Робърт Райт: Еволюцията на състраданието

Робърт Райт използва еволюционна биология и игрова теория, за да обясни защо ценим Златното правило ("Не прави на другите.."), защо понякога го игнорираме и защо има надежда, че в близко бъдеще може би всички ще имаме нужното състрадание, за да го следваме.

Ще говоря за състрадание и за златното правило

от светска перспектива и дори от един вид научна перспектива.

Ще се опитам да ви дам малко от естествената история

на състраданието и златното правило.

Понякога ще използвам някак клиничен език,

и затова може би няма да звучи така топло и приятно

като средностатистически разговор за състраданието.

Искам да ви предупредя за това.

Искам да кажа в началото, че според мен състраданието е страхотно.

Златното правило е страхотно. Аз съм голям техен поддръжник.

И мисля, че е страхотно, че световните религии,

лидерите на световните религии

заявяват, че състраданието и златното правило са фундаментални принципи,

интегрирани в тяхната вяра.

В същото време мисля, че заслугата не е единствено на религиите.

Мисля, че природата някак им е помогнала тук.

Ще твърдя днес, че състраданието и златното правило

в известен смисъл са вградени в човешката природа.

Така. Но ще твърдя също и,

че щом веднъж разбереш смисъла, в който са вградени в човешката природа,

тогава осъзнаваш, че простото утвърждаване на състраданието

и утвърждаване на златното правило наистина не е достатъчно.

Има много работа за вършене след това. Така.

Така. Бърза естествена история - първо, състрадание.

В началото не е имало състрадание,

имам предвид не само когато човешките същества са се появили за пръв път,

а всъщност дори преди това.

Мисля, че вероятно, в човешката еволюционна линия,

дори преди появата на хомо сапиенс,

чувства като състрадание, любов и съчувствие

един вид са си спечелили място в генетичния басейн,

а биолозите имат доста ясна идея как това се е случило първоначално.

Случило се е чрез един принцип, известен като родова селекция.

Основната идея на родовата селекция е,

че ако едно животно усеща състрадание към близък роднина

и това състрадание накара животното да помогне на роднината,

тогава в крайна сметка състраданието подпомага гените,

лежащи в основата на самото състрадание.

От гледна точка на биолога, състраданието всъщност

е начинът на един ген да помогне сам на себе си. Така.

Предупредих ви, че това няма да е много топло и пухкаво. Добре.

Ще стигна дотам. Надявам се да стане малко по-пухкаво.

За мен това не е... това не ме притеснява толкова много,

че основополагащата дарвинистка обосновка на състраданието

е един вид самообслужваща се на генетично ниво.

Всъщност мисля, че лошата новина за родовия подбор

е само, че това означава, че този вид състрадание

е естествено прилаган само вътре в семейството.

Това е лошата новина. Добрата новина е, че състраданието е естествено.

Лошата новина е, че това родово селектирано състрадание

е естествено ограничено в семейството.

Има още добри новини, появили се по-късно в еволюцията,

един втори вид еволюционна логика.

Биолозите наричат това реципрочен алтруизъм. Така.

Там основната идея е, че състраданието

ви води към това да правите добри неща за хора, които след това ще ви върнат услугата.

Отново - знам, че това не е толкова вдъхновяваща представа за състраданието,

както може да сте чували в миналото,

но от гледна точка на един биолог, този вид състрадание - реципрочен алтруизъм,

в крайна сметка също е самообслужващ се.

Не това мислят хората, когато усетят състрадание.

То не е съзнателно самообслужващо се, но за един биолог това е логиката.

И така, в крайна сметка доста лесно разширявате състраданието си към приятели и съюзници.

Сигурен съм, че много от вас, ако на близък приятел се случи нещо наистина ужасно,

се чувствате много зле.

Но ако прочетете във вестника,

че нещо наистина ужасяващо се е случило на някого, за когото не сте чували никога,

вероятно можете да го преживеете. Така.

Просто такава е човешката природа.

Това е още една история "добри новини - лоши новини".

Добре е, че състраданието е било разширено отвъд семейството

от този вид еволюционна логика.

