преувеличение:

Ако основните пушачи на кокаин

бяха заможни, възрастни бели,

а потребителите на Виагра -

бедни, млади черни,

тогава щяхте лесно да си набавяте
кокаин за пушене с рецепта,

а продаването на Виагра, щеше
да ви коства 5-10 години затвор.

(Аплодисменти)

Като професор преподавах тази материя.

Сега съм активист по правата на човека

и това, което ме ръководи е срамът ми,

че съм част от иначе велика нация,

имаща под 5% от световното население,

но чиито затворници са
близо 25% от всички в света.

Срещам хора, които са загубили любим човек

в свързано с наркотици насилие или затвор

или свръх доза или СПИН,

защото политиката ни набляга

на криминализацията, вместо на здравето.

Добри хора, на които
държавата е отнела работата

домовете, свободата, дори децата,

не защото са навредили някому,

а защото са избрали един медикамент

вместо друг.

И така, решение ли е легализацията?

По този въпрос съм раздвоен:

три дни седмично съм за, три дни - против,

а в неделите съм агностик.

Но тъй като днес е вторник

нека ви кажа, че законовото
регулиране и таксуване

на повечето от криминализираните
сега наркотици,

би намалило драстично
престъпността, насилието,

корупцията, черния пазар,

проблемите с фалшивите и
нерегламентирани медикаменти.

Би подобрило обществената безопасност.

Би позволило харчене
парите на данъкоплатците

за по-полезни цели.

Имам предвид, че пазарите
на марихуана, кокаин,

хероин и метаамфетамин

са глобални стокови пазари,

точно както тези за алкохол, тютюн,

кафе, захар и толкова много други.

Където има търсене,

ще има и доставки.

Елиминирайте един източник

и неизбежно се появява друг.

Хората са склонни да приемат забраната

като ултимативна форма на регулация,

а тя всъщност е отсъствие на такава,

чието място се запълва от престъпници.

Ето защо слагане на
наказателни закони и полиция

по фронта и в центъра в опити за контрол

на динамичните глобални стокови пазари,

е рецепта за бедствие.

Това, от което имаме нужда,

е да извадим подземния пазар на наркотици

на светло, доколкото е възможно

и да го регулираме по
най-интелигентния начин,

за да минимизираме вредите от наркотиците

и забранителната политика.

Сега това с марихуаната означава

законово регулиране и таксуване,
както е при алкохола.

Ползите ще са огромни,
рисковете - минимални.

Повече хора ли ще употребяват марихуана?

Може би, но няма да са млади хора,

защото няма да се легализира за тях.

А и казано честно, те вече имат

най-добрия достъп до нея.

Мисля, че ще са възрастните,

тези на по четирисет, шейсет

и 80, намиращи за добре малко марихуана

с вечерното питие или с хапчето за сън;

или на които трябва за
артрита или диабета;

или може би помага да разпали
страстта в някой стар брак. (Смях)

И това са само възможните чисти
ползи за общественото здраве.

Колкото до другите наркотици,

вижте Португалия, където
никой не отива в затвора

за притежание на наркотици,

а правителството

третира зависимостта
като здравен проблем.

Вижте Швейцария, Германия, Холандия,

Дания, Англия, където пристрастените

към хероин от много години

и много пъти опитвали да спрат неуспешно,

могат да получат фармацевтичен
хероин и обслужване

в клиники. Резултатите са:

спад в незаконната употреба, заболяванията,

свръхдозите, престъпленията, арестите

и подобряване на здравето, благополучието,

ползите за данъкоплатците и

дори голям брой преборили
зависимостта си наркомани.

Вижте Нова Зеландия, където
наскоро приеха закон,

позволяващ легалната продажба
на някои ободряващи наркотици,

при условие, че са доказано безопасни.

Вижте тук в Бразилия и някои други страни,

забележителното психоактивно вещество

аяхуаска може легално
да се купи и консумира

при условие, че е за религиозни нужди.

Вижте Боливия и Перу,

където всички видове продукти,
направени от листа на кока,

източникът на кокаин,

се продават легално на гише

без видима вреда за общественото здраве на хората.

Не забравяйте, че до 1900
Coca-Cola е съдържала кокаин

и доколкото знаем не е пристрастявала

повече от днешната.

Обратно, мислейки за цигарите:

нищо не може да ви хване
и убие така, както те.

Когато изследователите
питат зависими от хероин

кое е най-трудно за отказване,
повечето казват - цигарите.

