Наука и концептуализъм | Христо Колев | TEDxPlovdiv

Христо ще ни разкаже как може да комбинираме две очевидно противоположни философии, като наука и изкуство, както и да разкаже за последната си концептуална инсталация.

Христо е роден да бъде химик! Счита, че съвременната наука е мултидисциплинарна и изисква учените да бъдат енциклопедисти във всичките ѝ области и форми. Преди седем години той разбра, че предаването на знания и предаването на научни идеи е също толкова важно, колкото откриването на нова молекула или нов физичен закон. Тогава за първи път той започва да използва естетиката и концептуалните инсталации като инструменти и носители на научно познание. Така той започва да участва в художествени изложби и фестивали с единствената цел да направи науката част от поп културата. Популяризаторът на науката има редица трудни задачи пред него, тъй като най-трудната е да възпита ума на обществото за това как да прави разлика между науката и псевдонауката. Оказва се, че това е една от най-ценните способности, защото съвременният човек може постоянно да бъде бомбардиран с новини за новото лечение на нелечимо заболяване с корен от глухарче и тиквени семки.

This talk was given at a TEDx event using the TED conference format but independently organized by a local community. Learn more at https://www.ted.com/tedx

Днес избрах да говоря
за наука и концептуализъм,

въпреки че реално погледнато
имам диплома само за едното.

Но как изобщо се стигна дотук?

Когато преди 7 години
започнах да говоря

за първи път
за наука

пред широка аудитория
като вас,

разбрах че този вид комуникация
има различни форми.

Научнопопулярните канали ви показват
една такава форма

и това са документалните филми,
които разказват

за научни открития,
както стари като радиоактивността,

или нови
като откриването на Хигс бозона.

Момент.

Една друга форма
на комуникация

на науката е използването
на научни демонстрации.

и въпреки че цветните пламъци
и шумните експлозии

са доста впечатляващи
за някои

това не може да покаже
истинското вдъхновение

в главата на учения
или красотата в очите му,

когато за първи път вижда
нещо ново,

нещо непознато досега
през окуляра

на микроскопа или телескопа.

В опита си да намеря инструмент,
който може да покаже

тази най-интимна част
от научния процес,

реших,
че мога да започна да правя

дизайнерски осветителни тела,
в които имаше някаква скрита,

малка,
научна демонстрация.

Ето това е
една течна луминисцентна лампа,

която демонстрира
явлението "флуоресценция".

Това е свойството
на молекулите да поглъщат

един цвят светлина
и да връщат друг.

Тук молекулите в разтвора
поглъщат сините фотони,

които идват от фасонката
и няколко наносекунди по-късно

излъчват друг цвят.

Как се случва това?

Когато те погълнат сините фотони
те преминават в едно състояние

с по-висока енергия,
това състояние е наречено

"възбудено състояние".

Това не е опит
за научна комедия.

Това е реалният научен термин.

Но докато при хората
възбуденото състояние

трае няколко минути
или часове понякога,

то при молекулите трае
няколко наносекунди,

след което те релаксират,
те си отдъхват.

Но трябва да се освободят
от енергията,

която погълнаха по рано
и това се случва като излъчат друг фотон

в случая-зелен.

Чаршафите на леля Мария
излъчват сини фотони.

Синьото е допълнителния цвят
на жълтото.

Това е цветът на старостта.

Те взаимно се съкращават
и изглеждат искрящо бели,

въпреки че реално не са.

Това е една лампа свещ,
която експлоатира първичния ужас

в главата на човека,
когато види комбинация

от електричество и течност.

Действително няма нищо
фундаментално грешно

в тази комбинация,
а когато течността е диелектрик

това е абсолютно безопасно.

Тази крушка демонстрира
колко неефективни

са старите лампи
с нажежаема жичка.

Защото когато вие
използвате елекричество

за осветителни цели
очаквате светлина

в замяна на парите,
които плащате.

Но този вид крушки
с нажежаема жичка светят малко,

но излъчват много топлина,
което е безполезнз работа.

Течността
в тази крушка е парафин,

когато тя е изключена той е твърд,
а когато я включите

той започва бавно да се топи,
докато стигне това състояние,

което виждате там.

Това е един
минималистичен негативен образ

на класическата подова лампа,
защото той е изграден от светлина.

Тази лампа свети навсъкъде,
където не би трябвало да свети.

