(h) TROM - 1.1 Science
-
0:34 - 0:37Можете ли да ме чуете?
Да. -
0:37 - 0:41Мисля, че сега ме чувате,
но не ме виждате. -
0:41 - 0:43Това е така, защото имате уши.
-
0:43 - 0:48Ако затворите очи и се протегнете към екрана,
ще разберете, че е там. -
0:48 - 0:50Ще го почувствате чрез кожата си.
-
0:50 - 0:54Ако не ви е позволено да го докосвате,
поне можете да го помиришете -
0:54 - 1:00и заради мириса на топлата пластмаса
вие ще разберете, че мониторът ви трябва да е там. -
1:00 - 1:03За щастие, имате нос.
-
1:03 - 1:06Но какво ще стане,
ако го опитате на вкус? -
1:06 - 1:08Е, би било по-трудно,
-
1:08 - 1:12но все пак ще усетите вкуса на пластмасата,
защото имате език. -
1:12 - 1:15Вие възприемате света около вас,
-
1:15 - 1:19т.е. всичко, което ви заобикаля,
чрез тези пет сетива. -
1:19 - 1:22Ако имате уши, можете да чувате.
-
1:22 - 1:24Ако имате очи, ще можете да виждате.
-
1:24 - 1:26Чрез кожата можете да усещате.
-
1:26 - 1:28Езикът ще ви помогне да вкусвате
-
1:28 - 1:32и ако имате нос,
значи можете да помирисвате. -
1:32 - 1:39Очи, уши, нос, език и кожа са инструментите,
с които сте родени. -
1:39 - 1:42Те ви помагат да разберете света около вас.
-
1:42 - 1:45Но откъде знаете всичко това?
-
1:45 - 1:48Само защото сте забелязали?
-
1:48 - 1:51И как сме ги разделили
на пет сетива? -
2:11 - 2:18Наука
-
2:26 - 2:28Отговорът е наука!
-
2:28 - 2:30Тъй като светът е толкова сложен,
-
2:30 - 2:33ние използваме науката,
за да откриваме и определяме. -
2:33 - 2:35Но какво е наука?
-
2:35 - 2:40Изследване и изучаване на природата
чрез наблюдения и разсъждения -
2:40 - 2:44или съвкупността от цялото познание,
набавено чрез проучване. -
2:44 - 2:48На практика това е съвкупност от тестове,
цифри и букви, -
2:48 - 2:51които, взети заедно, могат да определят.
-
2:51 - 2:52Но как?
-
2:52 - 2:55Повечето хора разпознават знаците
като стойности. -
2:55 - 2:58Най-известните групи са буквите и цифрите.
-
2:58 - 3:03Те са създадени, за да ни помогнат да разберем
заобикалящата ни среда. -
3:03 - 3:07За да опознаем по-добре
как тези знаци са се появили, -
3:07 - 3:10нека видим кратка история на математиката.
-
3:12 - 3:14Развитие на бройната система
-
3:14 - 3:19Хората от дълбока древност са търсели
решения на основни проблеми. -
3:19 - 3:22Строене на домове,
измерване на разстояния, -
3:22 - 3:24отбелязване на сезоните
и броене на обекти. -
3:25 - 3:29Преди около тридесет хиляди години
хората от ранния палеолит -
3:29 - 3:32са отбелязвали изминалите сезони
и промените във времето. -
3:32 - 3:34За да представят изминаващото време,
-
3:34 - 3:36те издълбавали съответстващи знаци
на стените -
3:36 - 3:39или изрязвали маркировки върху кости,
дърво или камък. -
3:39 - 3:41Всеки знак означавал едно.
-
3:41 - 3:44Но тази система била неудобна
за измерване на големи количества, -
3:44 - 3:48така че впоследствие били изобретени символи,
съответстващи на група от обекти. -
3:48 - 3:51Открити са шумерски глинени камъни,
-
3:51 - 3:54датиращи от четвъртото хилядолетие пр. н. е.
