-
Title:
Радостта от естествената коса
-
Description:
Шейен Кохрейн разкрива ролята, която текстурата на косата е играла в миналото на чернокожите в Америка -- от горещите инструменти за изправяне на ерата след Гражданската война, до хилядите жени в днешно време, които са решили да престанат да преследват общоприети вярвания и да започнат да приемат естествения вид на косата си. "Става въпрос за нещо повече от прическа", казва Кохрейн. "Става въпрос за смелостта, която е нужна, за да не се пречупиш под натиска на чуждите очаквания".
-
Speaker:
Шейен Кохрейн
-
Аз съм от южната част на Чикаго
-
и в седми клас
имах добра приятелка на име Джени,
-
която живееше в югозападната
част на Чикаго.
-
Джени беше бяла
-
и ако знаете нещо за сегрегираната
демография в Чикаго,
-
вие знаете, че няма много чернокожи хора,
-
живеещи в югозападната част на града.
-
Но Джени ми беше приятелка
-
и често се виждахме
след училище и през почивните дни.
-
И така един ден си седяхме в хола у тях,
-
говорейки като 13-годишни.
-
И Роузи, сестрата на Джени,
беше в стаята с нас
-
тя седеше зад мен,
играейки си с косата ми,
-
а аз не обръщах много
внимание какво правеше тя.
-
Но по време на една пауза в разговора
-
Роузи ме потупа по рамото.
-
Тя каза: "Може ли да ти задам
един въпрос?"
-
Аз казах: "Да, Роузи, разбира се."
¶
-
-
-
-
Тишина.
-
Майката на Джени и Роузи беше наблизо.
-
Тя беше в кухнята и дочу разговора,
-
и се засрами.
-
Тя каза: "Роузи! Не можеш
да задаваш такива въпроси на хората."
-
Джени беше моя приятелка и знам,
че тя също се почувства зле.
-
Аз ѝ съчувствах,
но всъщност не бях обидена.
-
Смятах, че Роузи не беше виновна, че
през 10-те си години на тази Земя,
-
живеейки в югозападната част на Чикаго,
-
тя не беше напълно сигурна
как изглежда един тъмнокож човек.
-
Това е нормално.
-
Но това, което ме изненада повече беше,
-
че през цялото време, което бях прекарала
със семейството на Джени и Роузи-
-
забавлявайки се с тях,
-
играейки с тях,
-
дори осъществявайки
физически контакт с тях,
-
чак когато Роузи пипна косата ми,
-
тя се сети да ме попита дали съм
чернокожа.
-
Тогава за първи път осъзнах
-
колко голяма роля има структурата
на косата в определянето на расата ми,
-
но също така и че тя има определяща роля
за това как другите ме възприемат.
-
Гарет А. Морган и
Мадам Си Джей Уокер са пионери
¶
-
на индустрията за грижа за
косата на чернокожите
-
Те са най-известни с изобретяването
на кремове за коса с химикали и
-
уреди, изправящи чрез нагряване
-
създадени за перманентно
или продължително
-
променяне на текстурата на
косата на чернокожите.
-
Често, когато зе замислим за историята
на чернокожите в Америка
-
ние мислим за отвратителните действия
-
и бебройните несправедливости,
които ние като цветнокожи сме изпитали
-
заради цвета на кожата си,
-
докато всъщност след Граждаската война
-
точно косата на мъжете и жените
афроамериканци
-
била известна като
"най-определящата черта" на негрите,
-
дори по-определяща от цвета
на кожата им.
-
Преди да станат неотменна част
-
от многомилиардната индустрия
за грижа за косата
-
нашата зависимост от
инструменти и продукти
-
като кремовете и гребените
за изправяне на коса
-
били по-скоро средство за оцеляването
и напредъка на расата ни
-
в след-робовладелска Америка.
-
През годините сме свикнали с идеята,
¶
-
че по-правата и по-дълга коса е
по-добра и по-красива.
-
Постепенно сме ставали обсебени
-
от идеята да имаме това, което наричаме
-
"хубава коса".
-
Това в общи линии означава:
-
колкото по-слаби са къдриците,
толкова по-хубава е косата.
