-
Представи си, че това е ръката ти,
-
имаш големи здрави мускули
-
и държиш тежест с ръката си.
-
Да кажем, че държиш
двупаундова тежест.
-
Това е двупаундова тежест.
-
Да кажем, че я държиш
в ръката си
-
и искаш да я вдигнеш.
-
Докато вдигаш тази
двупаундова тежест,
-
забелязваш, че има
съпротивление
-
и определено можеш
да забележиш,
-
че има тежест в ръката ти.
-
Да кажем, че вземем тази тежест
-
и ти не знаеш –
-
да кажем, че взема
тежестта от ръката ти
-
и я заменя с друга тежест,
-
която е 2,05 паунда.
-
Имаме тази 2,05-паундова тежест
-
и тя е точно със същата форма,
-
просто е с 0,05 паунда по-тежка.
-
Да кажем, че заменя тази
-
с 2,05-паундова тежест.
-
Да кажем, че искам от теб да вдигнеш
-
тази нова 2,05-паундова тежест
-
и може да я вдигнеш,
-
и може да забележиш,
че е различна,
-
но повечето хора като цяло
-
няма да забележат
никаква разлика.
-
Те биха помислили, че това е съвсем
същата двупаундова тежест.
-
Опитвам се да кажа,
-
че това увеличение на
теглото с 0,05 паунда
-
за повечето хора,
вероятно,
-
няма да е забележимо.
-
Да кажем, че вместо да ти дам
2,05-паундова тежест,
-
ти дам тежест,
-
която е 2,2 паунда
-
и да кажем, че затворя очите ти
-
и взема тази двупаундова
тежест от ръката ти,
-
и я заменя с тази нова
2,2-паундова тежест,
-
и после искам да повдигнеш
новата тежест.
-
Повечето хора вероятно биха
забелязали новото увеличение,
-
това ново тегло.
-
Опитвам се да кажа,
-
че добавяне на 0,05 паунда вероятно
няма да бъде забелязано,
-
докато добавяне на 0,2 паунда
би било забелязано.
-
Границата, при която можеш
да забележиш
-
увеличение или промяна в теглото
-
или каквото и да е възприятие,
-
тази граница, при която преминаваш
от незабелязване
-
на миниатюрна промяна
към забелязване
-
на миниатюрна промяна
-
е позната като едва
-
забележима разлика.
-
Можем да съкратим това на JNT.
-
В този случай едва забележимата разлика,
-
да кажем, просто за нашия пример,
-
е 0,2 паунда.
-
0,2 паунда.
-
Добре.
-
Да си представим,
че в началото
-
вместо двупаундова тежест
-
имаме петпаундова тежест.
-
Петпаундова тежест.
-
Петпаундовата тежест
е много по-тежка
-
от двупаундовата тежест.
-
В този случай,
-
ако заменя петпаундовата тежест
-
с 5,2-паундова тежест,
-
понеже е много по-тежка
-
и използваш много повече
мускулни нишки,
-
за да вдигнеш петпаундовата тежест,
-
може да не забележиш увеличението
с 0,2 паунда.
-
Докато ако заменя петпаундовата тежест
-
с 5,5-паундова тежест,
-
5,5-паундова тежест,
-
и поискам да я вдигнеш,
-
може да забележиш увеличението
от половин паунд,
-
но може да не забележиш
увеличението от 0,2 паунда.
-
Това, което става тук, е,
-
че тъй като използваш
много мускулни нишки,
-
използваш повече сетивни
неврони,
-
те не са толкова чувствителни
към малки увеличения.
-
Те не са толкова чувствителни
към увеличение от 0,2 паунда.
-
Трябва ти по-голяма
едва забележима разлика,
-
за да може умствено да осъзнаеш
-
промяната на теглото.
-
По същество, когато държиш
пет паунда,
-
да кажем, за нашия пример,
-
едва забележимата разлика
е малко по-висока,
-
отколкото когато държиш
два паунда.
-
Тези стойности са примерни
-
и ако направиш това
експериментално,
-
реалните числа може
да са различни,
-
но принципът като цяло
ще остане същият.
-
При петпаундовата тежест
-
едва забележимата разлика
е 0,5 паунда.
