Как технологията ми позволи да чета

Месеци след като се е родил, през 1948, Рон Макалъм ослепява. В този очарователен и раздвижен разговор, той разказва как чрез напредъка на компютърните технологии и умните инструменти той успява да сбъдне детската си мечта -- да чете. С помоща на технологиите и на доброволци, които четат за него, той успява да стане адвокат, академик, и най-важното, читател. Добре дошли в революцията на слепите читатели! (Заснето на TEDxSydney.)

Когато бях на три или четири години,

си спомням как мама четеше приказка на мен

и на двамата ми по-големи братя,

и си спомням, как протягах ръце

да почувствам страницата,

да почувствам картинката която обсъждаха.

И мама ми каза:

"Скъпи, спомни си, че не можеш да виждаш

и не можеш да усетиш картинката

и не можеш да почувстваш буквите на страницата."

И си помислих:

"Но, аз искам точно това.

Обичам приказки. Искам да чета."

Изобщо не съм подозирал,

че ще съм част от технологична революция,

която ще ми помогне да сбъдна мечтата си.

Аз съм роден преди някакви си 64 години. Родил съм се около 10 седмици преждевременно

в резултат на което съм сляп.

Това състояние е познато като ретинопатия на недоносеното,

и е много рядко срещано в развития свят.

Не подозирах, лежейки свит на топка

в ковьоза си през 1948,

че съм се родил на правилното място,

в правилното време,

в страна където можех да участвам

в технологичната революция.

На света има 37 милиона изцяло слепи хора,

но тези от нас които са участвали в технологичните промени

са най-вече от Северна Америка, Европа,

Япония и други развити части на света.

Компютрите промениха живота на всички нас тук, в тази стая

както и на хората по света,

но мисля, че те промениха живота

на незрящите повече от колкото на която и да е друга група хора.

И за това искам да ви разкажа за взаимодействието

между компютърно базирана адаптивна технология

и многото доброволци които ми помогнаха през годините

да стана човека, който съм сега.

Това е взаимодействие между доброволци,

страстни изобретатели и технология,

и това е историята на много други незрящи.

Нека ви разкажа моята история сега.

Когато бях на пет години, научих брайловото писмо.

Това е една гениална система от шест точки

пробити в хартията

които мога да разчитам използвайки пръстите си.

Всъшност, мисля, че виждате оценките ми от шести клас.

Не знам от къде Джулиан Мороу се сдоби с тях.

(Смях)

Бях доста добър в четенето,

но трябваше да поработя над оценките по религия и музика.

(Смях)

Когато излизате от операта,

ще видите, че има табели с брайлово писмо в асансьорите.

Забелязвали ли сте ги?

Аз да. Оглеждам се за тях постоянно.

(Смях)

Когато бях ученик,

книгите бяха превеждани от преводачи,

доброволци който дупчат хартията, дупка по дупка,

за да имам томове книги за четене,

и това се е правело, главно от жени,

от края на 19-ти век в тази страна,

но това беше единственият начин по който можех да чета.

Когато бях в гимназията,

си купих първият си диктофон с касета,

и той се превърна, за мен, в нещо като пред компютърен

начин за учене.

Карах семейството и приятелите си да ми четат материали

и след това можех да ги слушам отново

колкото пъти ми трябваше.

И след това се свързах

с допроволци и помощници.

Например, когато учех в

университета Куийнс в Канада,

затворниците от затвора Колинс Бей се съгласиха да ми помогнат.

Давах им диктофона, и те записваха как четат.

Спомням си, че единият ми каза:

"Рон, не сме тръгнали на никъде сега."

(Смях)

Но, замислете се. Тези хора,

които не са имали възможностите, които аз съм имал, да се образоват,

ми помогнаха да получа следдипломна квалификация по право,

с тяхната посветена помощ.

Все пак се върнах и станах академик

в Мелбърнският университет Монаш,

и за тези 25 години,

диктофоните бяха всичко за мен.

Всъщност, в офиса ми през 1990

имах над 28 километра лента.

Студенти, семейство и приятели са ми изчели всичкия този материал.

Г-жа Лоис Доери,

която по-късно започнах да наричам моя сурогатна майка,

ми е чела холяди часове на запис.

