-
Повечето хора са съгласни,
че някак трябва да подобрим икономическата си система.
-
И все пак, сме много склонни да игнорираме идеите на най-известния и амбициозен критик на капитализма - Карл Маркс.
-
Това не е прекалено изненадващо.
-
На практика, неговите политически и икономически идеи,
са били използвани за създаването на катастрофално планирани икономики,
и ужасни диктатури.
-
Въпреки това не трябва да отхвърляме Маркс прекалено бързо,
-
а по-скоро да погледнем на него като на навигатор, чийто диагнози за заболяванията на капитализма ще ни насочат към едно по-обещаващо бъдеще.
-
Капитализма ще трябва да бъде реформиран,
и анализите на Маркс ще са неизбежно част от тази реформа.
-
Маркс е бил роден през 1818 г. в Триер, Германия.
-
Не след дълго се присъединил към Комунистическата партия - миниатюрна група от интелектуалци, които поддържали свалянето на класовата система и премахването на частната собственост.
-
Работил като журналист, но след време, трябвало да напусне Германия,
като впоследствие се установил в Лондон.
-
Маркс е написал огромно количество книги и статии,
част от тях с помощта на своя приятел - Фридрих Енгелс.
-
Най-често, Маркс писал за Капитализма,
типът икономика, която доминира западния свят.
-
По негово време, капитализма все още навлизал,
а Маркс бил един от неговите най-интелигентни и проницателни критици.
-
Това са някои от проблемите, които идентифицирал:
-
1) Модерната работа е "отчуждаваща".
-
Едно от най-великите прозрения на Маркс,
е че работата може да бъде източник на огромна радост за нас.
-
Но за да се чувстват удовлетворени на работното място,
Маркс настоява, че работниците трябва да могат да видят себе си в обектите,
които са създали.
-
Представете си човека, които е направил този стол: той е простичък, издръжлив, непретенциозен и елегантен.
-
Той е пример за това, как труда в най-добрата си форма, ни дава възможността да изразим и пренесем всичко най-хубаво в нас.
-
Това се среща все по-рядко в модерния свят.
-
Част от проблема е, че модерната работа и изключително специализирана.
-
Специализираните дейности правят модерната икономика много по-ефикасна, но също така лишават работника от възможността да получи усещане за истинско и искрено допринасяне към света и неговите нужди.
-
Маркс твърдял, че модерната работа води до "отчуждаване".
-
С други думи: усещане за липса на връзка между това, което правиш цял ден, и това, което чувстваш, че си като човек и можеш, при идеални условия, да допринесеш към съществуването на света.
-
2) Модерната работа е несигурна.
-
Капитализмът прави човешкото същество крайно заменимо;
-
просто още един фактор в производствения процес, които може безжалостно да бъде премахнат на секундата, в която разходите се покачат или са възможни спестявания посредством нова технология.
-
Въпреки това, Маркс знаел, че дълбоко в нас,
не искаме да ни съкратят на случаен принцип,
защото сме ужасени от това да бъдем изоставени.
-
Комунизмът не е просто икономическа теория.
-
Тълкуван емоционално, той изразява дълбоко заровената ни нужда - винаги да имаме място в сърцето на света, и никога да не бъдем отвергнати или прокудени.
-
3) Работницити получават малко пари, докато капиталистите забогатяват.
-
Това е може би най-очевидния проблем, който Маркс имал с Капитализма.
-
И по-конкретно, той вярвал, че капиталистити понижавали заплатите на работницте колкото е възможно повече,
за да могат да изцедът по-висок марж на печалба.
-
Наричал това: "Примитивно акумулиране".
-
Докато капиталистите виждали печалбата като награда за изобретателност и технологически талант, Маркс имал много по-порицателно виждане за нещата.
-
Печалбата е просто кражба,
кражба от таланта и усърдния труд на работната сила.
-
Маркс настоявал, че колкото и да се разкрасяват основите на Капитализмът, в най-грубата си форма, той е това да плащаш една цена на работник за да извърши дадено нещо, като после го продадеш на друга, много по-висока.
-
"Печалба" е красивата дума за експлоатация.
-
4) Капитализмът е много нестабилен.
-
Маркс вярвал, че капиталистическите системи са характеризирани от серии на кризи.
-
Всяка криза е представяна от капиталистите, като крайно странна и рядка, и най-вероятно последна.
-
Съвсем не, смятал Маркс,
кризите били ендемични за Капитализмът и били причинявани от нещо много необичайно.
-
Фактът, че можем да произвеждаме прекалено много,
много повече от колкото някой някога ще има нужда да консумира.
-
Капиталистическите кризи, са кризи на изобилието,
наместо както са били в миналото, кризи на недостиг.
-
Заводите и системите ни са толкова ефикасни, че можем да дадем на всеки човек на планетата кола, къща, достъп до хубаво училище и болница.
-
Това е нещото, което вбесявало Маркс, но същевременно му давало и надежда.
-
Заради това, че модерната икономика е толкова продуктивна,
само някои от нас, трябвало да работят.
