Иван Кръстев: Може ли демокрацията да съществува без доверие?

Пет големи революции са оформили политическата култура през последните 50 години, казва теоретикът Иван Кръстев. Той показва, как всяка стъпка напред - от културната революция през 1960-те години до скорощните открития в областта на невронауката - са помогнали и да се разруши доверието в средствата на демокрацията. Както той казва: "Каквото беше правилно, беше и неправилно". Може ли демокрацията да оживее?

Страхувам се, че съм един от тези говорители,

за които се надявате, че няма да срещнете в TED.

Първо, нямам мобилен телефон,

така че съм в безопасност.

Второ, политически теоретик съм,

който ще говори, че кризата на демокрацията

вероятно не е най-вълнуващата тема, за която можете да мислите.

И още, няма да ви дам отговори.

Опитвам се да формулирам някои от въпросите, за които ще говоря.

Едно от нещата, които искам да разгледам,

е тази популярна надежда, която съществува тези дни,

че прозрачността и откритостта

могат да възстановят доверието в демократичните институции.

Има още една причина, да не ми се доверявате.

Вие, Църквата на TED, сте много оптимистична общност.

(Смях)

Вярвате в сложността, но не в двусмислието.

Както ви казаха, аз съм българин.

Според изследванията,

ние сме най-песимистичната нация в света.

(Смях)

Списание "Дъ икономист" наскоро публикува статия

за едно от скорошните проучвания за щастие

и заглавието беше "Щастливи, нещастни и българите".

(Смях)

Сега, когато знаете какво да очаквате,

нека да ви разкажа историята.

Дъждовен ден на избори в малка държава -

която може да бъде моята държава, но може да бъде и вашата държава.

Поради дъжда, до четири часа следобяд

никой не отива в избирателните пунктове.

Но когато дъждът спря,

хората отидоха да гласуват.

Когато гласовете бяха преброени,

три четвърти от хората бяха гласували с празни бюлетини.

Правителството и опозицията

бяха просто парализирани.

Защото знаете какво се прави на протести.

Знаете кого да арестувате, с кого да преговаряте.

Но какво да правите с хора, които гласуват с празни бюлетини?

Правителството реши да проведе отново изборите.

Този път още по-голям брой хора,

83 процента, гласуваха с празни бюлетини.

Те отиваха до кутиите за гласуване,

за да кажат, че няма за кого да гласуват.

Това е началото на хубав роман от Хосе Сарамаго,

който се казва "Виждане".

Но според мен, това много добре обхваща

част от проблема, който имаме с демокрацията в Европа.

От една страна никой не се съмнява,

че демокрацията е най-добрата форма на управление.

Демокрацията е единствената игра.

Проблемът е, че много хора започнаха да вярват,

че това не е игра, която си струва да се играе.

За последните 30 години, политическите учени наблюдаваха,

че има постоянно намаляване на броя на избирателите

и хората, които са най-малко заинтересовани да гласуват,

са хората, които очакват, че ще получат най-много от гласуването.

Искам да кажа, че това са безработни, непривилигировани.

Това е основен проблем.

Защото особено сега, при икономическата криза,

можете да видите, че доверието в политиката,

че доверието в демократичните институции

не съществува.

Според последното изследване, което е направено от Европейската комисия,

89 процента от гражданите в Европа вярват, че има увеличаващо се разминаване

между мнението на хората, правещи политика и мнението на обществото.

Само 18 процента от италианците и 15 процента от гърците

вярват, че гласа им има значение.

Хората започват да разбират, че могат да сменят правителства,

но не могат да сменят политики.

Въпросът, който искам да задам е следния:

Как се случи така, че живеем в общества,

които са много по-свободни от преди -

имаме повече права, можем да пътуваме по-лесно,

имаме достъп до повече информация -

в същото време, това доверие в демократичните ни институции

изчезна?

Искам да попитам:

какво беше правилно и какво беше неправилно през тези 50 години,

когато говорим за демокрация?

Ще започна с това, което беше правилно.

