Wayne Dyer - How to Be a No-Limit Person [BG Sub]

The simple wisdom of a great man, subtitled for our fellow bulgarians.

КАК ДА БЪДЕМ ЧОВЕК БЕЗ ГРАНИЦИ

Първите 10 години от живота си изкарах в различни приюти и сиропиталища.

Майка ми е имала три момчета, когато е била много млада - в началото на 20-те си години.

А баща ми е изоставил семейството си.

Той просто си заминал. Напуснал ни един ден.

Аз съм роден през 1940г., а по това време имало голяма криза в света.

Имало война. Не е имало помощи, нито купони за храна и такива неща...

Та брат ми Дейв и аз сменихме различни домове и останахме в нещо като сиропиталище в Мичиган.

А по-големия ми брат остана при баба ми. Когато станах на 10 се събрахме отново заедно.

Да бъдеш беден значи да имаш бедняшко мислене.

Чувството за собствена значимост идва от едно нещо - вярата, че си ценен.

Учител, терапевт, консултиращ психолог и автор на бест-селъри:

Уейн Дайър!

Благодаря ви!

Благодаря!

Много благодаря! Достатъчно. Благодаря.

Оценявам го толкова много.

Темата ако изобщо има такова понятие, за днес е: "Да изберем собственото си величие".

Или "Да бъдем човек без граници" - да поемем отговорност за живота си.

Нещо в което наистина вярвам - че вие сте сбора от всички избори, които сте правили до сега.

Всичко относно вас или живота ви, което не харесвате или не работи или ви демобилизира

трябва да се разгледа по начин: "Мога ли да израстна?", вместо: "Защо го направих и сгреших?".

Разбирате ли, двата начина да мотивирате себе си са: "мотивация от недостатъците", която казва: "Не харесвам мястото където съм".

"Не харесвам какво съм постигнал, не ми харесва факта, че не мога да правя добре това или онова,

така, че аз ще изброя тези неща в свой личен репертоар и оттам нататък постоянно ще опитвам да поправя тези недостатъци."

Така винаги ще приемам, че съм недостатъчен, че има нещо грешно в мен и се опитвам да го поправя.

Когато правите това, прекарвате целия си живот по този начин.

И никога не пристигате, защото живота ви се превръща в серия от опити да стигнете на някакво друго място.

Ако живеете и се държите по този начин, тогава се превръщате в човек

който винаги страда от тази болест, наречена "Още". Вечно трябва да имате още.

Защото всеки път, щом стигнете на мястото, на което искате да идете...

Да кажем, че искате 100 000 $ в банката.

Работите, борите се и се отричате от себе си и правите всички тези неща..

И накрая пристигате - и ето, вече имате 100 000 $ в банката.

Всички неща тук са развитието на живота ви и това е всичко, което познавате.

Това е всичко което знаете, това сте вие, това е начина ви на съществуването.

Така, че когато стигнете тук, това, което ще направите е да кажете: "Това не е достатъчно".

Неограничените хора никога не действат, мотивирани от недостатъци или от липса в живота си.

Те никога не казват: "Нямам достатъчно".

Неограничените хора никога не казват: "Нямам достатъчно."

Разбирате ли, никога няма да имате достатъчно.

Вие вече сте всичко. Вие сте всичко, от което се нуждаете. Помислете за момент.

Всичко, от което се нуждаете за да сте напълно щастливи - съвършенството в живота ви.

Вие вече сте това. Вече го имате.

Дошли сте в този свят с нищо и така ще си отидете.

А през времето, в което сте тук, това което имате е своята уникалност, вашата специалност.

И не се нуждаете от НИЩО друго. Сега помислете над това:

Ако не знаете как да цените това, което имате и мястото на което сте в живота си, не се нуждаете от нищо друго.

Защото ако получите нещо друго, пак няма да знаете как да го оцените.

Просто ще искате още.

Или ще искате да бъде различно или ще искате да бъде както е било преди

или ще искате някой друг да бъде такъв, какъвто вие мислите, че трябва да бъде.

Успешните хора или неограничените хора или себе-реализираните хора или както и да ги наречете.

Каквито и етикети да са им поставяни от великите мислители и философи, терапевти и изследователи...

Това са хората, които винаги имат достатъчно.

Има хора, които ако поканите вкъщи и кажете: "Искам да ми гостуваш довечера и да останеш вкъщи, вместо да караш на обратно, можеш ли?"

те ще кажат: "Незнам.."

"Ами, можеш да спиш на дивана!"
- "О, не... немога да спя на диван."

"Имам ишиас, имам болки в гърба... дивани не, дума да не става..."

"Ами за закуска?"
- "Е, нямаме храна, но имаме малко стар грейпфрут в хладилника, малко е поомекнал.."

- "О, не мога да ям грейпфрут... и омекнал - не, благодаря."

Това са хората, които никога нямат достатъчно.

Те не са способни да бъдат гъвкави и да се променят.

Има други хора, на който ако кажете: "Би ли искал да останеш вкъщи през нощта, има място в мазата."

- "Хей, това би било чудесно! Няма проблем и преди съм спал там."

- "Имаме само омекнал грейпфрут...."
- "О, обожавам омекнал грейпфрут, страхотни са.."

Има хора, които могат да се справят с всичко, не защото условията им са различни.

Разбирате ли, условията имат малко общо с удовлетворението ви от живота. Много малко.

Как подхождате към условията, отношението ви към условията, това прави цялата разлика.

А да приемете това, което сте и да го приемете... Трябва да ви покажа това.

Незнам дали камерата може да го покаже.

Това е малка реклама, която беше в Детройтската безплатната преса.