Но в моята страна, а и в много други,

половината от заклетите
пушачи, които са ги отказали,

са го сторили

не защото са били арестувани,
бутнати в затвора

или изпратени в "програма за лечение"

от прокурор или съдия,

а заради: по-високите данъци;

разрешаването на продажба и употреба
само в определени места и време;

и ефективните кампании
против тютюнопушенето.

Може ли съвсем да намалим тютюнопушенето,

чрез обявяването му за незаконно? Вероятно.

Но само си представете кошмара на войната,

до който това би довело.

Предизвикателствата, с които се сблъскваме

са две.

Първото е промяна към политика на

разработване и прилагане на алтернативи

на неефективния забранителен режим,

дори защото трябва да станем
по-добри в регулирането

и живеенето с наркотици, които са легални.

Второто, обаче, е по-трудно,

защото се отнася до нас.

Пречките за реформа не лежат просто там

в силата на затворническия
промишлен комплекс

или други законни интереси, искащи нещата

да останат, каквито са.

Те са във всеки един от нас.

Нашите страхове, нашето невежество

и фантазии, които стоят на
пътя на истинската реформа.

И в крайна сметка мисля,
че се свежда до децата,

до желанието на всеки родител да
отгледа рожбата си в стерилна среда,

и страхът, че наркотиците ще я пробият

и ще изложат детето на риск.

Понякога всичко се представя така, сякаш

войната срещу наркотиците е

велик акт в закрила на детето,

Всеки млад човек ще ви каже, че не е.

Ето какво казвам на тинейджърите.

Първо, не вземайте наркотици.

Второ, не вземайте наркотици.

Трето, ако наистина вземете,

има нещо, което искам да знаете,

защото главната ми грижа като ваш родител

е да се приберете здрави в края на нощта

и да пораснете и имате
здрава и добра старост.

Това е моята образователна мантра за
наркотиците: Сигурността преди всичко.

Ето на какво съм посветил живота си,

да изградя организация и движение

от хора, които вярват, че
трябва да обърнем гръб

на провалените забрани от миналото

и приемем нова политика за
наркотиците, основана на наука

състрадание, здраве и човешки права.

Хора от целия политически спектър

и всеки друг такъв,

хора обичащи наркотици,

хора мразещи ги

и хора, които не дават пет пари за тях,

но до един вярващи, че тази
война срещу наркотиците,

тази назадничава, безсърдечна,
гибелна война

трябва да бъде прекратена.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Благодаря ви. Благодаря ви.

Крис Андерсън: Итън,

поздравления - каква реакция!

Страхотна беседа.

Макар овациите да не са стихнали,

предполагам някои от присъстващите,

а може би и от гледащите онлайн,

познават тинейджър или приятел

или някой друг, който е зависим

или починал от свръх доза.

Сигурен съм, че си срещал такива хора.

Какво им казваш на тях?

ИН: Крис, най-невероятното напоследък

е, че срещам растящ брой хора,

загубили близък роднина или дете

от свръх доза наркотик,

които преди 10 години искаха едно:

всички дилъри в редица, разстрел

и проблемът се решава.

Сега са осъзнали.

че войната не направи нищо,
за да защити децата им.

Ако направи нещо изобщо, то е,

че изложи тези деца на риск.

Тези хора сега са част от това

движение за промяна на политиката.

Има и хора с деца,

зависими от алкохол, кокаин или хероин.

Те си задават въпроса:

Защо това хлапе направи
крачката в един момент

и опита да стане по-добро,

а другото постоянно е,

между затвор, полиция и престъпници?

Всеки разбира,

че войната не защитава никого.

КА: Знаем, че политиците
в САЩ са раздвоени

по повечето въпроси.

Има ли реален шанс за

придвижване по този проблем
в следващите 5 години?

ИН: Бих казал, забележителен.
Звънят ми ми

журналисти, за да ми кажат:

"Итън, единствените 2 въпроса, по които

политиците в САЩ постигат напредък

са законите за марихуаната
и еднополовите бракове.

Как го постигаш?"

Виждате двупартийния пробив:

както при републиканците в Конгреса

и щатските законодатели,
позоляващи приемането на законите,

така и при мнозинството демократи.

От нещо като "трета релса",

най-плашеща тема в
американската политика,

станахме едни от най-успешните.

КА: Итън, благодаря, че уважи TEDGlobal.
ЕН: Крис, благодаря.

КА: Благодаря ти.
ИН: Благодаря ти. (Аплодисменти)