Разказа на Маджора Картър за градското обновяване

В емоционално заредения разговор, носителката на Макартър, активистката Маджора Картър описва с детайли нейната битка за справедливост за околната среда в Южен Бронкс -- и показва как квартали с малцинства страдат най-много от грешки в градската политика.

Ако сте тук днес -- и аз съм много щастлива, че сте --

всички сте чули как природно съборазното развитие

ще ни спаси от нас самите. Обаче, когато не сме на TED,

често ни е казвано, че истинска политика за рационалното използване на природните ресурси е просто неизпълнима

особено в големи градски райони като Ню Йорк.

И това е така, защото повечето хора със силата да взимат решения,

както в публичния, така и в частния сектор,

не се чувстват така сякаш са в опасност.

Причината поради която съм тук днес, отчасти, е заради едно куче:

изоставено кутре, което намерих в дъжда през 1998.

Оказа се, че това е много по-голямо куче, отколкото си представях.

Когато дойде в живота ми, ние се борихме срещу огромна сграда за отпадъци,

която беше планувана да бъде построена на брега на Ийст Ривър, въпреки факта, че нашата малка част от Ню Йорк

вече се грижеше за повече от 40 процента от всичкия търговски отпадък на целия град.

Фабрика за пречистване и палетизиране на отпадни води, фабрика за мръсни, тинести води, четири електроцентрали,

най-големия дистрибуторски център за храна в света,

както и други индустрии, които докарват повече от 60 000 дизелови камиона, преминаващи през района всяка седмица.

Мястото също така има най-ниското съотношение на паркове към хора в града.

И така, когато с мен се свърза Департамента за парковете

за опускане на 10 000 долара за начинание за посяване, за да подпомогнат развитието на брегови проекти

си помислих, че те наистина мислят доброто, но са малко наивни.

Живея на това място цял живот, и не можете да стигнете до реката, заради

всички прекрасни фабрики, които споменах по-рано.

Тогава, докато тичах с кучето си една сутрин

тя ме задърпа към, това което аз си помислих, за поредното незаконно бунище.

Имаше плевели и купища от боклук и други неща, които няма да спомена тук,

но тя продължи да ме дърпа -- и виж ти, в края на боклука беше реката.

Знаех, че този забравен малък край на улицата,

изоставен като моето куче, което ме заведе там, си заслужаваше да бъде спасен.

И знаех, че ще порастне дотам, че да стане гордото начало

на възобновяването на новия южен Бронкс, доведено от общността.

И точно като моето ново куче, беше идея по-голяма, отколкото си представих.

Натрупахме много подкрепа по пътя си.

И Хънтс Пойнт Ривърсайд Парк стана първия крайбрежен парк,

който Южен Бронкс е имал за повече от 60 години.

Използвахме тези 10 000 долара за озеленяване повече от 300 пъти за три милионния парк.

И през есента, всъщност ще --

разменя сватбени обети с моя възлюбен. Много ви благодаря.

Това е той, като ми закопчава копчетата отзад, нещо което прави през цялото време.

(Смях) (Аплодисменти)

Но тези от вас, които живеят в общности, оправдаващи околната среда

са канарчета в мина за въглища. Ние усещаме проблемите точно сега, и сме ги усещали за известно време.

Справедливост за околната среда, за тези от вас, които не са запознати с израза, означава нещо като това:

нито една общност не трябва да бъде обременена с повече неблагоприятна околна среда

и да имат по-малко ползи за околната среда от друга общност.

За съжаление, раса и класа са много важни индикатори,

за това къде човек може да открие хубавите неща, като паркове и дървета

и къде човек може да открие лошите неща, като електроцентрали и фабрики за отпадъци.

Като чернокожа в Америка, имам два пъти вероятността на бял човек

да живея в място, където замърсяването на въздуха излага здравето ми на риск.

Имам път пъти вероятността да живея на крачки разстояние

от електроцентрала и фабрика за химикали -- както и правя.

Тези решения за използване на земята са създали враждебни условия, които водят до

проблеми като затлъстяване, диабет и астма.