Последния септември изнасях реч в "Църквата на единството" в Детройт и рекламата гласи:

"Д-р Уейн Дайър ще говори за вътрешното ви дете и как да се справяме ефективно с проблемите в отношенията си."

Наистина хубава реклама, както виждате.

А от горната страна на рекламата, на същата страница има друга реклама.

А тя гласи: "Приемете го!"

Точно над моята реклама - "Не може да се скриете от косопада."

Има снимка на мъж с кашон на главата! Има и мъж "преди и след".

А мъжа "след" изглежда доволен.

Пише: "Не можете да избягате и да се скриете. Косопада е проблем и ако не вземете мерки, той ще продължи."

Трябва да видим какво мога да направя с това.

Дъщеря ми ми помогна с плешивостта.

Преди доста време тя каза: "Татко, ти не си плешив, не мисли така. Ти просто си ей толкова по-висок от косата си, това е."

А това е хубав начин да погледнеш на това. Сякаш съм надраснал косата си, сякаш съм се издигнал над нея.

Неограничените хора са тези, които се приемат такива, каквито са.

А не си казват, че по някакъв начин са недостатъчни, заради нещо в тях.

Неограничените хора приемат себе си каквито са.

Това е решаваща концепция за мен и на практика за всички нас.

Това е идеята да вземете живота в ръцете си и да бъдете човека, които изберете да бъдете

и да разберете, че всичко, което ви се случва е възможност и благословия.

А това не беше така, докато не се научих как да празнувам буквално всичко, което ми се случеше и успявах да превъзмогна.

Виждате ли, всичко, което ни е дадено от Бог, каквото и да е то, е съвършено.

Никой не може да отрече, че планините са съвършени и реките са съвършени

и птиците са съвършени и хипопотамите са съвършени и така нататък. Това ни е дадено.

Всичко друго, което имаме на планетата ни го има в резултат на мисленето. Мисълта го прави.

Този микрофон е резултат от мисленето.

Някой си го представя и го казва на някой друг и го създават.

Роклята, която носите, ризата която нося, обувките ви, сцената, тези камери...

Всичко, което виждате и не ни е дадено на готово е било сътворено от хората, като резултат от начина ни на мислене.

Така, че каквото влиза в нас като единица, идва в резултат на начина, по който избираме да мислим в живота си.

Много важен принцип да разберем.

Защото щом веднъж разберете, че мисленето създава всичко, което имаме в живота си

можете да го промените и да го направите толкова съвършено, колкото пожелаете.

Защото мисълта го прави такова.

Творческата визуализация е това, за което говорим тук.

Образа, който имате за всичко в живота си е всъщност мисловно поведение.

Като да излезеш навън и да упражняваш свободни хвърляния с баскетболна топка.

Това е физическа практика. Визуализацията е мисловно упражняване, мисловно поведение.

Когато имате образ, че можете да успеете в нещо, че можете да го направите, вместо че не можете да го направите.

Когато се качите в колата и имате виждането, че ще намерите място за паркиране, вместо че няма да има къде да спрете

ще започнете да се държите според образа който имате. Подобно на държанието ви при упражняването на хвърлянето на баскетболната топка

или удряте форхенд или работите над супата си или каквото и да правите.

Бъки Фулър, с когото служих 9 години в консултативния съвет на "Проект Глад" и който почина неотдавна

каза, че 99% от това което сте, не можете да докоснете, да видите или помиришете.

99% от вас е недосегаемо, непомирисваемо и невидиимо.

То е което Кен Кайзес нарича "вашето съзнателно осъзнаване".

То е това, което гледа зад тези очи.

Какво е това? Не са клетки. То е някакъв вид осъзнато съзнаване, което сте вие.

И не се залъгвайте - заели сте много тела вече.

Това не е разговор за прераждания. Макар, че не знам за преражданията... Хората ме питат дали вярвам, а аз казвам:

"Ами, преподавал съм в младежката гимназия в Детройт за 4 години и съм виждал мъртъвци да се връщат към живота всеки ден в 15ч."

Така, че вярвам в прераждането.

Сега, ако 99% от това, което сте не можете да го докоснете, почувствате и помиришете, тогава какво сте, къде сте?!

Какво е това нещо, наречено "ваша същност" и къде отива?

Помислете над това - вие сте в тяло... имам малко момиченце на 11 месеца.

Всички сме в тела, а нейното тяло е толкова голямо и има пръстчета дълги едва толкова.

Всичко й е много малко, тя е само толкова висока.

Та, това тя ли е? Това ли е нейната същност?

Защото имам и други деца, които са доста по-големи, а аз съм много по-голям от тях.

Мога да си спомня как бях на 3 и бях в различно тяло и пак си бях аз.

Напълно различно тяло от тогава, когато бях на 11 месеца.

А после, когато бях на 13 имах смешно тяло... Но пак същността ми си беше там в съвсем ново тяло.

Косми растяха навсякъде, което не разбирах, всякакви неща се случваха...

После космите падаха. Гледах космите, които падат и се питах: "Какво ги държеше вчера?!"

Дори не разбирам това!

Така, че това, което съм вече е било в много, много тела.

Всичко на планетата ни, което е живо никога не може да умре.

Животът не умира - той просто се трансформира. Просто се придвижва към нови места и нови начини на съществуване.

Начина на съществуване, който е най-съвършен от всички е начина, който идва от виждането на себе си като любов и, че имаме само това да дадем.

Имаме само това да дадем.

Нека кажем, че стоя тук пред вас и просто си представете за момент, че имам един портокал.

Взимам този портокал и го стискам. Толкова здраво колкото мога.

Какво ще излезе?

Сок. Какъв сок?

Портокалов сок.

А ябълков сок по някаква вероятност?

Хайде де, поне от време на време?! А малко сок от манго от портокала?

