Чарлс Ледбийтър за иновациите

В тази измамно спокойна лекция, Чарлс Ледбийтър ни убеждава, че изобретенията не се измислят само от професионалисти. Запалени аматьори с нови джаджи създават продукти и парадигми, непосилни за големите компании.

В духа на съвместната изобретателност

аз просто ще повторя някои неща от казаното

преди мен

Това се казва

Това се казва изобретателно-сътрудничество

всъщност се нарича взимане назаем

Ще повторя но от една специална гледна точка

именно, гледната точка на потребителите и консуматорите

в изграждащото се пространство

на изобретателно-сътрудничество,

за което Джими и другите говориха

Като за начало, нека ви попитам

един прост въпрос:

кой е измислил планинският велосипед?

Традиционната икономическа теория би казала

че най-вероятно това е била някоя голяма корпорация

която е имала технологичен отдел

в който са измисляли нови проекти

и така планинското колело и било изобретено. Не, не е вярно.

Друг отговор би бил, че на някой самотен гений

човъркай се из гаража си

по цял ден с различни видове велосипеди

му е хрумнала тази идея, ей така.

И това не е вярно. Планинския велосипед

са го направили потребителите; млади потребители

По-специално една групичка младежи в Северна Калифорния,

на които им било писнало от състезателни велосипеди

като този на Еди Меркс

или примерно на по-малките им братчета.

Писнало им било и от колелото, което татко кара

онова с високото кормило, което много тежи

И така, те взели рамката от колелото на татко

сложили им скоростите от състезателните велосипеди

и добавили спирачки от мотори.

Така омесили всички части.

И в първите, знам ли, 3-5 години след това

планинските велосипеди били известни като 'чарколяци'.

Ей така станало - творчество на малка общност

предимно в Северна Калифорния

И един ден, една от компаниите вносител на частите

решила да започне да произвежда колелетата

и да ги продава на хората.

и така постепенно била създадена компанията Marin,

която вероятно

през първите 10, дори 15 години

била единствената, докато големите компании

не се сетили че има голям пазар.

30 години по-късно

продажбите на тези колелета

заедно с резервните части и оборудването

са 65% от продажбите на всички колелета в Америка

Това са 58 милиарда долара.

Това е сегмент изцяло създаден от потребителите,

който нямаше да го има на традиционния велосипеден пазар,

защото никой производител

не би видял тази ниша;

никой не е бил стимулиран да прави иновации.

Единственото нещо, с което не съм съгласен,

в презентацията на Йочай

е това, че интернет кара

изобретателността да се събуди.

Изобретателността се събужда

само когато интернет се смеси с страстта

на тези знаещи и стимулирани да изобретяват полу-професионалисти.

Само тогава се получава тази

експлозия от

съвместна изобретателност.

От това може да се замислим за

Това което Джими говореше - нов вид организираност,

или по-правилно:

как да се организираме, без организации?

Сега е възможно - нямаме нужда от организации за да сме организирани

и да изпълняваме сложни задачи

като създаването на нов софтуер например.

Това е голямо предизвикателство

за начина, по който възприемаме изобретателността.

Традиционния възглед, вкоренен в начина

по който мислим изобретателността

-в организации и правителства -

е че изобретяването е за специални хора:

носят бейзболни шапки наобратно,

ходят по конференции като тази, на други специални места,

по елитни университети, лаборатории, гори,

може би имат специални стаи с шарени стени,

и такива щуротии, като мини-футбол например.

Специални хора, на специални места мислят специални идеи

след това идеите слизат по поточната линия

надолу към пасивните потребители.

И те казват "да" или "не" на изобретението

Това е изобретателността днес.

И какво правим тогава ако сме

в правителството или голяма фирма ?

Повече специални хора, специални места;

специални центрове в градовете;

специални изобретателски центрове и т.н.

Удължаване на поточната линия към потребителите.

Този подход, си мисля, винаги е бил грешен

и става все по-грешен,

защото изобретателността е изключително колаборативна.

И много интерактивна.

Но една от основните причини е че идеите

се връщат обратно по поточната линия, нагоре .

Идеите идват от потребителите

И често те са по-напред от производителите

Защо става така ?

Радикалните нововъведения

и идеите, които засягат

голям брой хора

често имат

голяма доза неизвестност

Най-големите печалби са там, където

неизвестността е най-голяма

И когато имаме радикално нововъведение,

обикновено не знаем как да го приложим.

Историята на телефона например

е история за такава неизвестност.

Първите телефони

е трябвало да бъдат

предназначени за слушане

на представления на живо

в театрите в Лондон

Когато телекомите създадоха SMS,

те нямаха представа за какво ще бъде използван.

Трябваше тази технология да попадне

в ръцете на тийнейджърите

за да й се измисли употреба.

Значи, колкото по голямо е нововъведението,

толкова повече неизвестности има

и толкова повече има нужда от потребители

за да му измислят употреба.

Всичките ни патенти, целия подход

към патентите и изобретенията е базиран на идеята

че изобретателя знае за какво ще служи изобретението;

че може да каже за какво е .