Защо човек би оставил дома си, за да отиде за бърза разходка в токсичен квартал?

Нашите 27 процента ниво на затлъстяване са високи, дори за тази страна, а диабета идва с него.

Едно от четири деца в Южен Бронкс има астма.

Нашия процент за хоспитализиране заради астма е седем пъти по-висок, в сравнение с този в страната.

Тези влияния се изпречват на пътя на всеки.

И всички ние плащаме скъпо за цените на твърди отпадъци,

здравословни проблеми свързани със замърсяването и по-отвратителното,

цената за затваряне на нашите млади чернокожи и латино мъже,

които притежават несметен брой незасегнат потенциал.

50 процента от нашите жители живеят на, или под нивото на бедността.

25 процента от нас са безработни. Гражданите с ниски доходи често използват

посещенията в спешното като първостепенна грижа.

Това идва на висока цена за данъкоплатеца и не произвежда пропорционални облаги.

Бедните хора не само са все още бедни, те все още са болни.

За щастие има много хора като мен, които се стремят към решения

и няма да направят компромис с живота на малцинствени общности с ниски доходи в краткосрочен период,

и няма да унищожат всички ни в дългосрочен период.

Никой от нас не иска това, и това е общо за всички нас. И така какво друго имаме общо?

Е, първо, всички сме невероятно красиви --

(Смях) -- завършили сме гимназия, колеж, квалификации,

пътували сме на интересни места, не сме имали деца в ранните си години,

финансово стабилни, никога не сме били в затвор. Окей.

Добре. (Смях)

Но освен това, че съм чернокожа жена, съм различна от повечето от вас по някои други начини.

Видях повече от половината сгради в моя квартал да изгарят.

Големият ми брат Лени се би във Виетнам,

само за да бъде застрелян на няколко преки от нашия дом.

Исусе. Израснах срещу къща за хероин.

Да, аз съм бедно черно дете от гетото.

Тези неща ме правят различна от вас.

Но нещата, които имам като общи, ме разграничават от повечето хора в моята общност

и аз съм между тези два свята,

с достатъчно в сърцето си, за да се боря за правосъдие в другия.

И така, как нещата станаха толкова различни за нас?

В края на 40-те, моя баща -- портиер на спален вагон, син на роб --

купил къща в Хънтс Пойнт секцията на южен Бронкс

и няколко години по-късно се оженил за моята майка.

По онова време, общността била предимно от бели, работещи хора.

Моят баща не бил сам.

И докато другите като него са преследвали своята версия на американската мечта,

белите полети станали чести в Южен Бронкс и много други градове в държавата.

Червени линии били използвани в банките, докато в определени части на града,

включително и нашата, се смятали за извън границите за всякакъв вид инвестиции.

Много хазяи вярвали, че е много по-печелившо да запалят сградите си

и да взимат застраховката, отколкото да ги продадат при тези условия --

въпреки умрелите или ранените бивши наематели.

Хънтс Пойнт е бил квартал, в който е можело да вървиш до работа,

но сега жителите нямаха нито работа, нито дом, до който да вървят.

Строеж на магистрала беше добавен към проблемите ни.

В щата Ню Йорк, Робърт Моузес оглави агресивна кампания за експанзия на магистралата.

Една от нейните цели беше да направи по-лесно за жителите

на богати квартали от окръг Уестчестър да отиват до Манхатън.

Южен Бронкс, който лежи по средата, нямаше шанс.

Жителите му често имаха предизвестие по-малко от месец преди сградите им да бъдат съборени.

600 000 души бяха изместени.

Главното схващане беше, че само сводници и проститутки бяха от южен Бронкс.

И, ако от малки ви е било казвано, че нищо добро няма да излезе

от твоя квартал, който е лош и грозен, как би рефлектирало върху вас?

И така сега, собствеността на моето семейство не струваше нищо, освен това, че беше нашия дом и всичко, което имахме.

