Партенона, Иктиний и Каликрат, 447 - 431г. пр. Хр.

Партенона, Иктиний и Каликрат (с автор на скулптурите Фидий), Акропола, Атина, 447 - 432г. пр. Хр.

Намираме се пред Партенона.

Той е огромен мраморен храм, посветен на богинята Атина.

Намираме се на върха на Акропола

в град Атина, много нависоко,

с гледка към града

и към морето.

Атина е само един от много гръцки градове държави.

Всеки един от тях имал акропол.

Това е укрепен хълм насред града.

Защото все пак това са воюващи помежду си държави.

Но през 5. век Атина е най-силният град държава

и точно това е времето, когато е построен Партенона.

И това оградено място добива по-скоро религиозна функция,

отколкото отбранителна.

Тази сграда има огромно значение

не само защото става символ на раждането на демокрацията,

но и заради необикновената си архитектура.

Периодът, през който е построена, 5. в. пр. Хр.

се смята Висок Класицизъм.

Толкова често в историята

по-късните постижения се измерват

в сравнение с това съвършенство тук.

Не може да не се разпознаят толкова много подобни сгради на запад.

Има много асоциациирани с нея сгради, особено във Вашингтон.

Това не е съвпадение.

Защото това е рожденото място на демокрацията.

Ограничена демокрация е,

но все пак демокрация.

Има серия реформи през 5. век в Атина,

които позволяват на повече хора да участват

в управлението.

Смятаме, че Атина има между 300 и 400 хил. души население.

Само 50 хиляди от тях са граждани.

Ако си жена, очевидно, ако си роб,

не участваш в този демократичен експеримент.

Това е една много ограничена идея за демокрация.

Тази сграда е посветена на Атина,

всъщност и самият град е кръстен на нея.

И разбира се, има мит за това.

Двама богове се съревновават за това

кой ще стане покровител на града.

Тези двама богове са Посейдон и Атина.

Посейдон е богът на моретата.

А Атина - тя е богиня на мъдростта,

асоциирана е и с войната,

в нея има някаква интелигентност

за измисляне и създаване.

И двамата от тези богове дават на жителите на града подаръци и те трябва да изберат.

Посейдон разбива една скала,

а от нея извира морска вода.

Това има връзка с превъзходството на моретата.

Но Атина, за разлика от него, им предлага маслиново дърво -

идеята за сушата, за земята на благоденствието,

за мира.

Атиняните избират дара на Атина.

Всъщност на Акропола има място,

на което може се види следата от тризъбеца на Посейдон,

там, където е ударил скалата.

А също и дървото, което Атина дарява.

Всъщност днешните гърци са засяли маслиново дърво на това място.

Нека да поговорим за сградата.

Тя наистина е това, за което се сещаме,

когато мислим древногръцкия храм.

Но стилът е по-специфичен.

Това е дорийски храм.

Въпреки че има йонийски елементи,

но ще стигнем до това.

Дорийските черти са много лесни за откриване.

Имаме масивни колони с плитки и широки канелюри - вертикалните линии.

Тези колони започват директно от пода на храма,

който се нарича стилобат.

А на върха капителите са много прости.

Имаме малкия правоъгълен блок, наречен "абак".

А точно над него са триглифите и метопите.

Важно е да се каже, че сградата е покрита със скулптури.

Има скулптури в метопите.

Има скулптури по фронтона.

И по един безпрецедентен елемент -

фриз, който върви по всички четири страни на сградата

от вътрешната страна на колонадата, която виждаме.

Това е йонийски елемент.

Така че историците коментират

как сградата съчетава йонийски и дорийски елементи.

Всъщност има четири йонийски колони

вътре в западния край на храма.

Когато атиняните изкачват свещената пътека

нагоре по хълма

във връзка с някоя религиозна процесия или празник,

те се излизат пред западния край

и заобикалят сградата до входа от източния край.

Точно над входа, в скулптурите от фронтона,

те можели да видят историята на Атина и Посейдон,

съревноваващи се да станат покровители на града Атина.

На фриза от вътрешната страна

те вероятно са виждали себе си.

Или поне една интерпретация

на панатинянската процесия в чест на богинята Атина.

Това била сграда,

към която човек се изкачвал,

която заобикалял,

а вътре се намирала една гигантска скулптура на Атина.

Смятаме, че скулптурите са създадени от великия скулптор Фидий.

А една от любимите ми части са метопите,

гравирани със сцени,

на които гърците се бият с различни врагове,

дали различно или метафорично.

Гърците срещу амазонките,

гърците срещу троянците,

лапидите срещу кентаврите,

древногръцките богове срещу титаните.

Така че всички тези битки показват

възхода на гърците и атиняните,

техните победи.

Цивилизацията над варварството,

рационалната мисъл над хаоса.

Ти тъкмо спомена същинското значение на тази сграда.

