Началото и края на света | Георги Бърдаров | TEDxПловдив

Емиграция, конфликти, началото и края на света. Кой започва войната и кой печели в крайна сметка?

"Няма невъзможни неща, ако имаш правилните хора до себе си, които могат да ти дадат толкова много и да те извадят от тъмнината, когато около теб е черно. Няма невъзможни неща, ако продължаваш напред докато всичко в теб крещи да спреш." Авторът на тези редове ще застане на сцената в TEDxПловдив, за да вдъхнови всички нас!
Георги Бърдаров е доцент в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник декан на факултета и ръководител на катедрата по социално-икономическа география. Председател на университетския клуб по петанк. Специалист по етно-религиозни конфликти и автор на книгите "Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз" и "27 велики футболни истории ". Автор е на десетки научни и популярни истории, включително „За петата ракия или колко е хубав животът“ - една от най-четените български истории в Интернет. Бърдаров е трикратен победител в състезанието за оратори и презентатори „Майстор на думите“.

This talk was given at a TEDx event using the TED conference format but independently organized by a local community. Learn more at https://www.ted.com/tedx

Блокадата на Сараево
е най-дългата блокада

на град
в цялата човешка история.

1395 денонощия.

Сараево се намира
в котловина,

обградена от хълмове.

И от тези хълмове,
в продължение на 1395 дни

и 1395 нощи,
снайперисти държат хората в града

под обстрел.

Четири години хората са мишени
в стрелкови полигон.

Най-циничното
на тази блокада е

че тя по никакъв начин
не влияе на хода на войната.

Чаках автобуса си
на сараевската автогара.

Валеше дъжд.
Проливен,

библейски дъжд.

Аз осмислях всичко,
което чух

през тази една седмица
в Сараево

и осъзнах три неща.

Първото:

"Колко лесно ние хората сме податливи
на манипулацията?

Колко лесно
може да ни бъде запалена искрата?

Колко лесно можем да бъдем насъскани
един срещу друг?"

Второто:

Аз преподавам етнорелигиозни конфликти
и имам 3 часова лекция

за разпадането на Югославия.
Винаги я започвам пред моите студенти

с думите,
че съм убеден хуманист и пацифист

и като такъв
не мога да си представя,

че някой,
при каквито и да било обстоятелства,

може да ме накара да вдигна оръжие
срещу друго човешко същество.

Там под дъжда
с ужас разбрах за себе си,

че ако аз съм
на мястото

на тези хора,
аз не мога да гарантирам

за себе си
как бих постъпил

И третото:

Във всеки един от нас,
във всеки индивид,

общество,
нация,

етнос

битуват две половини - тъмна и светла.

Зависи на коя
от двете ще дадем път.

Зависи коя
от двете ще бъде задвижена

чрез манипулацията.

Днес Европа е пропищяла
от бежанците.

Днес в цяла Европа се надига
вълна от омраза.

недоверие,
нетърпимост

и страх.

Но когато говорим
за бежанците

отново стигаме до манипулацията.

Когато говорим за бежанците,
говорим само

от гледна точка на днешния ден.

От камбанарията
на 2017 година.

Не искаме да погледнем
назад в историята,

не искаме да си дадем
ясната сметка,

че всичко,
което се случва днес

е резултат
от причинноследствените връзки

на историята.

Не искаме да осъзнаем,
че сегашната бежанска криза

до голяма степен се дължи
на колониалния период

и това което Европа е извършила
в тези територии

през този колониален период.

Ние продължаваме да го определяме
като "цивилизоването"

на новия свят.

Цивилизоването аз го слагам
в кавички,

тъй като няма нищо цивилизоващо
в това,

което европейците са направили там.

Говорим за геноцид,
говорим за унищожаване

на самобитни
и древни култури

Говорим за безжалостно разграбване
на природни и демографски ресурси.

Благодарение и на които
Европа е това,

което е днес.

1519 година,
когато европейците стъпват

в централна Америка,
индианците наброяват 25 000 000 души

Век по-късно
те са само 1 000 000.

В Карибския басейн - тотален геноцид.

В края на XIX век
в Индия

загиват 40 000 000 души
от гладна смърт.

