Дан Филипс: Оригинални къщи от употребявани вещи

С този весел и далновиден разказ от ТЕДхХюстън, строителят Дан Филипс ни развежда из десетина къщи, които той е построил в Тексас, използвайки рециклирани и употребявани материали по изключително находчив начин. Блестящите, лесно приложими детайли в дизайна ще дадат нов тласък на собствения ви творчески подход.

(аплодисменти)

Много ви благодаря.

Ще ви покажа няколко снимки

и ще ви разкажа

как ми се отдава да правя това, което правя.

Всички тези къщи са построени

от 70%-80% рециклирани материали,

неща, които иначе щяха да се отправят към мелницата за боклук, на сметището, за изгаряне.

Всичко това просто беше заминало.

Това е първата къща, която построих.

Тази двойна входна врата с трите прозорчета отгоре

се беше отправила към сметището.

Ето една малка кула тук.

И тези бутончета на конзолите тук -

точно тук:

това са ядки от кария.

А тези копчета там,

това са черупки от яйца.

Разбира се, първо закусвате,

а след това напълвате черупките с кит, боядисвате ги и ги заковавете

и имате архитекурно копче

за нула време.

А това е отвътре.

Можете да видите тройното прозорче ето там

заедно с овалните прозорци на вратата -

със сигурност архитектурна антика.

Тръгнала към сметището.

Дори ключалката струва поне 200 долара.

Всичко в кухнята е спасено от сметището.

Това О`Кийф и Мерит готварска печка от 1952,

ако обичате да готвите - жестока печка.

Това е нагоре в кулата.

Купих стълбището за 20 долара,

с доставката до моя парцел.

(Смях)

Ако погледнете нагоре към кулата,

ще видите, че има най-различни издатини, вдлъбнатини, изкривявания и т.н.

Е, ако това съсипва живота ви,

тогава не трябва да живеете тук.

(Смях)

Това е за отвеждане на прането,

а това тук е обущарски калъп.

А това са от онези неща от ковано желязо, които се намират в антиквариатите.

Купих едно от тях

и направих тази нискотехнологична джаджа тук,

така че просто настъпвате обущарския калъп

и вратичката се отваря, за да си хвърлите прането надолу.

И тогава ако сте достатъчно умни, прането отива в коша върху пералнята.

А ако не сте, прането отива в тоалетната.

(Смях)

Това е вана, която направих

от изрезки 2/4 инча.

Започнах откъм ръба,

после лепих и изглаждах,

сложих подпорни крачета и я обърнах отгоре,

накрая добавих двата профила от тази страна.

Това е вана за двама.

Все пак не става въпрос само за хигиена,

а има е възможност и за отмора.

(Смях)

Този кран тук

е парче от маклура.

Има малка фалическа прилика,

но в края на краищата, това е баня.

(Смях)

Това е къща на основата на кутийки Бъдвайзер.

Не прилича на бирена кутийка,

но препратката в дизайна няма как да се сбърка.

Бирената естетика изпълва пространството под стрехите,

а декоративните издатини естествено се получават от кутийките в червено, бяло, синьо и сребърно.

Тези шарки, които слизат надолу под стряхата

са същото изображение, която имаме по кутията.

Просто слагам кутия в копирната машина

и увеличавам докато получа размера, който ми трябва.

На бирените кутийки пише:

"Това е известната бира Бъдуайзър, ние друга бира не познаваме, бла, бла, бла."

Ние го променихме и сложихме: "Това е известната къща Бъдвайзер.

Ние друга къща не познаваме" и т.н.

А това голямо резе идва от решетката на един банциг от 30-те,

това е една много ядосана дървообработваща машина.

Дадоха ми решетката, без да ми дадат банцига,

така че направихме резе от нея.

Това може да удържи слонове, обещавам.

И със сигурност поне със слонове нямахме проблеми.

(смях)

Банята прилича на чаша бира.

Имаме балончета, които вървят нагоре, после идва пяната от плочки на бучки.

От къде се взимат плочки на бучки? Естествено, няма такова място.

Но аз взех много тоалетни чинии и ги натроших с чук,

и ето ги плочките на бучки.

Това кранче

е бирена канелка.

(смях)

Този стъклен панел

е същия стъклен панел,

който присъства на входната врата на средната класа в цяла Америка.

На нас ни писна от него, вече е малко клише.

Така че, ако го сложите на входната врата ще си прецакате дизайна.

Не го слагайте на входната врата, сложете го някъде другаде.

Наистина е красив стъклен панел.

Но ако го сложите на входната врата,

хората ще кажат: "О, опитваш се да приличаш на онези хора, ама не ти се получава".