Няма грешки, нали. Никога, въпреки всички.

Следващ въпрос. Всеки ги минава, тези са лесни.

Защо когато стиснем портокал, колкото и здраво да го стискаме излиза портколалов сок?

Защото.. не защото е портокал, а защото това има вътре. Нали така?

На нашата планета когато стиснеш нещо, това което излиза е това, което е вътре.

Не е трудно.

Има ли значение, ако майка ви стисне портокала?

Има ли значение какви инструменти използва?

Има ли значение, ако току що сте имали цикъл и тогава стиснете портокал?

Има ли значение, ако началникът ви го стисне?

Ами ако го направят децата ви?

Има ли значение? Има ли значение кое време е? Да предположим, че е по обяд?

Ами в 4 ч. сутринта, това има ли значение?

Когато и да стиснете портокал, единственото, което ще изкарате е каквото има вътре.

Нали? Безспорно.

Същия принцип важи и за вас. Това е принцип на вселената.

Някой ви стиска.. тоест някой ви пресира, някой казва неща за вас, които не ви харесват

някой ви напряга по някакъв начин... шефа ви казва нещо, което не ви харесва...

А от вас излиза гняв.

От вас излиза омраза, от вас излиза страх, от вас илиза стрес или от вас излиза напрежение.

Защо?

Дали е заради шефа ви, начина по който ви стиска?

Никога. Дали е заради майка ви?

Тя наистина може да е дразнител понякога.

Заради децата ли ви е? Не.

Това което излиза от вас, когато някой ви стисне, винаги е това което е вътре.

Това е жизненоважен принцип на това да бъдете неограничен човек.

Толкова е решаващо да схванете това и да го разберете.

Че ако имате някаква омраза в сърцето си към някой в този свят или гняв или страх..

то няма нищо общо с останалия свят.

Има общо единствено с това, какво слагате в себе си.

Как това, което влиза във вас се оказва там?

Това е ключът. Как влиза там?

Докато мислите.

Само докато мислите.

Разбирате ли, в света няма гняв. Няма стрес, няма напрежение.. всичко е съвършено, вече сме установили...

Съвършено място е, което си функционира чудесно.

Всичко се движи така, както е предназначено да се движи.

Доказателството за това е, че то просто Е. Това са всичките доказателства, от които се нуждаете.

Просто се огледайте - всичко е чудо. Всичко.

Вклюително и вие. Няма грешки. Всичко е съвършено.

И всичко, което ви се случва в живота - независимо дали е травма, болест, дали някой се отнася с вас по даден начин...

Има урок във всичко това. Не-ограничените хора разбират урока в живота и следователно празнуват уроците.

Не-ограничените хора празнуват уроците в живота.

Вярно е. И когато стигнете до тази точка в живота си, когато не проклинате нещата, които заставят на пътя ви

и не ги обвинявате, особено не обвинявате някой друг.

Чувате го постоянно - "Тя нарани чувствата ми."

Как е възможно? Как може някой да нарани чувствата ти?

Чувствата ти идват от твоите мисли. Никой не може да нарани чувствата ти, без твое съгласие.

Никой не може да ви прави на глупак, без вашето позволение.

Никой не може да ви изложи без вашето позволение.

Това са избори които имате, които идват от начина, по който мислите.

Някой ви обижда - "Ей, глупак!". И вие се обръщате.

"Дори не съм казвал на никой че идвам, откъде знаят?"

И после вините човека, който ви обижда, вместо да кажете: "Това си е просто тяхното мнение".

Това е просто къде са те на пътя си. И това е наред.

Всички вие имате връзки, нали? Всички са в някакъв вид взаимоотношения.

В отношенията си имате ли някакви проблеми?

Някой от вас има ли отношения, в които няма някакви проблеми?

Бих искал вие да вземете този микрофон, а аз да седна и да ви слушам.

Всеки който има отношения има проблеми, нали?

Сега, когато кажете: "Аз съм във връзка, имам проблеми, следователно нещо не е наред".

Ако сте в отношения и имате проблеми и нещо не е наред, трябва да се обадите на консултант. Нали?

Трябва да се обадите на някого да ви помогне с проблемите, не искате проблемите да продължават.

На кого ще се обадите?

Имате единствено себе си. Това е всичко.

Можете да посетите терапевт отвреме-навреме, но те имат по-лоши проблеми от вас.

Единствения консултант, който може да ви помогне с проблемите ви сте вие.

А кой е този консултант, който призовавате?

Вече установихме, че има нещо нередно с този човек, нали?!

Значи сега ще призовете негоден човек да ви решава проблемите с отношенията.

Това е наистина болен подход да решите проблемите си.

Имаме нещо от рода на: "Имаме проблеми, ти не говориш с мен, аз не говоря с теб..."

"Миналата седмица се прибра късно, а тази седмица не ми вдигна телефона... Как можеш да ми причиняваш това?!"

А това е консултанта, който призовавате: "Извинете, бихте ли ни помогнал?"

- "Незнам дали мога да ви помогна..."

Това е човека, който трябва да ви решава проблемите!

Това, което може да направите е да промените това.

Можете да кажете: "Аз съм във връзка. Ние имаме проблеми."

Няма нищо нередно в това. Нещата са такива.

Проблемът ми е, че ти си различен от мен.

И ти мислиш различно от мен. И се държиш различно от мен.

И ухаеш различно от мен. И имаш всички тези нагласи, които аз нямам.

Няма нищо лошо в това. Просто нещата са такива.

Когато двама души се съберат във връзка, няма двама души, които стават едно.

Ако направите това крайния резултат са двама полу-хора.

Кой иска да е във връзка с полу-човек?!

Винаги сте сами, дори ако сте женени или сте във връзка, вие пак винаги сте сами.

