Как да използвате семейната вечеря, за да преподавате политика

Всеки трябва да участва в политиката и в процеса по взимане на решения, като това започва от дома – казва активистката Хаджер Шариф. Тя представя една проста, но същевременно трансформираща идея, а именно, че родителите могат да учат децата си на политическо влияние: като им дават думата относно управлението на домакинството под формата на откровени семейни срещи, където всеки може да изрази мнението си, да преговаря и да прави компромиси. „Трябва да научим хората, че политическите, националните и глобалните проблеми са също толкова важни, колкото личните и семейните“, казва тя. „Можете ли наистина да си позволите да не се интересувате или да не участвате в политиката?“

Преди 20 години

семейството ми въведе система,
наречена „Петъчни демократични срещи“.

Всеки петък в 19 ч. семейството ми
се събираше за официална среща,

на която да обсъдим
настоящите семейни въпроси.

Тези срещи бяха организирани
от един от родителите ми,

като дори имахме човек,
който водеше записки.

Тези срещи имаха две правила.

Първо, позволено ти е да
говориш открито и свободно.

На нас, децата, ни беше разрешено
да критикуваме родителите си,

без да ни помислят
за неуважителни или груби.

Второто правило се казваше Чатам Хаус,

тоест, каквото е казано
на срещата, си остава там.

(Смях)

Темите, които се обсъждаха на срещите,

се променяха всяка седмица.

Един път обсъждахме каква храна да ядем,

кога да си лягаме ние, децата,

и как да подобрим нещата като семейство,

докато друг път обсъждахме
случки от училище

и как да разрешаваме спорове
между братята и сестрите,

които бяха наистина сериозни.

На края на всяка среща стигахме
до решения и споразумения,

които важаха поне до следващата среща.

Може да се каже, че бях
отгледана като политик.

До 6– или 7–годишна възраст
аз се бях усъвършенствала в политиката.

Преговарях, правех компромиси,

създавах съюзи с другите
политически членове.

(Смях)

Дори веднъж се опитах да
застраша политическия процес.

(Смях)

Тези срещи звучат много спокойни,
цивилизовани и демократични, нали?

Но това не винаги беше така.

Поради този отворен и свободен начин
на говорене, обсъждане и критикуване,

понякога нещата ставаха напечени.

Една от срещите мина
изключително зле за мен.

Бях на около 10 години по това време

и бях направила нещо
наистина ужасно в училище,

което няма да споделя днес,

(Смях)

но брат ми реши да повдигне
темата на срещата.

Не можех да се защитя,

затова реших да се оттегля и да
бойкотирам цялата система.

Буквално написах официално
писмо и го дадох на баща ми,

обявявайки бойкот.

(Смях)

Мислех, че ако престана да
посещавам тези срещи,

системата ще се срине,

(Смях)

но семейството ми продължи да го прави

и често взимаше решения,
които аз не харесвах.

Но не можех да променя тези решения,

защото не посещавах срещите

и по този начин нямах право
да им се противопоставя.

По ирония на съдбата,
когато станах на 13 години,

посетих една от тези срещи отново,

след като ги бях бойкотирала дълго време.

Защото имаше проблем,
който засягаше само мен

и никой друг не го
предлагаше за обсъждане.

Проблемът беше, че след всяка вечеря

само аз трябваше да мия чиниите,

докато братята ми не
трябваше да правят нищо.

Почувствах, че това е нечестно,
несправедливо и дискриминативно,

така че исках да го обсъдим.

Както знаете, идеята, че трябва жената
или момичето да върши къщната работа,

е правило, което се е предавало
през поколенията от много време,

и за да може 13–годишното ми аз
да го промени, имах нужда от платформа.

По време на срещата братята ми твърдяха,

че нито едно от момчетата,
които познават, не мие чинии,

тогава защо нашето семейство
трябвало да се различава?

Но родителите ми се съгласиха с мен и
решиха, че братята ми трябва да помагат.

Обаче не можеха да ги принудят,
поради което проблемът остана.

Не намирайки решение на проблема,
аз реших да посетя още една среща

и да предложа нова система, която
да е справедлива спрямо всички.

Предложих вместо един човек

да мие всички чинии,
използвани от всички в семейството,

всеки сам да мие своите чинии.

И като проява на добра воля

казах, че аз ще мия и тенджерите.

По този начин братята ми
вече не можеха да спорят,

че не влизало в задълженията им

като момчета или мъже да мият чинии
и да почистват след семейството,

защото системата, която предложих,
предполагаше всеки член на семейството

да чисти след себе си и
да се грижи за себе си.

Всички се съгласиха с предложението

и за години напред това беше
нашата система за миене на чинии.

Това, което току-що споделих
с вас, е семейна история,

но и чиста политика.