-
3:54 - 3:56Малък глинен конус бил употребяван за 1.
-
3:56 - 3:58Глинена топка била използвана за 10,
-
3:58 - 4:00а голям конус - за 60.
-
4:01 - 4:04Писмени свидетелства от 3300 г. пр. н. е. показват,
-
4:04 - 4:08че вавилонците надписвали количествата
на глинени подложки чрез тръстика. -
4:08 - 4:10Те ползвали фигура с формата на пирон за 1
-
4:10 - 4:12и форма V отстрани за десетиците,
-
4:12 - 4:15комбинирайки тези символи,
за да изписват и други числа. -
4:15 - 4:20Например, вавилонците изписвали 19 така...
-
4:20 - 4:23Древните египтяни използвали обекти
от своето ежедневие като символи. -
4:23 - 4:26Пръчка означавала 1, букаи - 10,
-
4:26 - 4:28усукано въже - 100,
-
4:28 - 4:31цвят от лотос - 1000, и т.н.
-
4:31 - 4:35Числото 19 се изписвало като букаи и 9 пръчки.
-
4:36 - 4:39Древните римляни създали системата,
която виждаме и днес. -
4:39 - 4:43Заедно с други символи те използвали
"X" за 10 и "I" за 1. -
4:43 - 4:47През Средновековието римляните слагали
"I" отдясно на "X", -
4:47 - 4:50за да изпишат 11 и отляво за 9.
-
4:50 - 4:52Те изписвали 19 като "XIX".
-
4:52 - 4:57Всички тези системи с цифри показват групи
от обекти, както и индивидуални обекти. -
4:58 - 5:02Някои от най-старите човешки системи за броене
разчитат на пръстите на ръцете и краката. -
5:02 - 5:06Те били базирани на единици,
петици, десетици и двайсетици. -
5:06 - 5:10На зулу думата за 6 означава
"да вземеш палеца на дясната ръка". -
5:10 - 5:16Това означава, че всички пръсти на лявата ръка
са добавени и е необходим палецът от дясната. -
5:16 - 5:18Други системи се развили чрез търговията.
-
5:18 - 5:22Народът йоруба в Нигерия използвал
раковини като валута -
5:22 - 5:24и създал изумително сложна система.
-
5:24 - 5:26Тя била базирана на двайсетици
-
5:26 - 5:30и на операциите умножение,
изваждане и събиране. -
5:30 - 5:36Например, те гледали на 45 като на
3 х 20 - 10 - 5. -
5:36 - 5:39Възли, вързани на връзки и нишки,
-
5:39 - 5:43били използвани за записване на суми
при много култури, като персите например. -
5:43 - 5:46Инките използвали по-усъвършенствана версия,
наречена "кипу". -
5:46 - 5:49Дебела връзка, държана хоризонтално,
от която висели нишки с възли. -
5:49 - 5:51Според типа на възела, който ползвали,
-
5:51 - 5:53заедно с дължината и цвета на въжето
-
5:53 - 5:56представяли единици, десетици и стотици.
-
5:56 - 5:58Днес почти всяка индустриална култура
-
5:58 - 6:00използва цифрите от 1 до 9.
-
6:00 - 6:04Но тези символи не били създадени
допреди 3 век пр. н. е. в Индия. -
6:04 - 6:07И отнело още 800 години
за идеята за 0, -
6:07 - 6:10поставена след символ,
да означава стойност. -
6:10 - 6:13Тази идея драматично променила
лицето на математиката. -
6:13 - 6:14Развитие на дробите
-
6:14 - 6:16Ние, хората, винаги сме делели нещо
помежду си. -
6:16 - 6:19Когато ранните култури делели храна и вода
-
6:19 - 6:22или искали да разделят земята си
по честен и равен начин, -
6:22 - 6:24постепенно се създали дробите,
-
6:24 - 6:27символизиращи частите
на честно разделяне. -
6:27 - 6:30Древните египтяни използвали
делене на единици. -
6:30 - 6:32Дроби, в които числителят е 1.