Винаги сте себе си - вашия уникален, специален, съвършен Аз

който не се ОПИТВА да обича, а Е любов.

Който живее любов, който бива любов.

Същото е като да се молите на Бог и казвате: "Господи, моля те помогни ми с проблемите."

И да искате Бог да го направи вместо вас. Това никога не се случва.

Трябва да БЪДЕТЕ Бог, а не да се страхувате да носите Бог във вас.

Ако искате да се излекувате, трябва да разберете, че няма да се излекувате, ако молите някой друг да ви излекува.

Питайте който и да е доктор и по-конкретно който и да е хирург: "Кой има по-добър шанс да оцелее при сериозна операция?"

Този който има воля за живот или този, който просто се предава?

Операциите и случаите са съвсем еднакви, но човекът, който има волята...

която междувпрочем не може да дефинираме - не може да излезем и да вземем една кофа воля.

Това е нагласа, това е подход, вяра, че можем да се справим с нещо.

Когато имате тази вяра за себе си, тогава имате много по-голям шанс да бъдете добре в живота си.

А вярата е всичко, незнам дали сте се замисляли над това.

Гледах едно 5 годишно момиченце да се учи да плува.

Държеше се за ръба на басейна и искаше да иде до стълбичката, която беше на 2-3м.

Пускаше се и се хващаше, пускаше се и се хващаше...

Накрая се пусна и го направи. Всички сме го виждали с децата си...

Запитваме се дали в момента, в който се държеше и в последващия момент тя имаше различни умения?

- Какво се промени?
- Да. Тя не е придобила нови умения в тези секунди..

Това, което е получила е вяра, че може да го направи.

Когато го вярвате, когато наистина вярвате, че може да се справите, това ви позволява да плувате.

Когато мислим за това сега, вие можете ли да плувате?

Когато скочите във водата не мислите за това, просто знаете, че можете да плувате.

Нямате някакви необходими плувни умения или нещо подобно.

Или когато се качите на колело вие знаете, че можете... Освен ако вярвате, че не можете.

Защото никога не сте се качвали да опитате и да не се е получило...

- Разказаха ми за ваш пациент, който имал точно този проблем - не можела да кара колело.

- Да, Гейл, която дойде при мен преди много години.

И знаете ли защо казваше, че не може да кара колело? Защото майка й не й позволявала да се качва.

Тя имаше красиви, големи, бели зъби, а майка й винаги й казвала: "Може да паднеш и да си счупиш зъбите."

Та ето я нея - в тридесетте си години и ми казва, че не може да кара колело и за това провеждаше терапия.

Казах й: "Добре, да вървим."

Тя каза: "Да вървим?! Къде отиваме?"

Казах: "Ами на долния етаж имам колело, ще ти покажа как да караш колело, ще трябва да се научиш сама."

Тя каза: "Вижте, не съм дошла да плащам луди пари за да ме научите как да карам колело."

"Дошла съм да разбера защо не мога!"

Казах: "О, значи ще ви трябват още 30 секунди терапия. Лесна работа!"

"Причината, поради която не можете е защото никога не сте се качвала на колело."

"И докато не го направите никога няма да знаете как се кара и просто ще вярвате, че не можете. Това е всичко."

Отидохме на долния етаж - имаше едно женско колело - а аз съм научил много хора да карат колело.

Когато помагаш на някой да се научи сам как се кара колело.. Защото не можеш да научиш никой как се кара.

Оставяш ги да го направят сами. Оставяш ги да се държат, да балансират, да натискаш педалите.

А ти седиш отстрани и им казваш да го направят когато са готови.

Тогава те се движат, после спират за секунда и отново стъпват с крак.

Упражнявате се и се упражнявате съвсем сами с някой, който ви окуражава.

Беше въпрос на минути за тази жена, която никога не се беше качвала на колело да кара две пресечки.

Не можеше да повярва! Сега тя имаше вяра.

Да бъдеш - за мен - значи да виждаш величието и неповторимостта в себе си

и никога да не позволяваш някой друг да те убеди в обратното.

Когато хората ме питат: "Хайде де, ти винаги говориш да бъдем позитивни, искаш да кажеш, че винаги си така?"

Казвам: "Да, наистина съм."

И това не е защото правя нещо по изкуствен начин.

Това е автентичен резултат от това, че съм разкарал боклука от себе си.

А боклука е начина по който мислех преди. Начина по който мислех ПРЕДИ.

Представете си за момент един часовник. Голям часовник.

И на часовника са числата от 1 до 12.

Часовника започва от тук със стрелката за минутите, която отива до 3.

Това е периода от живота ви, в който се отдалечавате от себе си, от истинската си същност.

Това е времето, в което се опитвате да сломите другите.

Опитвате се да докажете, че сте по-голям и по-добър от някой друг.

Опитвате се да сте вечно прав, вместо да бъдете с някой друг.

Сякаш се отдалечавате. Много хора прекарват много време отдалечавайки се от истинската си същност.

Защото истинската ви същност е това малко дете, това прекрасно малко дете във вас.

Което изпитва единствено любов и приемане към всичко в света.

И никакво страдание, никаква липса на непринуденост.

Движите се към 3 и после продължавате надолу и все така се отдалечавате от себе си, докато стигнете 6.

6 метафорично е точката в живота ви, когато сте най-далече от себе си.

Най-ниската точка в живота ви.

Това е точката, в която много хора се сриват. Много хора провалят връзките си.

Те се чувстват пълни с отчаяние, пълни с омраза и така нататък.

Много хора умират тогава. Много хора влизат в болници или се нуждаят от терапия.

Има още една част от часовника, която минава от 6 до 12, която виждам като "живот в светлината".

