Return to Video

Може да сте депресирани и тревожни по тази причина!

  • 0:01 - 0:03
    Много дълго време
  • 0:03 - 0:06
    имах две местерии, които висяха над мен.
  • 0:07 - 0:09
    Не можех да ги разбера
  • 0:09 - 0:12
    и честно казано, бях
    твърде уплашен да мисля за тях.
  • 0:12 - 0:16
    Първата мистерия беше, че съм 40-годишен.
  • 0:16 - 0:19
    През целия ми живот, година след година,
  • 0:19 - 0:22
    се развиваха
    сериозна депресия и тревожност
  • 0:22 - 0:25
    в САЩ, Великобритания
  • 0:25 - 0:27
    и в Западния свят.
  • 0:27 - 0:30
    Исках да разбера защо.
  • 0:31 - 0:33
    Защо ни се случва това?
  • 0:33 - 0:36
    Защо след всяка отминаваща година
  • 0:36 - 0:39
    повече и повече от нас преминават
    все по-трудно през ежедневието?
  • 0:40 - 0:43
    Исках да разбера това
    заради една по-лична мистерия.
  • 0:43 - 0:45
    Когато бях тийнейджър,
  • 0:45 - 0:46
    си спомням как
    отидох при доктора ми
  • 0:46 - 0:51
    и обясних, че чувствам
    как болката извираше от мен.
  • 0:51 - 0:53
    Не можех да го контролирам,
  • 0:53 - 0:55
    не разбирах защо се случва,
  • 0:55 - 0:57
    чувствах се
    силно засрамен от това чувство.
  • 0:57 - 0:59
    Докторът ми разказа история,
  • 0:59 - 1:01
    зад която осъзнавам,
    че стояха добри намерения,
  • 1:01 - 1:02
    но беше доста опростена.
  • 1:02 - 1:04
    Не напълно грешна.
  • 1:04 - 1:06
    Докторът ми каза:
    "Знаем защо хората се чувстват така.
  • 1:06 - 1:11
    Някои хора просто получават
    химичен дисбаланс в главите си.
  • 1:11 - 1:12
    Ти очевидно си един от тях.
  • 1:12 - 1:15
    Всичко, което е нужно,
    е да ти дадем няколко лекарства.
  • 1:15 - 1:17
    Това ще възстанови химичния ти баланс."
  • 1:17 - 1:19
    Започнах да приемам лекарство
    наречено Паксил или Сероксат -
  • 1:19 - 1:22
    едно и също е, но с различни имена
    в различните страни.
  • 1:22 - 1:25
    Почувствах се изключително добре,
    получих голям стимул.
  • 1:25 - 1:26
    Но не след дълго
  • 1:26 - 1:28
    чувството на болка започна да се завръща.
  • 1:28 - 1:30
    Така че ми даваха все по-висока доза
  • 1:30 - 1:33
    докато за 13 години, приемах
    максимално възможната доза,
  • 1:33 - 1:35
    която беше законно позволена.
  • 1:35 - 1:39
    През повечето от тези 13 години
    и почти през цялото време
  • 1:39 - 1:40
    чувствах огромна болка.
  • 1:40 - 1:43
    Тогава започнах да се запитвам:
    "Какво се случва?
  • 1:43 - 1:45
    Правиш всичко
  • 1:45 - 1:48
    според историята, която
    доминира културните разбирания.
  • 1:48 - 1:50
    Защо тогава се чувстваш така?"
  • 1:50 - 1:53
    За да стигна до същината
    на тези две мистерии
  • 1:53 - 1:55
    за книга, която написах,
  • 1:55 - 1:57
    се озовах на дълго пътуване по целия свят.
  • 1:57 - 1:59
    Пропътувах 40 000 мили.
  • 1:59 - 2:01
    Исках да разговарям
    с водещите експерти по света
  • 2:01 - 2:03
    за причините за депресия и тревожност
  • 2:03 - 2:05
    и, още по-важно, как да ги разрешим,
  • 2:05 - 2:08
    както и с хора преживяли
    депресия и тревожност
  • 2:08 - 2:10
    по най-различни начини.
  • 2:10 - 2:11
    Научих много
  • 2:11 - 2:14
    от удивителните хора,
    които опознах на това пътуване.
  • 2:14 - 2:17
    Но мисля, че в същината на наученото е,
  • 2:17 - 2:20
    че досега има научни доказателства
  • 2:20 - 2:24
    за девет различни
    причинители на депресия и тревожност.
  • 2:24 - 2:26
    Две от тях се крият в биологията ни.
  • 2:26 - 2:29
    Гените ви могат да ви направят
    по-чувствителни към подобни проблеми,
  • 2:29 - 2:31
    въпреки че не предопределят съдбата ви.