Една от причините да се съглася да дам тази реч днес

е че се надявах, че Лоис ще бъде тук

за да мога да ви я представя и публично да й благодаря.

Но, за жалост, нейното здравословно състояние не й позволи да присъства тук днес.

Но, все пак, ти благодаря Лоис, тук, от тази сцена.

(Aплодисменти)

Видях първият си Apple компютър през 1984

и си помислих:

"Това нещо има голям стъклен екран, не ми е много от полза."

Колко много грешах.

През 1987, в месецът когато най-големият ни син, Джерард, се роди

аз си взех първият ми компютър за слепи,

който всъщност е тук.

Виждате ли го тук?

И забележете нямa, как му казвахте, нямa екран.

(Смях)

Това е сляп компютър.

(Смях)

Това е Кийноут Голд 84К,

а 84К означава 84 килобайта памет.

(Смях)

Не се смейте! На времето това струваше 4000 долара!
(Смях)

Мисля, че часовникът ми има повече памет.

Изобретен е от Ръсел Смит, страстен изобретател

от Нова Зеландия, който се е опитвал да помогне на незрящи хора.

За жалост, той почина при лека самолетна катастрофа през 2005,

но неговата памет живее в сърцето ми.

Това означаваше, че за пръв път

можех да прочета това което съм написал.

Имаше синтезатор на реч.

Написах първата си съавторна книга за трудово законодателство

на пишеща машина през 1979, изцяло по памет.

Това ми даде възможността да прочета какво съм написал

и да навляза в компютърният свят,

дори с 84-те му килобайта памет.

През 1974, великият Рей Кърцуел, американският изобретател,

работеше над построяването на машина, която щяше да сканира книги

и да ги чете със синтетичен глас.

Оптичните устройства за разпознаване на знаци по това време

работиха само с един шрифт,

но с използването на плоски скенери с електрозарядни устройства

и сентезатори за реч,

той разработи машина, която можеше да разчита който и да е шрифт.

И неговата машина, която беше с размерите на пералня,

беше пусната на 13 януари 1976.

За пръв път видях търговски достъпна Кърцуел

през март 1989, и бях възхитен,

а през септември същата година,

месецът в който доцентството ми

в Университета Монаш беше обявено,

правният факултет получи една, и аз можех да я използвам.

За пръв път, можех да чета това което искам да чета

само като сложа книга на скенера.

Не беше нужно да съм мил с някого!

(Смях)

Вече нямаше да бъда цензуриран.

Например, преди бях срамежлив,

макар и сега също да съм твърде срамежлив да помоля някого

да ми прочете на глас сексуално нецензуриран материал.

(Смях)

Но сега, нали знаете, мога да пусна една книга посред нощ и...

(Смях) (Аплодисменти)

Сега, четецът на Кърцуел е просто

една програма на лаптопа ми.

Толкова се е смалил.

И сега мога да сканирам най-новата книга

вместо да чакам да излезе в аудио библиотеките.

Мога да съм в крак с приятелите си.

В живота ми има много хора, които са ми помогнали

и още много които дори не съм срещал.

Един такъв човек е американският изобретател Тед Хентър.

Тед е бил мотоциклетен състезател,

но през 1978 претърпява автомобилна катастрофа и губи зрението си,

което е ужасно, особено ако се опитваш да караш мотор.

След това става воден скиор

и става шампиион по водни ски за хора с увреждания.

Но, през 1989 той си сътрудничи с Бил Джойс

за да създадат програма, която да чете

това което се изписва на компютърния екран

от интернет или от компютъра.

Нарича се JAWS (ДЗРСГ - Достъпност За Работа С Говор)

и звучи така.

(Говор от системата)

Не е ли малко бавно?

(Смях)

Вижте, ако чета така бих заспал.

Забавил съм го заради вас.

Ще помоля да го пуснем на нормалната скорост с която аз чета.

Можем ли?

(Говор от системата)

(Смях)

Нали знаете, когато оценявате есетата на студентите

искате да приключите с тях възможно най-бързо.

(Смях) (Аплодисменти)

Тази технология която ме впечатли през 1987

е сега на всеки iPhone.

