< Return to Video

Разходимост на телескопични редове

  • 0:01 - 0:03
    Да кажем, че имаме сумата
  • 0:03 - 0:11
    1 – 1 + 1 – 1 + 1...
    и така продължава
  • 0:11 - 0:15
    и продължава до безкрайност,
    и можем да я запишем със знак сигма.
  • 0:15 - 0:22
    Това е сумата за n (малка буква n)
    от 1 до безкрайност.
  • 0:22 - 0:26
    Тук има безкраен брой членове, но
    ние виждаме само първия,
  • 0:26 - 0:30
    който е +1, а после само
    се сменят знаците.
  • 0:30 - 0:37
    Можем да кажем, че това е
    равно на –1 на степен (n –1).
  • 0:37 - 0:38
    Само да проверим дали
    е вярно.
  • 0:38 - 0:42
    Когато n е равно на 1, това е
    –1 на нулева степен, което е така.
  • 0:42 - 0:46
    Когато n е равно на 2, това
    е 2 – 1, получаваме
  • 0:46 - 0:49
    –1 на първа степен,
    което е равно на това тук.
  • 0:49 - 0:52
    Значи това е начин
    да запишем реда.
  • 0:52 - 1:01
    Сега искам да определим дали този ред
    е сходящ към някаква крайна стойност.
  • 1:01 - 1:04
    Казано по друг начин –
    на колко е равна тази сума?
  • 1:04 - 1:07
    Има ли крайна сума, която
    е равна
  • 1:07 - 1:12
    на този израз тук,
    или този ред е разходящ?
  • 1:12 - 1:14
    Начинът, по който можем
    да разглеждаме това,
  • 1:14 - 1:19
    е да вземем частични суми,
    ще го напиша тук.
  • 1:19 - 1:25
    Частични суми на реда.
  • 1:25 - 1:29
    Можем да дефинираме частичните
    суми като поставим индекс.
  • 1:29 - 1:34
    Главно N, тази частична
    сума ще бъде
  • 1:34 - 1:40
    сумата за n от 1, но не до
    безкрайност, а до N,
  • 1:40 - 1:44
    сумата от (–1) на степен (n – 1).
  • 1:44 - 1:49
    Само да поясня какво
    означава това – частичната сума
  • 1:49 - 1:54
    само от един член е за
    n от 1 до N = 1.
  • 1:54 - 1:57
    Това е този първи член тук.
  • 1:57 - 1:59
    Това е просто 1.
  • 1:59 - 2:06
    S_2 е равно на 1 – 1.
  • 2:06 - 2:09
    Това е сумата от
    първите два члена.
  • 2:09 - 2:16
    S_3 е 1 –1 + 1.
  • 2:16 - 2:20
    Това е сборът от първите
    три члена, който е равен на...
  • 2:20 - 2:22
    да видим, равен е на 1.
  • 2:22 - 2:27
    Това тук е равно на нула.
  • 2:27 - 2:31
    S_4, можем да продължим,
    това е равно на
  • 2:31 - 2:36
    1 – 1 + 1 – 1, което
    отново е равно на 0.
  • 2:36 - 2:43
    Повтарям, въпросът е дали тази сума
    е сходяща към някаква крайна стойност.
  • 2:43 - 2:46
    Насърчавам те да спреш
    видеото на пауза и да помислиш,
  • 2:46 - 2:48
    като имаш дадени тези
    частични суми тук.
  • 2:49 - 2:54
    За да бъде един ред сходящ,
    това означава, че границата...
  • 2:54 - 2:59
    една безкрайна сума е сходяща, когато
    границата... ако имаме
  • 2:59 - 3:05
    сходимост, това е същото като
    да кажем, че
  • 3:05 - 3:14
    границата, когато N клони към безкрайност
    на нашата частична сума
  • 3:14 - 3:18
    е равна на някакво
    крайно число.
  • 3:18 - 3:24
    Ще го напиша така: е равно
    на някаква крайна стойност.
  • 3:24 - 3:27
    Каква ще бъде тази граница?
  • 3:27 - 3:28
    Да видим, ако можем
    да напишем това,
  • 3:28 - 3:30
    това ще бъде,
    да видим S_N,
  • 3:30 - 3:32
    ако искаме да дадем
    общия случай.
  • 3:32 - 3:38
    Вече видяхме, че ако N е нечетно,
    това е равно на 1.
  • 3:38 - 3:41
    Ако N е четно, това
    е равно на нула.
  • 3:41 - 3:47
    Можем да запишем, че
    S_N... мога да запиша така:
  • 3:47 - 3:52
    ще бъде 1 за N нечетно,
  • 3:52 - 3:57
    и ще бъде 0 за N четно.
  • 3:57 - 4:02
    Тогава каква е границата,
    когато S_N клони към безкрайност?
  • 4:02 - 4:06
    Каква е границата за N клонящо
    към безкрайност на сумата S_N?
  • 4:07 - 4:09
    Такава граница
    не съществува.
  • 4:09 - 4:12
    Сумата се колебае
    между две стойности.
  • 4:12 - 4:14
    Добавяш още един член
    и тя става от 1 на 0.
  • 4:14 - 4:17
    Добавяме още един член
    и става от 0 на 1.
  • 4:17 - 4:20
    Така че тя не клони
    към някаква крайна стойност.
  • 4:20 - 4:29
    Това не съществува.
  • 4:29 - 4:31
    Изкущаващо е, защото
    е ограничено.
  • 4:31 - 4:35
    Обаче то само се колебае
    между 0 и 1.
  • 4:35 - 4:41
    Но не клони към никоя определена стойност,
    когато N клони към безкрайност.
  • 4:41 - 4:46
    Можем да кажем, че
    нашата сума S е разходяща.
  • 4:46 - 4:52
    Редът S е разходящ.
Title:
Разходимост на телескопични редове
Description:

more » « less
Video Language:
English
Team:
Khan Academy
Duration:
04:53

Bulgarian subtitles

Revisions Compare revisions