Уилиам Макдона за дизайна "от люлка до люлка"

Зелено-мислещият архитект и дизайнер Уилиам Макдона пита как биха изглеждали нашите сгради и продукти, ако дизайнерите помислят за "всички деца, всички видове, за всички времена".

През 1962 с "Тиха пролет" на Рейчъл Карсон,

мисля, че за хората като мен в сферата на създаване на неща,

канарчето в мината не пееше.

И така въпросът, че може да нямаме птици

стана фундаментален за онези от нас, които обикаляха

в търсене на ливадните чучулиги, които сякаш бяха изчезнали.

И въпросът беше, пееха ли птиците?

Вижте, аз не съм учен, това ще стане напълно ясно.

Но, знаете, току-що имаше дискусия "Какво може да бъде птица?"

Що е птица?

Е, в моя свят, това е гумено пате.

В Калифорния върви с предупреждение --

"Този продукт съдържа химикали, за които на щата Калифорния е известно,

че причиняват рак и вродени дефекти или други репродуктивни нарушения."

Това е птица.

Що за култура може да произведе подобен продукт,

а след това да му сложи етикет и да го продава на деца?

Мисля, че имаме проблем с дизайна.

Някой слушал шест-часовата лекция, която изнесох,

- по Националното обществено радио, наречена "Диалозите Монтичело", и ми изпрати това в знак на благодарност

"Ние осъзнаваме, че дизайнът е знак за намерение,

но той трябва също да се прояви в някакъв свят

и ние трябва да разбираме този свят,

за да наситим нашия дизайн с вътрешна интелигентност

и така, когато се връщаме към основното състояние на нещата,

– в което проектираме, по някакъв начин трябва да се върнем към първичното състояние,

за да разберем операционната система и възможностите на една планета,

и мисля, че вълнуващото е добрата новина, която все още съществува,

защото новината е новина за изобилието,

а не новина за ограниченията,

и мисля, че докато нашата култура се измъчва днес

с тирании и притеснения за ограниченията и страха,

можем да добавим това друго измерение на изобилието, което е съвместимо,

задвижвано от слънцето, и да започнем да си представяме

какво би било да споделяме."

Беше хубаво да получа това.

Беше едно изречение.

Хенри Джеймс би се гордял.

Това е - казвам го накрая,

но очевидно беше импровизирано.

Основният въпрос е, че за мен,

дизайнът е първият признак за човешките намерения.

Така че какви са нашите намерения и какви биха били нашите намерения -

ако се събудим сутрин, имаме планове за света -

всъщност, какви биха били нашите намeрения като вид,

сега след като сме доминиращият вид?

И това не е просто дебата "управление-власт"

защото, в действителност, доминирането се съдържа в управлението --

защото как би могъл да властваш над нещо, което си убил?

И управлението се съдържа в доминирането,

защото как можеш да си управител на нещо, ако не можеш да властваш над него?

Така че въпросът е, какъв е първият въпрос за дизайнерите?

Като защитници - да кажем държавата, например,

си запазва правото да убива, правото да е двулична -

въпросът, който задаваме на защитника в този момент е,

очаква ли се от нас, как се очаква от нас,

да подсигурим местните общества, да създадем световен мир

и да спасим околната среда?

Но аз не зная това да е широко разпространен дебат.

Търговията, от друга страна, е сравнително бърза,

изключително креативна, високоефективна и продуктивна,

както и честна в основата си, защото не можем да разменяме

ценност дълго, ако не се доверяваме един на друг.

Затова ние използваме за нашата работа основно инструментите на търговията,

но въпросът, който поставяме към нея е

как да обичаме всички деца на всички видове във всички времена?

И така ние започваме нашите проекти с този въпрос.

Защото това, което осъзнаваме днес е, че модерната култура

изглежда е възприела стратегия на трагедията.

Ако дойдем и кажем "Е, не исках

да причиня глобално затопляне по пътя към целта"

и "Това не в моя план",

ще разберем, че това е част от нашия фактически план.

Защото това е нещото, което се случва, тъй като нямаме друг план.

Аз бях в Белия дом с президента Буш,

срещах се с всеки федерален отдел и агенция

и изтъквах, че те изглежда нямат никакъв план.

Ако целта е глобалното затопляне, то те се справят чудесно.