  • 2:31 - 2:35
    Освен това протичат реални мозъчни
    промени, когато сте депресирани,
  • 2:35 - 2:37
    които затрудняват
    излизането от това състояние.
  • 2:37 - 2:39
    Но повечето фактори,
    доказани, че
  • 2:39 - 2:41
    водят до депресия и тревожност,
  • 2:41 - 2:43
    не са част от биологията ни.
  • 2:44 - 2:46
    Те са свързани с начина ни на живот.
  • 2:46 - 2:48
    Ако веднъж ги разберете,
  • 2:48 - 2:51
    това отваря много различна
    комбинация от решения,
  • 2:51 - 2:53
    която би трябвало
    да се предлага на хората
  • 2:53 - 2:55
    заедно с опцията за приемане
    на химични антидепресанти.
  • 2:55 - 2:57
    Например,
  • 2:57 - 3:01
    ако сте самотни, има по-голяма
    вероятност да се депресирате.
  • 3:01 - 3:03
    Ако нямате никакъв
    контрол върху работата си,
  • 3:03 - 3:06
    а просто трябва
    да правите каквото ви се каже,
  • 3:06 - 3:08
    има по-голяма
    вероятност да се депресирате.
  • 3:08 - 3:10
    Ако много рядко излизате сред природата,
  • 3:10 - 3:12
    има по-голяма
    вероятност да се депресирате.
  • 3:12 - 3:15
    Едно нещо обединява много от
    причините за депресия и тревожност,
  • 3:15 - 3:16
    което научих.
  • 3:16 - 3:18
    Не всички, но много от тях.
  • 3:18 - 3:20
    Всички тук знаете,
  • 3:20 - 3:23
    че всеки има физически потребности, нали?
  • 3:23 - 3:24
    Очевидно е.
  • 3:24 - 3:27
    Трябват ви храна, вода,
  • 3:27 - 3:29
    убежище, чист въздух.
  • 3:29 - 3:31
    Ако ви отнема тези неща,
  • 3:31 - 3:33
    много бързо всички ще изпаднете в беда.
  • 3:33 - 3:35
    По същия начин
  • 3:35 - 3:38
    всяко човешко същество има
    природни психологични потребности.
  • 3:38 - 3:40
    Имате нужда да чувствате принадлежност.
  • 3:40 - 3:43
    Да чувствате,
    че животът ви има значение и цел,
  • 3:43 - 3:46
    че хората ви виждат и оценяват,
  • 3:46 - 3:48
    че ви чака бъдеще, което има смисъл.
  • 3:48 - 3:51
    Културата, която сме изградили,
    е работеща по много причини.
  • 3:52 - 3:54
    Много фактори са по-добре от миналото.
  • 3:54 - 3:55
    Щастив съм, че
    живея в настоящето.
  • 3:55 - 3:57
    Но се справяме все по-зле
  • 3:57 - 4:01
    в това да посрещаме тези
    дълбоки и основни психологични нужди.
  • 4:02 - 4:04
    Това не е единствената причина,
  • 4:04 - 4:08
    но мисля, че е ключът към
    напредването на тази криза.
  • 4:09 - 4:12
    Намирах това много трудно за разбиране.
  • 4:12 - 4:15
    Наистина се борех с идеята
  • 4:15 - 4:19
    да спра да мисля за депресията си
    не само като проблем с мозъка ми,
  • 4:19 - 4:21
    а като породена от
    много причини,
  • 4:21 - 4:23
    голяма част от които в начина ни на живот.
  • 4:23 - 4:25
    Всичко започна да се подрежда едва когато
  • 4:25 - 4:28
    един ден имах интервю
    с психиатър от Южна Африка -
  • 4:28 - 4:30
    Д-р Дерек Самърфийлд.
  • 4:30 - 4:31
    Той е страхотен.
  • 4:31 - 4:35
    Д-р Самърфийлд е бил
    в Камбоджа през 2001г.,
  • 4:35 - 4:38
    когато за първи път
    въвели химическите антидепресанти
  • 4:38 - 4:40
    за хората в страната.
  • 4:40 - 4:43
    Местните доктори, камбоджанците,
    никога не били чували за тях
  • 4:43 - 4:45
    и се чудели
    какво представляват.
  • 4:45 - 4:46
    Той им обяснил.
  • 4:46 - 4:48
    Те му отговорили:
  • 4:48 - 4:50
    "Нямаме нужда от тях.
    Вече си имаме антидепресанти."
  • 4:50 - 4:52
    Той отвърнал:
    "Какво имате предвид?"
  • 4:52 - 4:55
    Помислил, че ще заговорят
    за някакъв билков лек
  • 4:55 - 4:59
    като билката на Свети Йоан,
    гинко билобата или нещо подобно.
  • 5:00 - 5:02
    Вместо това му разказали история.