Лошта новина е, че това не ни носи универсално състрадание само по себе си. Добре.

Значи, има още работа за вършене.

Има и един друг резултат от тази динамика, наречена реципрочен алтруизъм,

който според мен е добра новина,

а именно, че начинът, по който това се разиграва в човешкия вид,

дава на хората един вид интуитивно оценяване на златното правило. Така.

Нямах предвид точно, че самото златно правило е изписано в гените ни,

но можете да отидете в едно ловно-събираческо общество,

което не е било излагано на никоя от великите религиозни традиции,

не е било излагано на етична философия,

и ще откриете, ако прекарате известно време с тези хора,

че по същество те вярват, че едно добро заслужава друго,

и че лошите дела трябва да се наказват.

А еволюционните психолози смятат, че тези интуиции имат основа в гените.

Те разбират, че ако искаш да се отнасят добре с теб,

се отнасяш добре с другите хора.

И че е добро да се отнасяш добре с другите хора.

Това е близо до един вид вградена интуиция.

Това е добрата новина. Сега, ако сте внимавали,

вероятно очаквате, че тук има лоши новини -

е, добре, че още не сме стигнали до универсална любов,

и това е вярно, защото, макар и оценяването на златното правило да е естествено,

естествено е също и някак да се появяват изключения от златното правило. Така.

Имам предвид - например, никой от нас, вероятно, не иска да отиде в затвора,

но всички си мислил, че има някои хора, които трябва да отидат в затвора. Нали?

Значи мислим, че трябва да се отнасяме с тях различно, отколкото искаме да се отнасят с тях.

Имаме обосновка за това.

Казваме, че те са извършили тези лоши неща, заради което е справедливо да отидат в затвора.

Никой от нас всъщност не разширява златното правило по наистина цялостен и универсален начин.

Имаме капацитета да правим изключения,

да поставяме хора в специална категория.

И проблемът е, че, макар и в случая с изпращане на хора в затвора

да имате това безпристрастно съдебно

определяне, разбирате ли, кой да е изключен от златното правило,

в ежедневния живот начинът, по който вземаме тези решения

за това до кого ще разширим златното правило,

използваме много по-груба и подръчна формула,

и по същество тя е - ако си мой враг, ако си мой съперник -

добре, ако не си мой приятел, ако не си в семейството ми,

съм много по-малко склонен да приложа златното правило към теб. Така.

Всички някак правим това,

и то се вижда по цял свят.

Вижда се в Средния Изток.

Хора, които от Газа изстрелват ракети към Израел.

Те не биха искали да изстрелват ракети срещу тях, но казват:

"Да, но израелците, или някои от тях са правили неща,

които ги поставят в специална категория."

Израелците не биха искали да им наложат икономическа блокада,

но налагат такава върху Газа и казват:

"Е, палестинците, или някои от тях, сами си навлякоха това."

А тези изключения от златното правило водят до много от проблемите в света.

Естествено е да се прави това.

Фактът, че златното правило в известен смисъл е вградено в нас,

няма сам по себе си да ни донесе универсална любов.

То няма да спаси света.

Но имам една добра новина, която може да спаси света.

Седите ли вече на ръба на седалките си?

Добре, защото преди да ви кажа тази добра новина,

ще трябва да направя малка екскурзия през един академичен терен.

Надявам се да съм привлякъл вниманието ви с това обещание

за добра новина, която може да спаси света.

Става дума за тази ненулева сума, за която току-що чухте малко.

Само едно бързо въведени в игровата теория.

Няма да боли. Така.

Става дума за игри с нулева сума и ненулева сума.

Ако попитате какъв вид ситуация

е благоприятна за това хората да станат приятели и съюзници,

техническият отговор е ситуация с ненулева сума.

А ако попитате какъв вид ситуация

е благоприятна за това хората да се определят като врагове,

това е ситуация с нулева сума. Така.

А какво означават тези термини?

По същество игра с нулева сума е типът, с който сте свикнали в спорта,

където има печеливш и губещ.

Така че сумата от техните съдби е нула. Така.

В тениса всяка точка е или добра за теб и лоша за другото лице,

или добра за него, лоша за теб.

