< Return to Video

Какво не знаем за мюсюлманските деца в Европа?

  • 0:01 - 0:05
    Когато бях дете,
    знаех, че притежавам супер сили.
  • 0:07 - 0:08
    Точно така.
  • 0:08 - 0:09
    (смях)
  • 0:09 - 0:13
    Мислех, че съм абсолютно невероятна,
    защото мога да разбера
  • 0:13 - 0:15
    и да си обясня чувствата
    на мургавите хора,
  • 0:15 - 0:19
    като на моя дядо,
    един консервативен мюсюлманин.
  • 0:19 - 0:24
    Също така, че мога да разбера майка ми от
    Афганистан и баща ми от Пакистан,
  • 0:24 - 0:28
    които не са толкова религиозни,
    но лежерни и доста либерални.
  • 0:28 - 0:30
    И, разбира се, че мога да разбера
  • 0:30 - 0:33
    и да си обясня чувствата на белите хора.
  • 0:33 - 0:34
    Белите норвежци в страна ми.
  • 0:35 - 0:38
    Знаете, бели, мургави, без значение -
  • 0:38 - 0:40
    Обичах ги всички.
  • 0:40 - 0:41
    Разбирах ги всички,
  • 0:41 - 0:44
    дори и те не винаги да се разбираха
    едни други;
  • 0:44 - 0:45
    те всички бяха моите хора.
  • 0:46 - 0:49
    Баща ми, обаче,
    винаги беше много притеснен.
  • 0:49 - 0:52
    Той продължаваше да казва,
    че дори и с най-доброто образование,
  • 0:52 - 0:55
    аз няма да получа справедливо отношение.
  • 0:55 - 0:59
    Според него, аз все пак ще се сблъскам
    с дискриминацията.
  • 0:59 - 1:01
    И че единственият начин
    да бъдеш приет от белите хора,
  • 1:01 - 1:04
    е да станеш известен.
  • 1:04 - 1:08
    Сега си представете, че е водил този
    разговор с мен, когато бях на седем.
  • 1:08 - 1:11
    Така че, докато съм била на седем,
    е казал,
  • 1:11 - 1:15
    "Виж, значи ти трябва спорт или музика".
  • 1:15 - 1:19
    Той не знаеше нищо за спорта -
    да бъде благословен - така че беше музика.
  • 1:19 - 1:24
    И така, когато бях на седем, събра
    всичките ми играчки, всичките ми кукли,
  • 1:24 - 1:25
    и ги изхвърли.
  • 1:26 - 1:30
    В замяна ми даде отвратителна
    малка клавиатура Касио и...
  • 1:30 - 1:31
    (смях)
  • 1:31 - 1:33
    О, да. И уроци по пеене.
  • 1:33 - 1:38
    И ме принуди, общо взето,
    да се упражнявам всеки ден часове наред.
  • 1:38 - 1:42
    Също така, много бързо трябваше
    да ме представи на все по-голяма публика,
  • 1:42 - 1:46
    и странно, но станах почти
    един вид дете символ
  • 1:46 - 1:48
    на норвежкия мултикултурализъм.
  • 1:49 - 1:50
    Чувствах се много горда, разбира се.
  • 1:51 - 1:54
    Защото дори и вестниците в този момент
  • 1:54 - 1:56
    започнаха да пишат хубави неща
    за мургавите хора,
  • 1:56 - 2:00
    и така аз можех да почувствам,
    че моята могъща сила се разраства.
  • 2:01 - 2:04
    И така, когато бях на 12 години
    и вървях от училище към вкъщи,
  • 2:04 - 2:05
    малко се отклоних,
  • 2:05 - 2:09
    защото исках да си купя любимите
    ми бонбони, наречени "соленки крачета".
  • 2:09 - 2:11
    Знам, че звучи ужасно,
  • 2:12 - 2:13
    но ги обожавам.