Първото нещо, което беше правилно, беше, разбира се,

тези пет революции, които, според мен,

много промениха начина по който живеем и задълбочиха демократичния ни опит.

Първата беше културната и социална революция през 1968г. и през 1970-те години,

която сложи човека в центъра на политиката.

Това беше движението за човешки права.

Това беше голямо избухване, култура на дисиденти,

култура на не - конформизъм,

която не беше позната преди това.

Вярвам, че дори неща като това

са децата на 1968 г. -

независимо от това, повечето от нас тогава не са били родени.

Но след това стана пазарната революция през 1980-те години.

Независимо, че много хора от левицата я мразеха,

истината е, че пазарната революция изпрати съобщение:

"Правителството не знае по-добре".

Имаме повече общества, основани на избор.

Разбира се, през 1989 г. е краят на комунизма и края на Студената война.

Това беше раждането на глобалния свят.

Имаме интернет.

Това не е публика, пред която ще проповядвам

до каква степен интернет даде сила на хората.

Това промени начина, по който комуникираме

и разглеждаме политиката.

Идеята за политическа общност се измени.

Ще назова още една революция

и това е революцията на мозъчните науки,

която измени начина,

по който разбираме, как хората взимат решения.

Това е, което беше правилно.

Но ако ще разглеждаме какво бе неправилно,

ще приключим разговора със същите пет революции.

Защото първо имаме през 1960-те и 1970-те години,

културна и социална революция,

която по някакъв начин унищожи идеята за колективна цел.

Идеята на всички тези колективни съществителни, на които ни бяха научили -

нация, класа, семейство.

Започнахме да харесваме да се развеждаме, ако изобщо бяхме женени.

Всичко това беше атакувано.

Толкова е трудно да въвлечем хората в политиката,

когато те вярват, че това, което има значение,

е къде са те лично.

Пазарната революция през 1980-те години доведе

до голямо увеличение на неравенството в обществото.

Запомнете, до 1970-те години,

разпространението на демокрацията беше винаги съпроводено

от намаляване на неравенството.

Колкото по-демократични ставаха държавите,

толкова по-равни ставаха.

Сега имаме обратната тенденция.

Разпространението на демокрацията се съпровожда

с увеличение на неравенството.

Намирам това за много обезпокояващо,

когато говорим за това, какво е правилно и какво не е правилно

в съвременната демокрация.

Ако се върнем в 1989 г. -

нещо, което не очаквате, е че всеки ще критикува -

но много хора ще ви кажат: "Слушай, края на Студената война

разкъса социалния договор между елита и хората в Западна Европа".

Когато Съветския съюз съществуваше,

богатите и силните се нуждаеха от народа,

защото се страхуваха от него.

Сега елитът е освободен.

Той е много мобилен. Не можете да ги накарате да плащат данъци.

Той не се страхува от народа.

В резултат на това, имаме тази много странна ситуация,

в която елитът излиза от контрола на гласоподавателите.

Не е случайно,

че гласоподавателите вече не искат да гласуват.

Когато говорим за интернет,

да, вярно е, интернет ни свързва,

но знаем и че интернет създава ехо стаи и политически гета,

в които можете да стоите през целия си живот, заедно с политическата общност, към която принадлежите.

Става все по-трудно

да разбирате хората, които не са като вас.

Знам, че много хора тук

говорят за дигиталния свят и възможността за сътрудничество,

но видяли ли сте какво направи дигиталния свят със сегашните американски политици?

Отчасти, това е резултат и от интернет революцията.

Това е другата страна на нещата, които харесваме.

Когато разглеждаме мозъчните науки,

които политическите консултанти научиха от мозъчните учени,

това вече не е разговор с мен за тези идеи,

не ми говорете за политически програми.

Това, което има значение, е да се манипулират емоциите на хората.

Това е вкоренено много силно,

до степен, че ако разберете, когато говорим за съвременни революции,

тези революции вече не се назовават като идеологии или идеи.

Преди това, революциите имаха политически имена.

