-
[Аплодисменти]
-
Благодаря ви.
-
[Аплодисменти]
-
Благодаря.
-
[Аплодисменти]
-
Много ви благодаря.
-
[Аплодисменти]
-
Благодаря ви.
-
[Аплодисменти]
-
Уважаема Граса Машел и семейство Мандела;
-
Уважаеми Президент Зума и членове на правителството;
-
уважаеми държавни и правителствени ръководители
-
--бивши и настоящи--
-
видни гости.
-
Изключителна чест е да бъда с Вас днес
-
за честването на един несравним с ничий друг живот
-
Уважаеми жители на Южна Африка
-
[Аплодисменти]
-
Представители на всяка раса и всяко поприще
-
светът ви благодари, че споделихте Мандела с нас.
-
Неговата борба бе вашата борба
-
неговият триумф бе вашият триумф,
-
вашето достойнство и вашата надежда
-
намериха израз в неговия живот и вашата свобода
-
Вашата демокрация
-
е неговото ценно завещание
-
Възхвалата на всеки човек е трудна
-
трудно е да се опише с думи
-
не само фактите и събитията, от които e съставен живота,
-
но съществената истина за личността
-
тайните му радости и мъки
-
обикновените моменти и уникалните качества,
-
които придават блясък на човешкия дух.
-
А колко по-трудна е възхвалата на един гигант на историята,
-
който поведе една нация към справедливостта,
-
а по пътя си разбуди билиони по целия свят.
-
Роден по време на Първата световна война,
-
прогонен от забраните на властта,
-
момче, отгледано, пасейки добитък,
-
обучен от по-възрастните представители от племето му Мамбу
-
на Мадиба му предстоеше да се прочуе като последният най-велик освободител на 20-ти век.
-
Предстоеше му, също като Ганди, да поведе движение за съпротива
-
движение, което в началото си не предвиждаше успех.
-
Също като Д-р Кинг, той щеше да даде глас
-
на исканията на потиснатите
-
и на моралната необходимост от расова справедливост.
-
Предстоеше му да изтърпи безмилостно лишаване от свобода,
-
което започва по времето на Кенеди и Хрушчов
-
и продължи до последните дни на Студената война.
-
Излизайки от затвора, щеше да поеме миролюбивата задача,
-
подобно на Ейбрахъм Линкълн,
-
да обедини своята държава,
-
когато имаше опасност да се разпадне
-
и подобно на основателите на Америка, щеше да създаде
-
конституционна заповед за запазване на свободата за идните поколения.
-
Неговата отдаденост към демокрацията и върховенството на закона
-
бяха потвърдени не само от избирането му,
-
но и от желанието му да се оттегли от властта след само един мандат.
-
Имайки предвид всеобхватността на неговия живот,
-
обсега на постиженията му
-
любовта на хората, което с право си спечели,
-
се изкушавам да кажа, че ще запомним Нелсън Мандела като икона,
-
усмихнат и спокоен,
-
дистанциран от евтините афери на неморалните хора,
-
самият Мадиба упорито се противопоставяше
-
на подобно безжизнено състояние.
-
[Аплодисменти]
-
Вместо това,
-
Мадиба държеше да сподели с нас своите съмнения и страхове
-
своите грешки, наред с успехите си.
-
"Не съм светец", казваше той
-
"освен, ако представата ви за светец не е грешник, който постоянно се опитва да се подобри."
-
Ние го обикнахме, точно защото умееше да си признае несъвършенството в себе си,
-
заради чудесното му чувство за хумор, дори дяволитост,
-
въпреки тежкото бреме,
-
което носеше.
-
Той не беше мраморна скулптура, а човек от плът и кръв
-
син и съпруг
-
баща и приятел
-
и точно затова научихме толкова много от него,
-
и точно затова все още можем да се учим от него.
-
Неговите постижения не бяха случайни
-
по линията на неговия живот, ние виждаме мъж
-
който печели своето място в историята чрез борба
-
проницателност и постоянство и вяра
-
той ни посочва кое е възможно,
-
не само по страниците историческите книги,
-
но и в нашите животи.
-
Мандела ни показа силата на действието,
-
силата на поемането на рискове в името на идеите си.
