Вие не сте под властта на емоциите си - създава ги мозъкът ви

Можете ли да погледнете лицето на някого и да разберете какво чувства?
Дали всички изпитваме щастие, тъга и тревожност по един и същи начин? Какво все пак представляват емоциите? През последните 25 години професор Лиса Фелдман Барет е описвала изражения на лицето,
сканирала е мозъци и е анализирала стотици физиологични изследвания, за да разбере какво всъщност представляват емоциите. Тя споделя резултатите от задълбоченото си изследване и обяснява как можем да имаме по-голям контрол върху емоциите си, отколкото си мислим.

Лабораторията ми се намира на около миля
от мястото, където избухнаха няколко бомби

по време на Бостънския маратон през 2013.

Оцелелият терорист,
Джохар Царнаев от Чечня,

бе даден под съд и осъден на смърт.

Когато съдебните заседатели
трябва да избират

между доживотен затвор
и смъртно наказание,

те до голяма степен решават
според това дали обвиняемият

се разкайва за действията си.

Царнаев се извини,

но когато заседателите
гледаха лицето му,

виждаха само едно каменно изражение.

Царнаев е виновен,
няма съмнение в това.

Той уби и осакати невинни хора

и аз не съм тук, за да оспорвам това.

Съчувствам на всички пострадали.

Но като учен трябва да ви кажа,

че заседателите не откриват
и не могат да открият разкаяние

или каквато и да е друга емоция
у когото и да било.

Аз също не мога, нито пък вие

и това е защото емоциите
не са това, за което ги мислим.

Те не се изразяват и разпознават
по универсален начин.

Те не са генетично заложени
мозъчни реакции,

които са неконтролируеми.

Разбирали сме погрешно
същността на емоциите

твърде дълго

и да научим какво всъщност са те
има важни последствия за всички нас.

Изучавах емоциите като учен
през последните 25 години

и в лабораторията ми сме изследвали лица
чрез измерване на електрически сигнали,

които карат лицевите мускули да се
съкращават и да оформят изражения.

Проучили сме подробно
човешкото тяло за емоции.

Анализирали сме стотици
физиологични изследвания,

които включват хиляди тестови обекти.

Сканирали сме стотици мозъци и

сме прегледали всяко невро-визуализационно
изследване на емоциите,

публикувано през последните 20 години.

И резултатите от цялото това проучване
поразително си приличат.

Може да ви се струва, че
емоциите са ви заложени

и те просто се задействат
и ви се случват,

но не е така.

Може да вярвате, че в мозъка ви са
заложени емоционални вериги,

че сте родени с емоционални вериги,
но не сте.

Всъщност, никой от нас в тази зала
няма емоционални вериги в мозъка си.

И всъщност, в нито един мозък на планетата
няма емоционални вериги.

Тогава какво са емоциите?

Затегнете коланите си, защото...

емоциите са предположения.

Те са догадки, които
мозъкът ви изгражда в момента,

в който милиарди мозъчни клетки
работят заедно

и вие имате повече контрол
върху тези догадки,

отколкото можете да си представите.

Ако това ви звучи абсурдно
или някак ненормално,

напълно ви разбирам, защото честно,
ако самата аз не бях видяла данните,

десетилетията доказателства,

със сигурност и аз не бих повярвала.

Но най-важното е, че емоциите
не се вграждат в мозъка при раждането.

Те просто се изграждат.

За да ме разберете, погледнете тук.

Точно сега мозъкът ви работи като луд.

Невроните ви "стрелят" като обезумели,
опитвайки се да намерят смисъл в това,

така че да видите нещо друго
освен черни и бели петна.

Мозъкът ви пресява опита
от целия ви живот,

като едновременно с това
прави хиляди предположения,

претегля вероятностите,

опитва се да си отговори на въпроса

на какво най-много прилича това.

Не какво е,

а на какво от досегашния ми опит
най-много прилича.

И всичко това се случва
докато мигнете.

Ако мозъкът ви все още се бори
да намери подходящо съответствие

и все още виждате
черни и бели петна,

вие сте в едно състояние, наречено
"експериментална слепота"

и аз ще ви излекувам от нея.

Това е любимата ми част.
Готови ли сте за излекуване?

(Аплодисменти)

Добре. Започваме.

(Възклицания)

Добре.

Сега много от вас виждат змия,

защо се получава така?

Защото, докато мозъкът ви
пресява миналия ви опит,

се появява ново знание -

знанието, което дойде от снимката.

И е наистина страхотно,

че знанието, което придoбихте
преди няколко секунди,

променя начина, по който
сега възприемате петната.

Мозъкът ви изгражда образа на змия,

макар и да няма змия

и този вид халюцинация

невробиолозите като мен
наричат "прогнозиране".

Мозъкът ви работи основно
чрез прогнозиране.

За него това е обичайна работа.

Прогнозите са в основата
на всяко ваше преживявяне.

Те са в основата на всяко действие,
което предприемате.

Всъщност, прогнозите ви позволяват
да разберете думите, които изричам,

докато излизат от моята ...