И за мой късмет, този дом и любовта в него, заедно с помощта

на учители, ръководители и приятели по пътя, бяха достатъчни.

Сега, защо тази история е важна?

Защото от гледна точка на планирането, икономическото упадане

създава упадък на околната среда, което създава социално деградиране.

Намаленето инвестиране, коетo започна през 60-те години,

положи основите за всичките несправедливости с околната среда, които ни застигнаха.

Остаряло райониране и регулации за използване на земята все още се използват и днес,

за да се продължи с поставянето на замърсителни фабрики в моя квартал.

Тези фактори взимани ли са под внимани, когато политиката за използване на земята е била решавана?

Какви цени са свързани с тези решения? И кой плаща?

Кой печели? Нещо оправдава ли това, през което преминава местния квартал?

Това беше "планиране" -- в кавички -- което не е имало за цел да защити добрите ни интереси.

Веднъж, щом осъзнахме това, решихме, че е време да направим наше собствено планиране.

Този малък парк, за който ви казах по-рано, беше първата фаза

от създаването на зеленото движение в южен Бронкс.

Написах милион и двеста и петдесет хилядна субсидия от федералния транспорт,

за да изготвим плана за издигнат път над брега, който да има алеи за колелета на него.

Физическите подобрения помагат да формират политиката на хората за безопасност на трафика,

поставянето на отпадъка и други сгради,

които, ако бъдат построени правилно, няма да правят комприси с качеството на живот в квартала.

Те доставят възможност да бъдем по-активни физически,

както и местно икономическо развитие.

Мислете си за магазини за колелета, колички за сокове.

Осигурихме 20 милиона долара да построим проектите от първата фаза.

Това е Лафайет Авеню -- както е препроектирано от пейзажните архитекти Матюс-Нилсън.

И когато този път бъде завършен, ще свързва южен Бронкс

с повече от 400 акра (160 хектара) от Рандълс Айланд Парк.

Точно сега сме разделени от около 25 фута (7,5 метра) вода, но тази свръзка ще промени това.

Като се грижим за природата, нейното изобилие ще ни върне дори повече.

Работим над проект наречен "Бронкс обучение за екологично стопанисване,"

който предоставя обучение за работа в сферата на екологично възобновяване,

за да могат жители от нашия квартал да имат уменията да се съревновават за тези добре платени работи.

Малко по малко, ние засяваме района с екологични работи --

тогава хората ще имат както финансов, така и личен дял в тяхната природна среда.

Шериданската магистрала е неизползвана реликва от ерата на Робърт Моузес,

построена без да зачита това, че кварталите са разделени от нея.

Дори по време на пиковите часове, той е почти неизползваем.

Общността създаде алтернативен транспортен план,

който позволява да се премахне магистралата.

Имаме възможността сега да съберем заедно всички акционери,

за да си представят как тези 28 акра (11 хектара) могат да бъдат по-добре оползотворени като паркове,

достъпни домове и местно икономическо развитие.

Също ние построихме в града -- първия в Ню Йорк зелен и хладен покрив,

демонстрационен проект, на върха на нашите офиси.

Охладените покриви са високо рефлектиращи повърхности, които не поемат слънчева топлина

и я предават на сградата, или атмосферата.

Зелените покриви са почва и живи растения.

И двете могат да бъдат използвани вместо покривни материали на основата на петрол,

които поемат топлина, и допринасят за градския ефект на "топъл остров" и деградират под Слънцето,

което ние в последствие дишаме. Зелените покриви задържат 75 процента от падналия дъжд,

така че намаляват нуждата града да финансира скъпи тръбопроводни решения,

които по някаква случайност, често са разположени в общности, които искат справедливост за околната среда, като моята.

И те предоставят хабитат за нашите малки приятели!

Толкова -- (Смях) -- толкова готино!

Както и да е, проекта, който е демонстриран е трамплин за нашия бизнес за инсталация на зелени покриви,

който ще донесе работа и природосъобразна икономическа активност в южен Бронкс.

(Смях) (Аплодисменти) Харесвам и това, също.