Това е дизайнерската версия
на уравнението на Айнщайн

E=MC²

Този знак за равенство
между енергията и масата

много често се интерпретира погрешно,
защото хората смятат,

че енергията може да преминава
в маса.

Истината е,
че масата и енергията

са едно и също нещо
или може да мислите

за масата като
за супер концентрирана форма на енергия.

От визуалното към концептуалното.
Правенето на дизайнерски решения

с научна концепция вътре
е привлекателно и визуално интересно.

Но не успя да задоволи
моята потребност.

Да комуникирам научни идеи и принципи
пред масовата аудитория.

Затова беше съвсем естествено
да премина към една форма

на изкуство,
в която идеята и конценпцията

е централна
и всичко останало е второстепенно.

Така че концептуализъм.

Ето това е моята невидима картина,
която нарекох "Инфрачервена Мона"

Реално образ в тази рамка съществува,
но то е извън способностите

на вашите сетива.
Вашите сетива са доста ограничени.

Но се оказва,
че малките смотани камери

във вашите телефони
могат да виждат малко повече,

отколкото вашите очи.

Затова,
когато преди 5 години,

хората насочиха своите камери
към тази картина

те видяха ето това.

Образът е отвъд вашите сетива,
но по възможностите

на тази малка камера.

Това предизвика малко уплах
в съзнанието на някои,

защото предизвика някаква асоциация
за призрак.

Този дисонанс между празното платно
на стената

и пълния дисплей
в ръката,

беше необясним
за много хора.

Така че
може би призраците наистина съществуват. ю

Ако разгледаме електромагнитния спектър,
който показва всички видове светлина

във Вселената
ще видим,

че той се дели
на различни области,

също така,
както октавите в клавиатурата

на пианото.

Започвайки от радиочестотната област,
през микровълновата,

през видимата инфрачервена,
от другата страна - ултравиолетовата,

рентгеновата и гама областта.

Оказва се,
че по-голямата част от Вселената,

в която живеем
е невидима.

Тази картина беше моят опит
да отворя очите

на хората
за една малка част

от тази невидими Вселена.

В коя част?

Ами, ето тук е Мона Лиза.

Тук, в близката инфрачервена област.

В последните години се опитвам
да работя по една

малко наивна идея
и това е да правя изкуство,

което да предизвиква
различна визуална реалност

за всеки един
от зрителите.

Затова следващата демонстрация
ще ангажира цялата зала.

Виждам,
че някои от вас

носят очила,
ще ви помоля

за малко да ги свалите.

И ще помоля малко да ми се намали
осветлението на сцената.

Ето така, чудесно.
Благодаря.

Тук съм донесъл моя любим зелен лазер,
който ще излъчи лъч насам,

той ще се отрази
и ще се разшири

от тази полусферична леща
и ще се проектира на екрана.

Ето така.

Визуално тази история
изглежда ето така.

Каквото казах,
така и се случи.

Искам да погледнете това петно
на екрана

и леко да се поклатите
наляво и надясно.

Може би забелязвате,
че има едни малки песъчинки в образа,

които започват да текат
като река наляво и надясно.

Да вдигнат ръка,
онези които смятат,

че когато те се движат наляво,
точките бягат в обратната посока

Ето така.

Можем малко да вдигнем осветлението.

Не виждам публиката, извинявам се.
Може ли малко да вдигнем осветлението.

Аз съм абсолютно съгласен
с вашата визуална реалност,

защото аз и вие сме късогледи.

Но смятам,
че някой в залата няма да се съгласи.

Колко от вас смятат,
че точките се движат в същата посока?

Ето така.

Виждам има такива хора.

Ами, вие сте далекогледи.

И сега това е много рядко,
но съм длъжен да попитам.

Колко от вас смятат,
че независимо колко се клатят

наляво и надясно,
тези точки изобщо не се движат?

Да, виждам няколко ръце.

Поздравления!
Вие имате перфектно зрение.

Благодаря ви,
че ми съдействахте,

за да може заедно да докажем,
че е възможно

различните хора да изпитват
различна визуална реалност,

когато гледат едно и също нещо,
един и същи обект.

Ето това е една картина,
която е уникат.

Тя е окачена отвън
по средата на фоайето.

Ако погледнете през окуляра
по средата,

Всеки един от вас
ще види един уникален образ.