В началото на XX век
в Бенгалия още 18 000 000 души.

Говорим за Индия,
която е перлата

в британската корона.

Говорим за най-могъщата,
най-богатата

и просперираща империя в света -
Британската империя.

Само за няколко века
от Африка към двете Америки

са пренесени между 8-20 000 000
африканци за роби.

От 8 000 000 до 20 000 000
разликата е много голяма.

И не че е нямало статистика,
имало е,

просто мнозина умират по пътя
от нечовешките условия,

при които са транспортирани.

Един цял расов тип изчезва
и никога повече няма да бъде възстановен.

През 1877 година
умира последната тасманийка,

без да даде поколение.

Когато британците стъпват
на остров Тасмания

в началото на XIXвек,
тасманийците наброяват около 15 000.

Да, със странни расови белези.
Ниски на ръст,

с големи глави,
обилно окосмени,

с черен цвят
на кожата.

Разнасяли са ги по панаирите
на Европа

в клетки
като животни.

Често в столицата Хобърт
е имало афиши с надпис:

"Утре в 10:00 часа отиваме
на лов за тасманийци."

В резултат на всичко това,
развитието на тези територии

е задържано с векове.

Днес те преживяват нещо,
което ние в Европа

сме преживяли през XIX век.

Днес те преживяват своя
демографски взрив.

Аз съм отделил две територии.

Развиващите се държави ще повишат
своето население.

От средата на XX до средата на XXIвек
от 1.7 милиарда на 7.9 милиарда.

А в Субсахарска Африка само за век
от 184 000 000 души на 1.9 милиарда.

Има държави като Уганда,
за които прогнозата

за повишаване на населението
от 2000 до 2050година е 302%.

Да не забравяме приближаващия недостиг
на вода.

Според Световната здравна организиция,
за да функционира нормално

човешкият организъм се нуждае
от 1700 до 2500 куб. метра

вода на година.
За питейни,

хигиенни и стопански нужди.

От 1000 до 1700 куб. метра
говорим за воден стрес.

Под 1000 куб. метра
за водна катастрофа.

Със светлосиния цвят
на диаграмата е 1990 година.

С тъмносиния - 2025 година.

В лявата страна са изписани
африканските държави.

Още през 1990 година
1/3 от тях бяха във водна катастрофа.

През 2025 година
2/3 ще бъдат във воден стрес.

повече от половината
във водна катастрофа.

Включително споменатата
от мен Уганда.

При 24 000 000 в началото
на XXI век

те страдат от недостиг
на вода.

А какво ще бъде при 100 000 000
през 2050 година?

Тази снимка е от най-големия
бежански лагер в Света.

Той се намира в Чад.
Над 2 000 000 души живеят

на голата поляна.

Бягат от ужасяващия конфликт
в Южен Судан, Дарфур.

Там дневната дажба вода е една капачка.

Нека си кажем истината.

Истината,
която заобикаляме в Европа.

Истината,
която не ни е удобна.

Истината,
която замитаме под килима.

Никой не бяга
от дома си

ако в дома му е добре.

Тези хора са крайно отчаяни.

Тези хора са притиснати
до стената.

За тези хора бягството към Европа
е въпрос на жизнено оцеляване.

Слушам,
а и такава ми е професията,

много тези,
за това как тази миграция

е умишлено предизвикана
с цел да се дестабилизира Европа.

Но никой умишлено
не може да те накара

да се качиш в ето такива
самоделни плавателни средства,

претъпкани до горе с хора
и да рискуваш живота си.

Това могат да го направят
само крайно отчаяни хора.

Хора,
които наистина са притиснати

до стената.

Само миналата година
в Средиземно море

намериха смъртта си
над 4600 души.

Може би най-странното
плавателно средство,

което аз съм виждал,
в опит да преодолее Средиземно море

и да достигне до Европа.

Кой е Калифа Куаби?

Сигурен съм,
че на малцина в тази зала

името ще говори нещо.

Самият аз супер случайно
научих за него.

Докато погледът ми бягаше
по дисплея на телефона

с течащите новини.

Калифа Куаби е ето този младеж,
който в момента качват

на лодката.

Калифа Куаби никога не е ходил
на училище.