Виждате ли, стрелката на часовника никога не може да се връща обратно.

Не може. Може да се движи единствено в тази посока.

Както и живота - може да се движи единствено в тази посока. Напред.

Този период, мястото между 6 и 12, е когато започнете да се връщате обратно към себе си.

Тогава е просветлението. Това е пътят към просветлението.

Когато се отървете от нещата, които ви унищожават и убиват по един или друг начин

и се придвижите обратно насам... и в крайна сметка изминавате целия път наобратно.

Тук е светлината. Това е мястото, от където няма връщане назад.

Ще сте изкушени. Може да се изкушите да откраднете или да сте гневни...

Може дори да се подхлъзнете замалко, но хващате себе си.

Не отдавна имахме проблем с поливачката за трева в дома ни.

Ако сте виждали това да се случва знаете, че се получава фонтан нагоре.

От много време исках да заменим това нещо.

Един ден излизам от банката и виждам поливачка точно там, пред банката.

А аз на практика притежавам тази банка, защото ходя там всеки ден и вършим много работа.

Та гледам тази поливачката и си мисля: "Само трябва да я развия, до утре ще я заменят, струва 98 цента."

Та навеждам се и почвам да я развивам и в един момент се замислям:

"Искам ли тази карма? Искам ли да открадна? Знам, че е само 98 цента и ако вляза в банката вероятно ще ми подарят една."

И просто я завъртях обратно.

Казах си: "Ако искам поливачка ще ида и ще си купя, това не е мое."

Беше просто миг на слабост или както го наречете, но ми показа, че не мога да се върна назад.

А имаше време в живота ми, когато бих го направил. Но не мога да се върна към това време повече.

От там започвате. Защото когато изкарате целия боклук от там, когато всичкия го няма....

а това се случва само като резултат от начина ви на мислене.

Това е просто преобръщане на подхода ви към живота, начина по който мислите.

Когато това започне да си отива, това с което се изпълвате е истинската ви същност.

Която е любяща, приемаща, не-бореща се срещу вселената, а живееща в хармония с нея...

"Движейки се по течението" или там всичките клишета, които сме чували стотици пъти.

Това е метафората. Всеки път щом се опитате да се върнете назад не можете да го направите.

А съставките, необходими за не-ограничен живот са 5, по мое мнение.

1. Качество, вместо външност.

Започвате да изменяте мисленето си от фасадата - как изгледат нещата, как другите ме виждат...

Защото всеки път, когато се разстроите за нещо, което някой е казал, това което всъщност казвате е:

"Това, което мислиш за мен е по-важно от това, което аз мисля за себе си."

Променяте се от "външен вид" към това, което наричам "качествено мислене".

Качество. "Какво е качеството на живота ми", вместо "как той изглежда на другите".

Казвате ли си: "Щом приятелите ми не ме харесват, значи, че нещо не е наред с мен"?

Това трябва да научите - че мнението на другите е точно това - тяхно мнение и нищо повече.

Всеки път, когато вие или децата ви сте разстроени заради това, че някой е казал нещо за тях,

включително и връстниците им, това, което всъщност казвате е, а това е много важно, е:

"Това, което ти мислиш за мен е по-важно от това, което аз мисля за себе си."

Никога не трябва да давате на никого такава сила и контрол над вас, защото те винаги ще я имат.

Забавното на одобрението е, че тези, които наистина се нуждаят от него...

Ще ви кажа, че обичам одобрението. Наслаждавам му се.

Намирам го за най-вълнуващото нещо на света, когато хората четат книгите ми.

Харесва ми, когато хората аплодират и ми казват мили неща... Обичам одобрението и си го признавам.

Това, което не правя е, че не се НУЖДАЯ от одобрение.

Има голяма разлика в това да искаш одобрение и да се нуждаеш от одобрение.

Когато се НУЖДАЕШ от одобрение, значи си демобилизиран, когато не го получаваш.

Защото правиш мнението на другите по-важно от своето.

За тези от вас, които казват: "Да, но аз искам одобрение и се нуждая от него и ако не го получа.." и т.н.

Разберете това - хората, които получават най-много одобрение са тези, които най-малко ги е грижа за одобрението.

А тези, които получават най-малко одобрение са тези, които винаги го търсят.

Така, че ако искате одобрение, по този парадоксален начин по който говоря за него, спрете да се нуждаете от него.

Спрете да сте загрижени за това.

Запитайте се кой получава най-много одобрение в живота.

Помислете за човека, който получава най-много одобрение.

И ще видите, че този човек не може да е по-малко загрижен за това, какво си мислят другите.

Те са толкова заети да живеят, че нямат време да забележат както правят съседите.

Х. Торо казва следното: "Ако някой напредва уверено в посока към мечтите си

и се старае да живее живота, който си представя, той ще срещне успеха неочаквано, в обичайните обстоятелства."

Това значи, че успехът не е нещо, което можете да получите.

Успехът е вътрешен процес. Успехът е нещо, което внасяте във всичко, което правите в живота си.

Не е нещо, което извличате от това, което правите.

А когато схванете това и се научите как да изкарвате боклука ще напредвате уверено,

превейки това, което ви изглежда най-смислено, въз основа на вътрешните ви усещания.

А единствения въпрос на морала е: "Никога да не се бъркате в правото на другите да правят същото."

Всеки човек има собствено право да напредва уверено в посоката на собствените си мечти.

Когато нарушите това, вие нарушавате принципа на вселената, същността на вселената, който е сътрудничество и хармония.

Товага успеха ще започне да ви преследва. И ще се появява в живота ви в размери, за които не сте и мечтали.

Ще започват да ви се случват неща, който никога не сте си представяли преди.

