Любов – не се прави така

В тази възхитителна реч философът Ян Дал'Алио изследва универсалния стремеж към нежност и близост в свят, който все повече се съсредоточава върху отделния човек. Както се оказва, нещата са по-лесни отколкото си мислите. Мъдри и остроумни разсъждения за любовта в нашето съвремие. (Заснето на TEDхПариж.)

Какво е любовта?

Трудно е да се даде точно определение
на любовта,

тъй като терминът има много широко приложение.

Мога да обичам джогинга.

Мога да обичам някоя книга или филм.

Мога да обичам шницели.

Мога да обичам жена си.

(Смях)

Но има много голяма разлика

между шницелите и жена ми, например.

Тъй като, ако аз ценя шницела,

той, от своя страна, не ме цени.

А жена ми ме нарича

звездата на живота й.

(Смях)

Следователно, само друго същество,
което иска да бъде желано,

може да ме възприеме като привлекателно, желано същество.

Затова

любовта може да бъде определена по-точно

като желанието да бъдеш желан.

Оттук идва и вечният проблем на любовта:

Как да станеш желан и да останеш такъв?

Хората са намирали

решение на този проблем

като са подчинявали живота си
на обществените правила.

Всеки е имал своята роля

според пола, възрастта

и социалното си положение.

Трябвало е само да играят ролите си,

за да бъдат обичани и ценени от обществото.

Помислете за младата жена, която трябва да остане целомъдрена до сватбата си.

Помислете за най-малкия син,
който трябва да се подчинява на най-големия,

който пък от своя страна трябва да се подчинява на главата на семейството.

Но през 13 век

и най-вече през Ренесанса

се заражда явление в западните държави,

който причинява най-голямата криза
на идентичността

в историята на човечеството.

Това явление е съвременността.

Можем да го обобщим чрез триетапен процес.

Първият процес е рационализацията
на научните изследвания,

която ускори техническия прогрес.

След това дойде процесът на политическа демократизация,

която допринесе за по-големи
индивидуални права.

И накрая е процесът на рационализация на икономическото производство

и търговска либерализация.

Тези три дълбоко свързани процеса

унищожиха напълно

всички традиционни отношения
в западните общества,

което доведе до радикални последствия за отделния човек.

Сега хората са свободни

да ценят или не

всеки избор, поведение или обект.

Но в резултат на това се сблъскват

със същите свободи, които имат и останалите -

да бъдат ценени от тях или не.

С други думи, моята стойност
някога е била гарантирана

чрез подчиняването ми
на традиционните авторитети.

А сега цената й се определя на стоковата борса.

На свободния пазар на индивидуалните желания

договарям стойността си всеки ден.

Оттук идва и безпокойството
на съвременния човек.

Той е обсебен: "Привлекателен ли съм?
Колко привлекателен?

Колко хора ще ме харесат?"

И как съвременният човек се справя
с това безпокойство?

Чрез истерично колекциониране
на символи на привлекателност.

(Смях)

Наричам този акт на колекциониране

заедно с други подобни
"капитал на прелъстяването".

И наистина, нашето консуматорско общество

е до голяма степен основано именно
върху този капитал на прелъстяването.

Заради консуматорството
наричат нашето време материалистично.

Но това не е вярно! Ние трупаме предмети,

единствено за да общуваме с други умове.

Правим го, за да ги накараме да ни обичат,
за да ги прелъстим.

Няма нищо, което да е по-нематериалистично
или по-сантиментално

от тийнейджър, който си купува нови дънки

и ги нарязва на коленете,

защото иска да се хареса на Дженифър.

(Смях)

Консуматорството не е материализъм.

А е онова, което е преглътнато

и жертвано в името на бога на любовта,

или по-скоро в името на
капитала на прелъстяване.

В светлината на тези наблюдения
над съвременната любов,

как можем да си представим любовта в бъдеще?

Можем да начертаем две хипотези.

Първо, можем да се обзаложим,

че този процес на нарцистична капитализация
ще се засили.

Трудно е да се каже точно каква форма
ще придобие това увеличение,

тъй като то зависи в голяма степен

от социалните и техническите иновации,

които по принцип трудно могат да бъдат предвидени.

