Как мегаградовете променят картата на света

"Искам да промените представата си за това как е организиран животът на земята", казва глобалният стратег Параг Канна. Докато разрастващите ни се градове стават все по-свързани чрез транспортни, енергийни и комуникационни мрежи, ние еволюираме от география в това, което той нарича "конектография". Тази възникваща глобална мрежова цивилизация има потенциал да намали замърсяването и неравенството -- и дори да превъзмогне геополитически вражди. В тази лекция Канна ни кара да прегърнем нова максима за бъдещето: "Свързаността е съдбата ни."

Искам да си промените представата си за
това как е организиран животът на земята.

Представете си планетата
като човешко същество, обитавано от нас.

Скелетът е транспортната система
от пътища и железопътни линии,

мостове и тунели, летища и пристанища,

които ни позволяват да се придвижваме
през континентите.

Кръвоносната система,
която захранва тялото,

са далекопроводите за нефт и газ
и електропреносните мрежи,

които доставят енергия.

А нервната система от телекомуникации

са кабелите за Интернет,
сателитите, клетъчните мрежи

и центровете за данни, които ни позволяват
да споделяме информация.

Тази непрекъснато разрастваща се
инфраструктурна матрица

вече се състои от 64 милиона
километра пътища,

четири милиона километра
железопътни линии,

два милиона километра тръбопроводи

и един милион километра
кабели за Интернет.

Ами държавните граници?

Имаме по-малко от
500 000 километра граници.

Нека начертаем по-добра карта на света.

Можем да започнем,
превъзмогвайки един древен мит.

Една поговорка, известна на всички
студенти по история, гласи:

"Географията предопределя съдбата ни".

Звучи толкова мрачно, нали?

Толкова фаталистична пословица.

Казва ни, че страните без излаз на море
са осъдени да бъдат бедни,

че малките държави
стават жертва на по-големите си съседи,

че огромните разстояния са непреодолими.

Но с всяко пътуване,
което предприемам по света,

виждам една по-голяма сила,
помитаща планетата:

свързаността.

Световната революция на свързаността
във всичките ѝ форми --

транспорт, енергия и комуникации --

е позволила такъв квантов скок напред
в мобилността на хора,

на стоки, на ресурси, на знание,

че не можем повече дори да мислим
за географията като нещо отделно.

Всъщност смятам, че двете сили
се сливат една с друга и образуват

нещо, което наричам "конектография".

Конектографията предствавлява квантов скок

в подвижността на хора, ресурси и идеи,

но е и еволюция,

еволюция на света
от политическа география,

тоест как легално разделяме света,

към функционална география,

тоест как всъщност използваме света,

от нации и граници
към инфраструктура и снабдителни вериги.

Глобалната ни система еволюира

от вертикално интегрираните
империи на 19-ти век,

през хоризонтално взаимозависещите
нации на 20-ти век,

към глобална мрежова цивилизация
на 21-ви век.

Свързаността, а не суверенитетът,

е станала организиращият принцип
на човешкия вид.

(Ръкопляскане)

Превръщаме се в тази
глобална мрежова цивилизация,

понеже ние буквално я строим.

Бюджетите на отбраната и военните разходи
на целия свят накуп

са малко по-малко от
два трилиона долара годишно.

А се очаква глобалните
инфраструктурни разходи

в същото време да нараснат до
девет трилиона долара годишно

за следващото десетилетие.

Така и трябва.

Живяхме с
инфраструктурни ресурси,

предназначени за световно население
от три милиарда,

докато населението се увеличава
на седем, на осем милиарда,

на девет милиарда и нагоре.

Простото правило е, че трябва
да инвестираме по един трилион долара

в основни инфраструктурни потребности
за всеки един милиард души на света.

Не е изненада, че Азия е начело.

През 2015 Китай обяви създаването

на Азиатската банка
за инфраструктурни инвестиции,

която, заедно с мрежа
от други организации,

цели да създаде мрежа от пътища
на желязото и коприната

простираща се от Шанхай до Лисабон.

Докато всичкото това
топографно инженерство се разгръща

ние най-вероятно ще инвестираме повече в
инфраструктура в следващите 40 години,

ще построим повече инфраструктура
през идните 40 години

отколкото сме построили
през последните 4000.

Нека спрем и се замислим за минута.

Инвестирането на повече средства
в основите на глобалното общество

отколкото в инструментите за
разрушаването му

може да има сериозни последствия.

Свързаността е начинът,
по който подобряваме разпределението

на хора и ресурси по света.

Начинът, по който човечеството се превръща
в повече от сумата от частите си.