  • 5:03 - 5:06
    В тяхната общност живеел фермер,
    който работел на оризовите полета.
  • 5:06 - 5:08
    Един ден стъпил върху мина,
  • 5:08 - 5:10
    останала от войната със САЩ,
  • 5:10 - 5:12
    която му отнесла крака.
  • 5:12 - 5:13
    Сложили му изкуствен крак
  • 5:13 - 5:16
    и не след дълго се върнал
    на оризовите полета.
  • 5:16 - 5:19
    Но очевидно е доста трудно
    да се работи под вода,
  • 5:19 - 5:20
    когато имаш изкуствен крак.
  • 5:20 - 5:22
    Предполагам, че е било доста травмиращо
  • 5:22 - 5:25
    да се върне и работи на полето,
    където е бил взривен.
  • 5:25 - 5:27
    Човекът започнал да плаче по цял ден,
  • 5:27 - 5:29
    отказвал да става от леглото,
  • 5:29 - 5:32
    развил всички
    класически симптоми на депресия.
  • 5:32 - 5:33
    Камбоджанският доктор казал:
  • 5:33 - 5:36
    "Тогава му дадохме антидепресанта."
  • 5:36 - 5:38
    Д-р Самърфийлд отвърнал:
    "Какво сте му дали?"
  • 5:38 - 5:41
    Обяснили му, че отишли
    и седнали заедно с него.
  • 5:42 - 5:43
    Изслушали го.
  • 5:44 - 5:47
    Осъзнали, че болката му имала смисъл,
  • 5:47 - 5:50
    което той трудно
    разбирал заради депресията си,
  • 5:50 - 5:54
    но всъщност имало
    логическо обяснение в живота му.
  • 5:54 - 5:57
    Един от докторите, разговарящ
    с хората в общността, се досетил:
  • 5:57 - 5:59
    "Ако купим на този човек крава,
  • 5:59 - 6:01
    може да стане млекопроизводител,
  • 6:01 - 6:04
    не би бил в тази трудна позиция,
  • 6:04 - 6:07
    не би ходил да работи
    на оризовите полета."
  • 6:07 - 6:08
    Така му купили крава.
  • 6:08 - 6:10
    След няколко седмици спрял да плаче,
  • 6:10 - 6:12
    след месец депресията му изчезнала.
  • 6:12 - 6:14
    Хората казали на Д-р Самърфийлд:
  • 6:14 - 6:17
    "Е, виждате ли, докторе - кравата,
    това беше антидепресантът.
  • 6:17 - 6:18
    За това говорите, нали?"
  • 6:18 - 6:19
    (Смях)
  • 6:19 - 6:22
    (Аплодисменти)
  • 6:22 - 6:25
    Ако сте отгледани да
    възприемате депресията като мен,
  • 6:25 - 6:27
    което важи за повечето хора тук,
  • 6:27 - 6:29
    това звучи като лоша шега, нали?
  • 6:29 - 6:31
    "Отидох при доктора ми за антидепресант,
  • 6:31 - 6:32
    а тя ми даде крава."
  • 6:32 - 6:35
    Но това, което камбоджанските доктори
    са знаели интуитивно,
  • 6:35 - 6:38
    основано на този
    единичен ненаучен анекдот,
  • 6:38 - 6:41
    е което водещото медицинско световно тяло,
  • 6:41 - 6:43
    Световната Здравна Организация,
  • 6:43 - 6:45
    се опитва да ни каже с години,
  • 6:45 - 6:48
    базирано на най-добрите
    научни доказателства.
  • 6:49 - 6:51
    Ако сте депресирани,
  • 6:51 - 6:52
    ако сте тревожни,
  • 6:53 - 6:56
    не сте слаби или луди,
  • 6:56 - 7:00
    не сте машина със счупени части.
  • 7:01 - 7:03
    Вие сте човешко същество
    с непосрещнати потребности.
  • 7:04 - 7:07
    Тук също толкова важно е да помислим
    какво камбоджанските доктори
  • 7:07 - 7:10
    или Световната Здравна Организация
    не казват.
  • 7:10 - 7:11
    Не са казали на фермера:
  • 7:11 - 7:14
    "Ей, приятел, трябва да се стегнеш.
  • 7:14 - 7:17
    Твоя работа е да разбереш
    и поправиш проблема сам."
  • 7:18 - 7:20
    Напротив.
    Това, което са казали било:
  • 7:20 - 7:23
    "Тук сме като група, за да ти помогнем,
  • 7:23 - 7:28
    заедно да открием и решим проблема."
  • 7:29 - 7:33
    От това се нуждае всеки депресиран човек.
  • 7:33 - 7:36
    Това е, което всеки
    депресиран човек заслужава.