Както и да е, знам, че Крис ни каза да не правим агитация оттук,

но след като имам вниманието на всички ви: имаме нужда от инвеститори. Край на агитирането.

По-добре да помолиш за прошка, отколкото за разрешение.

Както и да е -- (Смях) (Аплодисменти)

Окей. Катрина. Преди Катрина, Южен Бронкс и Найнт Уард в Ню Орлеанс

имаха много общо. И двата бяха главно населени от бедни цветнокожи хора,

и двата са развъдници на културни иновации: мислете си за хип-хоп и джаз.

И двата района са брегови общности, които приютяват, както индустрии,

така и местни жители в голяма близост един до друг.

И след Катрина, все още имаме много общо.

В най-добрия случай сме игнорирани и злепоставяни, и се злоупотребява с нас, в най-лошия случай,

от небрежните регулаторни агенции, гибелното райониране и слабата правителствена отговорност.

Нито унищожението на Найнт Уард, нито Южен Бронкс бяха неизбежни.

Но останахме с ценни уроци, за това как да изкопаем самите себе си.

Ние сме повече от обикновени национални символи за градско пагубно влияние.

Или проблеми, които да бъдат разрешени от празни кампанийни обещания на президенти, които идват и си отиват.

Ще оставим ли брега на Мексиканския залив

да линее за десетилетие или две както Южен Бронкс?

Или ще предприемем проактивни стъпки и ще се поучим от домашната изобретателност

на обикновените хора, които са били родени в отчайващи общности като моята?

Сега слушайте, не очаквам хората,

корпорациите или правителството да направят света по-добро място, защото е правилно или морално.

Тази презентация днес само представя малко от това, през което съм преминала,

много малка част. Нямате си и на представа.

Но ще ви кажа по-късно, ако искате да знаете

Но -- знам, че края, или разбирането на човек за него,

е това което мотивира хората накрая.

Интересувам се от това, което обичам да наричам "тройна основа",

която природно съобразеното развитие може да създаде.

Развитията, които имат потенциала да създадат положителна възвръщаемост за всички засегнати:

спомагащите за развитието, правителството и обществето, където тези проекти се случват.

В момента това не се случва в Ню Йорк.

И ние оперираме със значителен дефицит за градско планиране.

Значителна част от правителствените субсидии отиват за предложеното развитие

на големи кутии и стадион в Южен Бронкс,

но има оскъдна координация между градските агенции за това как

да се справят с кумулативните ефекти на нарастващ трафик, замърсяване, твърди отпадъци

и влиянията върху отворени пространства. И техният подход към местната икономика

и развитие за работа са толкова куци, че дори не е смешно.

Защото на всичко отгоре, най-богатите спортни отбори в света заменят

"Къщата, която Рут построи," като унищожават два много обичани квартални парка.

Сега, ние ще имаме дори по-малко от тази статистика, за която ви казах по-рано.

И въпреки, че по-малко от 25 процента от жителите в Южен Бронкс притежават коли,

тези проекти включват хиляди нови паркови места

и нищо по отношение на масовия публичен транспорт.

Сега, това, което липсва от по-големия дебат е обширен

анализ на цените и ползите, между това да не поправиш опасен за живота,

квартал с проблеми за околната среда, срещу обединяване на

структурни промени, които са природо съобразни.

Моята агенция работи усърдно с Колумбийския университет и други,

за да вкара светлина по тези проблеми.

Сега нека да си изясним нещо. Аз не съм против развитието.

Нашето е град, не резерват. И прегръщам вътрешния си капиталист.

И вероятно всички вие сте го направили, и ако не сте, трябва.

Така че, аз нямам проблем с предприемачи да правят пари.

Има достатъчно прецеденти, които да покажат, че природо-съобразени,

насочени към общноста проекти, може пак да направят състояние.

Колегите от TED Бил Макдоноф и Амори Ловинс --

и двамата, които са мои герои между другото -- са ми показали, че вие всъщност можете да направите това.

Имам проблеми с предприемачи, които преексплоатират

политически уязвими общностти за печалба.