Така че не го слагайте там.

Друга баня на горния етаж.

Тази лампа там е подобна на всички лампи

в антретата на средната класа на Америка.

Не я слагайте в антрето.

Сложете я в банята или в килера,

но не и в антрето.

После някой ми даде биде, така че си имам биде.

(смях)

Тази малка къща тук,

всички тези клони са направени от маклура,

снимките ще продължат да се сменят

докато говоря.

За да се прави това, което аз правя,

трябва да се разбере

какво причинява излишното прахосване в строителната индустрия.

Нашите домове се превърнаха в ширпотреба

и аз искам да поговоря малко за това.

Първата причина за прахосничество вероятно е закодирана в ДНК-то ни.

Човешките същества имат потребност от свързаност

за поддържане на аперцепцията.

Какво означава това?

Означава, че всяко ново за нас възприемане,

трябва да съвпадне с подобно от преди това,

в противен случай нямаме последователност

и ставаме леко неориентирани.

Мога да ви покажа предмет, който никога преди това не сте виждали.

А, това е мобилен телефон.

Но точно този не сте виждали преди.

Това, което правите

е да оцените модела или структурните отличителни белези,

после отивате в своята база данни - бррр, мобилен телефон.

А, това е мобилен телефон.

Но ако отхапя парче от него,

вие ще кажете: "Ааа, чакай малко.

Това не е мобилен телефон.

Това е един от онези новите шоколадови мобилни телефони."

(смях)

И ще отворите нова категория,

точно между "мобилни телефони" и "шоколад".

По този начин ние обработваме информацията.

Ако пренесем това върху строителната индустрия,

ако имаме имаме стена от стъклени панели и единият от тях е пукнат

ще кажем: "О боже, този е пукнат. Трябва да го сменим.

Да го свалим, да го изхвърлим, така че никой да не може да го използва и да сложим нов."

Защото това е, което правим с напуканите панели.

На никой не му минава през ума, че това изобщо не влияе на живота ни.

Просто смущава очаквания модел

и цялостта на структурните отличителни белези.

Но ако вземем малък чук

и добавим пукнатини по всички прозорци,

тогава вече имаме модел.

Защото гещалт психологията набляга на разпознаването на модел

над части, които съдържат модел.

Казваме си, "А, това е яко."

И това ми служи всеки ден.

Повторението поражда модел.

Ако имам стотина от тези, стотина от онези,

няма особено значение какво са тези или онези.

Ако мога да повторя всичко, имам възможността за модел,

от ядки от кария или черупки от яйца, парчета стъкло, клони.

Наистина няма значение.

Това причинява голямо прахосване в строителната индустрия.

На второ място, Фридрих Ницше, някъде преди 1885г.

написва книга, наречена "Раждането на трагедията от духа на музиката".

И в нея той казва,

че културите имат тенденцията да се колебаят между две перспективи.

От една страна имаме Аполонова перспектива,

която е много крехка и преднамерена,

и интелектуална,

и перфектна.

В другия край на спектъра имаме Дионисиева перспектива,

която е по-отдадена на страстта и интуицията,

толерантна към органичния натюрел и човешкия жест.

Начинът, по който аполоновия характер прави снимка

или закача картина

е, че той взима теодолит

и лазарен нивелир, и микрометър.

"Добре, скъпа. Една хилядна от инча наляво.

Точно там искаме картината. Така. Идеално."

Хващаме здраво отвеса, нивелира и линеала, и центрираме.

Дионисиевият характер

взима картината и...

(смях)

Това е разликата.

Аз изтъквам недостатъка.

Аз използвам органичен процес -

последовател на Джон Дюи.

Аполоновият начин на мислене създава планини от излишък.

Ако нещо не е идеално,

ако не съвпада с очаквания модел, на боклука.

"Ооо, драскотина, на боклука.

Ау, това, леле, онова. На сметището. На сметището. На сметището.

Третото нещо е спорно-

индустриалната революция се заражда по времето на Ренесанса

с появата на хуманизма,

преживява възход около Френската Революция.

Добива пълна мощ от средата на 19-ти век насам.

И сега имаме джунджурии и машинарии,

и измишльотини, и те ще направят всичко,

което до сега

ние сме правили на ръка.

Сега имаме стандартизирани материали.

Да ви кажа, дърветата не растат два на четири инча,

8, 10 или 12 фута дълги.

Ние създаваме планини от боклук.

