Египетската книга на мъртвите: наръчник за подземния свят - Теджал Гала

Виж целия урок на: http://ed.ted.com/lessons/the-egyptian-book-of-the-dead-tejal-gala

Древните египтяни вярвали, че за да станат безсмъртни след смъртта, духът трябва първо да премине през подземния свят - царство на обширни пещери, езера от огън и магически входове. Не е нужно да казваме, че човек трябвало да дойде подготвен. Но как? Таджал Гала описва египетската "Книга за мъртвите" - персонализиран магически свитък, написан от живите, за да допринесе за лекото им преминаване към задгробния живот след смъртта.

Урок от Теджал Гала, анимация от Силвия Приетов

Ани стои пред голяма златна везна,

където богът с глава на чакал, Анубис,
измерва теглото на сърцето му

срещу това на чисто щраусово перо.

Ани бил реален човек,

писар от египетския град Тива,

който живял през 13 век преди Христа.

Тук е изобразена сцена
от неговата "Книга за мъртвите" -

23-метров папирусов свитък, създаден,
за да му помогне да стане безсмъртен.

Първоначално подобни погребални текстове
били писани само за фараоните,

но с времето египтяните
започнали да вярват,

че обикновените хора също
могат да достигнат отвъдния живот,

ако се справят с прекосяването.

Епичното пътуване на Ани
започва с неговата смърт.

Неговото тяло е мумифицирано
от екип свещеници,

които премахват всички органи
освен сърцето,

седалището на емоция, спомен и разум.

После е пълнено със сол,
самороден натриев карбонат,

и увивано с напоен със смола ленен плат.

Допълнително обвивките са преплетени
с талисмани за защита,

а отгоре е амулет със сърце на скарабей,
който ще се окаже важен в последствие.

Целта на двумесечния процес
е да запази тялото на Ани в идеална форма,

с което неговият дух ще може
евентуално да се събере отново.

Но първо, този дух трябва да премине
през дуат или подземното царство.

Това е царство на обширни пещери,

езера от огън

и магически входове,

всички охранявани от страховити чудовища -

змии, крокодили и получовешки чудовища,

с имена като
"този, който танцува в кръв".

За да направи нещата по-лоши, Апофис,
змийският бог на разрушението,

се крие в сенките и чака да погълне
душата на Ани.

За радост, Ани е подготвен

с магията, която се съдържа в
неговата книга на мъртвите.

Като другитe, можещи да си я позволят,

Ани персонализирал свитъка си и включил
определени заклинания, молитви и кодове,

от които смятал, че духът му
ще се нуждае.

Оборудван с този арсенал,

нашият герой преминава трудностите,

отблъсква действията на чудовищата

и безшумно отбягва Апофис,

за да стигне до залата на Маат,
богинята на истината и правосъдието.

Тук Ани се сблъсква
с последното предизвикателство.

Той е оценяван от 42 древни богове,

които трябва да се убедят,
че той е водил праведен живот.

Ани се приближава до всеки един,

наричайки ги по име,

и заявява един грях, който не е извършвал.

Сред тези отрицателни признания
или деклариране на невинност,

той заявява, че не е карал
никого да плаче,

че не е подслушвач,

и че не е замърсявал водата.

Но дали Ани наистина е живял
толкова перфектен живот?

Не съвсем, но тук идва ролята на
амулета със сърце на скарабей.

Той е гравиран с думите
"Не заставай като свидетел срещу мен",

за да не го предаде сърцето му

чрез припомняне как е слушал
съседите си да се карат

или как е мил краката си в Нил.

Сега е моментът на истината за Ани,
претеглянето на сърцето.

Ако сърцето му е по-тежко от перото,
натежало от греховете на Ани,

то ще бъде погълнато от чудовищната Амит,

отчасти крокорил, отчасти леопард
и отчасти хипопотам,

и Ани ще спре да съществува завинаги.

Но Ани има късмет.

Неговото сърце е отсъдено чисто.

Ра, богът на слънцето, го води до Озирис,
бог на подземния свят,

който му дава последното одобрение
да стане част от отвъдния живот.

В безкрайните и буйни полета от тръстика

Ани се среща с покойните си родители.

Тук няма тъга, болка и гняв,
но има работа за вършене.

Както всеки друг, Ани трябва да култивира
парцел земя,

което той прави с помощта на Ушебти,
фигурка, поставена в неговата гробница.

Днес, "Папирусът на Ани" се съхранява
в Британския музей,

където стои от 1888.

Само Ани знае какво се е случило
след смъртта.

Но благодарение на "Книга на мъртвите"

можем да си представим как той се грижи
за реколтата си за цяла вечност.