  • 2:13 - 2:18
    Те основно са тези малки солени
    парченца женско биле във формата на крака.
  • 2:18 - 2:23
    И сега, когато го казвам на глас,
    осъзнавам колко ужасно звучи,
  • 2:24 - 2:27
    но и така да е, аз ги обожавам.
  • 2:27 - 2:29
    И така на пътя ми към магазина
  • 2:29 - 2:33
    стоеше този възрастен бял мъж на вратата,
    като ми препречваше пътя.
  • 2:33 - 2:39
    Така че се опитах да мина покрай него,
    и когато го направих, той ме спря,
  • 2:39 - 2:41
    вгледа се в мен,
  • 2:42 - 2:44
    изплю се в лицето ми и каза,
  • 2:44 - 2:45
    "Разкарай се от пътя ми
  • 2:45 - 2:49
    малка черна кучко,
    малка пакистанска кучко,
  • 2:49 - 2:51
    върни се там, откъдето си дошла".
  • 2:52 - 2:55
    Бях напълно ужасена.
  • 2:55 - 2:56
    Гледах го.
  • 2:56 - 2:59
    Бях прекалено уплашена,
    за да изтрия плюнката от лицето си,
  • 3:00 - 3:02
    дори когато се смеси със сълзите ми.
  • 3:02 - 3:06
    Спомням си, че се оглеждах наоколо,
    като се надявах, че всеки момент
  • 3:06 - 3:09
    ще дойде някой възрастен
    и ще накара този мъж да спре.
  • 3:09 - 3:14
    Но вместо това, хората минаваха бързо край
    мен и се преструваха, че не ме виждат.
  • 3:14 - 3:18
    Бях много объркана,
    защото си мислех, е добре,
  • 3:19 - 3:22
    "Мойте бели хора, хайде!
    Къде са? Какво става?
  • 3:22 - 3:24
    Как така те не идват да ме спасят?
  • 3:25 - 3:27
    И така, няма нужда да казвам,
    че не си купих бонбоните.
  • 3:27 - 3:29
    Просто изтичах вкъщи
    толкова бързо, колкото можех.
  • 3:30 - 3:32
    Все пак смятах, че нещата
    все още са добре.
  • 3:33 - 3:36
    С течение на времето,
    колкото по-известна ставах,
  • 3:36 - 3:40
    рано или късно ще започна
    да привличам омразата и на мургавите хора.
  • 3:42 - 3:45
    Някои мъже от семейното обкръжение
    смятаха, че това е неприемливо
  • 3:45 - 3:50
    и непочтено за една жена,
    да бъде замесена в музката
  • 3:50 - 3:52
    и да присъства в медиите.
  • 3:53 - 3:59
    Така много бързо започнаха да
    ме нападат на собствените ми концерти.
  • 3:59 - 4:04
    Спомням си един от концертите,
    бях на сцената, обърната към публиката
  • 4:04 - 4:07
    и последното нещо, което видях,
    беше младо мургаво лице,
  • 4:07 - 4:11
    a следващото нещо, което знам е, че
    някакъв вид химикал е хвърлен в очите ми,
  • 4:11 - 4:14
    спомням си, че наистина не можех да
    виждам и очите ми бяха насълзени
  • 4:15 - 4:16
    но, въпреки това,
    продължих да пея
  • 4:17 - 4:22
    Този път мургави мъже ме плюеха в лицето
    по улиците на Осло.
  • 4:22 - 4:26
    Дори един път се опитаха да ме отвлекат.
  • 4:26 - 4:28
    Смъртните заплахи бяха безкрайни.
  • 4:28 - 4:31
    Спомням си, че веднъж ме спря на улицата
    един възрастен брадат мъж
  • 4:31 - 4:33
    и ми каза,
    "Причина да те мразя толкова много
  • 4:33 - 4:35
    е, защото ти накара дъщерите ни да мислят,
  • 4:35 - 4:37
    че могат да правят,
    каквото си искат."
