Афра Реймънд: Три мита за корупцията

Тринидад и Тобаго натрупва голямо богатство през 70-те благодарение на петрола. Но през 1982 г. е разкрит шокиращ факт -- че два от всеки три милиона долара, предназначени за развитие са били загубени или откраднати. Това преследва Афра Реймънд в продължение на 30 години. Осветявайки тази история на корупцията в правителството, Реймънд ни дава нова рамка за финансовите престъпления. (Заснет в TEDxPortofSpain).

И така, тази сутрин ще говоря

по темата за корупцията.

А корупцията се определя

като злоупотреба с доверието

за своя полза, или в нашия случай,

за вашите приятели, семейство или финансисти.

Разбирате ли? Приятели, семейство и финансисти.

Но трябва да осъзнаем какво знаем за корупцията

и трябва да разберем, че

не сме добре осведомени, и трябва да си го признаем.

Трябва да имаме куража да признаем това,

за да променим начина, по който ще се справим с този проблем.

Първото нещо, най-големият мит,

е, че корупцията не е престъпление.

Когато се съберем с приятели и семейство,

и обсъждаме престъпленията в нашата страна,

престъпността в Белмонт или в Диего, или в Марабела,

никой не говори за корупция.

Това е самата истина.

Когато полицейският комисар говори по телевизията относно престъпността,

той не говори за корупцията.

И знаем със сигурност, че когато Министърът по сигурността

говори относно престъпността, той също не говори за корупцията.

Наблягам на това, че корупцията е престъпление.

Тя е икономическо престъпление, тъй като участват парите на данъкоплатците.

Обществената и частната корупция са реалност.

Като човек, идващ от частния сектор,

мога да ви кажа, че има много корупция

в този сектор, която няма нищо общо с правителството.

Същите подкупи и всичко, което се случва под масата,

го има и в частния сектор.

Днес наблягам на корупцията в обществения сектор,

но в него участва и частния сектор.

Вторият по важност мит, който трябва да разберем,

тъй като трябва да разбием тези митове,

да ги развенчаем, унищожим и осмеем --

вторият мит е,

този който казва,

че всъщност корупцията е само малък проблем,

ако е проблем е малък такъв,

че е само малка част -- 10-15 процента

винаги и било така и ще продължи така,

и няма смисъл да се прилагат закони, защото няма какво да направим.

Искам да ви кажа, че това

е опасен мит, много опасен.

Това е част от общественото зло.

И искам да поговоря малко,

да ви върна назад с 30 години.

Идваме от Тринидад и Тобаго,

богата на ресурси, малка карибска страна,

в която през 70-те години имаше голямо нарастване на националното богатство,

и това богатство дойде от нарастналите цени на петрола в световен мащаб.

Наричаме ги петродолари. Хазната преливаше от пари.

И това е иронично, защото

днес се намираме в Централната банка.

Както виждате, историята е пълна с ирония.

Днес се намираме в Централната банка,

а тя е отговорна за много от нещата, за които ще говоря.

Окей? Ще говоря за липсата на отговорност в държавната администрация.

Говорим за това, че на отсрещната тераса,

следващата кула е на Министерство на финансите,

а те са много свързани с темата днес,

така че говорим във вашият храм. Разбирате ли?

(Ръкопляскания)

Първото нещо, за което искам да говоря,

е че когато всичките тези пари ни наводниха преди 40 години,

тогавашното правителство стартира

серия от междуправителствени договори,

за да развие страната много бързо.

И някои от най-големите проекти в страната

бяха проектирани от тези междуправителствени договорки

с някои от водещите страни в света,

САЩ, Великобритания, Франция и т.н.

И както казах, една от ирониите е,

че тази сграда беше част от комплекси,

наречени кулите-близнаци.

Цялата ситуация беше толкова възмутителна,

че беше назначена разследваща комисия,

и тя направи доклад през 1982, преди 30 години

публикуваха докладът "Бала"

и тези междуправителствени договори бяха спряни.

Тогава министър-председателят отиде в парламента,

за да даде отчет за бюджета и каза неща, които няма да забравя никога.

Те дойдоха точно тук. Тогава аз бях много млад.

Това, което каза той докосна сърцето ми.

И той каза... Нека да видя дали ще стане...

Дали ще стане? Да?

Това е, което ни каза.

Това, което каза е, че всъщност

два от всеки три наши петродолара,

които харчим, това са парите на данъкоплатците,

са били пропиляни или откраднати.