Сега работя по книга, наречена: "Ще го видиш, когато го повярваш".

Когато започнете да вярвате в някои от тези принципи, ще започнете да виждате неща, за които сте били слепи

когато сте били в 2, 3, 4 и 5... Когато сте се отдалечавали от себе си.

Когато се движите обратно към вселенската си същност - хармонията със себе си, сътрудничеството с другите

ще започнат да се случват неща, по начини за които не сте и мечтали.

Юнг го нарича "Синхроничност".

Това е термин, който използваме да обясним как необясними съвпадения се случват в живота ни.

Ще споделя с вас няколко от тях.

"Качество вместо външност" в живота ви значи, че този вътрешен пламък

работи по начин, който ви дава качество, независимо от това какво мислят другите за вас.

Маслоу, в "Определянето на себе-осъществените, не-ограничени хора" казва:

"Те са независими от доброто мнение на другите хора."

От ДОБРОТО мнение на другите. Независими са от него.

Те са толкова заети да напредват уверено, да правят нещата, които им се струват смислени

и внасят успеха в сменянето на пелените на бебето си. Внасят успех в плевенето на градината си.

Внасят го в работата си, внасят го в самолета, така, че когато се блъснат в някой,

който е груб с тях, например някоя груба стюардеса, те не го виждат като заяждане с тях.

Те са просто там, където са и им изпращат любов. Помагат им малко. Мили са.

Когато са на магистралата и някой от страната на 1 до 6 се появи и каже:

"Така ли, никой няма да кара пред мен, аз ще съм най-отпред"

Те просто забавят малко. Те не се нуждаят от това да победят някой друг, да защитават нещо.

Това е нов начин на живеене. Това е въпрос на качество.

Тогава хармонията ти позволява да съдействаш и ти си отделно от цялата игра.

Нов начин на живеене - качество, вместо външен вид.

Още един нов начин на живеене. Много важен.

2. Морал, вместо правила.

Всички тези правила, тези начини по които трябва да се правят нещата. Някой изгражда диктатура чрез тях.

Знаете ли, че някои от най-неморалните дела в света са извършени в името на правилата.

Това са законите. На какво мислите се е основавала нацистка Германия?

Всички правят тези ужасни неща на другите, а "аз просто си върша работата." - Това е било оправданието.

Всички сме го чували в Нюрнберг: "Аз просто си вършех работата."

Ако е неморално правило - неморално е да му се подчиняваш.

А себе-осъществените хора, както казва Маслоу, имат правила в себе си, които никога не нарушават. Никога.

Това е морала - как се отнасяш с хората.

Как мислите сме стигнали до мястото на което сме сега?

Знаете ли коя е Роза Паркс?

Чернокожата жена от юга, която е казала: "Не и днес! Няма да се върна обратно днес, няма начин!"

"Знам какви са правилата" - а те са били навсякъде. Ако ти трябва подсещане имало табели навсякъде.

С цветен фон и бели букви. А тя казала: "Не! Оставам тук."

И това променило всичко. Морал, не правила.

Когато децата ви започнат да не се подчиняват на правилата, които трябва да бъдат пристъпени не бъдете изненадани.

Когато служех в армията имаха политика за гуамците, където бях разпределен.

Тя не позволяваше на гуамските цивилни да пазаруват във военните магазини.

Но се позволяваше на всички останали цивилни да пазаруват от там.

Ако си гуамец, което значи, че кожата ти е тъмна и очите ти са с по-различна форма, тогава не можеш.

Чисто нарушение. Бях служещ във флота, свързочник-криптограф.

Имаше статия в гуамския ежедневен вестник, която гласеше: "Покана да говорите открито".

Беше конкурс за писане на писмо.

А наградата беше 75 $ за първото място. 75 $, това беше 1961-а.

Това беше цяло състояние за мен. Беше една месечна заплата във флота по това време.

Та записах се в конкурса и знаех, че ще го спечеля. Вече бях написал роман по това време.

Цял роман, докато служех в Гуам.

Знаех, че няма да имам конкуренция. Съжалявах другите, които се записваха, защото знаех, че ще спечеля.

За съжаление не осъзнавах, че когато си военнослужещ и имаш мнение и не го подчиняваш пред командирите можеш да бъдеш осъден.

Та заглавието в следващия брой на гуамския ежедневник беше: "Щатски моряк: Mоряшката политика на дискриминацията".

Голямо нещо, нали?!

Бях привикан пред вице-адмирала - командира на флотските сили на Марианските острови и бях заплашен със съд.

Защото не се подчиних на правилата. Въпреки, че правилата бяха неморални.

Много от тях са такива.

Когато влязох и ме заплашиха с военен съд им казах - това беше бойният ми план:

Нямахме принтери по онова време, затова ми трябваше много индиго.

Написах писмо до президента Джон Ф. Кенеди, на секретаря на флота и на детройтската преса

в което казвах какво ми се случва в резултат на това, че изразявам мнението си за неморален акт, който се случва в Гуам.

Показах на вице-адмирала писмата си.

Казах: "Изпратил съм само тези до президента и секретаря на флота."

Тези писма обиколиха вестниците из цялата страна, имаше го и в "Ню-Йорк Таймс" и "Лос Анджелис Таймс".

Аз просто му ги показах всичките и му казах: "Ако ме съдите или накажете по какъвто и да е начин за това,

тогава светът ще разбере за тази политика. А аз съм подготвен и мога да се справя с това."

Бях на 21 години тогава.

Не само, че бях благословен за това, защото всички неща са благословии, а ме освободиха 90 дни по-рано.

И на досието ми сложиха печат "П.В.", защото президента го взел и го пратил на секретаря.

Секретаря така и не ме потърси, но "П.В." значи "Политическо Влияние".