  • 4:39 - 4:41
    Един по-млад мъж ме предупреди
    да пазя гърба си.
  • 4:41 - 4:44
    Той каза, че музиката е неислямска
    и е работа за курви,
  • 4:44 - 4:47
    и ако продължавам така, ще бъда изнасилена
  • 4:47 - 4:52
    и стомахът ми ще бъде нарязан, така че
    да не се роди друга курва, като мен.
  • 4:54 - 4:55
    Отново бях толкова объркана.
  • 4:55 - 4:57
    Не можех да разбера какво се случва.
  • 4:57 - 5:01
    Мургавите ми хора започнаха да се
    отнасят с мен по този начин - как така?
  • 5:02 - 5:05
    Вместо свързване на световете,
    двата свята,
  • 5:05 - 5:08
    имах чувството,
    че падах между двата ми свята.
  • 5:08 - 5:11
    Предполагам, оплюването
    беше моята ахилесова пета.
  • 5:13 - 5:15
    Така по времето,
    когато бях на 17 години,
  • 5:15 - 5:18
    смъртните заплахи нямаха край
    и тормозът беше постоянен.
  • 5:18 - 5:20
    Стана толкова лошо и
    веднъж майка ми седна и каза,
  • 5:20 - 5:24
    "Виж, няма да можем дълго време
    да те защитаваме и да те пазим,
  • 5:24 - 5:26
    така че ще трябва да тръгваш".
  • 5:26 - 5:31
    Така аз си купих еднопосочен билет до
    Лондон, опаковах куфара си и тръгнах.
  • 5:32 - 5:36
    Най-голямата ми мъка в този момент беше,
    че никой не каза нищо.
  • 5:36 - 5:38
    Имах много публични изяви в Норвегия.
  • 5:39 - 5:43
    Моите мургави хора, моите бели хора -
    никой не каза нищо.
  • 5:43 - 5:45
    Никой не каза, "Чакайте, това е грешно.
  • 5:46 - 5:50
    Помогнете на това момиче, защитете
    това момиче, защото тя е една от нас".
  • 5:50 - 5:51
    Никой не го каза.
  • 5:51 - 5:54
    Вместо това, аз се чувствах -
    знаете, на летището,
  • 5:55 - 5:58
    на въртележката за багаж имате
    тези различни куфари,
  • 5:58 - 5:59
    които обикалят наоколо
  • 5:59 - 6:02
    и винаги има един куфар,
    който остава в края,
  • 6:02 - 6:05
    този, който никой не иска,
    този, който никой не идва да вземе.
  • 6:05 - 6:06
    Така се чувствах.
  • 6:07 - 6:10
    Никога не съм се чувствала толкова
    самотна. Толкова изгубена.
  • 6:12 - 6:16
    Така след пристиганeто ми в Лондон, накрая,
    възобнових музикалната си кариера.
  • 6:17 - 6:20
    Различно място, но, за съжаление,
    същата стара история.
  • 6:21 - 6:24
    Спомням си едно съобщение до мен,
    в което се казва, че ще ме убият
  • 6:24 - 6:28
    и реки от кръв ще текат,
  • 6:28 - 6:31
    и че ще ме изнасилят много пъти
    преди да умра.
  • 6:31 - 6:33
    До този момент,
    трябва да кажа
  • 6:33 - 6:35
    бях свикнала на съобщения, като това,
  • 6:35 - 6:39
    но различното беше, че
    започнаха да заплашват семейството ми.
  • 6:41 - 6:46
    Така още веднъж опаковах куфара си,
    оставих музиката и се преместих в САЩ.
  • 6:47 - 6:48
    Беше ми достатъчно.
  • 6:48 - 6:50
    Вече не исках да имам нищо общо с това.
  • 6:50 - 6:53
    И със сигурност няма да
    бъда убита за нещо,
  • 6:53 - 6:56
    което дори не беше моя мечта -
    беше избор на баща ми.