И в двата случая сумата от вашите съдби е нула. Това е игра с нулева сума.

Ако играете по двойки,

тогава лицето от вашата страна на мрежата

е в отношения с ненулева сума с вас,

защото всяка точка е или добра и за двама ви, позитивна, печалба-печалба,

или лоша и за двама ви, загуба-загуба. Така.

Това е игра с ненулева сума.

А в реалния живот има много игри с ненулева сума.

В областта на икономиката - да кажем, ако купите нещо,

това означава, че бихте предпочели да имате стоката, отколкото парите,

а търговецът би предпочел да има парите, отколкото стоката.

И двамата чувствате, че сте спечелили. Така.

При война двама съюзници играят игра с ненулева сума.

За тях ще бъде или печалба-печалба, или загуба-загуба.

Така че в реалния живот има много игри с ненулева сума.

И по същество може да преформулирате онова, което казах по-рано,

за това как се прилага състраданието и как се прилага златното правило,

просто като кажете - е, съдържанието тече най-естествено по канали с ненулева сума,

при които хората се смятат като намиращи се в потенциална ситуация печалба-печалба

с някои от своите приятели или съюзници.

Прилагането на златното правило

се случва най-естествено по тези канали с ненулева сума.

Един вид, паяжините от ненулеви суми

са местата, където бихте очаквали състраданието и златното правило

да правят своята магия.

С канали с нулева сума бихте очаквали нещо друго.

Добре. Вече сте готови за добрата новина, за която казах, че би могла да спаси света.

Сега мога да призная, че може и да не стане така,

след като задържах вниманието ви за три минути технически неща.

Но може и да успее. А добрата новина е, че тази история

е разширила естествено тези паяжини от ненулеви суми,

тези паяжини, които могат да бъдат канали за състрадание.

Може да се върнете назад чак до каменната ера,

и мисля, че технологичната еволюция, пътищата, колелото, писмото,

много транспортни и комуникационни технологии

просто неумолимо са направили така, че повече хора

могат да бъдат в повече отношения с ненулева сума

с все повече и повече хора, на по-огромни и по-огромни разстояния. Така.

Това е един вид историята на цивилизацията.

Затова социалната организация е израснала от ловно-събираческото село

до древната държава, империята, а сега тук сме в един глобализиран свят.

А историята на глобализацията е най-вече история за ненулеви суми.

Така. Вероятно сте чували термина "взаимозависимост",

прилаган към модерния свят. Е, това е просто друг термин за ненулева сума.

Ако съдбите ви с някого са взаимозависими,

тогава живеете в отношения с ненулева сума с него.

Това се вижда постоянно в модерния свят.

Видяхте го със скорошния икономически срив,

при който се случват лоши неща в икономиката -

лоши за всички, за повечето в света.

Когато се случват добри неща, това е добро за повечето от света.

И знаете ли, щастлив съм да кажа - мисля, че наистина има доказателства,

че тази връзка тип ненулева сума

може да разшири моралния обхват.

Искам да кажа - ако разгледате американските нагласи

спрямо японците по време на Втората световна война,

погледнете изображенията на японци

в американските медии, като почти нечовешки,

и погледнете факта, че сме хвърлили атомни бомби,

всъщност без да му мислим много.

И сравнете това с нагласата сега -

мисля, че част от това се дължи на един вид икономическа взаимозависимост.

Всяка форма на взаимозависимост, отношения с ненулева сума

ви принуждава да признаете човечността на хората.

Мисля, че това е добре.

А светът е пълен с динамика на ненулеви суми.

Проблемите с околната среда, в много отношения, ни поставят всички в една и съща лодка.

И има отношения с ненулева сума, с които вероятно хората не са наясно.

Например, вероятно много американски християни

не мислят за себе си като намиращи се във връзки с ненулева сума

за мюсюлмани, живеещи на половин свят разстояние,

но всъщност са, защото ако тези мюсюлмани стават все по-щастливи и по-щастливи

от мястото си в света и усещат, че имат място в него,

това е добре за американците, защото ще има по-малко терористи,

които да заплашват американската сигурност.

Ако стават все по-малко и по-малко щастливи, това ще бъде лошо за американците. Така.