Публиката:... уста.
Лиса Барет: Уста. Точно така.

Прогнозите са най-важни.

Те ни помагат да разберем света
бързо и ефикасно.

С други думи, мозъкът ви
не реагира на света.

Използвайки предишен опит,

мозъкът ви предвижда и конструира

начина, по който преживявате света.

Начинът, по който виждаме емоциите
у другите се корени дълбоко в прогнозите.

За нас изглежда така, сякаш просто
поглеждаме лицето на някого

и разчитаме емоцията в изражението,

както бихме прочели
думите на една страница.

Но всъщност, под повърхността
мозъкът прогнозира.

Той използва предишен опит
в подобни ситуации,

за да се опита да намери смисъл.

Този път не търсите
значението на петната,

а търсите значението
на движенията на лицето,

като свиването на устна
или повдигането на вежда.

А онoва каменно изражение?

То би могло да е на безмилостен убиец,

но каменното изражение може
също да означава,

че човек приема стоически поражението,

нещо което чеченската култура
всъщност предписва за хора

в положението на Джохар Царнаев.

Изводът тук е, че

емоциите, които мислите, че
забелязвате у другите,

всъщност отчасти идват
от собствената ви глава.

Това важи в съдебната зала,

но също и в класната стая,

в спалнята

и в заседателната зала.

Ето какво ме безпокои -

технологичните компании,
които няма да назова...

или пък ще го направя.

Знаете, че Гугъл, Фейсбук

(Смях)

харчат милиони долари за проучвания,
за да създадат системи, улавящи емоциите

и по същество те задават грешния въпрос,

защото се опитват да уловят
емоции на лицето и в тялото,

но емоциите не са в лицето и тялото.

Физическите движения нямат
вътрешно емоционално значение.

Ние трябва да им дадем значението.

Човек или нещо друго
трябва да ги свърже с контекста

и това им придава смисъл.

Ето откъде знаем, че
усмивката може да значи тъга,

а плачът - щастие

и едно стоическо, спокойно лице
може да означава,

че гневно чертаете смъртта на врага си.

Ако вече не съм стигнала твърде далеч,

ще продължа още малко и ще ви кажа,

че преживяването на собствената ви емоция

е съвсем същият процес.

Мозъкът ви основно прави
прогнози, догадки,

които създава в момента,

докато милиарди неврони работят съвместно.

На мозъка ви все пак му е заложено
да предизвиква някои чувства -

естествени чувства, които идват
от физиологията на тялото.

След раждането си

можете да изпитвате чувства
като спокойствие или тревога,

вълнение, удобство, неудобство.

Но тези обикновени чувства
не са емоции.

Те на практика са с вас във всеки
буден момент от живота ви.

Те са прости резюмета на това,
което се случва в тялото ви,

нещо като барометър.

Но съдържат много малко подробности,

а на вас ви трябват подробности,
за да знаете какво да правите после,

какво да направите при тези чувства.

И как мозъкът ви дава подробностите?

За това са прогнозите.

Прогнозите свързват усещанията в тялото,

които предивикват тези естествени чувства,

със случващото се в света около вас,

така че да знаете какво да правите.

И понякога

тези конструкции са емоции.

Ако, например, възнамерявате
да влезете в пекарна,

мозъкът ви би могъл да прогнозира,
че ще се натъкнете на

апетитния аромат на прясно
изпечени шоколадови бисквити.

Знам, че моят мозък би предрекъл

апетитния аромат на прясно
изпечени шоколадови бисквити.

Мозъците ни могат да накарат
стомасите ни да се разбъркат малко,

за да се подготвят за яденето на бисквити.

И ако сме прави,

ако наистина току-що от фурната
са излезли някакви бисквити,

тогава мозъците ни
ще са създали глад

и ние сме подготвени да
сдъвчем бисквитите

и да ги смелим много ефективно,

което означава, че можем да изядем много,

а това наистина би било хубаво.

Защо не се смеете?
Аз съм съвсем сериозна.

(Смях)

Но ето какво е важното.

Неспокойният стомах,

ако се намира в друга ситуация,

може да има съвсем различно значение.

Ако мозъкът ви трябва да прогнозира
неспокоен стомах

в болнична стая, да кажем,
докато чакате резултати от изследвания,

тогава той ще създаде ужас

или тревога или безпокойство

и ще ви накара, може би,

да кършите ръце

или да поемате дълбоко дъх
или дори да заплачете.

Нали? Едно и също физическо усещане,
един и същ неспокоен стомах,

а различно преживяване.

Изводът тук е, че

емоциите, които изглеждат
така сякаш ви се случват,

всъщност са създадени от вас.

Не сте под властта на
митични емоционални вериги,

заровени дълбоко в някоя
древна част от мозъка ви.

Имате повече контрол
върху емоциите си,

отколкото си мислите.

Не казвам, че можете
просто да щракнете с пръсти

и да промените начина, по който
се чувствате сякаш е дреха,

но мозъкът ви е устроен така,

че ако промените съставките, които
той използва, за да създава емоция,

можете да преобразите
емоционалния си живот.