-
От това можем да изведем
уравнение.
-
Нека дефинираме
някои променливи.
-
I, или интензитетът на стимула,
-
е равен на два паунда в този случай
-
и пет паунда в този случай.
-
Делта I
-
ще е едва забележимата разлика.
-
Ще е 5,5 паунда минус 5 паунда,
-
равно на половин паунд.
-
За примера с петте паунда
-
I е пет, а делта I е 0,5.
-
А после, в примера с двата паунда,
-
I е две, а делта I е 0,2.
-
Всъщност някога имало човек
-
на име Вебер.
-
През 1834 г. Вебер забелязал,
че съотношението
-
на праговата граница,
-
съотношението на
праговата граница,
-
което е това тук,
-
към фоновия интензитет,
-
което е това тук –
-
това е фоновият интензитет –
-
е константа.
-
Ако взема 0,2 делено на 2,
-
и ако взема 0,5 делено на 5,
-
съотношението е едно и също
-
и е равно на 0,1,
-
а това съотношение ще е повече
или по-малко сравнително постоянно
-
за куп различни тежести.
-
Това е законът на Вебер.
-
През 1834 г. Вебер осъзнал
тази зависимост.
-
Можем да запишем това
като уравнение.
-
Делта I върху I
е равно на К.
-
К е константа за всеки отделен човек.
-
Това е тази определена граница
-
и отношението на
-
фоновият интензитет към
праговата граница,
-
е сравнително постоянно,
-
а тази константа е тази К стойност.
-
Тази част от уравнението тук
-
е позната като дроб на Вебер.
-
Това важи за сензорни тактилни
стимули като вдигане на тежести,
-
но също важи и
за слухови стимули.
-
Представи си, че си в тиха стая.
-
Ако си в тиха стая с някой друг,
-
може да шепнеш.
-
Може да говориш много, много тихо
-
и човекът може да те чуе.
-
Но ако си на рок концерт,
-
трябва да крещиш с пълна сила,
-
за да може някой близо до теб
да те чуе.
-
Това е понеже фоновият интензитет
-
в тиха стая и този на концерт
-
са различни,
-
така че стойността на делта I,
-
в случая, когато шепнеш,
-
или когато крещиш,
-
е различна според
фоновия интензитет.
-
Това гласи законът на Вебер.
-
Ако вземем това уравнение тук –
-
ще направя малко място.
-
Ако вземем това уравнение,
закона на Вебер,
-
и го преобразуваме,
-
имаме делта I е равно
на фоновия интензитет
-
по тази константа,
-
ако го пренаредим,
-
можем да видим, че законът
на Вебер прогнозира
-
линейна връзка между
праговата граница,
-
която е тази стойност тук,
-
и фоновия интензитет.
-
С други думи, когато фоновият
интензитет се увеличава,
-
праговата граница
се увеличава.
-
Ако построим графика,
-
ако начертаем графика,
където на оста х
-
е фоновият интензитет,
-
а на оста у
-
е праговата граница,
-
ще видим тази линейна зависимост.
-
Като използваме примера
с концерта тук,
-
много, много голям фонов
интензитет
-
ще даде
-
делта I, което...
-
тоест това ще е...
-
Да кажем, че делта I
в този случай
-
е колко високо говориш.
-
Делта I ще трябва да е
много по-голямо,
-
отколкото ако беше
в тиха стая.
-
Този закон по принцип важи
-
за почти всеки вид стимул.
-
Това е добро правило.
-
Не е точно задължително,
-
но това е начинът, по който работят
-
повечето ти различни сетива,
-
и при по-голям фонов
интензитет
-
е нужно по-голямо дразнение,
-
за да възприемеш усещането.
-
В реалния живот понякога хората
-
добавят различна стойност.
-
Имаш делта I върху I
е равно на К.
-
Това е нормалният закон на Вебер.
-
Някои хора дори ще добавят
друга константа тук,
-
за да вземат предвид
-
основното ниво активност,
-
което трябва да бъде преминато
в ситуации от реалния живот.
-
Това уравнение може да бъде
модифицирано,
-
за да представи по-точно
какво се случва
-
в реалния живот.