  • 6:58 - 7:01
    Така аз някак се изгубих.
  • 7:01 - 7:03
    Някак се сринах.
  • 7:03 - 7:05
    Но реших, че това, което искам
    да направя,
  • 7:05 - 7:09
    е да прекарам следващите, няма
    значение колко, години от живота си,
  • 7:09 - 7:10
    като подкрепям младите хора
  • 7:10 - 7:13
    и се опитвам да бъда с тях
    по някакъв малък начин,
  • 7:13 - 7:15
    какъвто и да е този начин.
  • 7:15 - 7:18
    Започнах доброволчество в
    различни организации,
  • 7:18 - 7:23
    които работят с млади мюсюлмани в Европа.
  • 7:24 - 7:27
    И, за моя изненада, това, което открих е,
  • 7:27 - 7:32
    че толкова много от тези хора страдат
    и се борят.
  • 7:32 - 7:36
    Те са изправени пред толкова много
    проблеми с техните семейства и общности,
  • 7:36 - 7:40
    които като че ли се притесняват
    повече за собствената си чест и репутация,
  • 7:40 - 7:42
    отколкото за щастието и
    живота на собствените си деца.
  • 7:44 - 7:48
    Започнах да се чувствам, все едно че не
    бях толкова сама, толкова странна.
  • 7:48 - 7:51
    Може би така са голяма част от хората ми.
  • 7:51 - 7:53
    Работата е там, че повечето хора
    не разбират,
  • 7:54 - 7:58
    че има толкова мното от нас,
    като се разрастваме в Европа,
  • 7:58 - 8:00
    които не са свободни да бъдат себе си.
  • 8:00 - 8:02
    Не ни е позволено да бъдем това,
    което сме.
  • 8:03 - 8:07
    Не сме свободни да се оженим
  • 8:07 - 8:10
    или да сме във връзка с хора,
    които ние избираме.
  • 8:10 - 8:12
    Дори не можем да
    избираме професия.
  • 8:12 - 8:16
    Това е норма на мюсюлманските
    общности в сърцето на Европа.
  • 8:16 - 8:19
    Дори и в най-свободните общества в света,
    ние не сме свободни.
  • 8:20 - 8:24
    Нашите животи, нашите мечти,
    нашето бъдеще не принадлежат на нас,
  • 8:24 - 8:27
    те принадлежат на родителите ни
    и на тяхната общност.
  • 8:27 - 8:30
    Открих безкрайни истории на млади хора,
  • 8:31 - 8:34
    които са загубени за всички ни,
  • 8:34 - 8:36
    които са невидими за всички ни,
  • 8:36 - 8:38
    но, които страдат, и страдат сами.
  • 8:40 - 8:44
    Погубваме децата си в принудителни
    бракове, в чест на насилие и злоупотреба.
  • 8:45 - 8:49
    В крайна сметка, след няколко години
    работа с тези млади хора, аз осъзнах,
  • 8:49 - 8:51
    че няма да мога да продължа да бягам.
  • 8:51 - 8:56
    Не мога да прекарам остатъка от
    живота си в страх и криене
  • 8:56 - 8:58
    и че всъщност трябва да направя нещо.
  • 9:00 - 9:03
    Осъзнах, че моето мълчание,
    нашето мълчание,
  • 9:03 - 9:05
    позволява тези злоупотреби да продължат.
  • 9:06 - 9:10
    Затова реших, че искам да използвам
    могъщата си сила от детството,
  • 9:11 - 9:15
    като се опитам да накарам хората от двете
    страни на тези въпроси да разберат
  • 9:15 - 9:20
    какво е да си млад човек заседнал
    между семейството и страна си.
  • 9:21 - 9:24
    Така започнах да правя филми и
    започнах да разказвам тези истории.
  • 9:25 - 9:29
    И, също така, исках хората да
    разберат смъртоносните последици от нас,
  • 9:29 - 9:31
    ако не приемат на сериозно тези проблеми.