-
И сме позволили на тези клишета да
създадат фалшиво усещане за йерархия,
-
което да определя коя коса е качествена
-
и коя не е.
-
Нещо повече: позволили сме на тези
погрешни разбирания
-
да нахлуят в себевъзприемането ни
-
и до ден днешен културната ни идентичност
като афроамерикански жени
-
е заразена от тях.
-
И така, какво правехме досега?
¶
-
Ходехме на фризьор на всеки 6-8 седмици,
-
без да пропускаме,
-
за да подложим скалповете си
на агресивни изправящи химикали.
-
Това започвало от много ранна възраст-
-
понякога на 8-10 години-
-
и водело до окапване на косата,
-
плешивини,
-
понякога дори изгаряния на скалпа.
-
Горим косата си при температура
над 230 градуса Целзий
-
почти всеки ден,
-
за да е права.
-
Или просто покриваме косата си с
перуки или екстеншъни,
-
за да скрием корените и да ги оставим
да дишат,
-
без никой да ги вижда.
-
Възприели сме тези практики
в собствените си общности
¶
-
и не е странно, че днес типичният идеал
-
за чернокожа жена- професионалист,
-
особено в корпоративна Америка,
-
обикновено изглежда така,
-
а не така.
-
И определено не изглежда така.
-
През септември тази година
¶
-
един федерален съд реши, че е законно
-
при наемане компания да
дискриминира служителка,
-
ако тя има расти.
-
В този случай мениджърът
-
по наемане на персонал в Мобил, Алабама
-
е записан да казва
-
"Не казвам, че сте рошава,
-
но...
-
знаете какво имам предвид"
-
Какво е имала предвид?
-
Смятала е, че кандидатката е грозна?
-
Или може би е била малко по-афроцентрична
-
и с по-черен вид, отколкото ѝ е по вкуса.
-
Или пък не е свързано с афроцентричност,
-
а че е малко прекалено "urban"
-
за професионалната обстановка.
-
Може би наистина се е притеснявала,
че изглежда "заплашително"
-
и ще дразни и отблъсква клиентите.
-
Всичко това са думи, с които
често се свързват
-
естествените прически.
-
И това...
-
това трябва да се промени.
-
-
доклад, публикуван от
Deloitte Leadership Center for Inclusion
-
за проучване сред 3,000 души
на висши ръководни позиции
-
на тенденциите на работното място
към "прикриване"
-
на различия във външен вид, разбирания,
принадлежност и асоцииране.
-
По отношение на прикриване,
свързано с външния вид,
-
проучването показва,
-
че на работното си място 67% от
цветнокожите жени прикриват характерни
-
черти от външния си вид.
-
От участниците, признали за
прикриване на база на външен вид,
-
82% са казали, че за тяхното професионално
развитие е от "донякъде важно"
-
до "изключително важно" да го правят.
-
Така, това е Урсула Бърнс.
¶
-
Тя е първата афроамериканка-главен
изпълнителен директор на компания от Fortune 500,
-
на Xerox.
-
Тя е известна с типичния си външен вид-
-
така, както я виждате тук.
-
Къса, добре подстригана,
красиво оформена афро-прическа.
-
Г-жа Бърнс е това, което
наричаме "натурално момиче"
-
Тя проправя пътя и показва възможностите
на афроамериканските жени,
-
които се стремят да се издигнат
в корпоративната йерархия,
-
но желаят да бъдат с естествена прическа.
-
Но в днешно време повечето афроамериканки,
¶
-
които възприемаме като лидери, икони
и модели за подражание,
-
все пак предпочитат да са с права коса.
-
Сега,
-
може би това е тяхното желание,
-
може би така се чувстват най-добре,
-
но може би-
-
сигурна съм в това-
-
част от тях смятат, че това
е било необходимо,
-
за да постигнат днешния си успех.
-
Движение за естествена коса
вече обхваща страната,
¶
-
достига и до някои части на Европа.
-
Милиони жени вече изпробват какво означава
да се върнат към естествената си коса
-
и отрязват сухите, увреждани с години
краища,
-
за да възстановят естествените си къдрици.