Ако целта е отравянето на децата ни с живак,

издухан от ТЕЦ-вете, след като осуетиха Закона за чистия въздух,

тогава смятам, че нашите образователни програми би трябвало изрично да се определят като:

"Мозъчна смърт за всички деца, без оцелели."

(Аплодисменти)

Така че, въпросът е, колко федерални чиновници

са готови да се преместят в Охайо и Пенсилвания със семействата си?

Така че, ако нямате за цел нещо прекрасно,

то тогава само си местите фигурите от шаха,

и не знаете, че вземате царя.

Така че вероятно бихме могли да разработим стратегия на промяната,

която изисква скромност. А в моя бранш като архитект

за нещастие думата скромност и думата архитект

не са се появявали в един и същ параграф от "Изворът" (The Fountainhead) насам.

Така че, ако на някой тук му пречи понятието за скромност на дизайна,

да помисли върху това – трябвали са ни 5000 години,

за да сложим колелца на багажа.

Така че, както Кевин Кели подчерта, играта няма край

Има безкрайна игра и ние играем в тази безкрайна игра.

И така, ние наричаме това "от люлка до люлка"

и нашата цел е много проста.

Тя е това, което представих пред Белия дом.

Нашата цел е възхитително разнообразен, безопасен, здравословен и справедлив свят,

с чист въздух, чиста вода, почва и енергия -

на който да се наслаждаваме икономично, справедливо, екологично и елегантно, точка.

(Аплодисменти)

Какво не ви харесва в това?

Коя част не ви харесва?

И така ние осъзнахме, че искаме пълно разнообразие,

въпреки че може да е трудно да си спомним какво каза Дьо Гол,

когато го попитали какво е да бъдеш президент на Франция.

Той каза "Как мислите се управлява страна с 400 вида сирена?"

Но в същото време осъзнаваме, че нашите продукти не са безопасни и здравословни.

Затова проектирахме продукти

и анализирахме химичния състав до милионни части.

Това е бебешко одеало от Пенделтън, което ще даде на детето ви храна,

вместо Алцхаймер в по-късните години.

Можем да се попитаме какво е справедливост

и дали справедливостта е сляпа или справедливостта е слепота?

И в кой момент одеждите й са се превърнали от бели в черни?

Водата е обявена за човешко право от Обединените нации.

Качеството на въздуха е нещо очевидно за всеки, който диша.

Има ли някой тук, който да не диша?

Чистата почва е критичен проблем - нитрификацията, мъртвите зони

в Мексиканския залив.

Основен проблем, за който не са взети мерки.

Видяхме първия вид слънчева енергия,

която победи хегемонията на твърдите горива под формата на вятър

тук в Големите равнини, така че тази хегемония отминава.

И ако си припомним Шейх Ямани, когато създаваше ОПЕК,

го попитаха: "Кога ще видим края на нефтената епоха?"

Не зная дали си спомняте неговия отговор, но той беше:

"Каменната епоха не е свършила, защото са свършили камъните."

Виждаме, че компаниите, които действат етично на този свят

изпреварват тези, които не действат така.

Виждаме потока на материали в доста ужасяваща перспектива.

Това е монитор от болница в Лос Анджелис, изпратен в Китай.

Тази жена се излага на токсичен фосфор,

изпускайки близо 2 килограма токсично олово в средата за живот на децата й,

която е от мед.

От друга страна, виждаме големи признаци на надежда.

Ето д-р Венкатасвами в Индия, който е измислил начин

да дава здраве на масите.

Той е дал зрение на два милиона души безвъзмездно.

Виждаме в нашите потоци на материали, че стоманите от коли не се превръщат отново в стомана за коли,

заради замърсителите на покритията -

бисмут, антимон, мед и т.н.

Те стават строителна стомана.

От друга страна, ние работим с Бъркшир Хатауей,

Уорън Бъфет и Шоу Карпет,

най-голямата компания за килими в света.

Разработили сме килим, който може да се рециклира безкрайно,

до милионни части.

Горната част е найлон 6, който може да се превърне обратно в капролактам,

а долната, полиолефин - безкрайно рециклируема термопластмаса.

Ако бях птица, сградата отляво би била затруднение.

Сградата от дясната ми страна, която е корпоративното селище на The Gap,

със стара ливада, би била актив - място за гнездене.

Ето то тук идвам аз. Израснал съм в Хонг Конг,

с шест милиона души на 40 кв. мили.

По време на сухия сезон имахме вода по четири часа на всеки четвърти ден.