Това можеше да бъде комунист, това можеше да бъде либерал,

можеше да бъде фашист или ислямист.

Сега революциите се назовават според средата, която е най-използвана.

Имаме Фейсбук революции, Туитър революции.

Съдържанието вече не значи нищо, проблемът е медията.

Казвам това, защото един от основните ми доводи

е, че това което беше правилно беше и неправилно.

Когато сега се опитваме да видим как можем да променим ситуацията,

когато се опитваме да видим какво може да се направи за демокрацията,

трябва да се има в предвид двусмислието.

Защото може би някои от нещата, които обичаме най-много,

ще бъдат нещата, от които ни боли най-много.

Сега е много популярно да вярваме,

че този натиск за прозрачност,

този вид комбинация между активни граждани, нови технологии

и много по-прозрачно законодателство,

могат да възстановят доверието в политиката.

Вярвате, че когато имате тези нови технологии и хора, които са готови да ги използват,

може да стане много по-трудно за правителствата да лъжат,

ще им бъде по-трудно да крадат

и вероятно ще им бъде по-трудно да убиват.

Вероятно това е вярно.

Но вярвам, че ще ни бъде и много ясно,

че сега, когато поставяме прозрачността в центъра на политиката,

посланието е, че прозрачността е глупава.

Прозрачността не се отнася за възстановяване на доверието в институциите.

Прозрачността е управление на политиката на недоверие.

Приемаме, че обществото ни ще бъде основано на недоверие.

Между другото, недоверието е било винаги много важно за демокрацията.

Ето защо имаме проверки и баланси.

Ето защо имаме цялото това творческо недоверие

между представителите и тези, когото те представят.

Но когато политиката е само управление на недоверието,

тогава - радвам се, че "1984" беше спомената -

ще имаме "1984" като резерва.

Големият брат няма да ви наблюдава,

ние ще бъдем Големия брат

и ще наблюдаваме политическата класа.

Но това ли е идеята за свободно общество?

Например, можете ли да си представите,

че порядъчните, цивилни, талантливи хора ще отиват на работа,

ако вярват,

че политиката е и управление на недоверието?

Не се ли страхувате, че с всичките тези технологии,

които ще проследят

всички изявления, които политиците ще направят по някой проблем,

не се ли страхувате, че това ще бъде много силен сигнал за политиците

да резюмират позициите си, дори когато са много погрешни,

защото последователността ще бъде по-важна от здравия разум?

Американците, които са в залата,

не се ли страхувате, че Президентите ви ще управляват

въз основа на това, което са казали в първичните избори?

Мисля, че това е много важно,

защото демокрацията се отнася за хора, които променят възгледите си

въз основа на рационални аргументи и разговори.

Можем да загубим това с благородната идея

да даваме отчет на хората,

да показваме на хората, че няма да толерираме

опортюнизма в политиците.

За мен това е много важно.

Вярвам, че когато разговаряме за съвременната политика,

може би има смисъл

да разгледаме и тази история.

Но не забравяйте, всяко откриване е и скриване.

Независимо от това, колко прозрачно правителството ни иска да бъде,

те ще бъдат селективно прозрачни.

В малка държава, която може да бъде моята държава,

но може да бъде и вашата държава,

взеха решение - това е действителна история -

че всички правителствени решения,

решения на Министерски съвет,

ще бъдат публикувани в интернет

24 часа след като Министерският съвет вземе решението.

Обществото подкрепи това.

Имах възможността да говоря с Министър - председателя,

защо е взел това решение.

Той каза: "Слушай, това е най-добрия начин

да затворя устата на министрите ми.

Защото ще им бъде много трудно да не се съгласят,

като знаят, че след 24 часа

това ще бъде в общественото пространство

и това по определен начин ще бъде политическа криза".

Когато говорим за прозрачност,

когато говорим за откритост,

вярвам, че това, което трябва да знаем,

е че това което е правилно е и неправилно.

Гьоте, който не е нито българин, нито политически учен,

е казал преди няколко века:

"Има голяма сянка там, където има много светлина".

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)