Уилям Ли: Можем ли да се храним така, че да уморим рака от глад?

Уилям Ли представя нова гледна точка към лечението на рак: ангиогенеза, на прицел са кръвоносните съдове, които подхранват туморите. Жизненоважната първа (и най-добра) стъпка: консумиране на храни, които се борят с рака, които го побеждават там, където най го бива.

Добър ден.

Навсякъде около нас в момента се случва една медицинска революция,

която ще ни помогне да превземем

някои от най-ужасяващите болестни състояния,

включително и раковите.

Тази революция се нарича ангиогенеза,

и е основана на процеса,

който телата ни използват, за да произвеждат кръвоносни съдове.

Защо да ни е грижа за кръвоносните съдове?

Ами, човешкото тяло е буквално наблъскано с тях,

60 000 мили (96 500 километра) в нормалния възрастен.

Събрани в едно, образуват линия,

която би могла да обиколи Земята два пъти.

Най-малките кръвоносни съдове се наричат капилярни.

Имаме 19 милиарда капилярни съдове в телата си.

Те са каналите на живота и,

както ще ви покажа,

могат също да бъдат канали на смъртта.

Забележителното нещо за кръвоносните съдове е,

че са способни

да се адаптират към средата, в която се намират.

В черния дроб например образуват канали,

за да детоксицират кръвта.

В белите дробове подплатяват въздушни торбички за обмен на газове.

В мускулите са като тирбушони, за да могат мускулите

да се съкращават, без да прекъсват кръвообръщението.

При нервите пък се движат успоредно като кабели за електричество,

за да поддържат тези нерви живи.

Сдобиваме се с повечето от тези кръвоносни съдове,

докато сме още в утробата.

Т.е. при възрастните

кръвоносните съдове обикновено не растат,

освен при няколко специални случая.

При жените всеки месец се произвеждат кръвоносни съдове,

които облицоват матката отвътре.

По време на бременността, те образуват плацентата,

която свързва майката и бебето.

При наранявания кръвоносните съдове

всъщност трябва да бъдат произведени под коричката

на раната, за да може тя да зарастне.

Това изглежда ето така.

Стотици кръвоносни съдове,

всичките растат към центъра на раната.

Така че тялото може да регулира

количеството кръвоносни съдове в себе си по всяко време.

Това се осъществява чрез сложна

и елегантна система от проверки и равновесия,

стимулатори и инхибитори на ангиогенезата,

така че когато ни трябват набързо много кръвоносни съдове

тялото може да ги произведе като отдели стимулатори,

протеини, наречени ангиогенични фактори,

които са като естествената тор,

която стимулира новите кръвоносни съдове да покълнат.

А когато тези излишни съдове вече не са необходими,

тялото ги окастря обратно до основната линия,

използвайки естествени инхибитори на ангиогенезата.

Има и случаи, когато започваме под основната линия,

имаме нужда от повече кръвоносни съдове само за да стигнем до нормалните нива.

Например след нараняване.

Тялото може да прави и това,

но само до постигането на нормалното ниво,

тази определена точка.

Но вече знаем, че за известен брой болести

има дефекти в системата,

тялото не може да окастри обратно излишните кръвоносни съдове,

или не може да произведе достатъчно нови

на нужното място в правилния момент.

В тези ситуации ангиогенезата

загубила равновесие.

А когато ангиогенезата излезе от равновесие,

следват много болести.

Примерно, недостатъчната ангиогенеза,

недостиг на кръвоносни съдове,

води до рани, които не зарастват, сърдечни удари,

крака без кръвообращение, смъртоносни инсулти,

увреждане на нервната система.

В другата крайност, прекалената ангиогенеза,

излишък от кръвоносни съдове, също предизвиква болести.

Например рак, ослепяване,

артрит, прекалена пълнота,

Алцхаймер.

Общо взето има повече от 70 сериозни болести,

от които страдат повече от един милиард души по света,

които на пръв поглед са различни една от друга,

но всъщност общото

между тях е

ненормална ангиогенеза.

