Луиз Деспонт: Рисунки от живота в Бали"/ Арт21 "Наблизо от Ню Йорк "

Колко дълбоко може мястото да повлияе на едно произведение на изкуството?

Родена в Ню Йорк и сега работеща в Бали, Луиз Деспонт споделя как нейният осиновен островен дом оформя интенизивна й практика, обогатяваща възвишените, медиативните и крехки елементи на рисунките й : "Аз знам, че най-важното нещо, за да правиш добро изкуство, е мястото и времето, " казва артистката, "и живеейки в Бали, аз открих тези неща. "

(Бали, Индонезия)

Защото слънцето залязва
по едно и също време в Бали

преобладава усещането,
че времето е спряло--

просто едно дълго лято.

Преобладава това чувство на спокойствие

и на незабързаност.

Това е рутина, която е свързана
с ритъма на света около теб.

(Звучи на патици)

["Рисунки от живота в Бали"]

Аз съм от Ню Йорк и там порастнах.

и винаги се завръщам.

Но знам, че най-важните неща,
за да създаваш добри творби

са времето

и мястото.

В Бали

открих тези неща.

Събуждам се около 6:30,

защото тогава изгревът е толкова ярък.

До към 8:30, приготвям студиото.

Котката ми е затворена навън,
за да не тича по картините ми.

Нопи и Уиуик пристигат около 9:00.

--Рисувам от тук до тук?

-- Да.

и Ниоман идва около 10:30,
за да донесе даровете за къщата

Това е непрестанен поток
от церемонии и ритуали.

Всички имат принос към
енергията на острова.

Всички я хранят.

В Бали са построени
тези храмове около натурални извори

Доближаваш се до водата и чувстваш

дълбок почит и репсект

за това място и за съдържанието му.

И когато влезеш вътре, усещаш силата,

чувството да слизаш и да влизаш.

На следващия ден винаги се чувствах,
че съм се разделила с нещо--

нещо, което съм носила като товар,
е било отмито.

Желаеше ми се да успея
да нарисувам това преживяване--

да се пробвам да направя визуален спомен.

Рисуването не е нещо,
което процъфтява в тропиците.

Хартията не е вечна.

Въздухът е много влажен,

много страници ще се изкривят
само за няколко дни.

Аз имах много обикновена стъклена кутия,

в която слагах обезвлажнител.

Всичко, върху което не работех в момента,
седеше вътре.

Пенестанан беше малко село,
което беше построено от

обществотото на балийските артисти.

Чужденците започнаха да се местят там

и нещата започнаха се развиват
навътре в оризовите полета.

Получи се един голям отпечатък

от всички туристи, които бяха там.

Само за трите години, за които бях там,
аз видях коренните промени.

Но животът някакси продължи

непрекъснат от промените.

Бях се преместила в нова държава
и нямах никакви приятели там.

Най-страшната част беше,
че моята връзка беше приключила

и не бях сигурна как ще правя изкуство,
ако не съм влюбена,

защото винаги смятах,
че любовта донасяше много жизнерадост

и беше източник на моите рисунки

за много дълго време--

поне, за които мислех,
че са най-хубавите ми произведения.

И тогава се замислих,

"Не знам дали мога да рисувам,
ако съм тъжна."

"Не знам дали мога да рисувам,
ако съм депресирана."

"Не знам дали мога да рисувам,
ако съм уплашена."

И, всъщност, беше хубаво да имам рисунка,

защото беше частта от живота ми,
която беше все още същата.

Аз в студиото с парче хартия

е винаги съществувало
независимо дали бях във връзка.

Със сигурност не е лесно,
колкото когато си влюбен,

но е възможно,

и е толкова хубаво да имаш нещо,
което те поддържа.

[Центъра за рисуване, Сохо, Манхатън]

Когато имах възможността да направя
изложението в Центъра за рисуване,

исках да си представя енергия,
взимаща формата на физическо тяло.

Нарисувах оформящо се ембрио.

Погледнах някои научни диаграми,
показващи как клетките се разделят,

и после горе-долу следват
това през живота си--

довършват разпадането на тялото

и се завръщат към безформеността.

Аз знаех, че исках да направя това овално пространство,
което беше една голяма рисунка

и в същия въздух, който си дишал.

Това, че беше чуплива, но се държеше цяла.

Да имаш произведението нерамкирано
е хубавият аспект на уязвимостта.

Това е как се чувствах
през годината в Бали:

много уязвима.

Аарон композираше музиката
в пространстовто за рисуване.

Беше този сорт от много редки композиции,

които се усещаха като бавен дъх.

И наистина мисля, че бяха

звуците на земните игри на Аарон, ,които
създадоха тази хармонична атмосфера,

в която хората си представят,
че са в убежище,

когато тъкмо са се отклонили.

Аз знам за себе си, че

дори и да срещна нещо, което обичам --

за което, може би, съм пътувала дълго--

понякога прекарваш
само 30 секунди пред него.

Много мислех

колко време прекарваме
пред едно произведение на изкуството.

Винаги съм искала да създам атмосфера,
в която човек ще може достатъчно дълго

да пътува из картините
на неговото съзнание.

Осъзнах, че този момент е по-красив
от всяка завършена картина,

защото потенциала на картината е нещото,
което не мога да направя.

[След заснемането Лоуиз
срещна нов мъж и имат дете.]

[Те все още живеят в Бали.]