Но можем, например,

да си представим един сайт за запознанства,

който, донякъде като онези програми за трупане на точки за лоялни клиенти,

използва точки на капитала на прелъстяване,

които варират според възрастта ми, съотношението ми ръст-тегло,

образователната ми степен, заплатата ми,

или броя кликвания върху профила ми.

Можем също да си представим

медикаментозно лечение при раздяла,

което отслабва силата
на чувството на привързаност.

Между другото, има предаване по МТВ,

в което учители по прелъстяване

третират болката от разбитото сърце
като заболяване.

Тези учители наричат себе си
"артисти на улавянето".

"Артист" на френски е лесна дума за превод, означава "художник, майстор".

"Улавяне" означава да "уловиш" някого,

но не просто някого, а момичета.

Така, че те са майстори
на улавянето на момичета.

(Смях)

Те наричат болката от разбитото сърце
"уанитис" ("one-itis").

В английския език "itis" e наставка,
която означава инфекция, а "one" означава един.

В този смисъл, "уанитис" може да бъде преведено, като "инфекция от един човек".

Малко е гадно, тъй като за тези майстори
на улавянето

влюбването

е загуба на време.

Влюбването е прахосване на капитала ти
на прелъстяване,

така че трябва да се премахне,

да бъде елиминирано
все едно е заболяване или инфекция.

Можем също да предвидим

и романтична употреба на нашия геном.

Всеки ще си го носи със себе си

и ще го показва като визитна картичка,

за да проверява дали прелъстяването може
да прогресира във възпроизводство.

(Смях)

Разбира се, тази надпревара за прелъстяване,

както всяко ожесточено съревнование,

ще създаде огромни несъответствия
в нарцистичното ни удовлетворение

и съответно ще донесе и много самота
и чувство на неудовлетвореност.

Така че можем да очакваме,
че явлението съвременност,

което създаде капитала на прелъстяване,
ще бъде поставено под въпрос.

Чудя се каква ли ще бъде реакцията най-вече на

неофашистките и религиозните комуни.

Бъдещето обаче може да бъде различно.

Възможна е и друга посока за любовта.

Но как?

Как да се откажете от истеричната нужда да бъдете ценени?

Като осъзнаете моята безполезност.

(Смях)

Да.

Аз съм безполезен.

Но можете да сте сигурни –

и вие също.

(Смях)

(Аплодисменти)

Всички сме безполезни.

Тази безполезност може лесно да бъде демонстрирана,

тъй като, за да бъда ценен,

трябва някой друг да ме желае,

което показва, че нямам собствена стойност.

Нямам никаква вродена стойност.

Всички се преструваме, че имаме идол.

Всички се преструваме, че сме идол
на някой друг, но всъщност

всички сме самозванци, както човека на улицата,

който изглежда напълно спокоен и безразличен,

а всъщност е предвидил
и пресметнал нещата така, че

всички очи да са вперени в него.

Смятам, че осъзнаването

на тази общовалидна измама,

която засяга всички ни,

ще улесни любовните ни отношения.

Нуждата да бъда обичан

от главата до петите,

която намира своето оправдание
във всеки мой избор,

е причината за съществуването на тази истерия за прелъстяване.

Следователно, искам да изглеждам съвършен,

за да ме обича някой друг.

Искам и той или тя да бъде съвършен/а,

за да бъда уверен в своята стойност.

Всичко това създава двойки,

които са обсебени
от своето представяне във връзката си –

кой ли ще скъса с другия пръв,
просто ей така,

при най-малката грешка или изоставане в отношенията.

Като противоположност на такива отношения,

аз призовавам за нежност –
за любовта като нежност.

Какво е нежност?

Да бъдеш нежен означава да приемаш слабостите на човека, в който си влюбен.

Не означава да се превърнете
в тъжна двойка ординарци.

(Смях)

Не е толкова лошо.

Напротив,

в нежността има много чар и щастие.

Имам предвид точно определен вид хумор,
който за съжаление не се използва често.

Той е вид поетична,
умишлено създадена неловкост.

Имам предвид надсмиването над самия себе си.

Вярвам, че за една двойка,
която вече не се крепи на

ограниченията, наложени от традициите,

надсмиването над самия себе си

е основно средство,
което да осигури трайност на отношенията.