  • 9:32 - 9:34
    Така първият филм, който
    направих, беше за Банас.
  • 9:35 - 9:39
    Тя беше на 17 години,
    кюрдско момиче в Лондон.
  • 9:40 - 9:42
    Беше покорна и правеше,
    каквото искат родителите й.
  • 9:43 - 9:45
    Опитваше се да прави всичко правилно.
  • 9:45 - 9:48
    Омъжи се за някакъв мъж,
    който родителите й избраха,
  • 9:48 - 9:51
    въпреки че той я биеше и
    насилваше постояннно.
  • 9:52 - 9:55
    Когато се опита да отиде при
    семейството си за помощ, казаха
  • 9:55 - 9:57
    "Е, трябва да се вънеш и да
    бъдеш по-добра жена"
  • 9:57 - 10:00
    Защото не искаха разведена
    дъщеря в своите ръце
  • 10:00 - 10:03
    защото, естествено, че това би
    опозорило семейството.
  • 10:04 - 10:06
    Беше пребита толкова жестоко,
    че ушите й кървяха,
  • 10:07 - 10:12
    и когато най-накрая го напусна
    и намери един млад мъж, когото тя избра,
  • 10:12 - 10:14
    и се влюби в него,
  • 10:14 - 10:16
    общността и семейството й разбраха
  • 10:16 - 10:18
    и тя изчезна.
  • 10:18 - 10:20
    Три месеца по-късно беше намерена.
  • 10:21 - 10:25
    Беше напъхана в куфар
    и погребана под къщата.
  • 10:28 - 10:32
    Беше удушена и бита до смърт
  • 10:33 - 10:37
    от трима мъже, братовчеди,
    по заповед на баща й и чичо й.
  • 10:38 - 10:40
    В добавка на трагичната история на Банас,
  • 10:40 - 10:46
    е това, че тя е ходила пет пъти до
    полицията в Англия, за да моли за помощ
  • 10:46 - 10:49
    като им е казала, че семейството
    й ще я убие.
  • 10:49 - 10:52
    В полицията не са й повярвали, така
    че нищо не са направили.
  • 10:53 - 10:54
    И проблемът с това е,
  • 10:54 - 10:59
    че не само, че толкова много от
    децата ни са изправени пред тези проблеми
  • 10:59 - 11:02
    в рамките на семействата и общностите им,
  • 11:02 - 11:06
    но те също така срещат неразбиране
  • 11:07 - 11:10
    и апатия в страните, където растат.
  • 11:12 - 11:16
    Когато семействата им ги предадат,
    те поглеждат към останалата час от нас,
  • 11:16 - 11:18
    и когато не ги разбираме,
  • 11:18 - 11:20
    ние ги губим.
  • 11:21 - 11:24
    Така, докато правих този филм,
    няколко души ми казаха,
  • 11:24 - 11:27
    "Е, Дея, ти знаеш, че това
    просто е тяхната култура,
  • 11:27 - 11:29
    това е което тези хора правят с децата си,
  • 11:29 - 11:31
    наистина не можем
    да се намесваме
  • 11:32 - 11:35
    Мога да ви убедя, че да бъдеш
    убит не е моята култура.
  • 11:36 - 11:37
    Знаете ли?
  • 11:38 - 11:39
    И със сигурност хората,
    които приличат на мен,
  • 11:39 - 11:42
    млади жени, които идват от
    среди, като моята,
  • 11:42 - 11:46
    трябва да бъдат предмет на същите
    права, същата защита,
  • 11:46 - 11:49
    както всеки друг в страната ни, защо не?
  • 11:50 - 11:55
    Така за следващия си филм,
    исках да се опитам да разбера
  • 11:55 - 11:58
    защо някои от нашите
    мюсюлмански деца в Европа
  • 11:58 - 12:00
    са привлечени от екстремизъм и насилие.