Това не е първият храм на Атина на това място.

Малко надясно,

ако погледнем източния край,

ще видим един по-стар храм.

Той е разрушен, когато персийците нахлуват.

Това е опустошителен удар за атиняните.

Не може да се преувеличава

важността на Персийката война

за мирогледа на атинянина,

който създава Партенона.

Атина е завладяна,

а освен това персийците разграбват Акропола,

разграбват свещените места, храмовете,

разрушават сградите...

Изгарят ги до основи.

Всъщност атиняните се заклеват,

че няма да премахнат основите на стария храм на Атина.

Така че да си го спомнят завинаги.

Но след поколение го направили.

Тогава е установен мир между тях и персийците

и някои историци смятат,

че това им позволява да отстъпят от обещанието си.

Перикъл, водачът на атиняни,

се заема с една огромна и скъпа строителна кампания.

Историците смятат, че той е успял да я финансира,

защото атиняните са станали лидери

в т.нар. Делийска лига,

обединение на гръцките градове държави,

които плащат нещо като данък,

за да подпомогнат защитата на териториите от персийците.

Но Перикъл взима от тази хазна,

за да построи тази сграда.

Този съюз на гръцките градове държави,

тяхната хазна, парите от данъци,

налозите им

първоначално се намирали в Делос,

а оттам и името "делийски",

но Перикъл успял да премести това богатство в Атина

и всъщност го съхранявал в Акропола.

Също и статуята на самата Атина,

изработена от злато и слонова кост.

Фидий казал, че ако настане нужда от пари,

статуята може да се претопи,

за да се вземе огромното количество злато,

което я украсява.

И понеже тази статуя вече не съществува,

знаем, че някой вече го е сторил.

Така че трябва да си представим тази сграда не чистобяла,

а в ярки цветове.

И също така това е сграда, която се използва.

Това е хранилище на съкровище,

така че трябва да си представим,

че била пълна с ценности.

Инвентарният регистър ни дава представа за съхраняваното тук.

Ние мислим за храмовете, църквите и джамиите

като за места,

на които отиваш да се молиш,

но не така е функционирала древногръцката религия.

Обикновено отвън е имало олтар,

където се извършвали жертвоприношения.

А храмът бил домът на бога или богинята.

Но при Партенона историците и археолозите не са открили олтар.

Така че има чудене какво точно представлява тази сграда.

Един възможен отговор е,

че това е съкровищница.

Но има и символична функция,

намира се на този хълм,

оттам се открива гледка към целия град,

така че е и символ на богатството и мощта на този град.

Това е дар за Атина.

Когато даряваш нещо на бога си покровител,

искаш посетителите да бъдат изумени

от образа на бога вътре, от неговия дом.

И това не е която и да е богиня, а богинята на мъдростта.

Способността на човека да разбира света и неговите правила математически

и да ги изразява в постройки като тази - това е напълно приемливо.

А Иктиний е забележителен математик.

Знаем, че гърците,

дори през архаичния период,

се занимават с идеалните пропорции.

Например скулпторът Поликлит -

автор на статуята на Дорифор.

И той е в търсене на идеалните пропорции и хармонията,

като използва математиката за основа в търсенията си.

Имаме това тук.

И то в невероятни размери!

Необикновеното е,

че съвършенството е в илюзията,

основала се на серия от леки изкривявания,

които изглеждат правилни в нашите очи.

Гърците проумяват,

че човешките възприятия сами по себе си са изкривени.

И че трябва да настроят нещата,

за да създадат зрителното впечатление за съвършенство.

Математиката и самите сгради

изглежда са достатъчно прецизни,

за да направят това възможно.

Всеки камък е изрязан така,

че да се разположи точно.

Когато гледаме тази сграда,

приемаме, че тя е правоъгълна,

но всъщност има много малко прави ъгли.

Има друго обяснение за тези малки изкривявания -

че тези изкривявания дават на сградата усещане за динамизъм,

усещане за органичност,

нещо, което иначе би изглеждало статично и безжизнено.

Гърците използват нещо, наречено от историците "ентазис".

Леки промени,

например леко изпъкнали в централната част колони.

Това не е ново,

но степента, до която е използвано тук,

фиността е безпрецедентна.

Например в тези дорийски колони можеш да видиш,

че има линии и да приемеш, че са прави,

но гърците искали съвсем леко да придадат чувството за органичност,

тежестта на сградата се изразява

в издутината на ентазиса,

на около една трета от долния край на колоната.

Но в този случай

имаме изкривяване само от 1,5 см по цялата дължина на колоната.

Гърците постигат това

като докарват цилиндрите за колоните до самото място,

внимателно изсичат основата и върха,

а след това довършват останалото.

Така че виждаме това леко отклонение

в колоните,

но го виждаме не само вертикално,

но и хоризонтално.

