-
Title:
Обидите на Шекспир
-
Description:
“Вие сте продавач на риба!“ Разглеждайки по-внимателно думите на Шекспир – най-вече използваните от него обиди – виждаме защо му се носи славата на един от най-големите драматурзи, чиито творби надхвърлят границите на времето и се харесват от зрителите по целия свят.
Урок от Ейприл Гудънрот, разказан от Джулиет Блейк, анимация от TED-Ed.
Вижте пълния урок на адрес: http://ed.ted.com/lessons/insults-by-shakespeare
-
(Музика)
-
Защо се отдръпваме,
когато чуем думата "Шекспир"?
-
Според мен това обикновено
се дължи на неговите думи.
-
Всичките онези остарели форми за "ти", "теб", "следователно"
-
и "защо си ти" могат да бъдат наистина досадни.
-
Но трябва да се запитате
защо Шекспир е толкова популярен?
-
Защо пиесите му са поставяни в оригинални и обновени варианти повече от на всеки друг?
-
Именно заради неговите думи.
-
В края на 16 век и началото на 17 век
-
думите са били най-добрият инструмент,
с който са разполагали хората,
-
а и темите за разговор са били безброй.
-
Но повечето от тях са били доста потискащи.
-
Знаете, чумната епидемия и подобни неща.
-
Шекспир действително е многословен.
-
Едно от най-впечатляващите му постижения
е употребата на обиди.
-
Те сближавали цялата публика;
-
независимо от мястото им в театъра, хората са могли да се смеят на ставащото на сцената.
-
Думите, особено диалогът
в театралната постановка,
-
се използват с различни цели:
-
да създадат настроението на сцената,
-
да придадат допълнителна атмосфера на декора,
-
както и да изградят взаимоотношенията
между героите.
-
Обидите постигат тези цели бързо
и въздействащо.
-
Нека първо да разгледаме "Хамлет".
-
Непосредствено преди този диалог
се случва следното.
-
Полоний е баща на Офелия,
която е влюбена в принц Хамлет.
-
Крал Клавдий се опитва да разбере защо принц Хамлет се държи като луд
-
след женитбата на краля с майката на Хамлет.
-
Полоний предлага да използва дъщеря си,
-
за да получи информация от принц Хамлет.
-
И така стигаме до втора сцена на второ действие.
-
Полоний: "Познавате ли ме, принце?"
-
Хамлет: "Много добре. Вие сте продавач на риба."
-
Полоний: "Аз? Съвсем не, принце!"
-
Хамлет: "Тогава ви пожелавам
да бъдете честен като тях."
-
Дори и да не знаете какво означава
"продавач на риба",
-
можете да използвате контекста за ориентир.
-
Първо: Полоний реагира отрицателно,
което означава, че е нещо лошо.
-
Второ: Рибата мирише неприятно,
значи е нещо неприятно.
-
И три: "Продавач" изобщо не звучи като положителна дума.
-
И така, без дори да знаете значението,
-
започвате да си изграждате представа
-
за взаимоотношенията между Хамлет и Полоний,
-
които не са добри.
-
Но, ако задълбаете още малко, "продавач на риба" означава определен вид търговец, посредник,
-
а в този контекст означава нещо като сводник,
-
защото Полоний продава дъщеря си за пари,
-
за да услужи на краля.
-
Така разбирате, че Хамлет не е толкова луд, колкото твърди,
-
и това засилва неприязънта между двамата герои.
-
Какво ще кажете за още един пример?
-
В "Ромео и Жулиета" срещаме някои от най-добрите обиди в шекспировите пиеси.
-
Това е пиеса за два рода
-
и злочестите влюбени,
които слагат край на живота си.
-
При всеки бой може да сте сигурни,
че предстои сериозна размяна на обиди.
-
И не оставаме разочаровани.
-
В първа сцена на първо действие,
още в самото начало
-
ни се показва недоверието и омразата
-
при срещата между членовете на двата рода, Капулети и Монтеки.
-
Грегорио: "Като минем край ония,
ще го изгледам зверски.
-
Нека го приеме, както иска."
-
Самсон: "Не както иска, а както му стиска.
Аз пък ще захапя пръст -
-
ако го изтърпят, ще е срам за тях."
-
Влизат Абрам и Балтазар.
-
Абрам: "На нас ли захапвате пръст, господине?"
-
Самсон: "Аз си захапвам пръст, господине."
-
Абрам: "На нас ли захапвате пръст, питам?"
-
И така, как развоят на събитията ни показва какво е настроението или характерът?
-
Нека да разгледаме обидата.
-
Захапването на пръст днес
не изглежда кой знае какво,
-
но Самсон казва,
че това е оскърбление за противниците.
-
Ако го приемат за такова, трябва да е било.
-
Така започва да се разкрива пред нас
степента на неприязън
-
дори между слугите на двата рода.
-
Обикновено не бихте сторили нещо някому,
ако не искате да го предизвикате да се бие,
-
точно каквото предстои да се случи.
-
Ако погледнем по-дълбоко, захапването на пръст по времето на написване на пиесата
-
е все едно да посочите среден пръст
на някого днес.
-
Емоциите достигат своя връх след обидата
-
и вече можем да усетим
напрежението на сцената.
-
По-късно в същата сцена
Тибалт от рода Капулети
-
нанася още една обида
на Бенволио от рода Монтеки.
-
Тибалт: "И ти със гола шпага
сред малодушните кошути?
-
Бенволио, насам се обърни
и виж смъртта си!"
-
Бенволио: "Аз ги разтървавам!
Скрий шпагата, Тибалт,
-
или със нея ми помогни да въдворим мира!"
-
Тибалт: "Извадил шпага, а за мир говори?
-
Аз мразя тази дума, както мразя Лукавия, Монтеките и теб!
-
Брани се, пъзльо!"
-
И така "малодушни кошути".
-
Разбираме, че става въпрос за поредната обида.
-
Двата рода се мразят помежду си
и сега просто наливат масло в огъня.
-
Дали обидата е жестока?
-
Малодушната кошута е страхлива,
-
и да наречеш някого така пред приближените му и съперничещия род
-
означава, че предстои бой.
-
Тибалт на практика предизвиква Бенволио
-
и, за да запази честта си,
Бенволио трябва да се бие.
-
Този диалог ни дава добър поглед към
характеризирането на тези два героя.
-
Тибалт мисли, че Монтеките са страхливи псета
-
и няма никакво уважение към тях.
-
Така отново се добавя
драматично напрежение към сцената.
-
И така, да издадем малко от сюжета.
-
Избухливостта и смъртната омраза на Тибалт
към Монтеките
-
е нещо, което ние литературоведите наричаме неговата "хамартия"
-
или това, което води до неговата гибел.
-
О, да. Той умира от меча на Ромео.
-
И така, когато разглеждате Шекспир,
-
спрете и се вгледайте в думите,
-
защото те наистина се опитват да ви кажат нещо.