И отношението към пейзажа беше отношение на фермерите,

които бяха обработвали същата земя от 40 века.

Не можеш да обработваш една и съща земя 40 века,

без да разбираш потока на хранителни вещества.

Летата на детството ми минаха в Паджет Саунд във Вашингтон

сред естествените и големи гори.

Дядо ми е бил дървар в Олимпийските игри,

така че имам много дървесна карма, която да изкупвам.

Отидох да правя аспирантура в Йейл

и учих в сграда от този стил от Льо Корбюзие,

известен в нашия бизнес с милото обръщение "Брутализъм".

Ако погледнем в света на архитектурата,

вижда се в кулата за Берлин на Миес от 1928,

въпросът може да бъде "Е, къде е слънцето?

И това би могло да върши работа в Берлин, но ние я построихме в Хюстън

и всички прозорци са затворени. И при повечето продукти,

които изглежда не са проектирани да се използват на закрито,

това е всъщност e вертикална газова камера.

Когато отидох в Йейл, бяхме в първата енергийна криза

и аз проектирах първата къща, затопляна със слънчева енергия, в Ирландия

като студент, която построих тогава,

което ще ви даде представа за моята амбиция.

И Ричард Майерс, който беше един от моите преподаватели,

все идваше на чина ми да ме критикува

и казваше "Бил, трябва да разбереш -

слънчевата енергия няма нищо общо с архитектурата."

Предполагам, че не е чел Витрувий.

През 1984 направихме първия т.нар. "зелен офис" в Америка

за Защита на околната среда.

Започнахме да питаме производители какво има в техните материали.

Та казваха "Патентовани са, законни са, разкарайте се."

Единственото проучване на условията на работата на закрито в тази страна по онова време

беше спонсорирана от тютюневата компания Ар Джей Рейнолдс

и беше с цел да се докаже, че няма опасност

от вторичния дим на работното място.

И така, изведнъж, ето ме, завършвам гимназия през 1969

това се случва и ние осъзнаваме, че думата "вън" е избягала вън.

Спомняте ли си, че преди като изхвърляхме неща и подчертавахме "вън"?

И все пак, Националната администрация за океаните и атмосферата ни показа, например -

можете ли да видете малкият син обект над Хаваи?

Това е Северно Тихоокеанското повърхностно течение.

Наскоро учени ме взеха със себе си за планктон

и откриха шест пъти по-повече пластмаса, отколкото планктон.

Когато ги попитат, отговарят: "Това е като гигантска тоалетна, на която не се пуска водата."

Може би това означава "вън".

Затова търсим правила на дизайна като това -

това е най-голямото биоразнообразие от дървета в света, Ириан Джайа,

259 дървесни вида и сме описали това

в книгата "От люлка до люлка".

Самата книга е полимер, не е от дърво.

Това е заглавието на първата глава - "Тази книга не е дърво".

Защото в поетиката, като изтъква Маргарет Атууд

"пишем нашата история на кожа от риба

с кръвта на мечки".

И при толкова много полимер, това от което наистина се нуждаем

е техническо хранене и да използваме нещо

толкова елегантно, като дървото - представете си такова задание за проект:

Проектирайте нещо, което произвежда кислород, задържа въглерод,

фиксира азот, дистилира вода, събира слънчева енергия като гориво,

произвежда сложни захари и храна, създава микроклимати,

променя си цвета със сезоните и само се репродуцира.

Е, защо да не го съборим и да пишем върху него?

(Смях)

Така че гледаме същите критерии

като повечето хора - знаете: "Мога ли да си го позволя?"

"Върши ли работа?", "Харесва ли ми?"

Добавяме и идеите на Джеферсън, а аз идвам от Шарлотсвил,

където съм имал привилегията да живея в къща, проектирана от Томас Джеферсън.

Добавяме (живот) ЕКОЛОГИЧНО СЪЗНАНИЕ, (свобода) СПРАВЕДЛИВОСТ и (преследване на щастие) ЗАБАВЛЕНИЕ.

Ако погледнем думата "съревнование" (на англ. competition)

сигурен съм, че повечето от вас са я използвали.

Знаете ли, повечето хора не осъзнават, че тя идва

от латинското "competare", което означава заедно да се стремим към нещо?

То означава начинът, по който олимпийските атлети са тренирали един друг.

Те влизат във форма заедно и след това се конкурират.