Ако промените тези съставки днес,

вие всъщност обучавате мозъка си
да прогнозира по различен начин утре

и това означава да бъдете
творци на преживяванията си.

Ето един пример.

Всички сме били нервни преди изпит, нали?

Но някои хора изпитват
парализираща тревожност.

Te имат страх от изпити.

Въз основа на предишния опит
при явяване на изпити

мозъците им прогнозират
силно сърцебиене,

потни ръце

до такава степен, че всъщност
не са в състояние да вземат изпита.

Те не се представят добре

и понякога не просто провалят предмети,
а могат и да отпаднат от колежа.

Но ето какво -

силното сърцебиене не означава
непременно тревожност.

То би могло да означава, че
тялото ви се подготвя да влезе в битка

и да вземе блестящо изпита...

или да изнесе лекция

на сцена пред стотици хора,
докато го снимат.

(Смях)

Сериозна съм.

(Смях)

Проучванията показват, че
когато студентите се научат

да си създават такава
енергизираща решителност

вместо тревожност,

те се справят по-добре с изпитите.

И тази решителност приучва мозъка им
да прогнозира различно в бъдеще,

така че да могат да овладяват
тревожността си.

И ако го правят достатъчно често,

не само ще могат да вземат изпити,

но ще им е по-лесно
да завършват курсовете си

и може дори да завършат колеж,

което има огромно значение
за потенциала им да печелят в бъдеще.

Наричам това емоционална
интелигентност в действие.

И вие можете да развиете
такава емоционална интелигентност

и да я използвате във всекидневието.

Просто си представете

как се събуждате сутрин.

Сигурна съм, че ви се е случвало.
На мен ми е познато.

Събуждате се и докато се разсънвате,

изпитвате отвратителен ужас,

истинско нещастие

и умът ви веднага започва да препуска.

Мислите за всички глупости,
които трябва да свършите на работа

и за купчината имейли,

от която никога няма да се измъкнете,

обажданията, които трябва да върнете

и онази важна среща
в другия край на града,

ще попаднете в задръстване

и ще закъснеете да вземете децата си,

кучето ви е болно и
какво ще сготвите за вечеря?

О, Боже.

Какво не е наред с живота ви?

Какво не е наред с моя живот?

(Смях)

Препускането на ума е прогноза.

Мозъкът ви търси обяснение

за усещанията в тялото,
които преживявате като нещастие,

точно както се случи и с петната.

Мозъкът ви се опитва да обясни
какво е причинило тези усещания,

за да знаете какво да направите.

Но тези усещания

не значат непременно, че
нещо не е наред в живота ви.

Причината за тях може да е
чисто физическа.

Може би сте изморени.

Може би не сте се наспали.

Може би сте гладни.

Може би сте дехидратирани.

Следващият път, когато почувствате
силно страдание,

задайте си въпроса:

Има ли чисто физическа причина за това?

Възможно ли е да превърнете

емоционалното страдание
в обикновен физически дискомфорт?

Не ви предлагам

просто да изпълните два-три
Джедайски умствени фокуса

и да се убедите, че не сте депресирани

или тревожни или в каквото и да е
сериозно състояние.

Но ви казвам,

че имате повече контрол върху
емоциите си, отколкото си представяте

и сте способни

да намалите емоционалното страдание

и последствията му в живота си,

като се научите да градите
преживяванията си по друг начин.

Всички можем да го направим

и с малко упражнения
можем да станем наистина добри -

като при шофирането.

В началото изисква големи усилия,

но накрая става съвсем автоматично.

Не знам за вас,

но аз смятам, че това послание
наистина вдъхва сила и насърчава

и фактът, че е подплатено
с десетилетия проучвания

ме прави щастлива и като учен.

Но трябва също да ви предупредя,
че има дребен шрифт,

защото по-голям контрол
означава и по-голяма отговорност.

Ако не сте под властта на
митични емоционални вериги,

заровени някъде дълбоко в мозъка ви,

които се включват автоматично,

то кой е отговорен,

чия е отговорността,
когато се държите зле?

Ваша.

Не защото сте виновни за емоциите си,

а защото действията и преживяванията ви
от днес

стават прогнози на мозъка ви за утре.

Понякога сме отговорни за нещo,

не защото сме виновни,

а защото сме единствените, които
могат да го променят.

Отговорност е голяма дума.

Всъщност е толкова голяма,

че понякога хората чувстват нужда
да не приемат научните доказателства,

че емоциите се изграждат,
а не са вградени.

Идеята, че сме отговорни
за собствените си емоции

изглежда много трудна за преглъщане.

Но аз ви предлагам
да не се задавяте с нея.

Просто поемете дълбоко въздух,

може да си вземете чаша вода,
ако имате нужда

и я приемете.

Поемете тази отговорност,

защото тя е пътят към по-здраво тяло,

към по-справедлива и информирана
съдебна система

и по-гъвкав и удовлетворяващ
емоционален живот.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)