Така че 10-15 процента е чиста измама.

Както казваме ние -- това е детска приказка. Забравете я.

Тя е за малките деца. Ние сме големи хора,

и се опитваме да се справим с това, което се случва в обществото ни.

Разбирате ли? Това е размерът на проблема.

И така, две трети от парите са откраднати или пропиляни.

Това беше преди 30 години. Това беше Бала.

И какво се промени?

Не искам да разказвам излагащи ни тайни

на международната публика, но ще трябва да го направя.

Преди 4 месеца преживяхме конституционално грубо нарушение в тази страна.

Наричаме го фиаското на 34 сектор. Това фиаско

е подозрителна част от закона и ще го кажа така както е.

Тази подозрителна част от закона

беше прокарана в подозрителни времена,

за да освободи някои заподозрени. (смях)

И тези хора ги наричаме

"обвинените от летище Пиарко".

Днес ще използвам мой собствен речник тук.

Те са обвинените от летище "Пиарко".

Това беше конституционален срам от най-висш вид,

и аз го нарекох "Заговор на извратения парламент".

Най-висшата институция в нашата страна е извратена.

Ние имаме работа с перверзници тук,

от икономическо и финансово естество.

Разбирате ли колко сериозен е проблемът?

Имаше огромен протест. Много от нас в тази стая

участваха в протеста под различна форма.

Най-важното е, че американското посолство се оплака,

така че парламентът беше свикан отново

старият закон бе върнат, беше му наложено вето.

Тази дума използват юристите. Вето.

Но важното е,

че парламентът беше надхитрен в тези събития,

защото това, което реално се случи беше, че

заради тази подозрителна част от закона,

той реално влезе в сила.

През уикенда празнувахме нашата 50-годишна независимост,

нашият юбилей на независимостта.

Така че това е породеното недоволство.

Това беше неприятен начин да пораснем, но ние го направихме,

защото го осъзнахме,

и за първи път, който мога да си спомня,

имаше масови протести срещу корупцията.

И това ми даде много надежда. Окей?

Тези, които участвахме, понякога усещаш,

че си малко сам в цялата тази работа.

Тази част от закона и нейното вето

подкрепи случая на обвинените на летище "Пиарко".

Така че това беше един върховен двоен блъф, който се случи.

Но за какво ги обвиниха?

В какво се състоеше тяхното обвинение?

Ще бъда малко мистериозен за вас. Какво беше обвинението им?

Опитвахме се да построим или основно да реконструираме

едно летище, което беше остаряло.

Целият проект струваше 1,6 милиарда долара,

долари на Тринидад и Тобаго.

Всъщност имаше манипулиране на търга

и подозрителни действия, корупция.

И за да добиете представа от какво се състои,

и да я разберете в контекста

на втория мит, че не е нищо особено,

може да погледнем втората страница.

И какво имаме тук -- не го казвам аз,

това е главният прокурор с негово изявление. Той каза това.

И той каза, че за стойността от 1,6 милиарда долара,

1 милиард долара са били проследени

до офшорни банкови сметки.

1 милиард долара на нашите данъкоплатци

са били прехвърлени в офшорни сметки.

Така както съм много подозрителен човек,

срам ме е от това, и ще спра тук,

ще спра и ще продължа показвайки други неща.

Ще спра тук и ще покажа нещо, което видях

през ноември миналата година на Уолстрийт. Бях в парка "Зукоти".

Беше есен. Беше хладно. Беше влажно. Стъмваше се.

Разхождах се заедно с протестиращите,

наблюдавайки движението "Окупирай Уолстрийт".

И имаше една дама с много простичък плакат,

малко съсипано изглеждаща руса дама,

и плакатът беше от плътна хартия,

и беше надписан с маркер.

И това, което пишеше там, ме удари право в сърцето.

Пишеше: "Ако не сте били възмутени, значи не сте обърнали внимание".

Ако не сте възмутени от всичко това, значи не сте слушали.

Затова слушайте, защото навлизаме в още по-дълбоки води.

Замислих се.

Добре, какво ако...

аз съм много подозрителен. Чета много шпионска литература.

Какво ако... (смях)

За да се справите с тези неправди

трябва да четете много шпионски романи,

и да следвате някои от правилата, нали? (смях)

Но какво ако не беше за първи път?

Какво ако беше първият път,

в който тези или онези бяха хванати?

