(h) TROM - 2.21 Family and Love

http://tromsite.com - Full documentary, very well organized (download, youtube stream, subtitles, credits, share, get involved, and many more)

Documentary´s description :
-------------------------------------------------------------------------
TROM (The Reality of Me) represents the biggest documentary ever created, it is also the only one that tries to analyse everything : from science to the monetary system as well as real solutions to improve everyone's life.

A new and ´real´ way to see the world.

"Before the Big-Bang, till present, and beyond."
-------------------------------------------------------------------------

Семейство и любов

Още една идея се разглежда
като нормална сред хората.

Семейството представлява стадо,
събрано след генетична последователност.

За повечето животински групи това е резултат
от борбата за оцеляване

или от нуждата за чифтосване.

За хората тези причини отдавна са отминали
и семейството се формира от сегашната култура.

Нормите при семейството
са двама родители и деца,

много родители и деца
или само двама потенциални родители без деца.

Културата е променила идеята за семейството,
а семейството е просто идея.

В такава група родителите отглеждат децата си
и участват в тяхното образование.

Родителите трябва да познават
добре психологията,

влиянието на средата
върху човешкото поведение

и да имат основни познания
за значението на гените.

Без наличието на това познание, образованието
на децата е рисковано, произволно и "лично",

основано само върху идеите
на определени индивиди.

За повечето хора семейството е идеал,
а децата призвание, установено от културата.

Това създава определени проблеми.

Например темата за децата.

Без значение дали сте родител или не,
замисляли ли сте се защо искате да имате дете?

Какъв е смисълът?

Защото трябва?

Защото е благородно?

Защото искате да си играете с него?

За лично удовлетворение?

Повечето родители изживяват чрез децата си
моменти от детството

или искат да представляват успеха,
който те не са успели да постигнат.

Един вид трофей.

Не казвам, че не е правилно, но трябва
да се запитате защо искате да имате дете.

Жените имат предадена конкретна роля
в тази култура.

Когато давате на момиченце кукли,
вие го програмирате.

Когато слагате голяма панделка в косата й,
вие я програмирате.

Жените в бъдещето ще взимат
каквото пожелаят -

електрически влакове,
а не бебешки кукли.

Бърсането на бебешки дупета
не е велико занимание.

Въпреки това жените са убеждавани
да имат деца.

Децата са трън в задника.

Не са умни, не могат да кажат нищо ново,
изискват голяма част от времето ви,

не можете да пътувате,
не можете да правите много неща.

Населението в бъдещето
ще бъде намалено.

Мнозина от вас смятат,
че искам да имам собствени деца.

Искам името ми да остане в бъдещето.

Ако имате дете, да кажем на 11 години,
и ви се обадят от болницата:

"Преди 11 години объркахме детето ви."
Не е нужно да го връщате.

Не виждате ли?
Всички деца са еднакви.

Моите деца са еднакви с всички останали,
но просто са отгледани с различни ценности.

Никое дете не е твое отражение.

Единственото, което са наследили,
е формата на ушите, носа, главата.

Те са до известна степен подобни на вашите.

Казват: "Детето е копие.", ако детето се държи
невъзпитано: "Наследил е това от майка си."

В бъдещето хората ще отглеждат децата си...
всички те са еднакви на тази възраст.

Ако се опитаме да визуализираме бъдещето,
трябва да направим същото - семейства и т.н.

Затова когато правя филми за бъдещето,
трябва да поставя семействата в тях.

Няма да има семейства.

Повечето хора няма да притежават децата,
но днес това е нормално.

Трябва да използвате това,
ако искате да промените хората.

В противен случай ще кажат: "За какво
по дяволите говориш? Не искам да живея в твоя свят."

Ако заведете баба си до Маями Бийч
и види момичетата с изскочили дупета, ще каже:

"Прекалили са!". Тя е права за периода, през който
е отгледана, но не и за днешните времена.

Трябва да разберете, че баба ви
е отгледана в различен свят.

Затова учим децата в училище, че родителите им,
дядовците им са израснали в други времена

и ценностите им са различни от нашите.

Не гледайте на тях като на лоши хора,
разберете откъде идват.

Индианците не са глупави.