Все по-често изобретателите няма да могат

да кажат това предврително.

Ще се получи в движение,

чрез сътрудничество с потребителите.

Често мислим, че изобретението е

някак си момент на творчество:

като раждане - но на някой му хрумва идея.

Истината е, че повечето творчество

става в общност,

като Уикипедиа - развива се през дълъг период от време.

Втората причина потребителите да стават все по-важни

е че те са източника на огромни иновации.

Ако искаш новите големи идеи,

често е трудно да ги намериш в преобладаващите пазари

или в големите организации.

Само погледнете в тях и ще видите

защо е така

Значи, Вие сте в голяма корпорация;

искате да се изкачите по стълбата в йерархията.

Тогава отивате ли при шефа да му кажете

"ей, има супер идея

за съвсем нов продукт

за който няма много пазар,

и никога не сме работили с потребителите му;

не съм сигурен дали ще е на печалба, но може да се окаже голяма работа след време " ?

Не, не правите това. Вместо това казвате:

"имам супер идея за малко изменение на съществуващ

продукт, който продаваме по съществуващи канали

на съществуващи потребители и мога да гарантирам

толкова печалба в следващите 3 години."

Големите корпорации имат вродена склонност

да следват миналите си успехи.

Толкова са се вторачили в тях

че им е трудно да забележат

нов пазари, които

са манна небесна за запалените потребители.

Пример:

Кой преди 30 години

в музикалната индустрия би казал:

"Хайде да измислим музикален жанр

в който черните от гетата

изразяват гнева си и се нервират

под формата на музика

която много хора намират трудна за слушане.

Супер - да го направим ! "

(Смях)

И какво става? Рапът е измислен от потребителите

сами си го записват със собствено оборудване;

сами си го разпространяват.

30 години по-късно

рапът доминира популярната култура -

нещо което няма как да стане ако го оставим на компаниите.

Трябва да започнем от - това е третата точка -

от тези полу-професионалисти.

Тази фраза използвам

в нещата които правя

с един мозъчен тръст в Лондон - Демос

Разглеждаме хора, които са аматьори,

т.е. правят го за кеф,

но искат да го правят много добре.

В различни области -

от софтуер, астрономия,

физика, химия.

култура, свободно време,

например сърфиране и др.

намираме хора, които искат да правят нещата защото ги обичат

но ги правят много качествено.

Работят през свободното си време, с други думи.

Взимат си хобито много на сериозно.

учат се, отделят време

използват технологии, които са все по евтини - не само интернет;

камери, технологичен дизайн,

джаджи, сърфове и т.н.

До голяма степен заради глобализацията

много от тези технологии поевтиняха

Има повече образовани и знаещи потребители,

по-свързани един с друг,

по кооперативни.

И така потреблението става израз

на продуктивния им потенциал.

Оказа се, че хората правят това,

защото работата им не ги изразява достатъчно.

Не чувстват че тя е нещо наистина смислено за тях,

за това се захващат с тези занимания.

Това има огромни организационни последствия

за много аспекти от живота

Вземете астрономията,

която Йочай спомена.

Преди 20-30 години

само големите професионални астрономи

гледаха към космоса с огромните си телескопи.

Имаше един голям телескоп в Северна Англия - Джодрел Банк,

когато бях дете. Беше страхотно.

защото му се махаха антените и се движеше по релси.

Беше огромен - страшно голям.

Сега, шест астрономи-любители

ако имат интернет

чрез Добсъновите дигитални телескопи -

който са общо взето безплатни -

и с малко светлинни сензори,

разработени през последните 10 години,

могат това, което само Джордел Банк можеше преди 30 години

В астрономията има такава експлозия на

продуктивни ресурси.

Потребителите могат да са производители

Какво означава това за

съвременните организации?

Просто си представете, светът

в момента е разделен на два лагера

Там имате стария, традиционен корпоративен модел.

Специални хора, специални места;

патентовай, после надолу към потребителите,

които седят и чакат.

А тук имаме, например,

Уикипедиа, Линукс и други ресурси за свободно ползване.

Едното е отворено, другото - затворено;

Едното е ново, другото - традиционно.

Първото нещо, което можем да твърдим със сигурност,

мисля Йочай вече го спомена,

е че има голямо противопоставяне

между тези две организационни форми.

Хората там правят всичко по силите си

за да спрат успеха на тези организации,

защото се чувстват заплашени.

И всички тези дебати

за интелектуална собственост, дигитални права и т.н.

според мен са за да задушат

новите организации.

Днес сме обърнали идеята за интелектуална собственост

и патент с главата надолу.

От начин да се поощрят откритията,

от начин за разпространение на знание.

сега големите компании правят от патентите

огромна преграда за нови

изобретения

Веднага давам два примера.

Първо, представете си че отивате при инвеститор

и казвате: "Имам страхотна идея.

Измислих брилянтна програма

много по добра от Microsoft Outlook."

Кой инвеститор с всичкия си ще даде пари за да

се конкурира с Microsoft, с Microsoft Outlook? Никой.