А те не харесват никой с политическо влияние при военните.

И щом го видяха си казаха: "Този е някой, който ще освободим наистина скоро."

Нямаше съд, а през септември 1972-а беше започната чисто-нова политика в Гуам,

която позволява на всички цивилни да пазаруват във военните магазини.

Това беше резултат на това, че някой е казал: "Тези правила са неморални и следователно е неморално да им се подчиняваш".

Нови начини на живот. Морал, вместо правила.

Когато децата ти искат да знаят защо тези правила са толкова глупави, защо трябва да правим това...

Окуражавайте ги да ги променят. Майка ми винаги правеше това.

Тя ми помагаше да се изкарвам от бъркотиите в които се забърквах.

Защото когато в буйните ми младини ме питаха: "Кое е по-важно - работата или училището?" бях честен и казвах:

"Разбира се, че работата". Така го чувствах тогава.

Но това, което вложите в света е точно това, което ще ви се върне.

Ако откриете, че получавате неща, които не ви харесват и не разбирате

не се запитвайте защо, замислете се какво правите, че да ги карате да идват.

Когато започнете да носите отговорност, ставате свидетел на драматични промени.

Нов начин на живот. Вместо правила - морал.

Още един нов начин на живот. Вместо цял живот да преследвате въшни постижения ,

опитайте да живеете живота си зaради самото знание.

3. Знание, вместо постижение.

Заради самото знанието.

В смисъл, че не е нужно да събирате скаутски значки или награди.

Това са оценките за стойност на другите хора.

Когато ходите на училище или четете, правете го защото има смисъл за вас.

Не защото някой друг ще ви награди или ще излезете по-напред в училищния списък.

Трябва да помогнем на децата си да разберат и оценят важността на знанието заради самото знание.

И да правят неща, които имат смисъл, вместо да поемат по лесния път.

Знание, вместо вечно да опитваме да постигаме.

Ние сме в общество ориентирано към постиженията,

което ни учи да ценим и съдим човешкото същество въз основа на това, колко постижения има.

Но повечето от хората, които се хващат в този капан и вечно са в омагьосания кръг

опитвайки се да стигнат по-напред биват наградени с високо кръвно, язва, ранна смърт...

Дори неща като рака - започва да се открива - са свързани със стреса на който се подлагаме.

Помнете - това е съвършена вселена.

В нея няма стрес.

Има само хора, мислещи стресиращи мисли.

И когато напрягате себе си винаги да постигате и винаги да сте пред другите, пропускате същината.

Няма нищо лошо в целите. Влюбването в тях е проблема - да не си способен да си гъвкав и да ги променяш.

Ако имаш цел да стигнеш тук - да притежаваш 100 000 $ в банката или да получиш повишение

или да имаш две коли в гаража си или каквато и да е целта ти...

Вървиш към целта си и вечно работиш над нея. Всичко това по пътя към целта ти е наречено "борба" и на това се учиш.

Борбата е много ниско място.

А когато достигнеш целта си, защото всичко, което познаваш е борба, ти винаги ще страдаш от болестта, наречена "Още".

Ти просто ще увеличиш целта си на 200 000 $, четири коли, две къщи, по-млада жена и т.н.

Ако имаш цел и разбираш, че всяка стъпка по пътя е настоящ момент,

на който да се наслаждаваш и да изживяваш, тогава целта няма да се превърне в обсебеност.

Нямам никакви цели в живота. Хората ме питат: "Къде ще бъдеш след 5 години? Какво ще правиш, какво следва?"

Помня какво е казал Линкълн, който за мен е най-великия човек, който е бил в белия дом.

Той казал: "Аз никога нямам политика, просто опитвам да направя това,

което ми се струва най-смислено, всеки изминал ден от живота си, докато съм президент на САЩ".

Мисля, че има нещо наистина забележително в това да не трябва да планираш и да следваш определен маршрут

и да действаш по определен начин.

Ти просто се доверяваш на инстинктите си и ги оставяш да те водят.

Изживяваш всеки момент. А целите се грижат за себе си.

Но ако жертваш и оставяш живота си настрана и страдаш по пътя си към някое място,

ти никога няма да стигнеш до него, то винаги ще ти се струва като мираж.

Защото веднъж постигнеш ли го, ще трябва да си поставиш по-големи цели, защото това е всичко което познаваш.

Настоящето е най-чистата форма на трезвост. Да изживяваш този момент и да му се наслаждаваш.

А всичко останало се нарежда от само себе си.

Още един нов начин на живот за мен, е да мислиш за себе си като за личен авторитет.

4. Личен авторитет, вместо авторитарност.

Човека, който има авторитет никога не изпитва нужда да доминира някой друг.

Доминирането не е необходимо.

В бизнеса хората, които имат най-много авторитет са хората, които слушат най-много.

И тези, които са най-добросъвестни към това което другите имат да кажат.

Човек, който е обвързан и трябва да доминира някой друг показва, че няма власт.

Защото извлича силата си не отвътре, от себе си, а от това кой може да контролира.

И това никога не трае дълго.

Единственото, което трае дълго е вътрешната сила.

"Познавай себе си" - това е казал Шекспир.

Колкото повече познаваш себе си, колкото по-честен ставаш толкова повече почтеността става начин на живот.

Не мисля, че света работи по този начин, но можем да управляваме своя свят базирано на това

какво искат или не искат останалите хора.

За мен почтеността е карма - как хората се отнасят с нас е тяхна карма.

Как реагираме е нашата.

Когато реагираме с непочтеност - това даваме на света. И това ще получим обратно.

Защото "каквото повикало - такова се обадило".

Този принцип е във всяка голяма институция по света - дали е религия или философия.