  • 7:36 - 7:39
    Затова един от водещите доктори в САЩ,
  • 7:39 - 7:42
    в официалното си съобщение
    за Световния Ден на Здравето,
  • 7:42 - 7:43
    през 2017,
  • 7:43 - 7:46
    каза, че трябва да говорим
    по-малко за химическия дисбаланс
  • 7:46 - 7:49
    и повече за дисбаланса
    в начина ни на живот.
  • 7:49 - 7:51
    Лекарствата наистина
    облекчават някои хора.
  • 7:51 - 7:53
    Помагаха и на мен за известно време.
  • 7:53 - 7:57
    Но точно защото проблемът
    е много по-дълбок от биологията,
  • 7:58 - 8:01
    решенията също трябва
    да достигнат много по-надълбоко.
  • 8:01 - 8:03
    Но когато за първи път научих това,
  • 8:03 - 8:05
    си казах:
  • 8:05 - 8:07
    "Добре, виждам всички
    научни доказателства,
  • 8:07 - 8:09
    прочел съм много изследвания,
  • 8:09 - 8:12
    интервюирал съм огромен
    брой специалисти, които ми го обясниха, -
  • 8:12 - 8:15
    но не спирах да мисля -
    Как изобщо можем да постигнем това?"
  • 8:15 - 8:16
    Нещата, които ни депресират,
  • 8:16 - 8:19
    в повечето случаи са доста
    по-сложни от случилото се
  • 8:19 - 8:20
    с фермера от Камбоджа.
  • 8:20 - 8:23
    Откъде изобщо да започнем да разбираме?
  • 8:23 - 8:26
    Но тогава по време на
    дългото пътуване за книгата ми,
  • 8:26 - 8:28
    по целия свят,
  • 8:28 - 8:30
    се срещах с хора,
    които правеха точно това.
  • 8:30 - 8:33
    От Сидни, до Сан Франциско,
  • 8:33 - 8:34
    до Сан Пауло.
  • 8:34 - 8:36
    Срещах хора, които разбираха
  • 8:36 - 8:38
    по-дълбоките причини
    за депресията и тревожността
  • 8:38 - 8:41
    и ги поправяха като група.
  • 8:41 - 8:44
    Очевидно не мога да ви кажа
    за всички удивителни хора,
  • 8:44 - 8:45
    които опознах и за които писах,
  • 8:45 - 8:49
    или за всички девет причини за депресията
    и тревожноста, за които научих,
  • 8:49 - 8:51
    защото няма да ми позволят
    да изнеса 10-часова TED лекция -
  • 8:51 - 8:53
    може да им се оплачете за това.
  • 8:53 - 8:55
    Но искам да се насоча към две от причините
  • 8:55 - 8:58
    и две от решенията, произлезли
    от тях, ако сте съгласни.
  • 8:59 - 9:00
    Ето я първата.
  • 9:00 - 9:03
    Ние сме най-самотното
    общество в човешката история.
  • 9:03 - 9:06
    В скорошно изследване
    попитали американци:
  • 9:06 - 9:09
    "Чувствате ли, че изобщо
    не сте близки с никого?"
  • 9:09 - 9:13
    39% от хората заявили,
    че това е вярно за тях.
  • 9:13 - 9:14
    "Изобщо не са близки с никого."
  • 9:14 - 9:17
    Според международните измервания за самота
  • 9:17 - 9:20
    Великобритания и останалата част от Европа
    са точна зад САЩ,
  • 9:20 - 9:21
    ако някой тук се възгордее.
  • 9:21 - 9:22
    (Смях)
  • 9:22 - 9:24
    Прекарах доста време
    в обсъждане на това
  • 9:24 - 9:27
    със световния водещ експерт по самота,
  • 9:27 - 9:29
    страхотен човек
    на име професор Джон Касиопо,
  • 9:29 - 9:30
    който беше в Чикаго,
  • 9:30 - 9:33
    и мислих много по един въпрос,
    който работата му ни поднася.
  • 9:33 - 9:35
    Професор Касиопо попитал:
  • 9:35 - 9:37
    "Защо съществуваме?
  • 9:37 - 9:39
    Защо сме тук, защо сме живи?"
  • 9:39 - 9:41
    Една ключова причина
  • 9:41 - 9:44
    е тъй като предците ни
    от саваните в Африка
  • 9:44 - 9:46
    били много добри в едно нещо.
  • 9:46 - 9:50
    Не били по-големи от животните,
    които ловували повечето време,
  • 9:50 - 9:53
    не били по-бързи от животните,
    които ловували повечето време,
  • 9:53 - 9:56
    но били много по-добри
    в обединяването в групи
  • 9:56 - 9:57
    и сътрудничеството.
  • 9:57 - 10:00
    Това била суперсилата ни като вид -
  • 10:00 - 10:01
    да се обединяваме заедно.