Всяка част от политиката
включва взимане на решения

и в идеалния случай процесът
по взимане на решения

трябва да включва хора
с различен произход,

интереси, убеждения, пол,

вярвания, раса, етнос, възраст и т.н.

И те всички трябва да имат
равна възможност да допринесат

за процеса по взимане на
решения и да влияят на решенията,

които засягат живота им
пряко или непряко.

Трудно мога да разбера,
когато чуя млади хора да казват:

„Прекалено млад съм да се занимавам с
политика или да имам мнение за нея.“

По същия начин, когато чуя жена да казва:

„Политиката е мръсен свят
и не искам да се занимавам с него“,

се притеснявам, че идеята за
политика и политическо ангажиране

е станала толкова разделяща
в много части на света,

че обикновените хора чувстват,
че за да участват в нея,

трябва да бъдат върли активисти,

а това не е така.

Искам да попитам тези млади хора,
жени и обикновени хора като цяло:

„Можете ли наистина да си позволите да сте
без интерес или участие в политиката?“

Политиката не е просто активизъм.

Тя е осъзнатост,

информираност и грижа за фактите.

Когато е възможно, тя е гласуване.

Политиката е инструментът,
чрез който оформяме себе си

като групи и общества.

Политиката управлява
всеки аспект от живота ни

и когато не участваме в нея,

ние буквално позволяваме на други хора
да решават какво да ядем, носим,

дали да имаме достъп до медицинска помощ,

безплатно образование,

колко данъци да платим,

кога да се пенсионираме,

колко да ни бъде пенсията.

Други хора решават също
дали вашата раса и етнос

са достатъчни, за да ви
считат за престъпник

или дали вашата религия и националност са
достатъчни, да ви определят като терорист.

И ако все още си мислите, че сте
силен, самостоятелен човек,

независим от политиката,

помислете пак.

Говоря ви като млада жена от Либия,

страна, която е насред гражданска война.

След повече от 40 години
авторитарно управление

това не е място, където
политическата ангажираност

на жени и млади хора е
възможно или насърчавано.

Почти всички политически диалози, които
са се провели през последните години,

дори тези, организирани от чужди власти,

са били само с мъже на средна възраст.

Но на места с разбита
политическа система като Либия

или в подобно функциониращи места,
включително и международни организации,

системата, която имаме днес за
взимане на политически решения,

не е от хората за хората,

а е била създадена от
малцинството за малцинстовото.

И това малцинство са
били почти само мъже,

които са правели закони, политики,

механизми за политическо участие,
което е базирано на мненията,

вярванията, светогледа, мечтите,

надеждите на точно тази група хора,

докато всички останали
са държани настрана.

Като цяло, всички сме чували
версия на следното изречение:

„Какво разбира една жена, камо ли
млад човек, който е тъмнокож,

от политика?“

Когато си млад,

а в много части от света – жена,

често чуваш опитните политици да казват
„Но вие нямате нужния политически опит”.

И когато чуя това,

се чудя какъв тип опит имат предвид.

Да работиш в корумпирана
политическа система?

Или да водиш войни?

Или имат предвид

да слагаш интересите на
икономическата печалба

пред тези на природата?

Защото ако това е политически опит,

тогава да,

(Аплодисменти)

ние, като жени и млади хора, нямаме
никакъв опит в политиката.

В днешно време политиците може
да не са единствените виновни,

защото на обикновените хора,
и също на много от младите,

не им пука за политиката.

И дори тези, които ги е грижа,
не знаят как да се включат.

Това трябва да се промени
и ето какво предлагам.

Трябва да учим хората от ранна възраст

как да взимат решения и
да бъдат част от тях.

Всяко семейство е една
малка политическа система,

която обикновено не е демократична,

защото родителите взимат решения,
които засягат всички членове,

докато децата почти нямат думата.

По същия начин, политиците взимат
решения, които засягат цялата нация,

докато хората почти нямат думата.

Трябва да променим това

и за да го направим систематично,

трябва да учим хората,

че политическите, националните
и световните проблеми

са също толкова важни,
колкото личните и семейните.

Ако искаме да го постигнем,
моето предложение и съвет е

да опитате системата на
„Петъчните демократични срещи“.

Защото това ще даде на децата ви
възможността да упражняват влияние

и да вземат решения от
много ранна възраст.

Политиката е свързана с
провеждането на разговори,

включително и трудни такива,

които водят към решения.

И за да имаме разговор,
вие трябва да участвате,

a не да си тръгнете, както
аз направих като дете,

и след това да си научите урока
по трудния начин, и да се върнете.

Ако включите децата си
в семейните разговори,

те ще пораснат

и ще знаят как да участват
в политически разговори.

И най-важното, най-важното:

те ще помогнат на
други да се включат.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)