Реч на Рей Андерсън за устойчивото развитие в бизнеса.

По време на управлението на своята компания за килими, Рей Андерсън увеличава продажбите си и удвоява печалбата, докато преобръща традиционната "вземи / прави / изхвърляй" система в компанията си. По един елегантен, разбираем начин, той ни разкрива силна визия на устойчива търговия.

Вярвате или не, аз идвам да предложа решение

на една много важна част от този по-голям проблем,

с необходимия фокус върху климата.

И решението, което предлагам

е за най-големия виновник,

в това невероятно лошо отношение към земята

от човечеството,

и в резултат - влошаването на биосферата.

Виновниците са бизнесът и индустрията.

Които, всъщност са мястото, където прекарах последните 52 години

след дипломирането си от Georgia Tech през 1956.

Като индустриален инженер,

а след това и амбициозен и успешен предприемач.

След като основах компанията си Интерфейс от нулата

през 1973, преди 36 години,

за да произвеждам килими в Америка

за бизнес - и институционалните пазари,

и грижейки се за нея от самото начало, през оцеляването

до просперитета и глобалното й́ надмощие в тази сегмент,

аз прочетох книгата на Пол Хокинс

"Екология на търговията" ,

през лятото на 1994.

В своята книга Пол обвинява бизнеса и индустрията

като първо, главният виновник

за влошаване на биосферата,

и второ, като единствената институция, която е достатъчно голяма,

достатъчно проникваща и достатъчно силна,

за да поведе човечеството извън тази бъркотия.

И между другото , той ме обвини,

че съм грабител на Земята.

И след това аз предизвиках хората от Интерфейс, моята компания,

да поведат нас и целия индустриален свят към устойчивост.

Което определихме като евентуално да управляваме

нашава силно зависима от нефта компания, по такъв начин

че да взимаме от земята

само това, което може да бъде възобновено от земята по естествен път и бързо,

без нито една капка свеж петрол,

и без да вредим на биосферата.

Не взимай нищо. Не причинявай вреда.

Аз просто казах, “Ако Hawkins е прав

и бизнеса и индустрията трябва да водят,

кой ще води бизнеса и индустрията?

Докато някой не поведе, никой няма води.”

Очевидно е. Защо не ние?

И благодарения на хората от Интерфейс

аз станах грабител, който възстановяваше.

(Смях)

(Аплодисменти)

Веднъж казах на един журналист от списание Fortune,

че някой ден хора като мен ще отиват в затвора.

Това стана заглавието на статия във Fortune.

Продължиха описвайки ме като най-зеления Изпълнителен Директор в Америка.

От грабител, до грабител, който възстановява, до най-зеления

Главен Изпълнителен Директор в Америка, за пет години.

Честно казано, това беше много тъжен коментар

за американскте ГИДиректори през 1999.

Попитан по-късно в канадският документален филм, The Corporation,

какво съм имал в предвид с изказването си “отиват в затвора”

аз отвърнах, че кражбата е престъпление.

И кражба от бъдещето на деца ни някой ден ще бъде престъпление.

Но осъзнах, че за да стане това

кражбата от бъдещето на децата ни да бъде престъпление,

трябва да има ясна алтернатива

на индустриалната система от вида вземи-направи-изхвърли,

която доминира над нашата цивилизация,

и е главният виновник, който краде бъдещето на децата ни

чрез изравянето на земята

и преобразуването й в продукти, които бързо се превръщат в отпадъци,

и които пълнят сметищата ни.

Накратко, разкопаване на земята и замърсяването и́.

Според Пол и Ан Ерлих

и добре известно уравнение за влиянието върху околната среда,

влияние -- лошо нещо -

е резултат от популация, благоденствието и технологията.

Това е, влиянието породено от хората

това, което потребяват за своето благо

и как то е произведено.

И въпреки, че уравнението е доста субективно, с него можем

да определим количеството на влиянието на хората, и количеството на влияние на богатството,

но технологията е зловредна по твърде много начини, за да й бъде дадено количество.

Така че уравнението е концептуално.

Но все работи, помагайки ни да разберем проблема.

Така ние се захванахме в Интерфейс, през 1994,

да създадем пример,

да променим начина, по който произвеждахме килим.

Продукт, който се нуждае от много нефт, така и от енергия.

И да променим нашите технологии така,

че тя да намалява въздействието върху околната среда

вместо да го увеличават.

Уравнението на Пол и Ан Ерлих за влиянието върху околната среда:

В(влияние) = П (популация) x Б(благоденствие. изгода) x Т(технология)

Популация, блага, технология.

Аз исках Интерфейс да пренапише това уравнение, така че да бъде

Влиянието = П(Популацията), умножена по Б(благата), разделено на Т(технологията)

Сега тези с математическо мислене ще забележат,

че T в числителя (първото уравнение), увеличава влиянието- лошо нещо.

Но Т в знаменателя (второто уравнение) намалява влиянието.