-
Мандела вероятно е бил прав, като е казал, че е "наследил горделиво непокорство
-
и упорито чувство за чест" от баща си
-
ние знаем, че наред с милиони чернокожи и цветнокожи Южноафриканци, той сподели
-
"яростта породена от хиляди обиди
-
хиляди унижения
-
хиляди незапомнени моменти
-
желание за борба срещу системата, която затвори в ареста
-
моите хора", каза той
-
Но подобно на други, по-ранни гиганти на АНК
-
Зулусите и Тамбосите,
-
[Аплодисменти]
-
Малиба дресира гнева си
-
и приведе желанието си за борба в организираност
-
и платформи и стратегии за действия
-
за да могат мъже и жени да се издигнат
-
в името на своето достойнство.
-
Още повече, той приемаше последиците от действията си,
-
осъзнаващ, че изправянето срещу влиятелни интереси и несправедливост има своята цена
-
"Борих се срещу господството на белите, борих се срещу господството на черните
-
[Аплодисменти]
-
"Винаги съм ценят идеала за демократично и свободно общество,
-
в което всички живеят в единство и хармония, с равни възможности
-
Това е идеал, за който се надявам да живея и да постигна,
-
а в случай, че се наложи-това идеал, за който съм готов да умра."
-
[Аплодисменти]
-
Мандела ни научи за силата на действието,
-
но също ни научи и силата на идеите
-
значението на причина и агрументи
-
необходимостта да изучим не само тези, с които сме съгласни,
-
но и тези, с които не сме съгласни.
-
Той разбираше, че идеите не могат да бъдат задържани зад вратите на затвора
-
или унищожени с куршум от снайпер.
-
Съдебния си процес превърна в обвинителен акт за расова сегрегация,
-
благодарение на красноречието и страстта си,
-
но и благодарение на правното си обучение.
-
Десетилетията в затвора използва, за да подсили аргументите си,
-
но и за да разпространи жаждата си за знания сред другите в движението
-
Той научи езика и обичаите на потисниците си
-
за да може един ден по-разбираемо да им каже
-
как тяхната собствена свобода зависи от неговата.
-
[Аплодисменти]
-
Мандела ни показа, че действия и идеи не са достатъчни
-
без значение колко са правилни
-
те трябва да бъдат изваяни в закона и институциите.
-
Той беше практичен, изпробваше вярванията си
-
срещу твърдата повърхност на обстоятелствата и историята.
-
Той имаше непоклатима същност,
-
което е и причина да отхвърля предложения за безусловно осводождаване
-
напомняйки за режима на расова сегрегация,
-
според която, "затворниците не могат да сключват споразумения."
-
Но както самият той показа в ревностни преговори
-
за изменение на влиянието и започването на нови проекти за закони
-
Той не се страхуваше да прави компромиси в името на по-големи цели
-
И понеже той бе не само водач на движение, но и умел политик
-
конституцията, която беше създадена беше достойна за неговата много-расова демокрация
-
вярна на представата му за закони, защитаващи малцинствата
-
както и на такива защитаващи множинствата и ценната свобода да всеки Южноафриканец
-
Не на последно място, Мандела имаше усет
-
към връзките, сплотяващи човешките души.
-
Има една Южноафриканска дума
-
Убунту (юж. афр. човечност)
-
[Аплодисменти]
-
Дума, която описва най-ценният дар на Мандела:
-
неговото разбиране, че между нас има връзка
-
невидима за очите,
-
че има начин човечеството да бъде обединено
-
че ние достигаме себе си, споделяйки себе си с другите
-
и грижейки се за хората около нас
-
Никога няма да узнаем каква част от това усещане е било заложено вътре в него
-
или доколко то се е заформило в тъмна и изолирана клетка
-
Но ние помним жестовете, малки и големи,
-
когато при откриване на заседание представяше тъмничарите си като почетни гости
-
подаване на топката в униформа на Спрингбок;
-
подканвайки семейството си към борба срещи ХИВ-СПИН
-
Тези малки жестове разкриват неговата емпатия и съчувственост
-
Той не са беше олицетворение на човечността, но и научи милиони
-
как да открият човечността вътре в себе си
-
Човек като Мадиба бе необходим, за да бъде свободен
-
не само затворникът, но и тъмничарят
-
[Аплодисменти]
-
Такъв един човек, който показа, че трябва да се довериш,
-
за да се доверят и на теб
-
Човек, който да покаже, че примиряването не е въпрос на пренебрегване жестокото минало,
-
а начин да му се противопоставиш, участвайки дейно с великодушие и честност.
-
Той промени закони,
-
но промени и сърца.
-
За народа на Южна Африка,
-
за всички хора по земното кълбо, които той вдъхнови,
-
смъртта на Мадиба предизвиква оправдана скръб,
-
но това е и моментът да честваме един героичен живот.