  • 12:01 - 12:02
    Но що се отнася до това,
  • 12:02 - 12:05
    признавам също, че щях да се
    изправя пред най-големия си страх:
  • 12:07 - 12:09
    мургавите мъже с бради.
  • 12:11 - 12:14
    Същите мъже или подобни,
  • 12:14 - 12:17
    като тези, които ме преследват
    през по-голямата част от живота си.
  • 12:18 - 12:20
    Мъжете, от които съм се страхувала
    през по-голямата част от живота си.
  • 12:20 - 12:23
    Мъжете, които също така,
    дълбоко ненавиждах,
  • 12:23 - 12:25
    от много, много години.
  • 12:25 - 12:29
    Така прекарах следващите две години в
    интервюта с осъдени терористи,
  • 12:29 - 12:32
    джихадисти и бивши екстремисти.
  • 12:32 - 12:35
    Това, което вече знаех,
    това, което вече беше много очевидно,
  • 12:35 - 12:40
    че религията, политиката,
    колониалният товар на Европа,
  • 12:40 - 12:44
    също и западните политически
    неуспехи през последните години,
  • 12:45 - 12:46
    бяха част от картината.
  • 12:47 - 12:50
    Но това, което най-вече ме
    интересуваше да открия, е какви са хората,
  • 12:50 - 12:51
    какви са им личните причини
  • 12:51 - 12:56
    защо някои от нашите младежи
    са податливи на групи, като тези.
  • 12:57 - 13:01
    И това, което наистина ме изненада,
    беше това, че открих наранени хора.
  • 13:04 - 13:06
    Вместо чудовищата, които търсех,
  • 13:06 - 13:08
    които се надявах да намеря -
  • 13:08 - 13:11
    честно казано, защото щеше
    да е много удовлетворяващо -
  • 13:11 - 13:12
    Намерих отчаяни хора.
  • 13:14 - 13:15
    Точно като Банас,
  • 13:15 - 13:18
    Открих, че тези млади мъже
    бяха разкъсани
  • 13:18 - 13:21
    от oпита да преодолеят бездната
  • 13:21 - 13:24
    между семействата им
    и страните, в които са родени.
  • 13:26 - 13:29
    И това, което също научих е,
    че екстремистките, терористичните групи
  • 13:29 - 13:33
    се възпозлзват от тези чувства
    на младежите ни
  • 13:33 - 13:36
    и насочват това - по циничен начин -
    към насилие.
  • 13:36 - 13:38
    "Елате при нас", казват те.
  • 13:38 - 13:41
    "Откажете се от двете страни,
    вашето семейство и вашата страна,
  • 13:41 - 13:43
    защото те ви отхвърлят.
  • 13:43 - 13:46
    За вашето семейство честта им
    е по-важна от вас,
  • 13:46 - 13:47
    а за страната ви,
  • 13:47 - 13:53
    истинските норвежци, британци или французи
    винаги ще са белите и никога вие".
  • 13:54 - 13:57
    Те също така обещават на младежите
    ни неща, за които те жадуват:
  • 13:58 - 14:02
    значимост, героизъм, чувство
    за принадлежност и призвание,
  • 14:02 - 14:04
    общност, която ги обича и ги приема.
  • 14:05 - 14:08
    Те правят слабите да се чувстват силни.
  • 14:08 - 14:13
    Невидимите и мълчаливите
    най-накрая са забелязани и чути.
  • 14:15 - 14:18
    Това е, което правят за младежите ни.
  • 14:18 - 14:22
    Защо тези групи правят това за
    младежите ни, а ние не?
  • 14:23 - 14:24
    Работата е там,
  • 14:24 - 14:28
    че не се опитвам да оправдая
  • 14:28 - 14:31
    или да извиня, каквото и да е насилие.
  • 14:31 - 14:35
    Това, което се опитвам да кажа е,
    че трябва да разберем
  • 14:35 - 14:38
    защо някои от младежите ни
    са привлечени от това.