-
6:32 - 6:34Например 1/2, 1/3, 1/5.
-
6:34 - 6:37След това добавяли
и разделяли тези дроби. -
6:37 - 6:41Ако искали да разделят три хляба по равно
на петчленно семейство, -
6:41 - 6:46те първо разделяли първия
и втория хляб на третини. -
6:46 - 6:49След това делели третия хляб на пет.
-
6:49 - 6:55Накрая вземали останалата третина от втория хляб
и я делели на 5 части. -
6:56 - 7:00Те записвали това като 1/3, 1/5, 1/15.
-
7:00 - 7:04Днес ние бихме представили деленето
с дробта 3/5. -
7:04 - 7:063/5 хляб за всеки
-
7:06 - 7:09или три хляба, разделени на пет човека.
-
7:09 - 7:13Шумерите и древните вавилонци измислили
система от дроби, -
7:13 - 7:17базирана на 60, която все още използваме
4000 години по-късно. -
7:17 - 7:21Дните ни имат 60-минутни часове
и 60-секундни минути. -
7:21 - 7:24Окръжностите имат 360 градуса.
-
7:25 - 7:27Китайците използвали сметало със система,
-
7:27 - 7:30базирана на десетици, като нямало 0.
-
7:30 - 7:34Ранна форма на десетичните дроби
се появила от сметалото. -
7:34 - 7:38Например, 3/5 ще представлява
6 от 10 на сметалото. -
7:38 - 7:40Китайците наричали числителя "синът",
-
7:40 - 7:43а знаменателя - "майката".
-
7:43 - 7:49Чак през ХII век обикновените дроби с цифри,
каквито ползваме днес, били измислени. -
7:49 - 7:52Дори тогава,
тези дроби не били ползвани масово -
7:52 - 7:54чак до периода на Ренесанса,
едва преди 500 години. -
7:54 - 7:55Развитие на смятането
-
7:55 - 7:58През цялата история всяка култура по света
-
7:58 - 8:00е създавала находчиви начини за смятане.
-
8:00 - 8:03За да се реши задачата 12 х 15,
-
8:03 - 8:09ранните руски селяни използвали
система на удвояване и разделяне на две. -
8:09 - 8:13Когато се получавало нечетно число и половинка
в резултат на деленето, -
8:13 - 8:15те закръгляли.
-
8:15 - 8:18След това събирали множителите,
-
8:18 - 8:20свързани с нечетните числа.
-
8:24 - 8:26Древните египтяни разчитали на удвояване,
-
8:26 - 8:29докато се получат достатъчно групи.
-
8:32 - 8:35След това събирали групите,
за да намерят решението. -
8:40 - 8:43Из цяла Европа и Азия
през Средновековието -
8:43 - 8:46сметалото представлявало
днешния калкулатор. -
8:46 - 8:48Но малко хора знаели как да го използват,
-
8:48 - 8:51обикновено богати търговци и лихвари.
-
8:51 - 8:54Чрез преместване на мъниста,
всяка от които с определена стойност, -
8:54 - 8:56сметалото било ефективен начин за пресмятане.
-
8:56 - 8:59Тогава великият арабски математик ал-Хорезми
-
8:59 - 9:03представил арабските цифри от 0 до 9
в Северна Америка и Европа -
9:03 - 9:06и създал нови действия за пресмятане.
-
9:06 - 9:09Тези алгоритми можели да се записват на хартия.
-
9:10 - 9:12През вековете изучаването на алгоритмите
-
9:12 - 9:14се превърнало в отличителен белег
на образованието. -
9:14 - 9:18Учениците били обучавани да изчисляват
дълги редици от цифри, -
9:18 - 9:21пренасяне и пресмятане на големи деления,
ефективно и сигурно. -
9:21 - 9:23Сега те можели да записват тези действия
-
9:23 - 9:26и да проверяват резултати.
