Франс де Ваал: Морално поведение при животните

Съпричастие, сътрудничество, честност и взаимодействие -- грижа за благосъстоянието на другите е човешка черта. Но Франс де Ваал споделя някои изненадващи видео записи на тестове за поведение на примати и други бозайници, които показват, че всички ние имаме много от тези морални черти.

Роден съм в Ден Бош,

мястото, на което художникът Хиеронимус Бош се нарекъл.

Винаги съм харесвал този художник,

който е живял и работил в 15 век.

Това, което е интересно за него във връзка с морала,

е че той е живял във време, когато религиозното влияние отслабвало

и мисля, че той се е чудил,

какво ще се случи на обществото,

ако няма религия или има по-малко религия.

Той е нарисувал тази известна картина, "Градината на земните наслади,"

която някои интерпретираха

като човечеството преди Изкушението,

или човечеството без Изкушение.

Това ви кара да се чудите,

какво би се случило, ако не бяхме опитали плодът на познанието, така да се каже,

и какъв морал бихме имали?

Много по-късно, като студент,

отидох в друга градина,

зоологическа градина в Арнхем,

където има шимпанзета.

Това съм аз като дете, с бебе шимпанзе.

(Смях)

Там открих,

че шимпанзетата са много властолюбиви и написах книга за това.

По това време фокусът в много изследвания на животни

беше върху агресията и конкуренцията.

Нарисувах картина на животинското царство,

включително човечеството,

която описваше, че в същността си, ние сме конкуренти,

ние сме агресивни,

стремим се към собствени облаги.

Това е по време на откриването на книгата ми.

Не съм сигурен как шимпанзетата я четяха,

но те със сигурност се интересуваха от книгата.

Сега, в процеса

на извършване на цялото това изследване на влияние и доминиране,

и агресия и т. н.,

открих, че шимпанзетата се сдобряват след бой.

Това, което виждате, са две мъжки маймуни, които са се били.

След това се качват на дърво и едната протяга ръката си към другата.

Около секунда, след като заснех снимката, те дойдоха заедно на разклона на дървото,

целунаха се и се прегърнаха.

Това е много интересно,

защото по това време всички изследвания потвърждаваха конкуренция и агресивност,

така че изследването ми нямаше да има никакъв смисъл.

Единственото нещо, което има значение е, че печелите или губите.

Но защо се сдобрявате след битка?

Това няма никакъв смисъл.

Това е начина, по който бонобосите го правят. Бонобосите правят всичко със секс.

Те се сдобряват също със секс.

Но принципът е същият.

Принципът е, че имате

ценна връзка,

която е унищожена с конфликт,

така че трябва да направите нещо за това.

Цялата ми представа за царството на животните,

включително и хората,

започна да се изменя по това време.

Имаме този образ

в политическите науки, икономиката, хуманитарните науки,

дори и философията,

че човек за човека е вълк.

Същността на природата ни е гадна.

Мисля, че това е несправедливо към вълка.

Преди всичко, вълкът е

много отзивчиво животно.

Ето защо много от вас имат куче в къщи,

което също има тези черти.

Това наистина е много нечестно за човечеството,

защото човечеството в действителност е много по-отзивчиво и съпричастно,

отколкото мислим.

Започнах да се интересувам от тези въпроси

и да изучавам това при други животни.

Това са стълбовете на моралността.

Ако попитате: "На какво се основава моралността?"

това са двата фактора, на които тя се основава.

Единият е взаимност,

и свързаните с нея усещане за справедливост и усещане за честност.

Другият фактор е съпричастност и състрадание.

Човешкият морал е повече от това,

но ако махнете тези два стълба,

мисля, че нищо няма да остане.

Те са съществени.

Нека ви дам няколко примера.

Това е много стар видео запис от Центъра за примати в Йеркес,

където обучават шимпанзетата да си сътрудничат.

Правим експерименти за сътрудничество

от около сто години.

Тук имаме две млади шимпанзета, които имат кутия,

а кутията е твърде тежка, за да я издърпа едно шимпанзе.

Разбира се, върху кутията има храна.

Иначе те няма да дърпат толкова усилено.

Те донасят кутията.

Можете да видите, че те дърпат синхронизирано.

Можете да видите, че те дърпат в един и същ момент.

Това е голямо предимущество пред много други животни,

които не могат да направят това.

Сега ще видите по-интересна снимка,

защото сега едното от шимпанзетата е нахранено.

Едното шимпанзе не иска

да дърпа кутията.

(Смях)

(Смях)

(Смях)

Сега погледнете какво се случва накрая.

(Смях)

То взима всичко.

(Смях)

Така че има две интересни части тук.

Едната е, че шимпанзето от дясната страна

разбира, че му е нужен партньор --

пълно разбиране на нуждата от сътрудничество.

Втората е, че партньорът иска да дърпа,

въпреки че не се интересува от храната.

Защо? Вероятно става дума за взаимодействие.

Има много доказателства при приматите и другите животни,

че те връщат услуги.

Шимпанзето ще получи връщане на услугата

в бъдеще.

Това е, което се случва.

Правим същото упражнение със слонове.

