Сергей Брин: Защо създадохме Google Glass?

Това не е демонстрация, а по-скоро философски аргумент: Защо Сергей Брин и екипът му в Google искаха да конструират монтирана над очите камера-компютър с кодово име Glass? На сцената на TED2013, Брин ни призовава да видим връзката си с преносимите компютри по нов начин - не прегърбени над екрана, а посрещащи света лице в лице.

Така, радвам се, че се върнах на TED.

Защо просто не започна, пускайки видеото?

(Музика)

(Видео) Мъж: Добре, Glass, стартирай видеозапис.

Жена: Това е. Започваме след 2 минути.

Мъж (2): Добре, Glass, позабавлявай се с Клуба на летците

Мъж (3): Потърси в Гугъл "снимки на тигрови глави". Хмм.

Мъж (4): Готов ли си? Готов ли си? (Лаене)

Жена (2): Ето там. Добре, Glass, направи снимка.

(Детски викове)

Мъж (5): Хайде!

Мъж (6): Мили боже! Това е страхотно.

Дете: Уау! Виж тази змия!

Жена (3): Добре, Glass, записвай видеоклип!

Мъж (7): Първата отбивка, след този мост.

Мъж (8): Добре, А12, точно тук!

(Аплодисменти)

(Децата пеят)

Мъж (9): Потърси в Гугъл как се казва "вкусно" на тайландски.

Google Glass: อร่อย Мъж (9): Ммм, อร่อย.

Жена (4): Търси "медуза".

(Музика)

Мъж (10): Това е красиво.

(Аплодисменти)

Сергей Брин: О, съжалявам, току-що получих съобщение от нигерийски принц.

Трябва му помощ с получаването на 10 млн. долара.

Обичам да следя такива неща,

защото така финансирахме компанията в началото,

и ни провървя доста.

Обаче, сериозно погледнато,

позата, в която току-що ме видяхте,

гледащ надолу към телефона си,

това е една от причините зад този проект, проект Glass.

Защото най-вече се запитахме,

дали това в крайна сметка е бъдещето

на общуването с хората в живота ни

и на методът, по който получаваме информация.

Трябва ли това да става единствено като ходим и гледаме надолу?

Но това беше визията в основата на Glass

и затова създадохме този прототип.

Окей. И не искам да изброявам всичките неща, които прави, и какво ли не,

но искам да ви разкажа още малко

относно мотивите, довели до създаването му.

Освен вероятността да се изолираш социално,

когато си навън и гледаш телефона си,

някак си се запитваш дали тялото ти е предназначено да прави това

Седиш ето там

и просто търкаш

това безлично парче стъкло.

И се движиш само до известна степен.

Така че, когато разработвахме Glass, наистина се замислихме

дали можем да направим нещо, което освобождава ръцете ти.

Видяхте всичките неща, които хората направиха

в онзи видео клип.

Всички те носеха Glass,

и така се сдобихме със записа.

И също така се изисква нещо, освобождаващо очите ви.

Затова сложихме дисплея високо,

извън полезрението ви,

за да не гледате към него

и за да не е там, където установявате

визуален контакт с хората

Също така искахме да освободим ушите,

така че звукът всъщност преминава,

бива отведен направо в костите в черепа ви,

което първоначално е малко странно, но после се свиква с него.

И, доста иронично, ако искаш да го чуваш по-добре,

всъщност просто покриваш ухото си,

което е някак си изненадващо, но това е начинът, по който работи.

Моята визия, когато основахме Гугъл преди 15 години,

беше в даден момент

изобщо да не ти трябва фраза за търсене.

Информацията просто ще ти се появява, когато ти трябва.

И сега, след 15 години, това е

може би първия прототип,

за който мисля, че може да осъществи тази визия,

когато си навън на улицата,

говориш с хора и тъй нататък.

Проектът съществува вече малко над две години.

Научихме изумително много.

Наистина беше важно да го направим удобен.

Затова първите прототипи, които построихме, бяха огромни.

бяха като мобилни телефони, прикрепени към главата.

Беше много тежко, много неудобно,

Трябваше да ги пазим в тайна от нашия промишлен дизайнер,

докато тя не прие работата

и тогава тя почти избяга с писъци.

Но постигнахме голям напредък.

И камерата беше една наистина неочаквана изненада.

Оригиналните прототипи изобщо нямаха камери,

но наистина имаше нещо вълшебно в това да мога да улавям мигове,

прекарани с моето семейство, с децата ми.

Никога не бих изнамерил видеокамера

или телефон, или нещо друго за да заснема този момент.

И на последно място, експериментирайки с това устройство, разбрах,

че аз също имам нещо като нервен тик.

Телефонът е - да, трябва да поглеждаш надолу към него и други такива -

но той също така е нещо като нервен навик.

Например, ако бях пушач, вероятно щях вместо това да пуша.

Просто бих запалил цигара. Би изглеждало по-готино.

Разбирате ли, щеше да е ...

Но в този случай, разбирате ли, изваждам това

и седя там и изглеждам все едно имам някакъв

много важен ангажимент.

Но това наистина отвори очите ми за факта, колко много от живота си

съм прекарал в уединение,

било то за имейли, социални мрежи или какво ли още не,

макар че всъщност не беше -

нищо всъщност не е толкова важно или спешно.

И с това устройство знам, че ще получа определени съобщения,

ако наистина ми трябват,

но няма нужда да ги проверявам постоянно.

Да, наистина ми бе приятно да изследвам света повече,

правейки повече от щурите неща, като тези, които видяхте във видеото.

Благодаря много на всички.

(Аплодисменти)