Вярвам, че случващото се е точно това.

Свързаността в 21-ви век
има двойна мегатенденция:

планетарна урбанизация.

Градовете са инфраструктурите,
които най-пълно ни определят.

До 2030 повече от две трети от
населението на света

ще живеят в градовете.

И тези градове не са просто
мънички точки на картата,

а обширни архипелази,
простиращи се на стотици километри.

Ето ни във Ванкувър

в началото на коридора Каскадия,

който се простира на юг
през граница със САЩ до Сиатъл.

Технологичният център
"Силиконовата долина"

започва от на север от Сан Франциско
надолу до Сан Хосе

и през залива до Оуклънд.

Застроената площ на Лос Анджелис
сега преминава през Сан Диего

през мексиканската граница до Тихуана.

Сан Диего и Тихуана
делят летищен терминал,

от който можете да излезете
и в двете страни.

В бъдеще високоскоростна железопътна мрежа
може да свързва целия тихоокеански бряг.

Най-северният мегалополис на Америка
започва от Бостън, минава през Ню Йорк

и Филаделфия до Вашингтон.

Има население от над 50 милона души

и също планира високоскоростна
железопътна мрежа.

Но Азия е мястото, където мегаградовете
наистина се свързват.

Непрекъснатата ивица светлина
от Токио през Нагоя до Осака

побира над 80 милиона души

и повечето от икономиката на Япония.

Това е най-големият мегаград на света.

Засега.

В Китай гроздове от мегаградове
се свързват

с общо население близо 100 милиона души.

Пръстенът Бохай около Пекин,

Делтата на Янгдзъ около Шанхай

и Делтата на Перлената река,

простираща се от Хонг Конг
на север до Гуангджоу.

А в средата

е агломератът Чункин-Ченгду,

който има географско влияние почти

колкото цяла Австрия.

И всеки от тези мегаградски агломерати

има близо два трилиона долара БВП --

това е почти толкова, колкото цяла Индия.

Какво би станало, ако глобалните ни
дипломатически институции, като Г20,

базираха членството си на
размера на икономиката,

вместо на населението си?

Някои китайски мегаградове
биха имали място на масата,

а цели държави като
Аржентина или Индонезия - не.

Да видим Индия, чието население
скоро ще надхвърли това на Китай,

там също има няколко
мегаградски агломерата,

като Столичният район на Делхи

и Мумбай.

В Близкия Изток

Техеранска област поглъща
една трета от населението на Иран.

Повечето от 80-те милиона души в Египет

живеят в коридора
между Кайро и Александрия.

А в (Персийския) залив се оформя
огърлица от градове-държави

от Бахрейн и Катар,

през Обединените арабски емирства
до Мускат в Оман.

Също така и Лагос,

най-големият град в Африка
и търговското сърце на Нигерия.

Там се планира железопътна мрежа,

която ще го превърне в котвата
на огромен коридор на атлантическия бряг,

простиращ се през Бенин, Того и Гана,

до Абиджан,
столицата на Кот д'Ивоар.

Но тези държави са предградия на Лагос.

В света на мегаградовете

държавите могат да бъдат предградия.

До 2030 на света ще има
поне 50 такива мегаградски агломерати.

Коя карта ви говори повече?

Традиционната ни карта с
200 отделни нации,

висяща на повечето ни стени,

или тази карта с 50-те
мегаградски агломерата?

И въпреки това дори тя е непълна,

защото не можете да разберете
който и да е единичен мегаград

без да разберете връзките му с другите.

Хората отиват в градовете,
за да бъдат свързани

и свързаността е причината
за успеха на тези градове.

Който и да е от тях,
като Сао Пауло, Истанбул или Москва,

има БВП близо или повече от
една трета от половината

от целия национален БВП.

Но също толкова важно е,

че не можете да изчислите
каквато и да е стойност

без да разбирате
ролята на потоците от хора,

от финанси, от технологии,

поради които просперират.

Вземете провинция Гаутенг в Южна Африка,

в която се намират Йоханесбург
и столицата Претория.

Тя също представлява малко повече
от една трета от БВП на Южна Африка.

Но също толкова важно е,
че в нея са офисите

на почти всяка
многонационална корпорация,

която инвестира пряко в Южна Африка

и всъщност в целия африкански континент.

Градовете искат да бъдат част от
световните вериги на стойността.

Те искат да бъдат част от това
глобално разпределение на труда.

По този начин мислят градовете.

Никога никой кмет не ми е казвал

"Искам градът ми да е отделен."