Това разбиране ни позволява

да променим концепцията

и начинът, по който подхождаме към тези болести,

като контролираме ангиогенезата.

Сега ще се съсредоточа върху рака,

защото ангиогенезата е отличителен белег на рака,

на всеки вид рак.

И така.

Това е един тумор, тъмна, сива, заплашителна маса,

която расте в мозъка.

Под микроскоп можете да видите

стотици кафяви кръвоносни съдове,

капиляри, които хранят раковите клетки,

носейки кислород и хранителни вещества.

Но ракът не започва така.

Всъщност, ракът не започва с

приток на кръв.

Започва като малки, микроскопични гнезда от клетки,

които могат да порастнат

само до половин кубичен милиметър.

Колкото връхчето на химикалка.

После не могат да се разрастват, защото нямат приток на кръв,

нямат достатъчно кислород и хранителни вещества.

Всъщност вероятно непрекъснато формираме

такива микроскопични ракове в телата си.

Според аутопсии на хора, починали при автомобилни катастрофи,

около 40 процента от жените

на възраст между 40 и 50 години

всъщност имат микроскопични

ракове в гърдите си.

Около 50 процента от мъжете в 50-те или 60-те си години

имат микроскопични ракове на простата.

На практика 100 процента от нас

докато достигнем 70-те

ще имаме микроскопични ракове в щитовидните си жлези.

И въпреки това, без кръв

повечето от тези ракове

никога няма да представляват опасност.

Д-р Джуда Фолкман, който беше мой наставник

и пионерът в сферата на ангиогенезата

ги нарече "рак без болест."

И така способността на тялото да уравновесява ангиогенезата,

когато работи правилно,

пречи на кръвоносните съдове да подхранват ракови образувания.

Това се оказва

един от най-важните ни защитни механизми

срещу рак.

Всъщност, ако можете да блокирате ангиогенезата

и да попречите на кръвоносните съдове да достигнат до раковите клетки,

туморите просто не могат да порастнат.

Но включи ли се ангиогенезата,

туморите могат да растат експоненциално.

Точно така раковите образувания

се превръщат от

безвредни в смъртоносни.

Раковите клетки мутират,

започват да отделят

голямо количество от ангиогеннни фактори, естествените торове,

които натискат везните в полза на разрастването

на кръвоносните съдове към раковото образувание.

Щом кръвоносните съдове стигнат до рака,

той може да расте, да завладява околните тъкани.

Същите съдове, които подхранват тумора

повзволяват на раковите клетки да тръгнат из кръвоносната система

и да образуват метастази.

За съжаление, тази късна фаза на рак

е моментът, в който той обикновено

е диагностициран,

когато ангиогенезата вече се е включила,

а раковите клетки растат като диви.

Така че, ако ангиогенезата е

критичната точка

между безвредния рак и вредния,

то водещ момент в тази ангиогенна революция

е нов подход към лечението на рак

като се отреже достъпът му до кръв.

Наричаме го анти-ангиогенна терапия

и е напълно различен от химиотерапията,

защото избирателно се прицелва

в кръвоносните съдове, които подхранват рака.

И ние можем да го направим,

защото кръвоносните съдове на туморите не са като нормалните здрави съдове,

които виждаме из тялото.

Те са ненормални,

имат много лоша конструкция

и поради това са много уязвими

към лечението, с което ги атакуваме.

На практика, когато дадем на раково болни

анти-ангиогенно лечение --

като това експериментално лекарство за глиома,

което е вид мозъчен тумор --

виждате огромните промени, които се проявяват,

когато спрем храната на тумора.

Ето тази жена е с рак на гърдата,

лекуван с анти-ангикогенното лекарство Авастин,

одобрено от Агенцията за храните и лекарствата.

И можете да видите как ореолът от кръвен поток

изчезва след лечението.

Току-що ви показах

два много различни вида рак,

които се влияят добре от анти-ангиогенна терапия.

Преди няколко години се запитах,

"Можем ли да отидем още по-далеч

и да лекуваме други видове рак,

дори в други видове животни?"