Затова питам, “ Какво би преместило Т - технологията,

от числителя, да го наречем Т1,

където увеличава влиянието,

, а в знаменателя, да го наречем Т2,

където намалява влиянието?”

Помислих върху характеристиките

на първата индустриална революция,

Т1, както ние я практикувахме в Интерфейс,

и имаше следните характеристики.

Добивна: взимане на сурoвини от земята.

Линейна: вземи, направи, изхвърли.

Задвижвана от изкопаеми горива.

Разточителна: зловредна и фокусирана върху работната продуктивност.

Повече килим за един човекочас.

Премисляйки, аз осъзнах , че всички тези свойства

трябва да бъдат променени, за да се премести Т в знаменателя.

В новата индустриална революция добивът трабва да бъде заменен от възобновяемост,

линейността от цикличност,

енергията от изкопаеми горива от енергия от възобновяеми източници, слънчевата светлина.

Боклуците от липса на отпадъци.

И злоупотребата от благост.

И работната продуктивност от ресурсна продуктивност.

И аз заключих, че ако можем да извършим тези трансформиращи промени

и да се оттървем от Т1 като цяло,

можем да намалим нашето влияние до нула,

включително и влиянието върху климата.

И това стана планът на Интерфейс през 1995 година.

И е планът, който следваме насетне.

Ние измервахме прогреса си много взискателно.

Така че мога да ви кажа, колко долеч сме стигнали през последните 12 години.

Нетните емисии на парникови газове

са намалели с 82 % в абсолютен тонаж.

(аплодисменти)

През съшия период от време

продажбите са се покачили с 2/3 и печалбата се е удвоила.

Значи 82% абсолютен спад

се превръща в 90% спад на парниковите газове

съотнесено към продажбите.

Това е степента на

спада, който цялата световна техносфера

трябва да реализира до 2050 ,

за да избегне катастрофалните промени в климата.

Така ни съветват учените.

Употребата на изкопаеми горива е намаляла е 60% за единица продукция,

заради ефикасността на възобновимите източници.

Най-евтиният, най-сигурен барел петрол, който съществува е този,

който не е използван заради ефикасността.

Потреблението на вода е намаляло със 75%

в нашия световен бизнес със килими.

Намалено е с 40% в нашия broadloom carpet (вид килим) бизнес,

който разработихме през 1993

точно тук в Калифорния, Град на Индустрия,

където водата е толкова ценна.

Възобновяеми и рециклируеми материали са 25% от всички използвани и се увеличават бързо.

Енергията от възобновяеми източници е 27% от общата

и се цели в 100%.

Предотвратили сме изхвърлянето на 148 милиона паунда -

това са 74 000 тона

стари килими, захвърлени на сметището.

Затвoрихме веригата на потока от материали,

чрез обратна логистика

и пост-консуматорски технологии за рециклиране,

които не съществуваха преди 14 години, когато започвахме.

Тези нови циклични технологии

силно спомагат за това, че сме произвели и продали

85 милиона квадратни ярда климатично неутрални килими

от 2004 година насам.

А това означава никакъв нетен принос към глобалното влошаване на климата,

по цялата верига на производство на нашите килими

от суровините, до рециклирането им след края на живота им.

Сертифицирано от независима трета страна.

Ние го наричаме Готин Килим.

И той рязко промени ни лика на пазара,

увеличавайки продажбите и печалбите ни.

Преди три години пуснахме килим за дома,

под наименованието Flor,

неправилно изписван F-L-O-R.

Днес може да кликнете на Flor.com

и да получите Готин Килим чрез доставка до вратата ви,в рамките на пет дни.

Практичен е, а също и хубав.

(Смях)

(Аплодисменти)

Ние смятаме, че сме малко след средата на пътя

до постигането на нашата цел- нулево влияние, нулев отпечатък.

Казали сме си, че до 2020 г. като целева година на зануляване,

да достигнем върха в нашето начинание по пътя на Устойчивостта.

Нарекохме целта си "Мисия Нула"

И това е може би най-важната страна на въпроса.

Установихме, че Мисия Нула е невероятно добра за бизнеса.

По-добър бизнес модел.

По-добър път към по-големи печалби.

Това е бизнес моделът за устойчивост.

От личен опит споделям, разходите ни са намалели, а не са се увеличили,

отразено в 400 милиона долара

от избегнати разходи за преследване на нулеви отпадъци.

Първата страна на начинанието Устойчивост.

Това плати за всички разходи по промяната на Интерфейс.

И това също опровергава един мит,

мит за фалшивия избор между околната среда и икономиката.

Нашите продукти са по-добри от всякога,

вдъхновени от дизайн за устойчивост,

неочакван извор на иновации.

Нашите хора са обединени около тази обща по-висока цел.

Не можете да си представите какво е да видиш най- добрите хора

обединени около благото на една идея.

