Софтуерът, който изпрати човечеството на Луната - Мат Портър и Маргарет Хамилтън

Вижте пълния урок: https://ed.ted.com/lessons/the-software-that-sent-humans-to-the-moon-matt-porter-and-margaret-hamilton

Кацането на мисията Аполо 11 се осъществило, защото астронавтите, центърът за управление на мисията, софтуерът и хардуерът работели заедно като интегрирана система от системи. Нищо от това нямало да бъде възможно без приноса на един инженер - Маргарет Хамилтън. Кой бил този пионер? Мат Портър и Маргарет Хамилтън обясняват в детайли как една жена и екипът ѝ ъздават софтуера, който завел човечеството до Луната.

В около 4 часа следобед на 20 юли 1969

човечеството го делили само минути
от кацането на повърхността на Луната.

Но преди астронавтите
да започнат финалното спускане,

една аварийна лампа светнала.

Нещо претоварвало компютъра

и застрашавало да отмени кацането.

Обратно на Земята,
Маргарет Хамилтън затаила дъх.

Тя водела екипа разработващ
иновативния полетен софтуер,

за това тя знаела,
че в тази мисия нямало място за грешки.

Но естеството на този проблем
в последния момент

скоро щял да потвърди,
че нейният софтуер работел точно по план.

Родена 33 години по-рано в Паоли, Индана,
Хамилтън винаги е била любознателна.

В университета тя е учила математика
и философия,

преди да заеме изследователска позиция в
Масачузецкия технически университет,

за да плати за магистратурата си.

Там тя за прът път видяла компютър,
докато разработвала софтуер,

който да помогне за изследванията ѝ
в новия дял теория на хаоса.

След това в лабораторията Линкълн
на университета

Хамилтън разработила софтуер
за първата американска система

за въздушна отбрана, която
търсела вражески самолети.

Но когато чула,
че извстният инженер Чарлс Дрейпър

търсел помощ, за да
изпрати човек на Луната,

тя веднага се присъединила към екипа му.

НАСА се обърнала към Дрейпър и групата му
от над 400 инженери

за да създадът първият компактен
дигитален бордови компютър,

компютърът Аполо Гайдънс (AGC).

Изплозвайки информация
от астронавти,

това устройство щяло да отговаря
за насочването, навигацията

и контрола на космическата совалка.

По времето, когато ненадеждни компютри
запълвали цяла стая,

AGC трябвало да работи
без никакви грешки

и да се побере в място голямо
един кубичен фут.

Дрейпър разделил лабораторията
на два екипа:

един за проектиране на хардуера
и един за разработване на софтуера.

Хамилтън водела екипа,
който направил бордовия полетен софтуер

за командния и за лунния модули.

Тази работа, за която тя създала термина
"софтуерно инженерство,"

носела огромни рискове.

Човешки животи зависели от нея, за това
всяка програма трябвало да е перфектна.

Софтуерът на Маргарет трябвало
бързо да забелязва непредвидени грешки

и да се справи с тях в реално време.

Но този вид адаптираща се програма
била трудна за създаване,

тъй като ранния софтуер можел само
да изпълнява задачи в определен ред.

За да реши този проблем,

Маргарет направила нейната програма
"не-синхронизирана",

т.е. по-важните задачи за софтуера
щели да прекъсват по-маловажните.

Нейният екип дал на всяка задача
уникален приоритет,

за да се усигури, че всяка задача
се изпълнява в точния ред

и в правилното време
без значение от каквито и да е изненади.

След това откритие

Маргарет осъзнала, че нейният софтуер
можел също да помогне

на астронавтите да работят
в несинхронизирана среда.

Тя създала приоритетни дисплеи,

които да прекъсват планираните задачи
на астронавтите,

предупреждавайки ги
за извънредни ситуации.

После астронавтът можел да обсъди
най-доброто решение

с Центърът
за управление на полетите (ЦУП).

Тогава за прът път летателен софтуер
се свързвал директно

и не-синхронизирано с пилот.

Тези защити са провокирали алармите
точно преди лунното кацане.

Бъз Oлдрин бързо осъзнал грешката си -

той без да иска натиснал копчето
за радъра за скачване.

Този радър щял да бъде ключов
за полета им към къщи,

но в този случай използвал важни
изчислителни ресурси.

За щастие навигационният компютър на Аполо
бил добре пригоден да се справи с това.

Заради претоварването,
рестартиращите софтуера програми

позволили само задачите
с най-висок приоритет да бъдат извършени.

Това включвало програмите
необходими за кацане.

Приоритетните дисплеи дали
на астронавтите възможността да избират

дали да кацнат или не.

Имайки само минути на разположение,
ЦУП издал заповедта.

Кацането на Аполо 11 се осъществило,
защото астронавтите, ЦУП,

софтуерът и хардуерът работели заедно
като интегрирана система от системи.

Приносът на Хамилтън бил ключов
за работата на инженерите и учените,

които били вдъхновени от целта на
президента Джон Кенеди да достигне Луната.

Нейната животоспасяваща работа се
разпространила далеч отвъд Аполо 11 -

никога не намерили грешки в софтуера
на някоя от пилотираните мисии на Аполо.

След работата ѝ по Аполо,

Хамълтън основала компания, която използва
уникален универсален системен език,

за да прави системни
и софтуерни открития.

През 2003 НАСА признава нейните постижения
с най-голямата финансова награда,

която някога е давана на един човек.

И 47 години след като нейният софтуер
за пръв път води астронавтите до Луната,

Хамилтън получава
Президентския медал за свобода

за промяната в начина,
по който мислим за технологиите.