Значи, има много ненулеви суми.

И така, въпросът е: Ако има толкова много ненулеви суми,

защо светът все още не е бил потопен в любов, мир и разбирателство?

Отговорът е сложен. Може би е повод за цял друг разговор,

но със сигурност едно-две неща са, че

пъро, има много ситуации с нулева сума в света.

И също, разбирате ли - понякога отново хората не разбират

динамиката на ненулевите суми в света.

Мисля, че и в двете области

политиците могат да играят роля.

Не става дума само за религия.

Мисля, че политиците могат да помогнат за подхранване на връзки с ненулева сума,

разбирате ли, икономическият ангажимент като цяло е по-добър от блокадите и така нататък,

мисля, в това отношение.

А политиците могат да са наясно, и трябва да са наясно,

че когато хората по света ги гледат,

гледат тяхната нация,

и търсят знаци за това

дали са в сумарно нулева или сумарно ненулева връзка с една нация,

като например Америка, или която и да е друга нация,

човешката психология е такава, че използват знаци като:

Чувстваме ли, че ни уважават?

Защото, разбирате ли, исторически, ако не ви уважават,

вероятно няма да стигнете в крайна сметка до ненулева сума,

взаимно полезна връзка с хората.

Затова трябва да сме наясно какъв тип сигнали изпращаме.

Част от това, отново, е в областта на политическата работа.

Ако има нещо, което мога да насърча всеки да прави -

политиците, религиозните лидери и нас,

то би било онова, което наричам разширяване на моралното въображение.

Тоест, вашата способност да се поставяте на мястото

на хора при много различни обстоятелства.

Това не е същото като състрадание,

но благоприятства за състрадание. То отваря каналите за състрадание.

И се боя, че тук имаме друга история "добри новини - лоши новини",

а именно, че моралното въображение е част от човешката природа.

Това е добре, но отново сме склонни да го прилагаме селективно.

Щом веднъж определим някого като враг,

имаме проблем да се поставим на негово място, естествено.

Ако искате, вземете един особено тежък случай - да кажем, за един американец

някой в Иран, който гори американско знаме, и сте го видяли по телевизията.

Е, средният американец ще се възпротиви

на моралното упражнение да се постави в главата на това лице

и ще е против идеята, че има много общо с това лице.

А ако му кажете, е, те смятат, че Америка не ги уважава

и дори, че иска да доминира над тях, и те мразят Америка.

Имало ли е някога някой, който да ви е уважавал толкова малко,

че, казано накратко, да сте го мразили?

Знаете, че те ще се възпротивят на това сравнение и това е нормално, човешко е.

По подобен начин и човекът в Иран,

когато се опитваш да хуманизираш някого в Америка, който е казал, че ислямът е зло,

ще имат грижи с това. Добре.

Много е трудно да накараш хората да разширят моралното въображение

до място, докъдето то не стига естествено.

Мисля, че си струва усилието, защото,

отново, то просто ни помага да разберем,

ако искате да намалите броя хора, горящи знамена,

помага да разберем какво ги кара да го правят.

И мисля, че е добро морално упражнение.

Бих казал, че тук отново влизат религиозните лидери,

защото религиозните лидери са добри в прерамкиране на проблемите за хората -

разбирате ли, обуздаване на емоционалните мозъчни центрове,

за да накарат хората да променят осъзнаването си и просто да прерамкират начина, по който мислят.

Искам да кажа, религиозните лидери са един вид във вдъхновителния бизнес.

Това е великото им призвание точно сега,

да направят хората по цял свят по-добри в разширяване на моралното си въображение,

да оценяват, че в толкова много отношения са в една и съща лодка.

Бих обобщил начина, по който изглеждат нещата, поне от тази светска гледна точка,

дотам, докъдето стигат състраданието и златното правило,

като кажа, че е добра новина, че състраданието и златното правило

в известен смисъл са вградени в човешката природа.

За нещастие, има тенденция те да се прилагат избирателно.

И ще е нужна истинска работа, за да се промени това.

Но никой никога не е казвал, че Божието дело ще е лесно. Благодаря.

(Аплодисменти)