Това продължава и е срамота за всички нас,

защото всички сме отговорни за бъдещето, което ние създаваме.

Но едно от нещата, които си напомням за огромните възможности, е да се учим от визионерите от други градове.

Това е моята версия на глобализация.

Нека вземем Богота. Бедна, латинска, изпълнена със насилие от стрелби

и трафик на наркотици: репутация не по-различна от тази на Южен Бронкс.

Обаче градът беше благословен в края на 90-те години

с много влиятелен кмет, наречен Енрике Пеналоса.

Той погледнал демографските данни.

Само няколко жители на Богота притежавали коли, и въпреки това, голяма част от средствата на града били посветени да им служат.

Ако сте кмет, можете да направите нещо по въпроса.

Неговата администрация стеснила главни общински артерии от пет ленти до три,

забранили паркирането на тези улици, разширили тротоарите

и вело лентите, създали публични площади,

създали една от най-ефикасните автобусни системи в целия свят.

За неговите брилянтни усилия, той е бил почти импийчнат.

Но, когато хората започнали да виждат, че са поставени на първо място при проблеми,

рефлектиращи техните всекидневни животи, невероятни неща започнали да се случват.

Хората спрели да хвърлят боклуци по улицата. Процента на престъпленията спаднал.

Защото улиците оживели със хора.

Неговата администрация атакувала няколко типични градски проблеми едновременно

и то с бюджет на страна от третия свят.

Ние нямаме никакви извинения в тази държава. Съжалявам.

Но основното е, че на дневен ред за техните хора не е било

да накажат онези, които всъщност са можели да си позволят коли,

а по-скоро да предоставят възможности на всички жители на Богота да участват

в съживяването на града. Това, че развитието не трябва да става за сметка

на мнозинството от населението, е все още смятано за радикална идея тук, в САЩ.

Но примера на Богота има силата да промени това.

Вие, обаче, сте благословени с дарбата на влиянието.

Ето затова сте тук и затова оценявате информацията, която разменяме.

Използвайте влиянието си в подкрепа на обширна природосъобразна промяна навсякъде.

Не говорете за това само в TED. Това е национална политика, която се опитвам да построя

и както всички знаете, политиката е лична.

Помогнете ми да направя зеленото новото черно. Помогнете ми да направя рационалното използване на природните ресурси секси.

Направете го част от вашите разговори по време на вечеря и коктейли.

Помогнете ми да се боря за природна и икономическа справедливост.

Подкрепете инвестициите с тройна възвращаемост.

Помогнете ми да демократизирам рационалното използване на природни ресурси като докарамe всички на масата

и настояваме подробнотo планиране да бъде адресирано навсякъде.

О чудесно, радвам се, че имам още малко време!

Чуйте -- когато говорих с г-н Гор онзи ден след закуска,

го попитах как активистите за природна справедливост ще бъдат

включени в неговата нова маркетингова стратегия.

Неговия отговор беше -- субсидийна програма.

Не мисля, че ме разбра, че не питах за финансиране.

Направих му предложение. (Аплодисменти)

Това, което ме притеснява е, че този подход отгоре-надолу е все още наоколо.

Сега, не ме разбирайте погрешно, имаме нужда от пари. (Смях)

Но обикновените хора са нужни на масата, по време на взимането на решения.

Към 90 процента енергия, които г-н Гор ни напомни, че прахосваме всеки ден,

не прибавяйте прахосване на нашата енергия, интелигентност

и трудно придобития опит в това число. (Аплодисменти)

Дошла съм от толкова далеч, за да ви посрещна така.

Моля ви не прахосвайте и мен. Като работим заедно,

може да станем една от тези малки, бързо растящи групи от хора,

които имат смелостта и куража да повярват, че могат да променят света.

Може да сме дошли на тази конференция от много, много различни позиции в живота,

но повярвайте ми, всички ние споделяме нещо невероятно значимо --

нямаме нищо за губене, но всичко за печелене.

Чао! (Аплодисменти)