"Каквото дадеш - това ще получиш", "каквото посееш - това ще пожънеш".

Колкото повече почтеност даваме, просто защото това е, което сме... Защото СМЕ почтени, не защото опитваме да сме такива..

тогава това ще получим. А когато не го получим го виждаме като още един тест, който трябва да преминем.

Накрая, пети начин на живот, който е нов. За мен той стана начин на живот. Наречен е:

5. Спокойствие, вместо придобивки.

Колкото повече се опитвате да придобивате и да трупате, за да се оцените на базата на това,

толкова по-малко спокойствие ще имате.

Повече е по-малко. То е почти тайна на вселената.

Спокойствието значи вътрешен мир.

Може да намерите радост във всеки момент от живота си, вместо вечно да го търсите.

Докато карате из страната вместо да си кажете: "Аз съм на път към тази точка",

може да го погеднете с нови очи - да видите планините, тревата, елените, небето...

Където и да сте в тази секунда, можете просто да се огледате и да оцените заобикалящото ви.

После можете да започнете да цените хората в живота ви.

Дори негативните и тези, с които ви е най-трудно.

Може да практикувате нов начин да бъдете с тях.

Изпратете им любов, изпратете им книга, цветя... изпратете им нещо

и просто вижте каква реакция ще получите.

Свръх-емоционалността е просто отношение, а отношението е всичко.

Искам да обобщя тези нови начини на живот и да ви дам най-важната съставка по пътя, преди да приключим.

Казах, че качеството в живота ви заслужава фокуса ви, вместо фасадата.

Морала, вместо правилата.

Знанието, вместо вечните постижения.

Господството над себе си, вместо авторитарността и доминиране над другите или доминираноста от тях.

И спокойствие - което е името на най-малката ми дъщеря - Серена - вместо придобивки и самоизтъкване чрез тях.

Когато схванете, че спокойствието винаги идва от начина, по който мислите,

тогава ще замените всичкия боклук, който ви държи между 6 и 1 на часовника.

А щом веднъж го преодолеете, никога няма да може да се върнете назад.

Защото живота в светлината е начин на съществуване, който щом веднъж схванете, няма връщане назад.

Това е целта ви. Целта ви не е да опитвате да сте любящ, целта ви е да БЪДЕТЕ любов.

И да имате само това да дадете.

Има още една съставка, която е наистина определяща.

Прошката е жизнено-важната съставка по пътя на просветлението.

Ако не знаете как да практикувате даването на любов, вземете човека или хората, с които имате конфликт

и им изпратете нещо. Дори не трябва да го правите физически.

Просто им пратете нещо, което идва отвътре.

А това, което е отвътре е как избирате да мислите.

Ако изберете да подарите любов, направете това.

Това за мен е теста. Не дали можете да обичате някой, който мирише добре или прави каквото трябва,

а дали можете да обичате някой, който ви е пратил омраза или ви е причинил болка.

Не е нужно да забравяте или да се връщате назад, но трябва да го изкарате от себе си, защото това ви блокира и ви спира.

Когато казвам "ще го видите, когато го повярвате"...

През целия си живот съм искал да пиша фантастика и притчи.

Преди 4 години реших да ида до Мауи - на плажа Канапали и да пиша.

Книгите, които са повлияли живота ми най-много са: "Малкият Принц", "Кандид", "Сидхарта", "Джонатан Ливингстън - Чайката",

"Илюзии", "Алиса през огледалото", "Пътешествията на Гъливер", притчи..

Обучителни притчи - истории, които могат да предадат послание.

Отидох на Мауи и седнах на плажа.

А бях говорил как ще направя това и ще напиша книгата...

Имам малко момиченце - името й е Скай.
S-K-Y-E

Реших да обърна буквите от името й: E-Y-K-S и да сложа "i" там, което символизира Аз-а.

Еykis. И създадох притча за жена, на име Айкис, която живее на друга планета - Уран.

А тя е копие на Земята, само че Айкис може да вижда нещата каквито са, вместо такива, каквито искаме да бъдат.

Следователно хората на Уран са невротични, защото трябва да бъдат.

Тя дава доклад за тревожните атаки, защото тревожността наистина атакува там

и разказва как тревогата прави посещения през уикенда и така нататък.

Та моя посетител отива на Уран и се среща с Айкис.

Докато той описва Земята, тя не може да разбере защо хората избират да са невротични.

Защо някой би бил нещастен, депресиран или изнервен, когато тревожността не ги атакува и когато асансьорите не ги плашат?

А на Уран, ако искате комплекс, или искате да дадете комплекс на жена си, отивате в магазина и купувате един.

А на Земята ако имате комплекс, то е защото сте избрали да имате... Тя не може да разбере защо.

Та тя идва тук, наблюава хората и започва да прозира тайните на вселената и ни ги дава, говори с върховните лидери.

Това беше притчата ми - тя предава тези прекрасни тайни, за някои от които ви говоря днес.

Но това, което искам да ви кажа е, че жена ми ми даде номера за колата.

А на номерата пишеше: "Е Y K I S".

Зареждах гориво на щатската магистрала на Форт Лодърдейл във Флорида

и при мен дойде дребен човек от Гърция.

Каза: "Какво значи това ЕФИЕС?". Явно така се чете на гръцки.

Казах: "Това е името на дъщеря ми прочетено наобратно, написах и една притча..."

Каза: "Не, на гръцки това е дума."

Казах: "Каква ще да е тази дума."

Каза: "Значи: Най-добри пожелания за всички".

Ще го видите, когато повярвате.

Великото слабо място. Космическото слабо място.

Ако схванете това ще разберете всичко.

Няма път към щастието. Щастието е пътят.

Бъдете благословени! Благодаря ви, че бяхте тук!