Ето защо конкуренцията за Microsoft ще дойде

само и единствено

от продукт за свободно ползване

Конкурентноспособността е много добър аргумент

за поддържането на капацитета

на потребителските отворени иновации,

защото те най-добре

биха се борили с монопола.

Има и друг, професионален, аргумент.

Професионалистите тук

в затворените организации -

професори, програмисти,

доктори, журналисти -

какъвто бях и аз -

ще кажат "не, не - не можеш да вярваш на тези хора"

Когато се захванах с журналистика

Financial Times преди 20 години,

беше изключително вълнуващо

да видиш някой да чете вестник.

Винаги хвърляш по едно око в метрото

дали не чете твоята статия

Обикновено гледа цените на акциите,

а страницата с твоята статия

е на замята примерно,

и ти си мислиш "За Бога - какво прави тоя!

Не ми четата страхотната статия"

За това дадохме на потребителите, читателите

две места където те да пишат:

страницата с писмата, където

подбирахме, съкращавахме

и ги печатахме 3 дни по-късно.

Или страницата с мненията, където ако редактора

ти е бил съученик или си спал с жена му

може да се вредиш със статия.

Това бяха двете опции.

А днес - ужас - читателите искат да са писатели и издатели.

Не може така, те трябва да четат, не да пишат !

Те обаче не искат да са журналисти. Журналистите мислят

че блогърите искат да са като тях;

не е вярно - те само искат да си кажат мнението.

Те искат разговор, диалог.

Искат да са част от информационния поток.

Това което става е разрастване на областите

в които можеш да участваш.

Така че ще има голяма битка.

Но и голямо предвижване

от отворено към затворено.

Днес имаме две ключови

предизвикателства пред

поддръжниците на отвореността.

Първо: могат ли наистина

да успеят само с доброволци?

Ако е толкова важно

не трябват ли по -структурирани и

добре финансирани организации?

Мисля че идеята за Червен Кръст

на информацията и знанието е страхотна!

Но можем ли само с доброволци?

Какви промени трябват в обществените

политики за да стане това възможно?

Каква е ролята на ВВС например

в такъв един свят?

Какви да е държавната политика?

В крайна сметка, умните

затворени организации ще тръгнат

по пътя на отвореността.

Така че няма да е битка между два лагера,

а ще има много позиции между тях,

за различни играчи.

Ще има нови организационни модели,

между отворения и затворения.

Няма да е толкова ясно, както с Microsoft и Linux -

ще има всякакви вариации.

Организационните модели са

изключителна сила и

който ги разбира

ще е много успешен.

Нека ви дам последен пример

за значението на това.

Бях в Шанхай

в офис сграда

построена преди 5 години на мястото на оризище

В Шанхай през последните 10 години

са построили 2500 такива небостъргача.

Бях на вечеря с бизнесмен на име Тимоти Чен.

Той основава интересен бизнес

през 2000 г.

Не инвестирал в интернет, изчакал

и решил да инвестира в компютърни игри

Има компания - Шанда,

най голямата за такива игри в Китай.

Има 9000 сървъра в Китай,

250 милиона потребители

и във всеки един момент 4 милиона души играят.

И колко работника мислите

ги обслужват?

500

Е, как можеш да обслужиш 250 милиона души

с 500 работника ?

Ами не ги обслужваш.

Даваш им платформа, даваш им инструменти

малко правила и направляваш процеса,

оркестрираш им действията

Това прави Тимоти

Всъщност много от съдържанието

потребителите сами го правят

И това създава много силна

връзка между общността играчи

и компанията.

Пример - влизате в една от игрите,

създавате герой, който

усъвършенствате в течение на играта.

И по едно време става грешка

примерно с кредитната ви карта

и губите героя.

Имате две възможности:

Създавате нов герой,

и започвате съвсем от начало.

Това струва 100 долара.

Или се качвате на самолета за Шанхай,

редите се на опашка пред офиса,

това ви струва 600-700 долара примерно,

и си получавате героя обратно.

Всяка сутрин има 600 души на опашката

преди офисите на фирмата

да си търсят героите.

Това са фирми изградени върху общности,

които създават условията и инструментите,

за своите потребители.

Не е за свободно ползване,

но е много силно явление.

Това е едно предизвикателство

за хора като мен, които

работят много с правителствата.

Ако си фирма за игри

и имаш 1 милион играчи,

ти трябва само 1% от тях

да са кооперативни и да дават идеи.

и получаваш

10 000 души.

Представете си ако от всички деца във

Великобритания 1% участват в

развитието на образованието .

Какво става с наличните ресурси

на образователната система ?

Или ако 1% от пациентите на Здравната Каса

участват в подобрения за здравеопазването.

Причината поради която,

отворените модели ще

продължат да се развиват

въпреки опитите да бъдат задушени

е именно този огромен потенциал

да мултиплицират творчество и ресурси.

Този потенциал идва

от обръщането на потребителите в

производители и на консуматорите

в дизайнери. Благодаря.