Доста добра работа вършат,

там в гората,

правейки биопродукти от тяхната индустрия-

с ОСБ и ПВЧ плоскости и така нататък-

но няма никакъв смисъл

да проявяваш отговорност по време на самото дървопроизводство,

ако консуматорите хабят продукцията по време на консумирането,

а това е, което на практика се случва.

И така, ако нещо не е стандарт,

"Оооо, на боклука. Ооо, това, ооо, изкривено."

Ако купите два на четири и размерите не са вярни,

може да го върнете обратно.

"Съжалявам, господине. Ще ви донесем верния размер."

Аз използвам всички тези "изкривени" неща,

защото повторението създава модел,

а този е от дионисиевата перспектива.

Четвъртото нещо е,

че трудът е непропорционално по-скъп от материалите.

Само така се говори.

Ето една случка: Джим Тюлс, един от хората, които аз обучих,

казах му: "Джим, време е.

Имам работа за теб като майстор на строителен екип. Време е да вървиш."

"Дан, не мисля, че съм готов."

"Джим, сега е момента. Ще се включиш."

Така че, той започна.

И ето, че е навън с рулетката,

ровейки се из купчината боклуци да търси подходящ материал

за плоската част, която стои над вратата-

мислейки, че така ще впечатли шефа си - така сме го научили.

А строителния надзорник го вижда и пита: "Какво правиш?"

"Ами, търся подходящо парче за над вратата",

чакайки да бъде похвален.

Но му казват: "Не, не, не ти плащам, за да се ровиш в боклука. Връщай се на работа."

И той е имал пълното основание да каже,

казал е: "Знаеш ли, ако ми плащаше

по 300$ на час,

би могъл да ми говориш така,

но точно в момента аз ти спестявам по пет долара на минута.

Сам си го сметни."

(смях)

"Добро решение, Тюлс. От сега нататък с твоите хора първо ще преравяте тази купчина".

Иронията е, че той не е бил много добър в математиката.

(смях)

Един път докопаш ли се до контролния център,

можеш да се намесиш в обажданията.

Това се е случило тогава.

Петото нещо е, че може би след 2500 години,

Платон ще бъде още популярен с неговата идея за съвършените форми.

Той казва, че в главата си имаме

перфектната идея за това, какво искаме,

и насилваме околните ресурси да се приспособят към това.

Тоест, всичко, което ни се върти в главата е идеалната къща,

американската мечта, която е къща-

мечтаната къща.

Проблемът е, че не можем да си я позволим.

Така че, имаме си подобие на американската мечта,

- сглобяема къща.

Освен това я има и тази болест по планетата.

И това е ипотеката върху движимото имущество,

като мебелите, като кола.

В момента, в който пишете чека, стоката вече се е обезценила с 30%.

След година не сте в състояние да застраховате всичко, което имате вътре,

само 70%.

И обикновено ел-инсталацията е с 2кв. кабел.

Което не е проблем,

освен ако не поискате да свърши работа за 3кв. кабел,

и това е, което се получава.

Отделя се толкова много формалдехид,

че на места има федерален закон,

който предупреждава новите собственици на сглобяеми къщи

за опасността от формалдехид в атмосферата.

Наистина ли сме толкова безчувствено глупави?

Стените са толкова тънки.

Цялото нещо има конструктивна стойност на царевица.

(смях)

"Мислех си, че село Палм Харбър е ей там"

"Не, не. Имаше вятър снощи.

Всичко замина."

(смях)

И като започнат да се разграждат, какво ще правим с тях?

Всичко това,

аполоновия, платоновия модел,

са предпоставката, върху която стъпва строителната индустрия,

а има и много неща, които допълнително изострят ситуацията.

Едно от тях е, че всички професионалисти,

като търговци, продавачи,

инспектори, инженери, архитекти

мислят по този начин.

Което влияе обратно върху потребителя,

който изисква същия модел.

Това е самоизпълняващо се пророчество. Не можем да пробием навън от него.

После идват търговците и рекламните агенти.

"Уау, уааааааааау."

Купуваме неща, за които не сме знаели, че ни трябват.

Само трябва да погледнем

какво направи една фирма с газирания сливов сок.

Отвратително.

(смях)

Но знаете ли какво направиха? Закачиха една метафора към него

и казаха: "Аз пия Др. Пепър..."

И съвсем скоро, ние започваме да лочим това нещо като от езеро,

с милиарди галони.

Дори няма истински сливи вътре - не помага за ходенето в тоалетната.

(смях)

Боже, даже го прави по-гадно.

И ние биваме засмукани във всичко това по-бързо от всякога.

Един човек, на име Жан - Пол Сартр написа книга

наречена "Битие и нищо".