Ами ако се е случвало и преди? Как да разбера?

И сега, предишните два примера

бяха относно корупцията в строителния сектор, нали?

А аз имам привилегията

да оглавявам Съвместният консултативен съвет, който е неправителствена организация.

Ние сме на jcc.org.tt и ние сме водещите

в борбата за изработване на нова обществена система за поръчки,

за това как се търгува с частните пари.

Затова тези, които се интересуват повече,

или искат да се присъединят към нас или да подпишат някоя от петициите ни, моля включете се.

Но ще говоря и за още едно свързано нещо,

защото една от личните ми кампании, които провеждам

вече три години и половина,

е за прозрачност и отчетност

на спасителния план на CL Financial.

CL Financial е най-големият конгломерат на Карибите.

Без да навлизам в подробности,

казват, че е рухнала -- използвам думите си много внимателно,

казват, че се е сринала през януари '09,

което е преди близо четири години.

В безпрецедентен акт на щедрост,

а трябва да сте много подозрителни към тези хора,

в безпрецедентен -- използвам тази дума много внимателно,

в безпрецедентен акт на щедрост, тогавашното правителство

подписа и обеща да плати обратно на всичките си кредитори.

И мога да ви кажа без да се страхувам от противоречие,

че това не се е случвало никъде по света.

Нека да го разберем, защото липсва контекста.

Хората казват, че е като на Уолстрийт. Това не е Уолстрийт.

Тринидад и Тобаго е място с различни закони на физиката, биологията или всяко друго нещо.

Не е като на всяко друго място. (аплодисменти)

Не е като на други места. Не е като други места.

Тук е тук, и навън е някъде другаде, окей?

Сега ставам сериозен.

Слушайте. Имаше спасителни планове на Уолстрийт.

Имаше спасителни планове в Лондон.

Имаше спасителни планове в Европа.

В Африка, те имаха спасителни планове. В Нигерия, 6 от най-големите

търговски банки се сринаха заедно с нашата, разбирате ли?

Интересно е да сравним какъв опит имаха нигерийците,

как се справиха, а те се справиха

много добре в сравнение с нас.

Никъде на тази планета

всички кредитори не са били спасявани

повече от законните им права.

Само при нас. И каква беше причината за тази щедрост?

Толкова ли е щедро нашето правителство? И може би е.

Нека да погледнем. Нека погледнем.

Започнах да се ровя и да пиша,

и резултатите от моята лична работа

могат да бъдат намерени на AfraRaymond.com, което е личното ми име.

Това е моят блог с нестопанска цел, който публикувам.

Не е толкова популярен като на други хора, но ето го.

(смях)

Идеята ми е, че горчивият опит от Секция 34,

заговорът на извратения парламент, този горчив опит,

който имаме през август,

когато трябваше да празнуваме нашата независимост,

навлизайки в септември, ме принуди да проверя сам

и да пресметна моите позиции,

и да се върна към моята работа, към нещата, които съм написал,

и към някои неща, които сме обменяли с длъжностните лица,

за да видя кое докъде е.

И както казваме в Тринидад и Тобаго: Кой кой е и кое какво е?

Нали? Така че се опитваме да пресметнем.

И аз изпратих заявление за свобода на словото

през май тази година към Министерството на финансите.

Министерството на финансите е следващата кула оттатък.

Това е друг контекст.

Казват ни, че министерството на финансите

е предмет на разпоредбите на Закона за достъп до информацията.

Ще ви приведа реален пример, за да проверим дали това е така.

Централната банка, в която се намираме всички тази сутрин,

е имунизирана срещу разпоредбите на Акта за свобода на информацията.

Реално не можете да ги попитате нищо

и те няма да ви отговорят нищо.

Този закон е от 1999.

Така че аз се потопих в тази борба и зададох четири въпроса.

И ще ви кажа въпросите накратко заедно с отговорите,

за да разберете къде се намираме.

Тук не е като някъде другаде.

Въпрос номер едно:

Поисках да видя сметките на CL Financial

и ако не може да ми покажете сметките,

министърът на финансите прави изявления

предлагайки нови закони, дава интервюта и т.н.

На какви цифри разчита той?

Като онази шега: Искам като неговото питие.

И те ми отговориха:

Какво точно имате предвид?

Отвърнаха на въпроса с въпрос.

Втори въпрос: Искам да видя

кои са кредиторите на групата, която е била обезщетена.