И репутацията ни на пазара е впечатляваща.

Каквато и да е реклама, или хитра маркетингова кампания,

или дори цена - нищо друго не би могло да създаде

толкова добра репутация.

Разходи, продукти, хора, пазари.

Какво още остана?

Това е по-добър бизнес модел.

А ето и нашиите данни за 14 годишните ни продажби и печалби.

Има един спад, от 2001 до 2003:

спад, при който продажбите ни за този три годишен период

бяха намалели със 17%.

Но пазарът, като цяло, беше спаднал с 36%.

Ние буквално си спечелихме пазарен дял.

Можеше да не преживеем тази рецесия,

ако не бяха предимствата от устойчивото развитие.

Ако всеки бизнес следваше планът на Интерфейс

дали това щеше да реши всичките ни проблеми?

Аз не мисля така.

Срещнах някои трудности при промененото уравнение на Ерлих,

В= (П x Б) разделено на Т2

Това Б (блага) е главно Б

което изразява благата като крайна ЦЕЛ.

Но какво би станало ако пренастроим уравнението още малко?

Нека заместим главното "Б" с малко "б",

което вече да е СРЕДСТВО за постигане на крайната цел,

и тази цел да е щастието.

Повече щастие с по-малко неща.

Разбирате, че това ще промени нашата цивилизация-

(Аплодисменти)

както и цялата ни икономика,

ако не за нашият вид, то поне за видa, който ще ни наследи.

Устойчивият вид, населяващ Земята.

Етически, щастливо и екологично

в баланс с природата

и всичките и естествени системи за хиляда поколения

или 10 000 поколения.

Така да се каже, в неопределното бъдеще.

Но трябва ли Земята да чака нашето изчезване като вид?

Може би. Но аз не мисля така.

Ние в Интерфейс наистина възнамеряваме да изведем нашата

устойчива с нулев отпечатък индустриална компания,

напълно работеща така до 2020.

Ние виждаме пътя си сега.

Ясно до върха на тази планина.

И сега предизвикателството е в изпълнението.

И както моят добър приятел и съветник Амъри Ловинс казва:

“Ако нещо съществува, то трябва да е възможно.”

(Смях)

Ако наистина можем да го направим, то трябва да бъде възможно.

Ако ние, една петролно зависима компания можем, всеки може.

И ако който и да е може, значи всички могат.

Хогинг удовлетвори бизнеса и индустрията,

извеждайки човечеството далеч от бездната.

Защото при с продължителното, негативно въздействие на биосферата,

един много скъп човек е изложен на риск.

Честно казано, неприемлив риск.

Кой е този човек?

Не вие. Не аз.

Но нека да ви предствя този, който е най-застрашен тук, сред нас.

И аз самият срещнах този човек в ранните дни на това мое начинание.

Една вторник сутрин през март 1996

разговарях с едни хора, както правех при всяка възможност тогава.

Разказвайки им на дълго и широко, често без да знаех дали съм успял да ги докосна с речите си.

Но около пет дни по-късно, обратно в Атланта,

получих е-майл от Глен Томас,

един от слушателите ми от срещата в Калифорния.

Изпращаше ми оригинална поема,

която той беше написал след срещата ни във вторник.

Мига в който я прочетох бе един от най-повдигащите духа моменти в моя живот.

Защото узнах, Господи, един човек ме е разбрал.

Ето какво ми написа Глен. Сега ще чуете и кой е този човек, който е най-застрашен.

Моля посрещнете “Детето на бъдещето”.

„Без име, без лице и непознаващо нашето време и свят,

Ти дете на бъдещето, още неродено,

срещнах те аз за първи път една Вторник сутрин.

Мъдър приятел ни запозна.

И през неговата отрезвителна гледна точка

Аз видях деня, който и ти ще видиш, ден за теб, но не и за мен.

Да те опозная, това промени мирогледа ми.

Не съм си и помислял,

Че нещата които правя някой ден,

по някакъв начин биха ти навредили.

Дете на бъдещето – моя дъще, сине мой,

Опасявам се че едва сега започвам да мисля за теб и за твоето добро,

Знаейки, че винаги е трябвало да го правя.

Да започна, аз ще!

Без значение цената за всичко което съм пропилял или изгубил,

Не ще забравя никога,

че някой ден и ти ще дойдеш и живееш тук.”

И така всеки ден от живота ми откакто

„Детето на бъдещето” отправи към мен това послание

по един простичък, но проницателен начин,

послание, което аз сега споделям с вас.

Ние сме, всеки един от нас е

част от мрежата на живота.

Продължението на човечеството, със сигурност. Но и в по–широк смисъл, мрежата на живота, сама по себе си.

И ни предстои да направим избор,

по време на нашия тъй кратък миг престой

на тази красива синьо - зелена жива планета.

Дали да и навредим или да и помогнем.

За вас, това е вашият призив!

Благодаря ви!

(Аплодисменти)