-
И вместо да видим тази нужда да не работим, като свободата която е, ние се оплакваме мазохистично и я описваме с пренебрежителната дума "безработица".
-
Трябва да я наричаме "Свобода".
-
Има толкова безработица по света заради една добра и възхитителна причина: станали сме много добри в ефикасното производство на неща.
Няма нужда всички да сме на поточната линия.
-
В такъв случай, смята Маркс, трябва да направим незаетостта и отдиха нещо достойно за възхищение.
-
Трябва да преразпределим богатството на големите корпорации, които създават излишък от пари и да ги дадем на всички.
-
Това е, по свой собствен начин,
толкова красива мечта, колкото обещанието на Исус за Рая,
но звучаща доста по-реалистично.
-
5) Капитализмът се отразява лошо на капиталистите.
-
Маркс не смятал, че капиталистите са зли.
-
Например,
той бил много наясно с тъгите и скритите агонии,
които стояли зад буржоазните бракове.
-
Маркс смятал, че бракът бил удължение на бизнеса им, и че буржоазните семейста били изпълнени с напрежение, подтисничество и огорчение, в които хората оставали заедно, не заради любов, а поради финансови причини.
-
Маркс силно вярвал, че капиталистическата система принуждава всички да поставят икономическите си интереси в центара на своите животи, като така повече не могат да познаят дълбоки и искрени човешки взаимоотношения.
-
Наричал тази психологическа тенденция "стоков фетишизъм".
-
Тя ни кара да ценим неща, които нямат обективна стойност.
-
Искал хората да са свободни от финансовите ограничения,
за да могат, най-накрая,
да започнат да правят разумни и здравословни избори в своито взаимоотношения.
-
Отговорът, на феминисткото движение през 20ти век, към опресията на жените, бил, че жените просто трябвало да могато да работят, ако решат. Отговорът на Маркс бил много умел:
-
Исканията на феминистките, просто утвърждавали човешкото робство.
Смисълът не е в това, жените да имитират страданието на колегите им мъже,
а в това и мъже и жени да имат постоянната опция да се наслаждават на незаетост и свободно време.
-
Защо всички не помислим малко като Маркс?
-
Важен аспект от работата на Маркс е вярването му, че икономическата система, по таен и коварен начин, оцветява идеите, които от време на време ни хрумват.
-
Икономиката генерира, както Маркс я кръщава, "идеология".
-
Капиталистическото общество, е общество в което повечето хора, бедни или богати, вярват в определени неща, които всъщност са просто оценки на стойност обвързани с икономическата система.
-
Например, че човек, който не работи е безполезен, че незаетостта (повече то 2-3 седмици годишно) e греховна, че повечето принадлежностти ще ни направят по-щастливи и, че стойностните неща и хора ще създадът безусловно пари.
-
На кратко, една от най-гоемите злини на Капитализмът, не е това че има бездушни хора по-върховетe (важащо за всяка една човешка йерархия),
а това, че идеите му ни учат да бъдем тревожни, конкуриращи се, политичеси незаинтересовани комформисти.
-
Маркс не е писал само какво не е наред с капитализма.
Позволява ни бегъл поглед в това, коете за него е идеалното утопиино бъдеще.
-
В неговия Комунистически Манифест, той описва свят без частна собственост и наследени богатства, със стръмен прогресивен данък върху доходите, с централизиран контрол върху банковата, комуникационната и транспортната индустрия, и с безплатно публично образование.
-
Маркс също така очаквал, че комунистическото общество ще позволи на хората да развият различни свои страни и таланти.
-
"...в комунистическото общество ...ще ми е възможно да правя едно нещо днес и друго утре, да ловувам сутринта, да риболовствам на обяд, да пася добитък вечерта, и да дебатирам и критикувам след вечеря, без някога да ставам ловец, рибар, пастир или критик."
-
След като Маркс се преместил в Лондон, той бил издържан от приятеля му и интелектуален партньор - Фридрих Енгелс, богат мъж, чийто баща притежавал памучна плантация в Манчестър.
-
Енгелс изплатил дълговете на Маркс и се погрижил трудовете му да бъдет публикувани.
Капитализмът платил за Комунизма.
-
Двамата мъже дори писали един на друг поезия.
-
Маркс не бил почитан или популярен интелектуалец в своето време.
Уважаемите и конвенционални хора, тогава, биха се смяли на идеята, че неговите идеи могато да променят и пренаправят света.
-
Въпректи това, само няколко десетилетия по-късно те го направили.
-
Писанията му станали основният елемент за някои от най-важните идеологически движения на 20ти век.
-
За съжаление Маркс бил като брилиянтен доктор в ранните дни на медицината.
Можел да разпознае естеството на заболяването, но нямал идея как точно да го излекува.
-
В този момент на нашата история, всички трябва да сме Марксисти,
в смисъла на съгласие с неговата диагноза за проблемите ни.
-
Но трябва да излезем и открием лековет, които наистина ще подействат.
-
Както самият Маркс казва, и ние сме напълно съгласни:
"Философите до сега, само са интерпретирали света по различни начини.
Въпреки това, смисълът е в това да го променим."