Много е опасно да се работи със слонове.

Друг проблем при слоновете

е, че не можете да направите устройство,

което е твърде тежко за един слон.

Може би можете да го направите,

но това може би ще бъде доста паянтово устройство.

Какво направихме в този случай --

направихме тези изследвания в Тайланд с Джош Плотник --

имаме устройство, около което има въже, едно въже.

Ако дръпнете от тази страна на въжето,

въжето от другата страна изчезва.

Трябва два слона да го хванат по едно и също време и да го дръпнат.

Иначе нищо няма да се случи

и въжето изчезва.

В първият видеозапис, който ще видите,

има два слона, които заедно

идват до устройството.

Устройството е в лявата страна и върху него има храна.

Те идват заедно,

и го дърпат заедно.

Това е доста просто за тях.

Ето ги.

Ето как го издърпват.

Но сега ще направим експеримента по-труден.

Защото целта на този експеримент

е да видим доколко те разбират от сътрудничество.

Дали разбират толкова добре, колкото, например, шимпанзетата?

Това, което правим в следващия етап,

е, че пускаме единия слон преди другия,

и този слон трябва да бъде достатъчно умен

да стои, да чака и да не дърпа въжето --

защото ако дръпне въжето, то ще изчезне и експеримента ще свърши.

Този слон върши нещо непозволено,

на което не сме го учили.

Но той показва разбиране,

защото слага големия си крак върху въжето,

стои върху въжето и чака другия слон

и след това другият слон ще свърши цялата работа.

Това е което наричаме гратисчийство.

(Смях)

Това показва интелигентността на слоновете.

Те развиват няколко от тези алтернативни техники,

които не одобряваме непременно.

Сега идва другия слон

и ще издърпа въжето.

Сега погледнете другия слон. Той, разбира се, не забравя да яде.

(Смях)

Това беше частта на сътрудничество и взаимодействие.

Сега нещо за съпричастността.

Съпричастността е основната тема в изследването ми.

Съпричастността има две характеристики.

Едната е разбирането. Това е просто обикновена дефиниция:

способността да разбираш и да споделяш чувствата на другия.

Другата е емоционалната част.

Съпричастността има два канала.

Единият е канала на тялото.

Ако говорите с тъжен човек,

трябва да възприемете тъжно изражение и жестовете ви да изразяват тъга.

По такъв начин вие ще се почуствате тъжни.

Това е канала на тялото за емоционална съпричастност,

която съществува при много животни.

Кучето ви също притежава този канал.

Заради това хората имат бозайници в къщи,

а не костенурки или змии,

които не притежават този вид съпричастност.

Съществува и когнитивен канал,

чрез който можете да разберете гледната точка на някого.

Той е по-ограничен.

Някои животни -- мисля, че слоновете и маймуните го притежават --

но много малко животни го притежават.

Синхронизацията,

която е част от целия механизъм на съпричастността,

съществува от много отдавна в животинското царство.

При хората, разбира се, може да изучаваме това

със заразяване от прозявка.

Човек се прозява, когато някой друг се прозява.

Това се отнася към съпричастността.

Това активира същите области в мозъка.

Също така знаем, че хората, които се заразяват от прозявка

са много съпричастни.

Хората, които не са съпричастни, като например аутистичните децата,

не се заразяват от прозявка.

Така че това е свързано.

Изучаваме това при шимпанзетата, като им представяме анимирана глава.

Виждате в горния ляв ъгъл

анимиирана глава, която се прозява.

Виждате шимпанзе, което я наблюдава,

истинско шимпанзе, което наблюдава компютърен екран,

на който се изобразява прозявка.

(Смях)

Заразяването от прозявка,

с което вероятно сте запознати,

и може би скоро ще започнете да се прозявате --

е черта, която съществува и при животните.

Това е свързано с целия канал на тялото за синхронизация,

който стои в основата на съпричастността

и който съществува при всички бозайници.

Изучаваме също и по-сложни изражения. Като утешение.

Това е мъжко шимпанзе, което е загубило битка и пищи,

а младо шимпанзе идва при него, прегръща го

и го успокоява.

Това е утешение. Много подобно на човешкото утешение.

Поведението на утешение

се управлява от съпричастността.

Всъщност изучаваме съпричастността при децата,

като казваме на член на семейството да изобрази скръб

и да види какво ще направят децата.

Това е свързано със съпричастността

и ние наблюдаваме тези изражения.

Наскоро публикувахме и експеримент, за който може би сте чули.

Той е за алтруизъм и шимпанзета,

където въпросът е, дали шимпанзетата се грижат

за благосъстоянието на другите?

От десетилетия беше прието,

че само хората правят това,

че само хората се грижат за благосъстоянието на другите.

Направихме много прост експеримент.

Направихме го с шимпанзета, които живеят в Лоуренсвил,

в полетата на Йеркес.

Ето как те живеят.

Завеждаме ги в стая и правим експерименти с тях.

В този случай слагаме две шимпанзета едно до друго,

като едното има кош, пълен със знаци, които имат различно значение.

Единият вид знаци хранят само шимпанзето, което ги избира,

другият вид знаци хранят двете шимпанзета.

