Черните дупки - Чудесата на Вселената - BBC Two

Повече за това предаване: http://www.bbc.co.uk/programmes/b00zv39p
Using Zambia's spectacular Victoria Falls, Prof Brian Cox demonstrates what happens as you near a black hole.

Близо до черна дупка пространството и времето правят някои много станни неща,тъй като черните дупки вероятно са най-

бурните места,които познаваме във Вселената. Тази река дава прекрасна аналогия на това, което се случва

с пространството и времето,когато се приближавате все повече към черната дупка.

Сега водата нагоре по течението тече доста бавно.

Да си представим,че тече с 3 км/ч

и аз плувам с 4, така че плувам по-бързо от течението и мога лесно да избягам.

Но, когато вървите все по надолу по течението към

водопада в далечината,реката тече по-бързо и по-бързо.

Представете си,че реша да скоча в реката ей там в края на водопада.

Водата тече много по-бързо отколкото мога да плувам.

Така че, каквото и да правя,колкото и упорито да се опитвам

няма да мога да изплувам обратно по течението

ще бъда завлечен безвъзвратно към ръба и ще изчезна зад водпада.

Е,същото е близо до черната дупка,

защото космосът се носи по-бързо,по-бързо и по-бързо

към черната дупка.

Буквално,тази материя,пространството,в което съм аз,се влива в черната дупка.

И тогава,на много особено място, наречено хоризонт на събитията,космосът се стича

със скоростта на светлината в чената дупка.

Самата светлина,пътуваща с 300 000 км/с не се движи достатъчно бързо,за да избегне потока

и самата светлина ще потъне в черната дупка.

Е, когато падате в черната дупка,през хоризонта на събитияата,ако падате с краката напред,краката ви ще се

ускоряват по-бързо от главата ви,така че ще сте разтеглени

и доста буквално спагетирани.

Когато стигнете точно в центъра,

нашето разбиране за физичните закони се разпада.

Нашата най-добра теория за пространството и времето,теорията на относителността на Айнщайн

гласи,че пространството и времето се изкривяват безкрайно,че

центърът на дупката става безкраино плътен.

Това място се нарича гравитационна сингулярност и е мястото,

където нашето рабиране за Вселената спира.