  • 10:01 - 10:03
    Точно както пчелите
    еволюирали за живот в кошери,
  • 10:04 - 10:06
    хората еволюирали за живот в племена.
  • 10:06 - 10:10
    Но ние сме първите хора някога,
  • 10:10 - 10:12
    които разпуснали племената си.
  • 10:12 - 10:15
    Това ни кара да се чувстваме ужасно.
  • 10:15 - 10:17
    Но не е задължително да бъде така.
  • 10:17 - 10:20
    Един от героите в книгата ми,
    а всъщност и в живота ми,
  • 10:20 - 10:22
    е доктор на име Сам Еверингтън.
  • 10:22 - 10:25
    Той е общопрактикуващ
    в бедна част на Източен Лондон,
  • 10:25 - 10:26
    където живях много години.
  • 10:26 - 10:28
    Сам се чувствал наистина неудобно,
  • 10:28 - 10:30
    тъй като имал много пациенти,
  • 10:30 - 10:32
    които отивали при него
    с ужасна депресия и тревожност.
  • 10:32 - 10:34
    Като мен, той не е
    против антидепресантите.
  • 10:34 - 10:37
    Смята, че дават някакво
    облекчение на някои хора.
  • 10:37 - 10:38
    Но можел да види две неща.
  • 10:38 - 10:42
    Първо, пациентите му били депресирани
    или тревожни през повечето време
  • 10:42 - 10:46
    по напълно разбиреми причини
    като самотата.
  • 10:46 - 10:49
    Второ, въпреки че лекарствата
    облекчавали някои хора,
  • 10:49 - 10:52
    при много други те не решавали проблема.
  • 10:52 - 10:53
    Основният проблем.
  • 10:54 - 10:57
    Един ден Сам решил
    да разработи нов подход.
  • 10:57 - 10:59
    Жена отишла в центъра му,
    медицинския му център,
  • 10:59 - 11:00
    наречена Лиза Кънингъм.
  • 11:01 - 11:02
    По-късно се запознах с Лиза.
  • 11:02 - 11:06
    Лиза била затворена в дома си
    с ужасяваща депресия и трежност
  • 11:07 - 11:08
    седем години.
  • 11:09 - 11:12
    Когато отишла в центъра на Сам,
    й казали: "Не се тревожи,
  • 11:12 - 11:14
    ще продължим да ти даваме лекарствата,
  • 11:14 - 11:16
    но и ще ти предпишем нещо друго.
  • 11:17 - 11:20
    Ще ти предпишем да идваш
    тук в центъра два пъти седмично
  • 11:20 - 11:23
    и да се срещаш с група
    от други депресирани и тревожни хора.
  • 11:23 - 11:26
    Не, за да разговаряте колко сте нещастни,
  • 11:26 - 11:29
    а да откриете нещо смислено,
    което да правите заедно,
  • 11:29 - 11:32
    за да не сте самотни и
    да не чувствате, че животът няма смисъл."
  • 11:32 - 11:35
    Първият път, когато групата се срещнала,
  • 11:35 - 11:37
    Лиза буквално започнала
    да повръща от тревожност.
  • 11:37 - 11:39
    Било силно пренатоварващо за нея.
  • 11:39 - 11:42
    Но хората я потупали по гърба,
    започнали да разговарят.
  • 11:42 - 11:44
    Казали й:
    "Какво можем да направим?"
  • 11:44 - 11:46
    Това са хора от
    вътрешен Източен Лондон като мен.
  • 11:46 - 11:48
    Не знаели нищо за градинарството.
  • 11:48 - 11:50
    Веднъж казали:
    "Защо не научим градинарство?"
  • 11:50 - 11:53
    Имало площ зад докторския офис,
  • 11:53 - 11:54
    която не била поддържана.
  • 11:54 - 11:56
    "Защо да не я превърнем в градина?"
  • 11:56 - 11:58
    Започнали да вземат книги от библиотеката,
  • 11:58 - 11:59
    да гледат видеа в YouTube.
  • 11:59 - 12:02
    Започнали да обработват почвата с ръце,
  • 12:02 - 12:05
    да учат за сезонните ритми.
  • 12:05 - 12:06
    Има много доказателства,
  • 12:06 - 12:08
    че излагането на природния свят
  • 12:08 - 12:10
    е наистина силен антидепресант.
  • 12:10 - 12:13
    Но те започнали да
    правят нещо много по-важно.
  • 12:13 - 12:15
    Започнали да изграждат племе,
  • 12:15 - 12:17
    да формират група
  • 12:17 - 12:19
    и да се грижат един за друг.
  • 12:19 - 12:21
    Ако някой не ходел
    на събиранията им,
  • 12:21 - 12:24
    другите го търсели
    и питали дали бил добре.
  • 12:24 - 12:26
    Помагали му да разбере
    какво го притеснявало този ден.