Калифа Куаби не знае
какво е това училище.

Калифа Куаби има една единствена мечта.

Да се измъкне от мизерията.

И един ден неговият батко
идва и му казва:

"Калифа намерих начин.
Намерих пари.

Ще те пратим в Европа.
Ти си талантлив футболист.

Ще се запишеш в някоя академия.
Ще тренираш денонощно.

Ще играеш за големите клубове.
Ще направиш бляскава кариера.

Ще натрупаш много пари
и ще ни измъкнеш от мизерията."

И Калифа тръгва.

На 20 март 2017 година
в международния обмен

на новини
изтече една информация

Тя не предизвика особено вълнение.
Такива информации са ежедневие.

Информацията гласеше следното:
"Днес край бреговете на Лампедуза

корабокрушира кораб
с нелегални африкански имигранти.

На борда имаше 147 човека,
включително бременни жени и малки деца.

Загинаха 146.

Оцеля един единствен.

Калифа Куаби.

Само преди малко повече от месец
ние в България си затворихме сърцата,

затворихме си душите,
очите и домовете.

От един прекрасен български град,
който аз много харесвам,

беше прогонено четиричленно
сирийско семейство бежанци

С легални документи,
със статут на бежанци.

Майка,
баща и две деца.

Бягащи от един
от най-безчовечните и манипулирани

световни конфликти - сирийският.

От територия,
дала на Света една от най-древните

и богати култури - хетската,
заедно с тях беше прогонен

и човекът,
който ги прие в дома си

католическият свещеник Паоло Кортези.

Тръгвайки си от България,
Паоло Кортези ни остави

като срамно клеймо
ето тези думи:

"В Белене умря България,
умря справедливостта.

Ние сме загубили знанието
за това кое е добро и кое зло.

Днес аз съм бежанец.
Хулен,

заплашван със смърт,
гонен.

Обръщам се към всички честни
и почтени българи.

Останете тук,
не се предавайте.

Борете се!
Не се страхувайте!

Пътят на истината и справедливостта
е единственият правилен път."

И става въпрос
за етноса,

който даде на Света
ето този човек.

Кюстендилецът Димитър Пешев.

Човекът,
който спаси в ужасите

на Втората световна война
над 50 000 човешки живота.

И аз не преставам да се питам.
Какво се счупи в нас?

Къде изчезна нашата човещина?

Какво се случи с този народ?

За 70 години
от този народ,

спасил над 50 000 човешки живота,
защото Димитър Пешев е само върха

на пирамидата,
много безимени българи,

спомагат за спасяването на евреите,
се превърнахме в народа,

прогонил четиричленно,
бежанско, сирийско семейство.

Не преставам да се питам
за оградите по границите

и в съзнанието ни.

Днес Европа просперираща,

хуманна,
интегрираща се,

културна,
цивилизована Европа

отново издига стени и огради.

Подобни на онези в Аушвиц,
подобни на берлинската стена.

Огради по границата
на Унгария.

Огради по границата
на Хърватска.

Огради по границата
на България.

Аз съм абсолютно убеден,
че стени и огради

издига уплашеният човек,
страхливият човек.

Човекът,
който има какво да крие.

Човекът,
който няма смелост

да се изправи пред света.

Смелият човек руши стени
и огради.

Днес ние живеем
в изключително интересно

и динамично време.

Време,
което дава невероятно

много възможности.

И вместо да се възползваме
от тях

ние се крием зад стени
и огради.

Ние се страхуваме.
Ние се мразим.

Днес ние превърнахме
думата глобализация

в страшна дума.

Често чувам реплики от сорта на:

"Видяхте ли докъде ни докара вашата
глобализация?

Глобализацията е естествено следствие
от всички технологични,

научни и икономически промени,
станали в света

от индустриалната епоха насам
и дали ни възможност

да живеем по този начин
с високия жизнен стандарт.

Бъдещето на света
ще бъде все по-глобално.

И това е прекрасно.

Ние превърнахме
думата "мултикултурализъм"

в грозна дума.

Но аз питам къде е разликата.

В крайна сметка ние всички
сме човешки индивиди.