Те знаят, че градовете им
принадлежат колкото

на родните си страни, толкова и
на глобалната мрежова цивилизация.

За много хора урбанизацията
представлява голяма тревога.

Те смятат, че градовете
разрушават планетата.

Но в настоящия момент

има повече от 200 проспериращи
междуградски учебни мрежи.

Този брой е равен на броят на
междуправителствените организации,

с които разполагаме.

И всички тези междуградски мрежи
са отдадени на една-единствена цел,

най-важния приоритет на човечеството
в 21-вия век:

устойчива урбанизация.

Върши ли работа?

Нека вземем климатичните промени.

Знаем, че среща след среща на върха
в Ню Йорк и Париж

няма да успеят да намалят
емисиите на парникови газове.

Но виждаме как трансферът
на технологии,

знание и политика
между градовете наистина

позволява да започнем да намаляваме
въглеродния интензитет на икономиките си.

Градовете се учат един от друг.

Как да строят беземисионни сгради,

как да развиват електронни
системи за споделяне на автомобили.

В големите градове в Китай

има квоти за броя коли на улицата.

В много западни градове

младите хора дори
не искат да шофират повече.

Градовете са били част от проблема,

сега те са част от решението.

Неравенството е другият голям проблем
за постигане на устойчива урбанизация.

Когато пътувам през мегаградове
от край до край --

отнема часове и дни --

виждам трагедията на
екстремното неравенство

в рамките на една и съща география.

А в същото време глобалният резерв
от финансови ресурси

никога не е бил по-голям,

доближавайки 300 трилиона долара.

Това е почти четири пъти повече от
текущия БВП на целия свят.

Поели сме огромни дългове
след последната финансова криза,

но дали сме ги инвестирали
във всеобхватен растеж?

Не, още не.

Само когато построим достатъчно
леснодостъпни публични жилища,

когато инвестираме в здрави
транспортни мрежи,

които позволяват на хората да се свързват
както физически, така и дигитално,

тогава разделените ни градове и общества

ще се почувстват отново цели.

(Ръкопляскане)

И затова инфраструктурата е включена в

целите на ООН за устойчиво развитие,

понеже дава път за всички останали.

Политическите и икономическите ни лидери

научават, че свързаността
не е благотворителност,

а възможност.

И затова финансовото ни общество
трябва да разбере,

че свързаността е най-важната
придобивка на 21-ви век.

Градовете могат да направят света
по-устойчив,

могат да го направят по-справедлив,

и вярвам, че свързаността между градовете

може да направи света по-мирен.

Ако разгледаме районите в света
с тесни връзки отвъд граница,

виждаме повече търговия, повече инвестиции

и повече стабилност.

Знаем историята на Европа
след Втората световна война,

където индустриалната интеграция
е започнала процес,

който е кулминирал в днешния
мирен Европейски съюз.

Можете да видите, че Русия, между другото,

е най-малко свързаната от великите сили
в международната система.

И това чудесно обяснява напрежението днес.

Страните, които са инвестирали
по-малко в системата,

имат и по-малко да губят,
дестабилизирайки я.

В Северна Америка линиите на
картата с най-голямо значение

не са границата между САЩ и Канада
или между САЩ и Мексико,

а гъстата мрежа от пътища, железопътни
линии, тръбопроводи,

далекопроводи за електричество и
дори водните канали,

формиращи свързан Северноамерикански съюз.

Северна Америка няма нужда от повече
стени, а от повече връзки.

(Ръкопляскане)

Но истинският потенциал на свързаността
е в постколониалния свят.

Всички тези райони, където границите
в исторически аспект са били най-своеволни

и където поколения лидери

са враждували един с друг.

Но днес нова група лидери е на власт

и заравя бойната секира.

Да видим Югоизточна Азия, където
високоскоростни железопътни мрежи

ще свържат Бангкок със Сингапур

и е планиран търговски коридор
от Виетнам до Миянмар.

Този район с 600 милиона души
координира селскостопанските си ресурси

и промишлената си продукция.

Еволюира в нещо,
което наричам Pax Asiana,

мир сред нации на Югоизточна Азия.

Подобен феномен
се развива и в Източна Африка,

където половин дузина страни

инвестират в железопътни линии
и мултимодални коридори,

за да могат страните без излаз на море
да имат достъп до пазара.

Сега тези страни координират
комуналните си услуги

и инвестиционните си политики.

Те също еволюират
в Pax Africana.

Един познат ни район, който би имал
полза от подобно мислене,

е Близкият Изток.

Докато арабските страни
трагично се сриват,

какво остава след тях
освен древните градове

като Кайро, Бейрут и Багдад?