  • 12:26 - 12:28
    Както Лиза ми обясни:
  • 12:28 - 12:31
    "Както градината започна да разцъфва,
  • 12:31 - 12:32
    така и ние
    започнахме да разцъфваме."
  • 12:32 - 12:35
    Този подход се
    нарича социално предписание.
  • 12:35 - 12:36
    Разпространява се из Европа.
  • 12:36 - 12:38
    Има малко, но натрупващи се доказателства,
  • 12:38 - 12:41
    че това води до реален и значим спад
  • 12:41 - 12:43
    на депресията и тревожността.
  • 12:43 - 12:47
    Спомням си как един ден стоях в градината,
  • 12:47 - 12:50
    която Лиза и някога депресираните
    й приятели изградили,
  • 12:50 - 12:51
    една наистина красива градина,
  • 12:51 - 12:52
    и ми се появи тази мисъл,
  • 12:52 - 12:56
    вдъхновена от
    професор Хю Макай от Австралия.
  • 12:56 - 13:01
    Мислех си, че често, когато хората
    се чувстват зле в тази култура,
  • 13:01 - 13:04
    това, което им казваме - сигурен съм,
    че всеки го е казвал, аз също -
  • 13:04 - 13:07
    казваме: "Просто трябва
    да бъдеш ти, да бъдеш себе си."
  • 13:08 - 13:11
    Осъзнах, че всъщност
    трябва да казваме на хората
  • 13:11 - 13:12
    "Не бъди ти.
  • 13:12 - 13:14
    Не бъди себе си.
  • 13:14 - 13:16
    Бъди нас, ние.
  • 13:17 - 13:18
    Бъди част от групата."
  • 13:18 - 13:22
    (Аплодисменти)
  • 13:22 - 13:24
    Решението на тези проблеми
  • 13:24 - 13:28
    не лежи в използването
    на все повече ваши ресурси
  • 13:28 - 13:29
    като отделен индивид.
  • 13:29 - 13:31
    Всъщност сме в тази криза
    частично поради това.
  • 13:31 - 13:34
    Лежи в свързването
    с нещо по-голямо от вас,
  • 13:34 - 13:36
    което се отнася и
    до една от другите причини
  • 13:36 - 13:39
    на депресия и тревожност,
    която исках да ви спомена.
  • 13:39 - 13:41
    Всеки знае,
  • 13:41 - 13:45
    че вредната храна ни е превзела
    и ни прави физически болни.
  • 13:45 - 13:47
    Изобщо не го казвам снизходително.
  • 13:47 - 13:49
    Буквално дойдох тук от McDonald`s.
  • 13:49 - 13:53
    Видях как всички ядете здравословната
    закуска на TED и реших, че не е за мен.
  • 13:53 - 13:58
    Но точно както вредната храна ни е завзела
    и ни прави физически болни,
  • 13:58 - 14:02
    вредните ценности са превзели умовете ни
  • 14:02 - 14:04
    и ни правят ментално болни.
  • 14:04 - 14:07
    От хиляди години философите казват,
  • 14:07 - 14:12
    че, ако мислите, че животът
    е заради парите, статутът и показността,
  • 14:12 - 14:13
    ще се чувствате ужасно.
  • 14:13 - 14:16
    Това не е точен цитат на Шопенхауер,
  • 14:16 - 14:17
    но това е същността
    на изказването му.
  • 14:17 - 14:20
    Странно, но почти никой не го е изследвал,
  • 14:20 - 14:24
    докато наистина необикновен човек,
    с когото се запознах, професор Тим Касър,
  • 14:24 - 14:26
    който работи в Колежа Нокс в Илинойс,
  • 14:26 - 14:29
    започнал да го изследва
    преди около 30 години.
  • 14:29 - 14:32
    Откритията му показват
    няколко наистина важни неща.
  • 14:32 - 14:35
    Първо, колкото повече вярвате,
  • 14:35 - 14:40
    че можете да купите и покажете
    излизането от тъгата ви,
  • 14:40 - 14:42
    за да започнете добър живот,
  • 14:42 - 14:45
    толкова по-вероятно
    ще станете депресирани и тревожни.
  • 14:45 - 14:46
    И, второ,
  • 14:46 - 14:51
    като общество сме станали
    все по-ръководени от тези вярвания.
  • 14:51 - 14:52
    През целия ми живот,
  • 14:52 - 14:56
    минал под тежестта на рекламирането,
    Инстаграм и всичко подобно.
  • 14:57 - 14:58
    Мислейки за това,
  • 14:58 - 15:04
    осъзнах, че всички са ни хранили
    от раждането ни с нещо като KFC за душата.