Сестрите Уилиамс се състезават - една от тях печели Уимбълдън.

И така разгледахме идеята за съревнованието

като начин за сътрудничество, за да постигнем добра форма заедно.

А китайското правителство -

в момента работя с китайското правителство -

е предприело това.

Ние също разглеждаме оцеляването на най-пригодените,

не само по отношение на конкуренцията в нашия съвременен контекст -

да унищожиш другия или да го свалиш на земята,

а наистина да си прилягате и да построите ниши

и да получите растеж, който да е добър.

Повечето защитници на околната среда не казват, че растежът е добър,

защото, в нашия речник, "асфалт" са две думи, приписващи вина.

Но ако погледнем на асфалта като нашия растеж,

разбираме, че това, което правим е да разрушаваме

основната операционна система на планетата ни.

Така че, когато видим да идва E=mc2, от поетична перспектива,

ние виждаме енергията като физика, химията като маса,

и изведнъж получаваме тази биология.

А ние имаме много енергия, така че ще решим този проблем,

но проблемът на биологията е сложен, защото докато изхвърляме

всички тези токсични материали, които бълваме,

никога няма да можем да се възстановим от това.

Както изтъкна Франсис Крик, девет години,

след като откри ДНК заедно с г-н Уотсън,

предварително условие за самия живот е растежът -

и за него трябва да има безвъзмездна енергия, слънчева светлина

и той трябва да е отворена химична система.

Така че ние искаме човешкото творение да стане жив организъм

и искаме растеж, искаме безвъзмездно енергия от слънцето

и искаме отворен метаболизъм за химичните вещества.

Тогава въпросът става не дали да има или няма растеж,

а какво искаш да порастне?

Така че вместо просто отглеждаме разрушение,

ние искаме да отгледаме нещата, на които бихме се радвали,

и някой ден Асоциацията за храните и лекарствата ще ни позволи да направим френско сирене.

Следователно, имаме тези два метаболизма,

работих с германски химик, Майкъл Браунгарт,

и идентифицирахме двата основни метаболизма.

Биологичния, който съм сигурен, че разбирате,

а също и техническия, от където вземаме материалите

и ги поставяме в затворен цикъл.

Наричаме ги биологично хранене и техническо хранене.

Техническото хранене ще бъде от същия порядък като биологичното хранене.

Биологичното хранене може да подсигури около 500 млн. души,

което означава, че ако всички носехме обувки "Биркенсток" и памук,

на земята щеше да свърши корка и тя да се пресуши.

Така че имаме нужда от материали в затворени цикли,

но трябва да ги анализираме до милионна част

за опасност от рак, вродени дефекти, мутагенни ефекти,

разстройване на имунната система, биодеградация,за издържливост,

съдържание на тежки метали, знания за това как ги правим,

тяхното производство и т.н.

Нашият първи продукт беше текстил, за когото анализирахме 8000 химикали

в текстилната индустрия.

Като използвахме горепосочените интелектуални филтри, елиминирахме 9 762.

Останахме с 38 химикали.

Оттогава насам сме събрали данни за 4000-те най-често използвани химикали

в човешкото производство и ще публикуваме тази база данни за широката публика след шест седмици.

Така че дизайнерите по целия свят могат да анализират своите продукти

до милионни части, заради човешкото и екологичното здраве.

(Аплодисменти)

Разработили сме протокол, по който компаниите могат да изпращат

същите тези съобщения по цялата верига на своите снабдители,

защото когато попитахме повечето компании, с които работим - около един трилион долара

и казахме "Откъде идват вашите продукти?", те казаха "Снабдители".

"А къде отиват?"

"При клиентите."

Така че имаме нужда от помощ в това.

Биологичните хранителни съставки, след първите тъкани -

водата, която се отделяше беше достатъчно чиста да се пие.

Технически хранителни съставки - това беше за Шоу Карпет, килим, който може да се използва повторно до безкрайност.

Ето найлон, който се превръща пак в капролактам, който пак става килим.

Биологичните хранителни съставки - U моделът за Форд Мотор,

кола от люлка до люлка - кола със замисъл.

Обувки за Найк, където покритията са полиестери, безкрайно рециклируеми,

а отдолу са биоразградими подметки.

Внасяш старите си обувки, изнасяш новите.

Няма край.

Идеята тук на колата е, че някои от материалите

се връщат в индустрията завинаги, някои от материалите отиват обратно в почвата -

и всичко е захранено от слънцето.