В крайна сметка науката вече доказа,
че всички ние

бели,
жълти,

черни,
зелени,

европейци,
африканци,

азиатци
произхождаме от една праисторическа ера

и тя се е появила
съвсем скоро в миналото

точно в Африка.

И всяка една религия проповядва
едно и също нещо - мир,

любов и разбирателство
между хората.

Няма религия,
коята да насажда омраза и насилие.

Няма религия,
която да изисква

от своите последователи убийство
на невинни хора

Убийството в името
на Бог

е убийство
на самия Бог.

Къде е разликата?

Разлика няма.

Има една гигантска манипулация.

Бъдещето на Света ще бъде
все по-мултикултурно.

И това е прекрасно,
защото дава много възможности.

Ако приемем, че човешкият род
е на 100 000 години,

както казва антропологията,
в 99 800 от тях

ние сме живяли по идентичен начин.

Тежката борба със земята
да изкараме своята прехрана,

масовата смъртност
от войни,

чуми и маларийни епидемии,
несигурният живот

и най-вече силно ограниченият
кръгозор на хората,

ограничен от религия,
предразсъдъци,

безпросветност,
липса на образование,

липса на информация.

Кръгозор,
който е стигал максимум

до края на землището
в селото,

където живееш или
до съседния пазарен център.

Днес имаме света в ръцете си.

Днес за секунди можем
да стигнем

чрез интернет
до всяка точка на света.

Физически - за дни или часове.

Днес можем да комуникираме
с хора от всички етноси,

религии,
нации,

държави.

Днес можем да обменяме информация,
креативни научни идеи,

да творим.

Вместо това ние се страхуваме.

Вместо това постоянно
ни се насажда страх,

недоверие,
паника,

омраза.

Не може да не сте обърнали внимание,
че над 90% от новините

в интернет,
по медиите и вестниците

са заредени със страх,
напрежение

със заплахи,
с конфликти,

с паника.

Някой има нужда
от нашия страх,

за да ни манипулира
чрез него.

Но ако някой има нужда
от нашия страх,

това означава,
че този някой,

някъде се страхува
от нас.

От мислещите,
образованите,

свободните хора.

Днес превърнахме думата "толерантност"
в срамна дума.

И лично за мен
това е най-страшното

и срамното.

Бях в Сараево
и видях едни хора,

които десетки години
са живяли като братя

с толерантност помежду си,
независимо от религиозна принадлежност.

Работили са заедно,
били са в едни и същи заведения,

учили са,
движили са се заедно.

Имат десетки хиляди
смесени бракове.

Когато бяха изманипулирани,
когато изчезна толерантността между тях

се изклаха
по особено жесток начин.

Мнозина определят днешното време
като края на света.

Такива апокалиптични тези
е имало

откакто свят светува
и винаги ще ги има.

Аз го определям
като началото на света.

Поредното начало с много нови
и неподозирани за нас възможности.

Ние сме се родили свободни
и Господ ни е дал най-висшия си дар.

Правото на свободен избор.

И само и единствено
от нас зависи

кой път ще изберем.

Пътят на насилието,
на страха,

на омразата,
на разрушението

или пътя на съзиданието,
радостта от живота и прогреса.

Колкото и наивно да звучи,
като човек,

който постоянно се занимава
с конфликти

и колкото и да е странно,
аз абсолютно и твърдо

вярвам в по-доброто бъдеще на света.

И бих искал да завърша
с един стих и една мисъл

на любим мой поет
и любим мой политически лидер

И двамата са живели във времена
много по-тежки

от времето,
в което живеем ние сега.

И двамата са били
жестоко преследвани.

И двамата са били убити
малко след като са казали тези думи.

И двамата са били заредени
с огромна доза оптимизъм,

както съм и аз.

"Ще бъда стар,
ще бъда много стар

ако оцелея след погромите,
разбира се,

като окъсан рибен буквар,
подхванал осемстотин и четиресет.

И както децата разлистват
и започват със картинките от края,

така и мене днеска ми се иска
да седна и да помечтая.

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите плуват в синкава прозрачност.

А по-добре да хукнеш и да гониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш."

"С тази вяра ще сме свободни
от планината на отчаянието

да изсечем камък
на надеждата."

Благодаря ви
за вниманието!