  • 15:04 - 15:08
    Тренирали са ни да търсим
    щастие на грешните места
  • 15:08 - 15:11
    и точно както вредната храна
    не посреща хранителните ни нужди,
  • 15:11 - 15:13
    а всъщност ни кара да се чувстваме зле,
  • 15:13 - 15:16
    така и вредните ценности
    не посрещат психологичните ви потребности
  • 15:16 - 15:19
    и ви отдалечават от един добър живот.
  • 15:19 - 15:22
    Но, когато за първи път
    срещнах професор Касър
  • 15:22 - 15:23
    и научих всичко това,
  • 15:23 - 15:26
    почувствах странна комбинация от емоции.
  • 15:26 - 15:28
    От една страна, това
    ми се стори доста предизвикателно.
  • 15:28 - 15:32
    Осъзнах колко често в живота ми,
    когато съм бил зле,
  • 15:32 - 15:37
    съм опитвал да се подобря чрез някаква
    показност, голямо повърхностно решение.
  • 15:37 - 15:40
    Мога да разбера защо
    това не е проработвало за мен.
  • 15:41 - 15:44
    Също се замислих,
    че това е някак очевидно.
  • 15:44 - 15:46
    Не е ли дори банално?
  • 15:46 - 15:47
    Ако ви кажа,
  • 15:47 - 15:49
    че никой няма да лежи
    на смъртното си легло
  • 15:49 - 15:52
    и да мисли за всичките си купени обувки
    и споделени постове,
  • 15:52 - 15:53
    а ще мислите за моменти
  • 15:53 - 15:55
    на любов, смисъл и свързаност в живота ви.
  • 15:55 - 15:57
    Мисля, че това
    изглежда почти като клише.
  • 15:57 - 16:00
    Но продължих да разговарям
    с професор Касър и казах:
  • 16:00 - 16:03
    "Защо чувствам тази
    странна двойственост?"
  • 16:03 - 16:07
    Той отвърна: "До известна степен
    всички знаем тези неща.
  • 16:07 - 16:09
    Но в тази култура, не живеем според тях."
  • 16:09 - 16:11
    Знаем ги толкова добре,
    че са се превърнали в клишета,
  • 16:11 - 16:13
    но не живеем според тях.
  • 16:13 - 16:16
    Продължих да питам защо,
    защо бихме знаели нещо толкова мъдро,
  • 16:16 - 16:17
    но не бихме живяли според него?
  • 16:17 - 16:21
    След известно време
    професор Касър ми отговори:
  • 16:21 - 16:23
    "Защото живеем в машина,
  • 16:23 - 16:27
    създадена да ни накара
    да пренебрегваме важното в живота."
  • 16:27 - 16:29
    Наистина трябваше
    да се замисля за това.
  • 16:29 - 16:30
    "Защото живеем в машина,
  • 16:30 - 16:34
    създадена да ни накара
    да пренебрегваме важното в живота."
  • 16:34 - 16:38
    Професор Касър искаше да разбере
    дали можем да разрушим тази машина.
  • 16:38 - 16:40
    Провел е множество изследвания за това.
  • 16:40 - 16:42
    Ще ви спомена един пример.
  • 16:42 - 16:45
    Наистина ви подканвам да го
    опитате с приятелите и семействата си.
  • 16:45 - 16:48
    С човек на име Нейтън Дънгън
    намерил група тийнейджъри и възрастни,
  • 16:48 - 16:53
    които се събирали
    за серия от сесии за определен период.
  • 16:53 - 16:54
    Част от целта на групата
  • 16:54 - 16:58
    била хората да помислят
    за момент в живота си,
  • 16:58 - 17:01
    когато наистина са открили смисъл и цел.
  • 17:01 - 17:03
    За различните хора
    това били различни неща.
  • 17:03 - 17:06
    За някои това било свиренето
    на музика, писането, помагането.
  • 17:06 - 17:09
    Сигурен съм, че всеки тук
    може да си представи нещо, нали?
  • 17:09 - 17:12
    Друга цел на групата била
    да накара хората да се зачудят
  • 17:12 - 17:15
    как могат да отдадат повече от живота си
  • 17:15 - 17:18
    за преследвани на тези
    моменти на смисъл и цел
  • 17:18 - 17:21
    и по-малко за, не знам,
    купуване на ненужни глупости,
  • 17:21 - 17:23
    постване в социалните мрежи
    и опити хората да го харесат.
  • 17:23 - 17:25
    "О, Боже, така завиждам!"
  • 17:25 - 17:27
    Открили, че
  • 17:27 - 17:28
    самото провеждане
    на тези срещи,
  • 17:28 - 17:31
    неща като анонимни
    алкохолици за консуматори,
  • 17:31 - 17:35
    та събирането на хората на такива срещи,
    изказването на тези ценности
  • 17:35 - 17:37
    и решителността да ги променят у себе си
  • 17:37 - 17:40
    довело до значителна
    промяна в човешките им ценности.