Но, за мен, четенето с машини

е много самотен процес.

Израстнах със семейство и приятели, които ми четяха

и за това обичам да усещам топлината на дъха

и близостта на хората които ми четат.

Обичате ли да ви четат?

И един от най-трайните ми спомени

е от 1999, Мери чете на мен и децата,

близко до Менли Бийч,

"Хари Потър и Философският Камък".

Прекрасна книга, нали?

Все още обичам да съм близко до някой който ми чете.

Но, не бих изоставил и технологията,

защото тя ми позволи да водя страхотен живот.

Разбира се, говорещите книги за незрящи

предхождат всичката тази технология.

Все пак дългосвирещите плочи са били разработени

още в началото на 30-те години на XX в.,

а сега слагаме говорещи книги на дискове,

използвайки дигиталната система за достъп известна като ДЕЙЗИ.

Но, след като чета със синтетични гласове

обичам да се прибера вкъщи и да прочета вълнувщ роман

с истински глас.

Все още има бариери

пред нас, хората с увреждания.

Много уебсайтове не могат да бъдат прочетени използвайки JAWS (ДЗРСГ)

или други технологии.

Убсайтовете са често с много визуални елементи,

като, да речем графики,

които не са надписани и бутоните не са надписани

и за това на "Третия консорциум на световната мрежа,"

познат като W3C, бяха разработени световни

интернет стандарти.

И искаме всички интернет потребители или собственици на сайтове

да направят своите сайтове съвместими,

така че хората без зрение да са равноправни.

Други бариери са построени от нашите закони.

Например, Австралия,

както една трета от държавите в света,

има изключения в закона за авторските права, които позволяват книгите да се превеждат на брайлов език

или да се прочитат за нас, незрящите.

Но, тези книги не могат да бъдат пренасяни зад граница.

Например, в Испания, има 100 000

достъпни книги на испански.

В Аржентина, има 50 000.

В никоя друга страна от Латинска Америка

няма повече от няколко хиляди.

Но е нелегално да се пренасят книгите

от Испания в Латинска Америка.

Има стотици хиляди достъпни книги,

в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и т.н.,

но те не могат да бъдат транспортирани до 60-те страни

в нашия свят където английският е първи или втори език.

Спомнете си, че ви говорих за Хари Потър.

Ами, понеже не можем да пренасяме книги зад граница,

трябва да има различни версии във

всички различни англоговорящи страни:

Великобритания, САЩ, Канада, Австралия

и Нова Зеландия трябва да имат

различни версии на Хари Потър.

И за това, другия месец в Мароко,

ще има среща между всички различни страни.

Темата ще е нещо над което група от страни заедно със

Световният съюз на слепите работят:

трансграничен договор,

който позволява да се пренасят книги от една страна в друга

ако и в двете страни книгите са

изключение в закона за защита на авторските права

за да дадем живот на хората, особено в развиващите се страни,

на незрящите които нямат книги които да четат.

Искам това да се случи!

(Аплодисменти)

Животът ми беше необикновено благословен,

с брак и деца

и много интересни работи,

било в Правният факултет на Университета в Сидни

където прекарах един срок като декан,

или както сега защитавам правата на хората с увреждания

в ООН, в Женева.

Аз наистина съм един много щастлив човек.

Чудя се какво е подготвило бъдещето за мен.

Технологията ще се усъвършенства още повече,

но все още помня как, преди 60 години, мама ми казваше:

"Скъпи, помни,

че ти никога няма да можеш да прочетеш написаното с пръстите си."

Толкова се радвам, че взаимодействието между брайловите преводачи,

доброволните четци и страстните изобретатели

ми позволи да сбъдна мечтата си да чета,

както и на много други незрящи хора по света.

Бих искал да благодаря на моята помощничка в проучванията Хана Мартин,

която също кликаше слайдовете,

също и на жена ми, професор Мери Крок, която е светлината в моя живот,

която сега ще ме прибере.

Искам да благодаря и на нея.

Мисля, че е време да кажа довиждане.

Бог да ви благослови. Много ви благодаря!

(Аплодисменти)

Йей! (Аплодисменти)

Добре. Добре. Добре. Добре. Добре. (Аплодисменти)