В тяхната култура танцуват около огъня,
защото само това познават, на това са били изложени.

Идва и следващият проблем -
пренаселване заради културата.

Изключително опасно е,
защото тази система въздига идеята,

че семейството е основната цел на всеки човек
и децата са част от нея.

Например, Католическата църква
и много други религии,

които подхранват
тези ранно заветни идеологии,

защитават илюзията, че можем да се размножаваме
постоянно и всеки ще бъде добре.

Бог ще се погрижи за всички ни.

Колкото до момента,
бъдещето на невъзобновяемата енергия,

бъдещето на изчерпване,
към което сме се насочили...

Аз нямам деца.

Опитвам се да бъда оптимист колкото е възможно
повече с движението Zeitgeist

и това, което можем да направим, е феноменално,
но в момента имаме огромни прегради.

Нямам деца. Защо?
Защо казвам това?

Първо, няма да се чувствам добре.

Ще се чувствам крайно небрежен и безотговорен
в този период да отгледам друго човешко същество.

Когато на повечето хора се раждат деца, те имат
традиционно субективно и установено схващане:

"Ще имаме деца и семейство.
По дяволите капацитета на Земята

и факта, че могат да се изчерпят ресурсите."

Виждаме това в бедните квартали
през цялото време.

Аз самият живеех в каравана.
Виждал съм това безброй пъти.

Хората нямат отношение към нищо.

Те нямат познание как функционира обществото,
какъв е процесът за изхранването им.

Продължават постоянно да имат деца или правят неща,
които нямат никакво отношение към нищо.

Но нека се фокусираме
върху проблема с децата.

За мен да отгледам дете означава:

"Вярвам, че светът ще бъде в добро състояние
по време на живота на детето ми."

И тогава следва: "Ако детето ми има внук?

Светът ще има ли възможността да осигури
стабилност и за това дете?"

Това е въпросът.
Това трябва да се запитат всички родители.

Не трябва да имат деца заради собствените си нужди,
за да имат "семейство",

да бъдат традиционни, да ходят на църква
и да имат две деца.

Трябва да се свържат с нещо истинско.

Човечеството трябва да се замисли
за връзката си със Земята.

Докато не го направим, сме обречени.

Изградили сме икономическа структура,
религиозно-философска структура,

която ни отделя от всичко съществено и истинско.

А тези идеологии ще унищожат
човешкия вид и планетата.

Харесва ми работата, но има и друго,
което искам да правя.

Например?

Вероятно ще искам да се омъжа и да имам деца.

Казах "вероятно", не изпадай в паника.

Говорихме как ще кръстим децата си.

Мислех, че ще е някога в бъдещето.

Но трябва да призная, че си мислех само:

"Дрю, никога повече няма да спиш с друга жена.
Никога!"

Любовта е пристрастна дума.

Вие и повечето хора сте направили неща,

за които съжалявате, за които смятате,
че са били неудовлетворяващи.

Затова понякога обичате себе си,
понякога се мразите.

Ако се ожените,
понякога обичате човека до вас много,

понякога по-малко,
друг път сте разочаровани от него.

Любовта не е фиксирано понятие.
Тя е променлива ситуация.

Ако се ожените за жена, която има 7 качества,
които харесвате

и 5 години след брака срещнете друга жена,
която има 27 качества, които харесвате,

не можете да подтиснете чувствата си
към този човек.

В бъдещето вероятно ще обичате толкова хора,
колкото могат да бъдат обичани.

Ще споделяте идеи и ценности с много хора.

И вероятно няма да имате един човек
като притежание.

Днес много женени хора смятат
човека до себе си за притежание.

И ако нещо се случи с него,
ако почине, това е ужасно,

защото това е единственият човек, с когото
са споделили живота, ценностите и работата си.

Всички наши ценности, начина, по който гледаме
на света, сме научили в определен период.

В бъдещето хората ще бъдат
много по-различни от нас.

Те няма да използват думата "любов",
а "изоморфизъм".

Близък съм с този човек, защото допълва
живота ми, прави го по-лесен,

имаме много общи неща,
разбираме се в много различни сфери.

С изминаването на годините сме надградили
и подобрили взаимоотношенията си.

В това ще се превърне любовта.

