Невидимият живот под Антарктическия лед

В тази обиколка на микроскопичния свят, артистът и изследовател Ариел Уалдман ни представя харизматичните създания живееще под Антарктическия лед. От сладките водни мечки до геометричните кремъчни водорасли от стъкло Уалдман ни показва как тази, на пръв поглед безжизнена пустош е всъщност полярен оазис - стига да знаем къде да гледаме.

Можете ли да познаете
какво е това?

А ако ви кажа че има място, на което
има същества изградени от стъкло?

Или пък това че има форми на живот,
които са невидими за нас

но астронавтите ги виждат постоянно?

Тези невидими същества
не са извънземни от далечна екзопланета.

Те са кремъчни водорасли:

фотосинтезиращи едноклетъчни водорасли,
отговорни за произвеждането на кислород,

засяването на облаци в глобален мащаб,

и са с изкусно изградени
геометрични екзоскелети направени от

да, стъкло.

От космоса може да ги видете в цветни
спирали на повърхността на океаните.

А когато те умрат,

техните "къщи" от стъкло
потъват в дълбините на океаните,

извличат въглерод от атмесферата

и го отнасят, с тях, в гроба,

и по този начин са отговорни за голяма
част от отнемането на въглерод в океаните.

Ние живеем на извънземна планета.

Има толкова много странни форми на живот
за изучаване, тук на Земята,

и толкова много от тях живеят
на ръба на нашия свят,

извън нашето полезрение и разбиране.

Едно от тези места е Антарктида.

По принцип,
когато си мислим за Антарктида,

ние мислим за едно пусто,
лишено от живот място...

с изключение на няколко пингвина.

Но вместо това Антарктида
трябва да е известна като полярен оазис,

приютил безброй изумителни същества.

Защо не сме ги видели
в най-новия документален филм?

Ами, защото те се крият по снега и леда,

невидими за нас.

Те са микроби:

микроскопични растения и животни,
живеещи в глетчерите,

под морския лед

и плуващи в субглациални езера.

И са не по-малко харизматични
от всяка една мегафауна,

която сме свикнали да гледаме
в документалните филми.

Но как да накараш някой да изследва това,
което не вижда?

Наскоро бях начело на
петседмична експедиция до Антарктида

с цел да създам филм за живота
на микробно ниво.

Заедно със 85 килограма оборудване

се качих на военен самолет

и занесох микроскопи в пустушта

за да изследвам и заснема тези
микроскопични екстремофили,

за да можем да се запознаем с една
от слабо разбраните екосистеми,

с която съжителстваме на Земята.

За да заснема тези невидими същества

трябваше да видя какво те наричат "дом",

трябваше да се отправя под леда.

Всяка година, морския лед почти удвоява
размера на Антарктида.

За да погледна под почти триметровия лед

трябваше да се спусна по дълга,
метална тръба в леда,

за да успея да зърна скрита екосистема,
гъмжаща от живот,

докато бях между морското дъно и
прозиращия лед над главата ми.

Така изглеждаше от страни.

Беше вълшебно.

Някои от съществата които отрких бяха
великолепни като малки скариди

или много други красиви
геометрични кремъчни водорасли.

След това се отправих към Сухите долини

и лагерувах там няколко седмици.

98 процента от Антарктида е покрида с лед

и Сухите долини са най-голямото място,
на което може да се види

как изглежда континента
под целия този лед.

Изледвах бактерии в
Кървавите водопади -

природен феномен, при който
субглациални езера изхвърлят железен оксид

и който се смяташе за напълно негоден
за живот до преди десетилетие.

Покатерих се на глетчер за да
пробия дупка в него,

и открих безброй същества,
които живеят като царе

в леда.

Известни като
криоконитни дупки

те биват формирани, когато
малки парчета тъмен прах

биват издухани към глетчера

и започват да го топят, като формират
дупки с мътна вода, които после замръзват

и образуват кални шайби в леда,

като малки вселени,

всяка от тях със своя
собствена екосистема.

Може би ще разпознаете
някои от съществата,

като този сладък тардиград.

Просто ги обожавам -

като малки желирани мечета с нокти.

Познати още като водни мечки,

за тях е известно, че имат суперсили,

които им позволяват да оцеляват в
екстремни условия,

включително и в космоса.

Но няма нужда да пътувате до космоса.
или до Антарктида за да ги откриете.

Те живеят в мъх по цялата планета,

от пукнатините в тротоара до парковете.

Най-вероятно минавате покрай милион
от тези животинки всеки ден.

Други може да изглеждат познати

като нематодите,
които са дори по-странни.

Нито змия, нито червей,

нематодите са свой собствен вид.

Не могат да се регенерират като червей,
или пък да пълзят като змия,

но пък имат тънки, остри игли в устите си,

които някои от тях използват да хващат
плячката си и да измъкват вътрешностите ѝ.

За всеки човек на тази планета

има по 57 милиарда нематоди.

А някои от съществата дори
няма да разпознаете,

но те живеят невероятно -

като ротиферите и техните корони, които се
превръщат в усти подобни на прахосмукачки,

или ресничести организми с неприлично
прозрачни храносмилателни системи

и цианобактерии, които изглеждат като
конфети в епруведка.

Голяма част от нещата,
които виждаме в медиите

са изборажения от
сканиращ електронен микроскоп

на микроорганизми
приличащи на чудовища.

Без възможността да видим как се движат,
техните животи остават мистерия,

въпреки факта че те живеят навсякъде
около нас.

Какво е тяхното ежедневие?

Как взаимодействат с околната среда?

Ако сте виждали само снимка
на пингвин в зоопарка,

но никога не сте виждали как се клатушка
и пързаля по леда,

никога няма напълно
да разберете пингвините.

Като наблюдаваме
микросъществата в движение,

ние придобиваме по-ясна представа
за живота на невидимото.

Без да документираме живота в Антарктида
и задните ни дворове,

няма да разберем с колко същества
споделяме света.

Това означава че все още нямаме
пълната картина

на нашата странна и своеобразна планета.

Благодаря Ви!