Нека спра за малко, за да ви обясня,

че 24 милиарда долара от нашите пари са били изплатени за това.

Това са около 3,5 милиарда щатски долара,

идващи от малка, богата на ресурси в миналото

карибска страна. Окей?

Аз зададох въпроса:

Кой взе тези 3,5 милиарда долара?

Искам да спра за малко отново, за да поясня,

защото контекстът ще донесе яснота по този въпрос.

Има конкретен човек в правителството в момента.

Името му няма значение.

И този човек направи кариера,

използвайки Законът за достъп до информацията,

за да изведе напред политическата си кауза.

Неговото име не е важно.

Не бих му доставил тази чест. Имам конкретна позиция.

А позицията ми е, че този човек направи кариера,

използвайки Законът за достъп до информацията, за да лансира неговата кауза.

И най-известният случай

беше това, което нарекохме скандалът за тайните стипендии,

в който всъщност 60 милиона долара от правителствените пари

бяха разпределени в серия от стипендии,

и стипедиите не бяха рекламирани, и т.н.

И този човек отиде в съда, използвайки този акт,

Законът за достъп до информацията,

за да предаде информация.

И аз си казах, че това е чудесно.

Фантастично!

Но въпросът е такъв:

Ако е правилно да използваме Законът за достъп до информацията

и да го използваме в съда,

за да принудим разкриване на 60 милиона долара частни пари,

би трябвало да е правилно

да принудим разкриването на 24 милиарда долара.

Разбирате ли? Но министерството на финансите,

постоянният секретар на министерството на финансите,

ми отговори, че тази информация също не е свободна.

Разбирате ли? Това е, с което си имаме работа...

Третото нещо, което ще ви кажа е,

че също така попитах

за директорите на CL Financial,

дали те също нямат постъпления покрай Закона за обществения ред.

Ние имаме закон за обществения ред

като част от рамката, пазеща националните интереси.

И обществените служители би трябвало да имат архиви

и да могат да ни информират за активите и пасивите.

И разбира се, открих, че те не запазват документи,

и всъщност министърът на финансите дори не е изисквал да архивират документи.

И така имаме ситуация, в която

основните пазители на почтеността и отговорността,

както и на прозрачността са всъщност отхвърлени.

Зададох въпроса по изисквания легален начин.

Беше игнориран.

Заради това, което ни мотивира около Сектор 34,

трябва да продължим да работим по този проблем. Не може да го забравим.

Определям това като единственият най-голям разход в историята на страната.

Също така е най-добрият пример

за корупция на държавната власт от това уравенение.

И това е моята практическа проверка.

Там, където има разход на държавни пари

и няма отчетност,

и няма прозрачност,

винаги ще е равносилно на корупция,

без значение дали сте в Русия, Нигерия или Аляска,

винаги ще е равно на корупция, и с това се опитваме да се справим тук.

Ще продължа да работя за това

да натискам, да получавам решения

на тези проблеми от министерството на финансите.

Ако трябва лично да се изправя пред съда, ще го направя.

Ние ще продължим да притискаме.

Ще продължим да работим със Съвместният консултативен съвет.

Но искам да отстъпя от историята за Тринидад и Тобаго,

и да внеса нещо ново на масата,

в смисъла на международен пример.

Имахме един журналист, [Хедър] Брук, която говори,

относно нейната борба с корупцията,

и тя ми показа този уебсайт -- Alaveteli.com.

И Alaveteli.com е начин да имаме отворена база данни

за прилагането на свободата на словото,

както и да общуваме.

Бих могъл да видя за какво се борите.

Бихте могли да видите за какво се боря и какви отговори получавам.

Може да работим заедно. Трябва да изградим обща база данни

както и общото разбиране как да стигнем до следващата точка.

Трябва да повишим осведомеността.

Последното нещо, което искам да кажа във връзка с това,

е този прекрасен сайт от Индия,

наречен IPaidABribe.com.

Те имат международни клонове

и е важно за нас да се включим в това.

IPaidABribe.com е много важен,

добър да се регистрирате и да разгледате.

Ще спра дотук. Ще ви помоля да имате кураж.

Отхвърлете първият мит -- наистина е престъпление.

Отхвърлете втория мит -- наистина е важно нещо.

Това е отромен проблем. Това е икономическо престъпление.

И нека продължим да работим заедно

за подобряването на тази ситуация,

за стабилност и устойчивост на нашето общество. Благодаря.