Ето това е девет-годишният боксер Мило,

който имаше много агресивен тумор,

наречен злокачествена неврофиброма, който расте на рамото му.

Туморът завладяваше белите доброве.

Ветеринарният лекар му беше дал 3 месеца живот.

И така направихме коктейл от анти-ангиогенни лекарства,

които можеха да бъдат добавени в кучешката му храна,

както и анти-ангиогенен крем,

който да се маже по повърхността на тумора.

След няколко седмици лечение

успяхме да забавим растежа на рака,

така че в крайна сметка удължихме живота на Мило

до шест пъти от първоначалната прогноза,

при това с добро качество на живот.

Впоследствие лекувахме повече от 600 кучета.

Имаме около 60 процента резултатност,

както и повишено оцеляване на тези домашни любимци,

които бяха тръгнали към евтаназия.

Нека ви покажа още няколко

още по-интересни примера.

Това е 20-годишен делфин, живеещ във Флорида,

тя имаше поражения в устата,

които в продължение на три години

се превърнаха в агресивни епителни ракови клетки.

Създадохме една анти-ангиогенна паста,

която нанасяхме върху рака

три пъти седмично.

За седем месеца

ракът напълно изчезна,

а биопсията беше с нормални резултати.

Ето това е рак на устната

на състезателния кон Гинес.

Това е един много, много смъртоносен вид рак, наречен ангиосаркома.

Вече се беше разпространил в лимфните възли,

така че използвахме анти-ангиогенен кожен крем за устната,

в комбинация с орален коктейл, за да го лекуваме отвътре,

както и отвън.

За шест месеца

конят преживя абсолютна ремисия.

Ето го отново тук, шест години по-късно,

Гинес и неговият много щастлив собственик.

(Ръкопляскане)

Така, очевидно, анти-ангиогенното лечение

може да бъде използвано за различни видове рак.

Всъщност първите лекарства

за хора, както и за животни

вече излизат на пазара.

Има 12 различни лекарства, за 11 различни видове рак,

но истинският въпрос е:

Колко са добри на практика?

Ето това са реални данни за оцеляемостта на пациенти

от осем различни вида рак.

Стълбчетата представляват оцеляването

от ерата,

в която имаше само химиотерапия,

оперативна намеса и радиация.

Но от 2004-та насам,

когато се появиха първите анти-ангиогенни лекарства,

можете да видите, че имаме

70 до 100 процента

подобрение в оцеляването

за хора с рак на бъбреците, множествен миелом,

колоректален карцином и гастроинтестинален стромален тумор.

Това е впечатляващо.

Но за другите тумори и карциноми,

подобренията са едва скромни.

Затова започнах да се питам,

"Защо не успяхме да се справим по-добре?"

За мен отговорът е очевиден,

започваме да се борим с рака твърде късно,

когато вече се е установил

и често е разпространил метастази.

Като лекар знам,

че стигне ли една болест до напреднал стадий,

откриването на лек

може да е трудно, ако не и невъзможно.

Затова се върнах към биологията

на ангиогенезата

и започнах да си мисля:

Дали отговорът на раковия проблем

не е предпазване от ангиогенеза,

победа на рака на негова територия,

така че никога да не става опасен?

Това би могло да помогне на здрави хора,

както и на хора, които вече са победили рака

веднъж или два пъти

и искат да намерят начин да му попречат да се завърне.

И за да намеря начин да предотвратя ангиогенезата при рака,

се върнах към причините за поява на рак.

Истински се заинтригувах,

когато видях, че храната ни

е отговорна за 30 до 35 процента

от рака, предизвикан от средата.

Най-лесно би било да мислим за

нещата, които да изключим от храната си, какво можем да махнем, да извадим.

Аз обаче избрах напълно различен подход

и започнах да питам: Какво бихме могли да добавим в диетата си,

което е естествено анти-ангиогенно,

което да засили защитните механизми на тялото

и да спре кръвоносните съдове, които хранят рака?

С други думи, можем ли да се храним така, че ракът да умре от глад?

Ами, отговорът е да.

И ще ви покажа как.