Предполагаме, че основата на храма, стилобатът, е плосък,

но той не е.

Дъждовната вода се оттичала от него,

защото ръбовете са по-ниско от центъра.

Но само малко.

По дължината на храма центърът се издига на 10 см по-високо.

По широчината - от западната и източната страна -

центърът си издига с 6 см.

Но се случва така, че линиите се изправят.

Очите ни по естествен начин виждат как правите се издигат по ъглите.

Така че ни изглежда, че всичко е идеално плоско.

Колоните са леко наклонени навътре.

И дори очакваме, че колоните са на равно разстояние една от друга,

но всъщност тези от края са малко по-близо една до друга

от останалите, които са в центъра.

Специалистите по история на архитектурата

имат хипотезата, че причината за това е,

че колоните в края са останали сираци.

Нямат нищо след себе си.

Затова изглеждат по-малко съществени.

Така че ако направим тази колона

малко по-близо до предишната,

ще има дори някакво чувство за плътност.

Това, че колоните в края са симетрично разположени,

създава проблеми за конструкцията над тях.

Едно от правилата на дорийския ордер е,

че трябва да има триглиф точно над центъра на колоната

и между всяка колона.

Но също така трябвало триглифите да са на самия край,

така че един триглиф да се среща с друг в ъгъла на сградата.

Така че ако колоните се построят по-близо една до друга,

този проблем се решава.

Така се избягва разширяването на метопа.

Но понеже колоните се разполагат по-близо,

възниква обратният проблем.

Така метопите в края на сградата са твърде тънки.

Фидий решава, заедно с Иктиний и Каликрат,

архитектите,

да създаде скулптурирани метопи,

които са най-широки в центъра,

почти като разстоянието между колоните,

а самите метопи постепенно стават тесни

с приближаването на краищата,

така че разликата няма как да бъде уловена без измерване.

И цялостните пропорции на сградата

могат да бъдат изразени математически

като х = 2y + 1

По предната част виждаме 8 колони,

а отстрани - по 17 колони.

Тази пропорция управлява и разстоянието между колоните,

а също и връзката на това разстояние към диаметъра на колоната.

Математиката е навсякъде.

Ако погледнем план на сградата,

ще видим външната колонада от всички 4 страни.

От източния и западния край

тя е двойна колонада.

А по дългата страна -

отвътре на колоните

имаме солидна каменна зидария.

Входовете са на запад и на изток.

В западната част има малко помещение,

а източното помещение е голямо

и там се съхранява монументалната статуя на Атина.

Интересното е, че системата за изграждане на свода,

под който ще бъде поставена статуята,

висока почти 12 м, е уникална.

Имаме п-образна вътрешна колонада на два етажа.

Те са били дорийски и са заобикаляли богинята.

Скулптурите сега ги няма.

Сградата също е почти изцяло изгубена.

Ето ни тук пред една от големите трагедии в западната архитектура.

Тази сграда оцелява до 17. век -

намира се в много добро състояние 2 000 години,

а се превръща в руини именно през съвременната епоха.

Първо е древногръцки храм за Атина, както знаем,

после става гръцка православна църква,

а след това католическа църква,

а след това - джамия.

По време на войната между Османската империя,

които в онзи момент владеят Гърция,

и Венеция венецианците нападат Партенона.

Османците използват Партенона като склад за муниции,

така че целият барут експлодира отвътре

като това разрушава сградата.

И тогава, за да стане загубата още по-тежка,

през 18. век лорд Елджън получава разрешение от турците

да събере скулптурите,

които вече са паднали,

и да ги занесе в Англия.

И сега статуите на Фидий се намират в Лондон.

Гърция съвсем наскоро построява музей точно под Акропола

с намерението да съхранява тези скулптури,

ако англичаните някога им ги върнат.

Някои спорят, че Елджън спасява скулптурите,

които иначе щели да пострадат дори повече,

но е неясно какво ще стане в бъдеще.

Според една теория

сградата е финансирана от съкровището на Делийската лига,

така че имаме много дълга история на оспорвана собственост.

И докато седим тук нависоко в Акропола,

с гледка към Егейско море и островите,

и планините в това хубаво време,

не мога да не си представя

как стоя вътре в Партенона,

насред колоните,

нещо, което не можем да направим днес.

Мястото претърпява сериозни реставрации.

Има кранове, скелета, за да се предоврати по-нататъшно разрушаване.

Но ако можехме да застанем там,

какво ли щеше да е чувството?

Този прекрасен баланс между теоретично и физическо,

гърците мислели за математиката,

както го разбираме ние, по един превъзходен начин.

И ето го тук, в нашия свят.

Има нещо в Партенона,

което е както дар за Атина,

за да защитава тя града,

така и паметник на човека,

на атиняните,

на тяхната брилянтност.

И предполагам, в този ред на мисли, и на човешкия дух като цяло.

.