Доста бързо се чете.

Може да прелетите през нея за около две години,

ако четете по 8 часа на ден.

В нея той говори за раздвоението на аз-а.

Казва, че хората реагират различно когато знаят, че са сами

и когато знаят, че наоколо има някой.

Ако ям спагети и знам, че съм сам,

мога да ям като свиня.

Мога да си бърша устата в ръкава - има салфетка на масата,

да дъвча с отворена уста, да мляскам,

да се чеша където си искам.

(смях)

Но в момента, в който влезете,

веднага почвам "ооо, има сос за спагети там."

Салфетка в скута ми, половин хапки,

дъвча със затворена уста, никакво почесване.

Това, което правя

е да удовлетворявам вашите очаквания,

за това как би трябвало да живея собствения си живот.

Аз усещам това очакване,

и се нагаждам спрямо него,

и живея така, както се очаква от мен.

Същото се случва и в строителната индустрия.

За това всичките ни квартали изглеждат еднакво.

Понякога дори имаме

тези формални културни очаквания.

На бас, че на всички обувките ви са подобни.

Със сигурност всички сме в кюпа,

със затворени общности,

имаме формализирано очакване

с асоциацията на собствениците на къщи.

Понякога тези хора са от нацисти,

боже мой.

Така моделът се поддържа и изостря.

Последното нещо е стадния инстинкт.

Хората са социални същества.

Обичаме да се събираме на групи,

точно както антилопи, като лъвове.

Антилопите не се движат с лъвовете,

защото лъвовете ги ядат.

И хората са такива.

Правим каквото прави групата,

с която се опитваме да се идентифицираме.

В училищата това се среща много често.

Тези деца, те работят цялото лято,

скапват се от работа,

за да могат да си позволят

чифт маркови дънки,

така че през септември

да могат да ги разходят:

"Днес съм важен.

Я гледай, опа, не ми пипай марковите дънки.

Гледам, ти нямаш маркови дънки.

Не си от готините хора.

Аз пък съм от готините пичове, я ми виж дънките, а?"

Това е чудесна причина да имаме униформи.

Същото е и в строителната индустрия.

Объркали сме

пирамидата на потребностите на Маслоу

само лекичко.

Най-долу

ние имаме базисни необходимости -

подслон, дрехи, храна, вода, чифтосване и т.н.

На второ място - сигурност. Трето - взаимоотношения.

На четвърто - увереност, самооценка - това е суетата.

А ние взимаме суетата и я слагаме най-долу.

И така се оказваме

с решения, взети от суета,

а дори не можем да си позволим ипотеката,

не можем дори да си позволим да ядем нещо друго, освен боб.

Тоест, нашия дом

се е превърнал в ширпотреба

и се искат доста здрави нерви,

за да се потопиш в тези първични,

ужасяващи части от нас

и да започнеш да взимаш самостоятелни решения,

без да превръщаш начина си на живот в ширпотреба,

а правейки го нещо, което извира от творческата ни същност.

Това изисква доста

и, да, от време на време се проваляш.

Но това е ок.

Ако неуспехът те разрушава,

тогава всичко това не е за теб.

Аз се провалям през цялото време, всеки ден,

и имам няколко зашеметяващи провали, честна дума,

огромни, публични, унизителни,

посрамващи провали.

Всеки сочи с пръст и се смее,

и казва: "За пети път се пробва и все не му се получава.

Ама че смотаняк."

По -рано предприемачите са дошли и са казали,

"Дан, много си готин,

ама знаеш ли, така просто няма да стане.

Защо не правиш това и това?"

И на теб ти идва да кажеш:

"Абе що не ходиш да се гръмнеш бе."

Обаче не го казваш,

защото това са твоите потенциални клиенти.

В какво се превърнахме -

и това не касае само домовете ни,

а също дрехите и храната,

нуждата ни от транспорт, от енергия -

попрекалихме малко.

И като чета по пресата,

научавам неща от целия свят.

Може и да сме изобретили свръхпотреблението,

но проблемът с излишъка

е по целия свят.

Загазили сме.

Не съм опасан с колани с боеприпаси

и червена кърпа,

но определено сме го загазили.

И това, което трябва да направим

е да се свържем отново

с онези първични части вътре в нас

и да вземем няколко решения,

и да кажем: "Знаеш ли, мисля че бих искал

да сложа малко CD-та през стената тук.

Какво мислиш, скъпа?"

Ако не върши работа, махнете ги.

Имаме нужда да се свържем с нашата истинска същност,

а това наистина е вълнуващо.

Много ви благодаря.

(аплодисменти)