Търсенето ни отведе

до пазара, до фермата и до шкафа с подправки,

защото това, което открихме е,

че майката природа е преплела много

храни, напитки и билки

с естествени инхибитори

на ангиогенезата.

Ето и изпитателната система, която развихме.

В центъра има пръстен, от който излизат стотици

кръвоносни съдове, които се разсрастват радиално.

И можем да използваме тази система

за да тестваме диетични фактори

в концентрации, които могат да бъдат постигнати чрез хранене.

Нека ви покажа какво се случва, когато сложим вътре

извлек от червено грозде.

Активната съставка е ресвератрол.

Има го и в червеното вино.

Той намалява ненормалната ангиогенеза

с 60 процента.

Ето какво се случва, когато добавим извлек от ягоди.

Той спира ангиогенезата много убедително.

Извлек от соеви бобчета.

Ето това е растящият списък с

анти-ангиогенни храни и напитки,

които искаме да изучим.

Според нас различните подвидове

от всеки вид храна

имат различна сила.

И искаме да измерим това, защото,

ами, докато ядете ягода или

пиете чай,

защо да не изберете вида,

който предпазва най-добре от рак.

Ето тук са резултатите от тестове на четири вида чай.

Всичките са популярни,

китайски жасминов, японски сенча,

Ълр Грей и специална смес, която ние направихме.

Ясно се вижда,

че са различно силни,

подредени са по сила.

Но най-готиното е,

че когато комбинирахме двата

по-слаби заедно,

комбинацията, блендът,

е по-силен от всеки от тях поотделно.

Това значи че има хранителна синергия.

Ето още малко данни от екпериментите ни.

В лабораторията симулираме туморната ангиогенеза,

представена тук от черния стълб.

Чрез тази система можем да изпитваме силата на лекарствата.

Така че, колкото е по-къс стълба,

толкова по-малко ангиогенеза, това е хубаво.

И ето това са някои разпространени лекарства,

които се смята, че намаляват риска

от рак при хората.

Статини, нестероидни антивъзпалителни лекарства

и някои други,

които също възпрепятстват ангиогенезата.

А ето това са хранителните съставки,

сравнени с тези лекарства.

Виждате, че очевидно си тежат на мястото,

а в някои случаи са дори по-силни

от същинските лекарства.

Соя, магданоз, чесън,

грозде, безкостилковите плодове,

мога да се прибера вкъщи и да сготвя нещо вкусно

с тези съставки.

Представете си, ако можехме да създадем

първата в света система за класифициране,

според която да оценяваме храните,

според анти-ангиогенните им

качества.

И точно това правим в момента.

Показах ви данни от лабораторни изследвания

но истинският въпрос е:

Какви са доказателствата, че хора,

които се хранят с определени храни могат да намалят

ангиогенезата при рака?

Ами, най-добрият пример, за който знам

е изследване на 79 000 мъже,

следени в продължение на 20 години,

което открива, че мъже, които са яли

готвени домати 2-3 пъти седмично,

имат до 50 процента по-нисък

риск от развиване на рак на простатата.

Ние знаем, че доматите са добър източник на ликопин,

а ликопинът е анти-ангиогенен.

Но още по-интересен извод от това изследване е,

че от мъжете, които все пак развиват рак на простата,

тези, които консумирали доматен сос по-често,

всъщност имали по-малко кръвоносни съдове,

които да подхранват тумора.

Така че това изследване е отличен пример

за начина, по който анти-ангиогенните вещества,

които се съдържат в храната и са консумирани в практични количества,

могат да повлияят на рака.

Сега изучаваме

ролята на здравословната диета

с Дийн Орниш и Калифорнийския университет в Сан Франциско и с Университета на Туфтс,

ролята на здравословната диета върху анти-ангиогенни маркери,

които можем да открием в кръвта.

Очевидно, това, което ви казвам има важни последствия,

дори извън сферата на изследванията върху рака.

Защото, ако сме прави, бихме могли да повлияем на образованието на потребителите,

общественото здравеопазване, хранителната индустрия,

дори застраховането.

Всъщност някои застрахователни компании

вече обмислят тези данни.