-
Още повече, това е повод сега всеки един от нас
-
искрено да се вгледа в себе си,
-
без значение в каква позиция сме и под какви обстоятелства,
-
следва да се запитаме: "Доколко успях да приложа
-
в собствения си живот, наученото от него?"
-
Това е въпрос, който аз си задавам,
-
като човек и като президент.
-
Ние знаем, че бялата Южна Африка,
-
САЩ преодоля векове на расово потисничество.
-
Както се случи и тук, нужни бяха жертви
-
безброй много жертви
-
--известни и безизвестни--
-
за да можем да видим зората на новия ден.
-
Аз и Мишел сме наследници на тази битка
-
[Аплодисменти]
-
Но в Америка и Южна Африка, както и в страните по света
-
не можем да си позволим постигнатото да замъгли факта,
-
че битката не е приключила.
-
Бъдещите битки за победа на равенството
-
или свеобщото избирателно право, може би няма да бъдат толкова изпълнени с драма и морална яснота,
-
като предходните битки,
-
но не са по-малко значими.
-
По целия свят все още виждаме деца,
-
страдащи от глад и болести,
-
все още виждаме срутени училища,
-
все още виждаме млади хора без перспективи за бъдещето.
-
По все още има
-
мъже и жени се хвърлят в затвора за политическите си убеждения
-
все още са преследвани заради външния си вид,
-
за това какво почитат и как обичат
-
и всичко това се случва днес.
-
[Аплодисменти]
-
Точно заради това, и ние следва да действаме от името на справдливостта
-
и от името на мира.
-
Светът е пълен с хора, които щастливо прегръщат
-
заветите на Мадиба за расово помирение,
-
но ожесточено се противопоставят на даже умерените реформи
-
за преодоляване на хроничната бедност и нарастващото неравенство.
-
Много лидери, които твърдят, че подкрепят Мадиба
-
в борбата му за свобода,
-
но не уважават свободата на собствения си народ.
-
[Аплодисменти]
-
Докато прекалено голяма част от нас
-
остават встрани
-
в удобството на безучастието или цинизма,
-
когато всъщност гласовете ни трябва да бъдат чути.
-
Въпросите, пред които се изправяме днес,
-
как да насърчим хората към равенство и справедливост;
-
как да поддържаме свободата и човешките права;
-
как да сложим край на конфликтите и религиозните войни
-
Това не са лесни въпроси.
-
Но детето, родено по време на Първата световна война
-
не беше изправено пред лесни въпроси.
-
Нелсън Мандела ни напомня, че всичко изглежда невъзможно,
-
докато не се осъществи.
-
Южна Африка доказа, че това е истина.
-
Южна Африка ни показва, че можем да се променим,
-
че светът ни може да се ръководи не от различията между нас,
-
а от всеобщите ни надежди
-
не от конфликти,
-
а от мир, справедливост и възможности
-
[Аплодисменти]
-
Светът няма да види
-
друга личност като Мандела.
-
Искам да се обърна към младите хора на Африка
-
и младите хора по целия свят:
-
Вие също можете да тръгнете по неговия път.
-
Преди повече от тридесет години, още като ученик,
-
научих за Нелсън Мандела
-
и за битките в неговата красива страна
-
това отприщи нещо в мен
-
то ми посочи моите отговорности
-
--към другите и към мен самия--
-
и ме подтикна да тръгна по един невероятен път,
-
който ме доведе тук.
-
Макар аз никога да не настигна Мадиба,
-
той ме кара да искам да съм по-добър човек
-
[Аплодисменти]
-
Той се обръща
-
към най-чувствения кът в душите ни.
-
След погребението на този велик освободител,
-
когато всички се приберем в гладовете и селата си
-
и се върнем към обичайното си ежедневие,
-
нека търсим неговата сила,
-
да потърсим великодушието на неговия дух
-
някъде вътре в нас
-
и когато тъмната нощ се спусне,
-
когато несправедливостта натежи на душите ни,
-
когато най-добре замислените ни планове се окажат трудно осъществими,
-
нека си спомним за Мадиба
-
и за думите, донесли му утеха
-
между четирите стени на килията му:
-
"Колкото и тясна да се вратата,
-
и тежко да е моето наказание
-
Аз съм господар на съдбата си
-
Аз съм капитан на душата си"
-
Каква прекрасна душа беше!
-
Ще ни липсва много
-
Нека Господ благослови споменът за Нелсън Мандела.
-
Нека Господ благослови народа на Южна Африка.
-
[Аплодисменти]