Това е образът на вашата ретина
и кръвоносните съдове по нея.

И тъй като формата
на тези разклонени кръвоносни съдове

не е генетично предопределена,
дори еднояйчни близнаци

биха видяли различен образ.

Или бихте видяли различен образ
и с двете си очи, също така.

Ето това е очната ви ябълка,
с ретината,

която е един тънък слой
от рецептори отзад

и кръвоносните съдове по нея.

Оказва се,
че кръвоносните съдове

стоят пред рецепторите
за светлина.

Това звучи много непрактично,
много нелогично,

но явно грешки стават,
когато правиш хората от кал.

Защо това е неудобство?

Нормално,
когато влиза светлина през зеницата,

тя пада под един сравнително
перпендикулярен ъгъл,

което означава,
че тези кръвоносни съдове

ще хвърлят сянка под рецепторите,
непосредствено под тях.

Но причината,
поради която не виждате

такава тъмна капилярна мрежа
в зрителното си поле е,

защото мозъкът има механизъм,
който му позволява да изключи

този тъмен образ
и да го компенсира по някакъв друг начин.

Когато погледнете през окуляра
на картината

ще се случи нещо
много по-различно.

Тя ще пусне един лъч светлина
през горния ви клепач,

той ще претърпи
пълно вътрешно отражение

в стълковидното тяло,
което изпълва очната ябълка

и ще озари ретината
под един много остър ъгъл.

В този момент кръвоносните съдове
ще хвърлят сянка

не върху рецепторите под тях,
а върху съседните.

Мозъкът ви няма да може
толкова бързо да компенсира

този образ
и ще ви покаже онова,

което е криел цял живот
от вас,

а именно тази капилярна мрежа.

Така че ,
това е един много особен автопортрет,

в който ще използвате ретината си,
за да видите ретината си.

Това е единствената картина в света,
която се гледа с две затворени очи.

По този начин,
човек има възможност да обърне

поглед към себе си,
за да види този автопортрет.

Но докъде може да се стигне
с тази идея

за индивидуалната визуална реалност.

Може би до някакъв вид
халюциногенна картина.

Но картина,
която предизвиква зрителни халюцинации

е моята най-нова
концептуална творба.

Нарекох я "Роршах"

По принцип съществува
някаква такава социална стигма

около думата "халюцинация",
защото се асоциира с наркотици

или някакво психично заболяване.

Но тази картина е абсолютно техногенна,
което значи че може да се отървем

от всякакви предразсъдъци
и да погледнем тази халюцинация.

Бъдете спокойни.
Халюцинацията не е психотична.

Няма да видите демонични зайци
или розови слонове.

Там някой се разочарова.
Видях.

Халюцинацията е калейдоскопична.
Тоест ще видите комбинация

от цветни петна и форми.

Тази халюцинация не съществува
в нашата физическа реалност.

Тя съществува
в една виртуална реалност.

Тя е продукт от случайни
електрически импулси,

някъде тук
във визуалния център на мозъка.

Тя не съществува
извън вашето его.

Никога няма да може да я снимате,
да я откраднете,

да я шернете.

Тя завинаги ще принадлежи
на вашето съзнание

и на онзи момент от време,
когато вие сте стояли пред нея.

Вашият телефон никога не би могъл
да халюцинира.

Не може да халлюцинира
дори и да сложите картонче LSD

на мястото на сим картата.

Не ме питайте как го знам това.
Наречете го научна интуиция.

Тук възниква въпросът.
Какво за нас е реалността?

Дали е онова,
което реално съществува

във физическата ни реалност.
Може да се измери,

може да се докосне,
може да се документира.

Или е онова,
което е сетивно,

онова,
което ни кара да разбираме

какво стои около нас
и се деформира до известна степен

от нашето съзнание

Отговорът на този въпрос
е доста прост.

Всеки избира сам за себе си.

Истинският учен избира да игнорира
сигналите,

които получава
от несъвършените си човешки сетива.

Това е доста трудно
и доста мъчително.

Другият подход е да търсите отговорите
в собственото си съзнание.

Научният подход изисква
експериментът да бъде този,

който дава отговор
на големите въпроси

и да се игнорира пристрастната
човешка природа.

Завършвам
с моята дефиниция за "чудо".

Чудото е онова,
което се ражда там,

където науката среща изкуството.

Благодаря ви!