  • 17:40 - 17:45
    Отдалечило ги от този ураган
    на депресиращи съобщения,
  • 17:45 - 17:47
    трениращи ни да търсим
    щастие на грешните места,
  • 17:47 - 17:51
    и ги приближило към
    по-смислени и благодатни ценности,
  • 17:51 - 17:53
    които ни извеждат от депресия.
  • 17:53 - 17:57
    Но след всички решения,
    които видях и за които писах,
  • 17:57 - 17:59
    много от които не мога да спомена тук,
  • 17:59 - 18:01
    не спрях да мисля
  • 18:01 - 18:05
    защо ми отне толкова време
    да стигна до тези прозрения?
  • 18:05 - 18:07
    Защото, когато ги обяснявате на хората,
  • 18:07 - 18:09
    някои са по-сложни, но не всички,
  • 18:09 - 18:12
    когато ги обяснявате,
    това не е ракетна наука, нали?
  • 18:12 - 18:14
    До някаква степен всички знаем тези неща.
  • 18:14 - 18:17
    Защо ни е токлкова трудно да ги разберем?
  • 18:17 - 18:19
    Мисля, че причините са много.
  • 18:19 - 18:24
    Но мисля, че една причина е,
    че се налага да променим разбирането си
  • 18:24 - 18:27
    за същността на депресията и тревожността.
  • 18:28 - 18:30
    Има реални биологични приноси
  • 18:30 - 18:32
    за депресията и тревожността.
  • 18:32 - 18:36
    Но, ако позволим на биологията
    да представя цялата картина,
  • 18:36 - 18:37
    както дълго време направих аз,
  • 18:37 - 18:41
    а както смятам, че културата ни е правила
    през по-голямата част от живота ми,
  • 18:41 - 18:45
    недиректно завяваме на хората,
    без да е нечие намерение,
  • 18:45 - 18:48
    но все пак недиректно казваме на хората:
  • 18:48 - 18:50
    "Болката ти не значи нищо.
  • 18:51 - 18:52
    Това е просто неизправност.
  • 18:52 - 18:54
    Като бъг в компютърна програма.
  • 18:54 - 18:57
    Като проблем в
    електрическата мрежа в главата ти."
  • 18:58 - 19:01
    Но бях готов да започна
    промяна в живота си
  • 19:01 - 19:05
    едва когато осъзнах,
    че депресията не е неизправност.
  • 19:07 - 19:08
    Тя е сигнал.
  • 19:09 - 19:11
    Депресията ви е сигнал.
  • 19:11 - 19:13
    Казва ви нещо.
  • 19:13 - 19:18
    (Аплодисменти)
  • 19:18 - 19:20
    Чувстваме се така с причини,
  • 19:20 - 19:23
    трудно видими, когато сме в депресия -
  • 19:23 - 19:25
    разбирам го доста добре от личен опит.
  • 19:25 - 19:29
    Но с правилната помощ,
    можем да разберем проблемите
  • 19:29 - 19:31
    и да ги оправим заедно.
  • 19:31 - 19:33
    Но, за да направим това,
  • 19:33 - 19:34
    най-първата стъпка
  • 19:34 - 19:37
    е да спрем да обиждаме тези сигнали
  • 19:37 - 19:41
    като ги наричаме знаци на слабост,
    лудост или чисто биологични,
  • 19:41 - 19:43
    с изключение на малък брой хора.
  • 19:43 - 19:47
    Трябва да започнем
    да се вслушваме в тези сигнали,
  • 19:47 - 19:50
    защото ни казват нещо,
    което наистина имаме нужда да чуем.
  • 19:51 - 19:56
    Само когато истински
    се вслушаме в тези сигнали
  • 19:56 - 20:00
    и ги почетем и уважим,
  • 20:00 - 20:02
    тогава ще започнем да виждаме
  • 20:02 - 20:06
    освобождаващите, благодатни,
    по-дълбоки решения.
  • 20:07 - 20:11
    Кравите, които чакат навсякъде около нас.
  • 20:12 - 20:13
    Благодаря ви.
  • 20:13 - 20:16
    (Аплодисменти)
Títol:
Може да сте депресирани и тревожни по тази причина!
Speaker:
Йохан Хари
Descripció:

В докосващ и емпатичен разговор журналистът Йохан Хари споделя нови мисли, свързани с причините за депресия и тревожност, от експерти от цял свят както и някои вълнуващи решения за справяне с тях. "Ако сте депресирани или тревожни, не сте слаби или луди- вие сте човешко същество с непосрещнати потребности," - споделя Хари.

more » « less
Video Language:
English
Team:
TED
Projecte:
TEDTalks
Duration:
20:31

Bulgarian subtitles

Revisions