Днес е просто дума като "религия",
която означава "щастие".

В едно радиопредаване Лари Кинг ме попита
какво мисля за християнството.

Аз му отговорих: "Мисля, че е страхотна идея,
ако бъде приложена на практика."

След като споменахме думата "емоция",
мисля, че това е един от най-големите проблеми.

Алфред Кожибски нарича това явление
"таламично поведение" (таламус),

а поведение, което е рационално - "кортексно
поведение", свързано с мозъчната кора (кортекс).

Емоционалното поведение може да ви подтикне
да се чувствате по определен начин -

добър, лош, прав или грешен.

Но кортексното поведение
показва проблемите.

Хората могат да предотвратят злополуки
и ги научава как да се справят с различни ситуации.

Например при автомобилна катастрофа
децата са приклещени в колата,

бензинът тече от двигателя,
а майката плаче:

"О, Господи, децата ми са заклещени в колата!
Ще изгорят до смърт!"

Това е таламично поведение.

Ако вземе дърво или камък, счупи прозорците
и извади децата - това е кортексно поведение.

Искаме да променим всички емоции
в полезни насоки до каквато степен е възможно.

Харесва ми примера за пътя по стръмна скала,
колата може да катастрофира и когато някой е ранен,

първият човек, който отива при тях,
държи ръцете им, плаче и ги успокоява.

Но докторът е човека, който ги лекува.

Инженерите, за които никой не е чувал, поставят
мантинели или абразив на пътя, за да няма катастрофи.

Не чувате нищо за тези хора в обществото, а те са тези,
които всъщност трябва да бъдат на почит.

Не мога да се съглася повече с вас
след примера с Майка Тереза и Луи Пастьор.

Хората винаги емоционално се оприличават
и отъждествяват с великодушието на тази жена.

Но те не осъзнават, че науката е направила повече
за човечеството от всички филантропи взети заедно.

Точно така. Можем да създадем общество,
в което не е нужна благотворителността.

Това е по-висока степен
на загриженост и състрадание.

Обществото ви въздейства по този начин.

Всяко общество предизвиква определен вид емоции -
израз на лицето, сапунени опери.

Ние се научаваме да бъдем емоционални,
както и ирационални.

Научаваме се да бъдем, както го наричат някои хора -
"глупави" чрез съпоставка с глупави хора.

С колкото повече неразумни хора
имате връзка,

толкова по-трудно ще е за вашето поведение
да бъде рационално.

Възмутени сме от убиец или крадец,
но не сме възмутени от войната. Това е изумително!

Ако някой човек бъде убит,
ние се разгневяваме.

Хората, които са против аборта,
трябва да бъдат авангарда против войната,

защото се избиват всички -
неродени деца, жени.

Но умът е толкова манипулиран от културата, че хората
негодуват, когато се използва неправилната вилица.

Ако отидете на вечеря на публично място
и използвате грешната вилица,

хората се възмущават и разочароват от вас.

Но ако сте расист, не постъпват така.

Ку-клукс-клан имаха 3 милиона члена.

Това ви показва къде се намира обществото ни.

Все още не сме цивилизовани.
Още много път трябва да извървим.

Живеем в много объркана култура.

В бъдещето книгите по история няма да пишат нищо
за нас, освен "жалко развитие в човешката еволюция".

Алтернативни решения

Човекът трябва да разграничи
въображението (брак)

и реалността (физическо привличане, секс,
възхищение към останалите).

Когато познавате действителността,
вашите решения ще бъдат съответстващи,

а не несъзнателно съгласувани с културата,
в която сте израснали.

В най-добрия случай ще приемате
културните обстоятелства като ритуали,

но ще сте запознати с реалността.

Монетарната система поддържа тази култура,
като въздига идеята за семейството.

Дори по-лошо,
създаден е огромен бизнес от нея:

почивки, специални предмети за семейството,
къщи и коли.

Всичко това е създадено
за семейството.

Те са просто потребление
за монетарната система.

Много е странно как човешките същества,
които се придържат към културата,

в случая чрез брака и семейството, пропускат
милиони възможности да срещнат други хора,

защото се ограничават.

Ние сме толкова много,
а знаем толкова малко.