Всъщност близо 400-те милиона
жители на арабския свят

са почти изцяло урбанизирани.

Като общества, като градове

те или разполагат с много вода,
или с малко вода,

с много енергия или с малко енергия.

Единственият начин да бъдат
коригирани тези несъответствия

не е чрез още войни и още граници,

а чрез повече свързаност на
тръбопроводи и водни канали.

За съжаление това все още не е
картата на Близкия Изток.

Но би трябвало да бъде,

свързан Pax Arabia,

вътрешно интегриран

и продуктивно свързан
със съседите си: Европа, Азия и Африка.

Може би свързаността не е точно това,
което бихме искали днес

за най-бурния район на света.

Но от историята знаем, че по-голямата
свързаност е единственият начин

да се наложи дългосрочна стабилност.

Понеже знаем, че в район след район

свързаността е новата реалност.

Градове и държави
се научават да се сливат

в по-мирни и процъфтяващи сборове.

Обаче истинският тест ще бъде Азия.

Може ли свързаността да превъзмогне
моделите на враждебност

сред великите сили в Далечния Изток?

Все пак Третата световна война се
очаква да избухне именно там.

От края на Студената война
преди четвърт век

поне шест големи войни
са били предсказани за този район.

Но нито една не е избухнала.

Вземете Китай и Тайван.

През 90-те това е бил най-вероятният
сценарий за Трета световна война.

Но оттогава

обемът на търговията и инвестициите
през протоците дотолкова е нараснал,

че миналия ноември

лидери от двете страни проведоха
историческа среща на върха,

за да обсъдят евентуално
мирно обединение.

И дори избирането
на националистическата партия в Тайван,

която е за независимост,
в началото на годината

не подкопава тази
фундаментална динамика.

Китай и Япония имат
още по-дълга историческа вражда

и са разгръщали военновъздушните
и военноморските си сили,

за да демонстрират сила в
споровете за островите.

Но в последните години

Япония прави най-големите си
чуждестранни инвестиции в Китай.

Японските коли се продават в
рекордни количества там.

А познайте откъде идва
най-големият брой чужденци,

живеещи в Япония днес?

Познахте: Китай.

Китай и Индия са водили голяма война

и имат три нерешени
гранични конфликта,

но днес Индия е вторият
най-голям акционер

в Азиатската банка за
инфраструктурни инвестиции.

Строят търговски коридор,
простиращ се от Североизточна Индия

през Миянмар и Бангладеш
до Южен Китай.

Търговският обем е нараснал
от 20 милиарда долара преди десетилетие

на 80 милиарда долара днес.

Ядрените нации Индия и Пакистан
са водили три войни

и продължават да се карат за Кашмир,

но и преговарят за търговско споразумение
за най-облагодетелствана нация

и искат да построят тръбопровод,

простиращ се от Иран
през Пакистан до Индия.

Нека да видим и Иран.

Войната с Иран не изглеждаше ли неизбежна
само преди две години?

Тогава защо всяка велика сила
бърза да прави бизнес там днес?

Дами и господа,

не мога да гарантирам, че
Третата световна война няма да избухне.

Но със сигурност можем да видим
защо все още не е станало.

Въпреки че в Азия се намират
най-бързорастящите военни машини на света,

същите тези държави инвестират
милиарди долари

в инфраструктурата и линиите за доставка
на съседите си.

Те са по-заинтересовани от
функционалната си география

отколкото от политическата си география.

И затова лидерите им размислят,
правят крачка назад от ръба

и решават да се фокусират върху търговски
връзки, а не върху териториални дрaзги.

Често изглежда, че светът се разпада,

но създавайки повече свързаност,

успяваме да сглобим Хъмпти Дъмпти

много по-добре от преди.

Обгръщайки света

с подобна безшевна физическа
и дигитална свързаност,

еволюираме към свят,

в който хората могат да се издигнат
над географските си ограничения.

Ние сме клетките и кръвоносните съдове,

които пулсират из тези
глобални свързани мрежи.

Всеки ден стотици милиони души
влизат онлайн

и работят с хора,
с които никога не са се срещали.

Повече от един милиард души
прекосяват граници всяка година

и този брой се очаква да набъбне
до три милиарда през идното десетилетие.

Не само строим свързаност,

ние я въплътяваме.

Ние сме глобалната мрежова цивилизация,

а това е нашата карта.

Карта на света, в която
географията вече не предопределя съдбата.

Вместо това, бъдещето
има ново и по-обнадеждаващо мото:

свързаността е съдбата ни.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)