-
Знам го, защото от около три години съм
поддръжник и посланик
-
на това движение.
-
След 27 години на обработка при висока
температура и със силни химикали
-
косата ми започна да показва
крайни признаци на изтощение.
-
Чупеше се,
-
изтъняваше,
-
изглеждаше много суха и цъфтеше.
-
Всички тези години на преследване на
общоприетото разбиране за красота,
-
което видяхме по-рано
-
и се отразиха.
-
Исках да направя нещо за нея,
затова започнах
-
нещо, което нарекох "предизвикателство
без топлинна обработка"-
-
въздържах се от използване на нагряващи
инструменти за оформяне на прическата си
-
в продължение на 6 месеца.
-
И като човек, роден в края на 20-ти век,
-
го документирах в социалните медии.
-
-
Отразих как, въпреки нежеланието си,
¶
-
отрязах 8-10см от косата,
която толкова обичах.
-
Документирах и как се мъчех да се науча
да правя естествени прически,
-
как се мъчех да свикна с тях
и да ги приема
-
и мисля, че наистина изглеждаха добре.
-
Документирах и как структурата на косата
ми постепенно започна да се променя.
-
Когато открито споделих начинанието си,
¶
-
научих, че не съм единствената жена,
която преминава през това,
-
и че всъщност има още хиляди жени,
-
които силно желаят да го направят.
-
И така, те се свързваха с мен и ми казаха:
-
"Шейен, как направи онази
естествена прическа,
-
с която беше онзи ден?
-
Какви нови продукти използваш,
-
които са по-добри за структурата
на косата ми,
-
която започва да се променя?"
-
Или:
"Какво да започна да правя с косата си,
-
така че постепенно да възстановя
здравето и?"
-
Но разбрах и че има много жени,
-
които не могат да се решат
да направят първата стъпка,
-
защото са парализирани от страх.
-
Страх от неизвестното-
-
как биха изглеждали?
-
Как ще се чувстват с естествена коса?
-
И най-важното за тях,
-
как ще ги възприемат другите?
-
През последните 3 години,
¶
-
след безброй разговори с приятели
-
и с напълно непознати от цял свят,
-
научих много интересни факти за това
-
как афроамериканките се
идентифицират с косата си.
-
И ако се върнем към мениджъра по подбор
-
от Мобил, Алабама,
-
бих казала: "Всъщност, не.
-
Не разбираме какво имате предвид.
-
Но има някои неща, които разбираме.
-
Разбираме, че когато чернокожите жени
заобичат естествената си коса,
-
това помага да противодействаме на
втълпеното на поколения твърдение,
-
че черното в естествения си вид
не е красиво,
-
или че трябва да се крие и покрива.
-
Знаем, че чернокожите жени изразяват
индивидуалността си
-
и се чувстват силни,
-
като редовно експериментират
с различни прически.
-
Също така знаем, че
-
когато ни приканят да сме с естествената
си коса на работното си място,
-
това потвърждава, че нашата
индивидуалност се цени
-
и ни помага да процъфтяваме и
да напредваме професионално.
-
-
Във времето на расово и
социално напрежение
-
приемането на това движение
-
и на други като него
-
ни помага да се издигнем над
ограниченията на статуквото.
-
Когато видите жена с плитки или къдрици,
падащи по гърба и,
-
или забележите колежка,
-
спряла да изправя косата си за работа,
-
недейте да ги заговаряте и да им казвате
колко им се възхищавате
-
и да питате дали може да я докоснете-
-
-
-
Аплодирайте я.
-
дайте ѝ пет,
ако така се чувствате.
-
Защото това-
-
това е повече от прическа.
-
Тук става въпрос
за себеприемане и самочувствие.
-
Става въпрос за смелостта
-
да не се поддадеш на натиска на
очакванията на другите.
-
И за това да знаеш, че като решиш да
се отклониш от нормата,
-
това не определя кой си,
-
а само разкрива кой си.
-
-
да бъдеш смел е по-лесно,
-
когато можеш да разчиташ на
съчувствието на другите.
-
Много се надявам, че от днес
-
вече можем да разчитаме и на Вас.
-