Вижте тази реклама на тази здравно застрахователна компания от Минесота.

За много хора по света

диетичната профилактика срещу рак

може да е единственото практично решение,

защото не всеки може да си позволи скъпите лекарства в последния стадий на развитие,

но всеки може да спечели от

здравословна диета, основана на местни, анти-ангиогенни храни,

които са продукт на устойчиво развитие.

И така, накрая,

говорихме за храна,

говорихме за рак,

остана само още една болест, за която не съм ви разказал

и това е прекалената пълнота.

Защото се оказва,

че мастната тъкан, тлъстините,

зависят много силно от ангиогенезата.

И, също като туморите, тлъстините растат, когато растат кръвоносните съдове.

Въпросът е: Можем ли да стопим тлъстините,

като им отрежем достъпа до кръв?

Горната крива показва теглото

на генетично прекалено пълна мишка,

която яде непрекъснато,

докато не стане дебела като пухкава тенис топка.

Долната крива показва теглото на нормална мишка.

Ако вземете пълната мишка и й дадете

ангиогеничен инхибитор, тя отслабва.

Спираме лечението, пак напълнява.

Започваме отново лечението, пак отслабва.

Спираме лечението, пак напълнява.

Всъщност можем да контролираме теглото нагоре и надолу

просто като спираме ангиогенезата.

Така че тази профилактика на рак

може да бъде приложена и

за прекалената пълнота.

Това, което е наистина интересно в случая е,

че не можем да вземем пълната мишка

и да я накараме да отслабне повече

от нормалната мишка.

С други думи, не можем да създадем мишки супермодели.

(Смях)

И това говори за ролята на ангиогенезата

за регулирането в рамките на здравословните норми.

Алберт Сент-Дьорди беше казал,

"Откритието се състои в това да видиш нещо, което всички вече са видели,

но да си помислиш нещо, за което никой досега не се е сетил."

Надявам се, че съм ви убедил,

че за болести като рак, прекалена пълнота и други състояния,

може да е много важно

да атакуваме общия знаменател - ангиогенезата.

И мисля, че това е нещото, от което светът се нуждае в момента. Благодаря ви.

(Ръкопляскане)

Джун Коен: Тези лекарства не са точно,

не са точно масови терапии срещу рак в момента.

Ако тук например има някой с рак,

какво бихте му препоръчал?

Бихте ли препоръчал използването на тези лекарства сега, за повечето раково болни?

Уилям Ли: Има анти-ангиогенни лекарства,

които са одобрени от Агенцията за храните и лекарствата.

И ако сте пациент с рак

или работите за такъв или защитавате такъв,

трябва да ги потърсите.

Има много клинични тестове.

Фондацията по ангиогинеза следи почти 300 компании,

има още около 100

лекарства, които са на път да излязат на пазара.

Обмислете одобрените,

потърсете клинични тестове,

но преди да мислим какво докторите могат да направят за нас,

трябва да започнем да се питаме какво можем да направим сами за себе си.

И това е една от темите, които ме вълнуват,

можем да се образоваме и да правим за себе си

неща, които докторите не могат да направят за нас,

т.е. да използваме това познание и да приемем съответните действия.

И ако майката природа ни е оставила някакви подсказки

мислим, че може да има ново бъдеще

нова стойност за нещата, които ядем.

И че това, което ядем е всъщност нашата химиотерапия три пъти дневно.

ДК: Така. В този ред на мисли,

за хора, които може би са изложени на повече рискови фактори за рак,

бихте ли препоръчал нещо като профилактично лечение

или просто придържане към правилната диета

с много доматен сос?

УЛ: Ами, знаете ли, има голямо количество епидемилогочни данни,

мисля че в информационната епоха

не се изискват много усилия, за да се стигне до достоверен източник

като Pubmed или Националната медицинска библиотека

и да се потърсят епидемологични изследвания

за намаляване на риска от рак,

на базата на храна и популярни лекарства.

Това със сигурност е нещо, което всеки може да провери.

ДК: ОК. Ами, много ви благодаря.

(Ръкопляскане)