-
9:26 - 9:30В днешно време сложните изчисления се правят
изцяло чрез електронен калкулатор. -
9:30 - 9:33Това означава, че учениците имат възможността
да проверяват отговора -
9:33 - 9:37и да имат богат репертоар
от математически стратегии. -
9:37 - 9:40Повечето по-прости пресмятания като 12 х 15
-
9:40 - 9:44могат да бъдат пресметнати наум
по различни начини. -
9:54 - 9:58С пътуването си през богатата и изпълнена с живот
история на математиката, -
9:58 - 10:01виждаме как идеи и иновации са се появили
от самата нужда на човека -
10:01 - 10:03да разрешава проблеми от ежедневието.
-
10:03 - 10:08През времето математическите проучвания
на мъже и жени от цял свят -
10:08 - 10:10са ни дали изумителни прозрения,
-
10:10 - 10:15които ни помагат да погледнем математически
и да осмислим нашия свят. -
10:15 - 10:17Науката е съвкупността от факти,
-
10:17 - 10:20до които е достигнато чрез определяне на това,
което наблюдаваме, -
10:20 - 10:23и чрез провеждане на тестове,
за да правим открития. -
10:23 - 10:29Математиката, химията и физиката
са точни видове езици, -
10:29 - 10:31които не могат
да бъдат интерпретирани. -
10:31 - 10:35Езици, използвани за описание на това,
което наблюдаваме, -
10:35 - 10:39и за тестване на тези наблюдения,
за да можем да ги докажем. -
10:39 - 10:41Помислете за ДНК,
-
10:41 - 10:43клетки, галактики,
-
10:44 - 10:46плодове,
-
10:46 - 10:48лаптопи,
-
10:48 - 10:50климатични инсталации...
-
10:51 - 10:53Помислете за колите,
-
10:54 - 10:56храната,
-
10:57 - 10:59къщите,
-
11:00 - 11:02фауната,
-
11:03 - 11:05флората...
-
11:06 - 11:08Помислете за атомите,
-
11:08 - 11:11частите на тялото,
-
11:11 - 11:13климата,
-
11:14 - 11:17или за дрехите, които носите...
-
11:20 - 11:22И осъзнайте, че всичко е дефинирано
-
11:22 - 11:24или създадено
-
11:25 - 11:27чрез наука.
-
11:33 - 11:37За да разберете цялостната концепция на науката,
-
11:37 - 11:40трябва да знаете какво е научна теория.
-
11:40 - 11:44Научната теория обхваща набор от понятия,
-
11:44 - 11:48включително и абстракциите
на наблюдавани явления, -
11:48 - 11:50изразени чрез количествени свойства,
-
11:50 - 11:54както и правила (наречени научни закони),
-
11:54 - 11:59изразяващи взаимоотношенията
между наблюденията на тези понятия. -
11:59 - 12:05Научната теория е изградена в съгласие
с наличните емпирични данни за такива наблюдения -
12:05 - 12:12и е поставена като принцип или съвкупност от
принципи за обяснението на група явления. -
12:12 - 12:16Научната теория е абсолютно различна
от всякакъв друг вид теории. -
12:16 - 12:19Тя е най-правдоподобната променлива,
-
12:19 - 12:21идваща в резултат
на най-последните открития. -
12:32 - 12:36Науката е най-добрият инструмент,
изобретяван някога, -
12:36 - 12:39помагащ ни да разберем
как функционира светът. -
12:39 - 12:42Науката е чисто човешка форма на знание.
-
12:42 - 12:45Винаги сме на ръба на познатото.
-
12:45 - 12:49Науката е взаимно начинание,
-
12:50 - 12:53Ние помним тези подготвили пътя,
-
12:54 - 12:56виждайки и през техните очи.
-
12:56 - 12:58Когато си научно грамотен,
-
12:58 - 13:01светът изглежда по много
различен начин за теб -
13:01 - 13:04и това разбиране ти дава сили.
-
13:08 - 13:12Има истинска поезия в истинския свят.
-
13:12 - 13:15Науката е поезията на реалността.