Това е изследване, което направихме с Вики Хорнър.

Тук имаме знаци с два цвята.

Шимпанзетата имат цял кош от тях.

Те трябва да вземат един от двата цвята.

Виждате, какво се случва.

Ако това шимпанзе направи егоистичен избор,

което в този случай е като избере знак с червен цвят,

то трябва да ни го даде.

Взимаме го, слагаме го на маса, където има две порции храна,

но в този случай само шимпанзето от дясно получава храна.

Шимпанзето от ляво се отдалечава, защото то вече знае,

че това не е добър избор за него.

Следващият знак е със социалното значение.

Шимпанзето, което избира -- това е интересната част --

за шимпанзето, което избира

това няма значение.

То ни дава знака със социално значение и двете шимпанзета получават храна.

Шимпанзето, което избира винаги получава храна.

Така че за него няма значение кой знак ще избере.

То може да избира наслука.

Открихме,

че те предпочитат да изберат знака със социално значение.

Това е 50 процентната права, която означава случаен избор.

По-специално, ако шимпанзето привлече вниманието на другото шимпанзе, то избира повече пъти знака със социално значение.

Ако едното шимпанзе оказва принуда на другото шимпанзе,

ако то започне да плюе и да заплашва --

избирането на знака със социално значение намалява.

Като че ли то казва:

"Ако ти не се държиш добре, няма да избера знак със социално значение."

Ето какво се случва,

когато шимпанзето няма партньор.

Открихме, че шимпанзетата се грижат

за благосъстоянието на другите --

особено, ако те са членове на тяхната група.

Последния експеримент, който искам да ви покажа

е изследването ни за честност.

Това изследване стана много известно.

И сега се правят много такива изследвания,

защото след като го направихме преди 10 години,

то стана много известно.

Първоначално го направихме с маймуни капуцини.

Ще ви покажа първия експеримент, който направихме.

Преди това той е бил правен с кучета, птици

и шимпанзета.

Но аз и Сара Броснан го направихме с маймуни капуцини.

Това, което направихме,

беше, че сложихме две маймуни капуцини една до друга.

Ще кажа отново, тези животни живеят в група, те се познават.

Взимаме ги от групата, слагаме ги в стая за тестове.

Те трябва да направят

много проста задача.

Ако дадете и на двете маймуни капуцини краставица,

двете маймуни са една до друга,

те искат да ядат краставица 25 пъти.

Краставицата, въпреки че според мен това е само вода,

е идеална за тях.

Ако дадете на едната от тях грозде --

предпочитанията за храна на маймуните капуцини

отговарят на цените в супермаркета --

ако им дадете грозде -- това е по-хубава храна --

създавате неравенство между тях.

Това е експеримента, който направихме.

Наскоро го записахме на видео с нови маймуни, които не бяха правили тази задача,

като мислехме, че те ще реагират по-силно изразено

и бяхме прави.

Маймуната в ляво получава краставица.

Маймуната в дясно получава грозде.

Тази, която получава краставица,

забелязва, че първото парче краставица е идеално.

Тя изяжда първото парче.

След това тя забелязва, че другата маймуна получава грозде и ще видите какво се случва.

Тя ни дава камък. Това е задачата.

Даваме й парче краставица и тя го изяжда.

Другата маймуна трябва да ни даде камък.

Тя прави това.

Получава грозде и го изяжда.

Другата маймуна вижда това.

Сега тя ни дава камък

и отново получава краставица.

(Смях)

Сега тя хвърля камъка в стената,

вместо да ни го даде.

Тя отново получава краставица.

(Смях)

Това, което виждате тук е Уол стрийт протест.

(Смях)

(Аплодисмент)

Нека ви разкажа --

имам две минути, нека ви разкажа смешна история за това.

Изследването стана много известно

и получихме много коментари

от антрополози, икономисти,

философи.

Те не го харесаха.

Защото според мен, те бяха решили,

че честността е много сложна черта

и животните не я притежават.

Един философ даже ни писа,

че е невъзможно маймуните да имат чувство за честност,

защото честността е измислена през Френската революция.

(Смях)

Друг написа цяла глава,

като каза, че той ще повярва, че маймуните имат чувство на честност,

ако тази, която получава грозде, откаже да го изяде.

Сега нещо смешно за Сара Броснан,

която правеше експеримента с шимпанзета

и имаше две двойки шимпанзета,

при които, наистина, това шимпанзе, което получи грозде, отказа да го изяде,

докато другото не получи грозде.

Приближаваме се до човешкото чувство на честност.

Мисля, че философите трябва да преосмислят своята философия.

Нека направя резюме.

Според мен, имаме еволюирала моралност.

Мисля, че моралността е много повече, отколкото това, за което говорихме,

но би била невъзможна без тези качества,

които наблюдаваме при приматите --

съпричастност и утешение,

чувство на социалност и взаимодействие и чувство за честност.

Работим по тези въпроси,

за да видим, дали можем да създадем моралност отдолу-нагоре, така да се каже,

без да са включени бог и религията

и за да видим, как можем да еволюираме морално.

Благодаря ви за вниманието.

(Аплодисменти)