Това е сграда на колежа Оберлин, която проектирахме,

за да произвежда повече енергия, околкото се нуждае, за да оперира и да пречиства собствената си вода.

Това е сграда за The Gap, където старите ливади

на Сан Бруно, Калифорния, са на покрива.

А това е нашият проект за компанията Форд Мотор,

съживяването на река Руж в Диърборн.

Това очевидно е цветна снимка.

Това са нашите инструменти. Те са такива, каквито ги продадохме на Форд.

Спестихме на Форд 35 млн. долара, като го направихме по този начин, от първия ден,

което е еквивалента на Ford Taurus

при четирипроцентов излишък от порядъка на коли за 900 млн. долара.

Ето го. Това е най-големият зелен покрив на света, 10 и половина акра.

Това е покривът, който спестява пари,

а това е първият вид, който пристига тук. Това са дъждосвирци.

Появиха се след пет дни.

И сега имаме 150 килограмови автомонтьори

учещи птичи песни по интернет.

Сега разработваме нов протокол за градовете,

това е домът на техническите хранителни съставки.

Провинцията е дом на биологичните. И ги съчетаваме.

И така ще свърша като ви покажа един нов град,

който проектираме за китайското правителство.

В момента правим 12 града за Китай,

основани на модела "от люлка до люлка".

Нашата задача е да разработим протоколи за жилищата

на 400 млн. души за 12 години.

Направихме баланс на енергията и масата - ако използват тухли,

ще изгубят почвата си и ще изгорят всичките си въглища.

Ще имат градове без никаква енергия и храна.

Подписахме Меморандум на разбирателството -

ето Мадам Денг Лан, дъщерята на Дън Сяопин,

за това Китай да приеме "от люлка до люлка".

Защото, ако те се отровят, като производителя с най-ниски цени,

изпращат там, където дистрибуцията е на най-ниска цена - Уол Март -

и когато после им изпратим всичките си пари, това което ще открием е

на практика, това което, когато бях студент,

се наричаше взаимно обусловено разрушение.

Сега го правим с молекули. Това са нашите градове.

Строим нов град до този град, вижте този пейзаж.

Това е мястото.

Обикновено не проектираме върху зелени полета, но на това ще се строи

и те ни доведоха да се намесим.

Това е техният план.

Това е печат с мрежа, който са сложили на пейзажа.

И те ни доведоха и казаха "Какво бихте направили?"

Биха получили това, което е друга цветна снимка.

Така че това е съществуващият обект, и така изглежда сега,

а това е нашето предложение.

(Аплодисменти)

Начинът, по който подходихме към това

е да проучим хидрологията много внимателно.

Проучихме флората и фауната, древната флора и фауна,

от земеделието и протоколите.

Проучихме ветровете и слънцето, за да сме сигурни, че всички в града

имат свеж въздух, чиста вода и пряка слънчева светлина

във всеки един апартамент в някой момент от деня.

Тогава се заемаме с парковете и ги разполагаме като екологична инфраструктура.

Разполагаме сградните площи.

Започваме да интегрираме комерсиалната и смесена употреба,

така че хората да имат центрове и места, където да посещават.

Транспортът е много прост,

всеки е на пет минути пешеходно разстояние.

Имаме 24-часова улица, така че винаги имаме оживено място.

Цялата канализация е свързана.

Ако пуснете водата на тоалетната, вашите фекалии отиват в заводите за преработване на отпадни води,

които се продават като активи, не като задължения.

Защото кой иска фабриката за торове, която произвежда естествен газ?

Всички води се вземат за създаването на мочурища, за възстановяването на естествената среда.

И тогава те образуват естествен газ, който се връща в града

да захрани с гориво за готвене в града.

Това е - това са заводите за торове и газ.

И когато целият компост се прибере

на покривите на града, където имаме земеделие,

защото това, което сме направили е да повдигнем града,

пейзажа, във въздуха - за да възстановим местния пейзаж

на покривите на сградите.

Слънчевата енергия на всички фабрични центрове

и индустриални зони, с техните светли покриви, захранва града.

И това е концепцията за покрива на града.

Повдигнали сме земята на покривите.

Фермерите имат малки мостове, за да стигнат от един до друг покрив.

Населили сме града с пространство за работа/живеене на всички приземни етажи.

И така, това е съществуващият град, а това е новият град.

(Аплодисменти)