-
13:15 - 13:18Можем да творим наука и чрез нея
-
13:18 - 13:21можем да подобрим живота си.
-
13:21 - 13:24Има истинска поезия в истинския свят.
-
13:24 - 13:27Науката е поезията на реалността.
-
13:27 - 13:30Историята на човечеството е история на идеи,
-
13:30 - 13:33огряващи със светлина тъмните кътчета.
-
13:39 - 13:44Учените обичат неизвестното.
Те обичат да не знаят. -
13:45 - 13:48Не се плаша от това, че не знам нещо.
-
13:48 - 13:51Мисля, че така е много по-интересно.
-
13:52 - 13:54Има по-голяма всеобхватна реалност,
-
13:54 - 13:57от която всички ние сме част.
-
13:57 - 14:00Колкото по-надалеч достигаме във Вселената,
-
14:00 - 14:03толкова по-забележителни са откритията ни.
-
14:03 - 14:06Търсенето на истината само по себе си
-
14:06 - 14:09е история, изпълнена с проницателност.
-
14:15 - 14:18Има истинска поезия в истинския свят.
-
14:18 - 14:22Науката е поезията на реалността.
-
14:22 - 14:25Можем да творим наука и чрез нея
-
14:25 - 14:27можем да подобрим живота си.
-
14:27 - 14:30Има истинска поезия в истинския свят.
-
14:30 - 14:34Науката е поезията на реалността.
-
14:34 - 14:37Историята на човечеството е история на идеи,
-
14:37 - 14:39огряващи със светлина тъмните кътчета.
-
14:40 - 14:43От нашата самотна отправна точка в Космоса
-
14:43 - 14:45чрез силата на мисълта
-
14:46 - 14:49успяхме да надникнем назад към кратък миг
-
14:49 - 14:51след началото на Вселената.
-
14:51 - 14:53Мисля, че науката променя начина,
-
14:53 - 14:55по който работи мозъка.
-
14:55 - 14:58И се замисляш малко по-задълбочено
върху нещата. -
14:58 - 15:01Науката замества личните предубеждения
-
15:01 - 15:04чрез публично проверими доказателства.
-
15:04 - 15:07Има истинска поезия в истинския свят.
-
15:07 - 15:10Науката е поезията на реалността.
-
15:11 - 15:14Можем да творим наука и чрез нея
-
15:14 - 15:16можем да подобрим живота си.
-
15:16 - 15:19Науката е чудесен инструмент,
който ни помага -
15:19 - 15:21да опознаем заобикалящия ни свят.
-
15:21 - 15:24Мислете за нея все едно е лупа,
-
15:24 - 15:29през която можете да видите
заобикалящата ви реалност.
- Title:
- (h) TROM - 1.1 Science
- Description:
-
http://tromsite.com - Full documentary, very well organized (download, youtube stream, subtitles, credits, share, get involved, and many more)
Documentary´s description :
-------------------------------------------------------------------------
TROM (The Reality of Me) represents the biggest documentary ever created, it is also the only one that tries to analyse everything : from science to the monetary system as well as real solutions to improve everyone's life.A new and ´real´ way to see the world.
"Before the Big-Bang, till present, and beyond."
------------------------------------------------------------------------- - Video Language:
- English
- Duration:
- 15:34
lizardman edited Bulgarian subtitles for (h) TROM - 1.1 Science | ||
angelito_suares edited Bulgarian subtitles for (h) TROM - 1.1 Science | ||
angelito_suares edited Bulgarian subtitles for (h) TROM - 1.1 Science | ||
angelito_suares edited Bulgarian subtitles for (h) TROM - 1.1 Science | ||
angelito_suares edited Bulgarian subtitles for (h) TROM - 1.1 Science | ||
angelito_suares edited Bulgarian subtitles for (h) TROM - 1.1 Science | ||
angelito_suares edited Bulgarian subtitles for (h) TROM - 1.1 Science | ||
angelito_suares edited Bulgarian subtitles for (h) TROM - 1.1 Science |