  • 14:40 - 14:42
    Всъщност, бих искала също да ви покажа -
  • 14:42 - 14:45
    това във филма са детски снимки
    на някои от момчетата.
  • 14:47 - 14:50
    Това, което наистина ме
    порази е, че много от тях -
  • 14:51 - 14:53
    никога не бих си го помислила -
  • 14:53 - 14:56
    имат отсъстващи или злоупотрябващи бащи.
  • 14:57 - 14:59
    И някои от тези млади момчета
  • 14:59 - 15:03
    в крайна сметка намират грижовни
    и състрадателни образи на бащи
  • 15:03 - 15:05
    в тези екстремистки групи.
  • 15:06 - 15:09
    Аз също намерих мъж
    малтретиран от расисти,
  • 15:10 - 15:12
    но е намерил начин да спре
    да се чувства жертва,
  • 15:12 - 15:14
    като се превърне в насилник.
  • 15:14 - 15:19
    Всъщност, за мой ужас аз намерих
    нещо, което разпознах.
  • 15:19 - 15:25
    Намерих същите чувства, които изпитвах,
    като 17-годишна, когато бягах от Норвегия.
  • 15:26 - 15:30
    Същото объркване, същтата тъга,
  • 15:30 - 15:33
    същото чувство, че са те предали
  • 15:35 - 15:36
    и че не принадлежиш на никого.
  • 15:39 - 15:42
    Същото чувство на загуба и
    разкъсване между културите.
  • 15:43 - 15:45
    Като казвам това,
    не избрах разрушението,
  • 15:45 - 15:48
    избрах да взема камерата
    вместо пистолет.
  • 15:48 - 15:51
    И причината да направя това,
    се дължи на моята супер сила.
  • 15:51 - 15:56
    Можех да видя, че разбирането е
    отговорът, а не насилието.
  • 15:56 - 15:58
    Виждаме човешки същества
  • 15:58 - 16:02
    с всичките им добродетели и недостатъци
  • 16:02 - 16:04
    вместо да продължава окарикатуряването:
  • 16:04 - 16:06
    те и ние, злодейте и жертвите.
  • 16:06 - 16:08
    Бих искала също така,
    накрая да се съглася с факта,
  • 16:09 - 16:12
    че моите две култури не
    трябваше да се сблъскват,
  • 16:12 - 16:15
    но в замяна се превърнаха в мястото,
    където намерих моя глас.
  • 16:16 - 16:19
    Спрях да се чувствам, сякаш
    трябваше да избирам страна,
  • 16:19 - 16:21
    но това ми отне много, много години.
  • 16:22 - 16:24
    Има много от младежите ни днес,
  • 16:24 - 16:26
    които се борят със същите въпроси,
  • 16:26 - 16:28
    и се борят сами с това.
  • 16:29 - 16:32
    И това им оставя отворени рани.
  • 16:33 - 16:36
    А за някои, светогледа на
    радикалния ислям
  • 16:36 - 16:39
    става инфекцията, която загноява
    тези отворени рани.
  • 16:41 - 16:44
    Има една африканска поговорка,
    в която се казва,
  • 16:46 - 16:49
    "Ако младите не са приети в селото,
  • 16:49 - 16:52
    те ще го изгорят, просто за да
    почувстват топлината му".
  • 16:53 - 16:55
    Бих искала да попитам -
  • 16:56 - 16:58
    мюсюлманските родители и общности,
  • 16:58 - 17:01
    ще обичате и пазите ли децата си
  • 17:01 - 17:03
    без да ги принуждавате да отговарят
    на очакванията ви?
  • 17:03 - 17:06
    Можете ли да ги изберете вместо честта си?
  • 17:06 - 17:09
    Можете ли да разберете защо
    са толкова ядосани и отчуждени,
  • 17:09 - 17:12
    когато поставяте честта си
    пред тяхното щастие?
  • 17:13 - 17:15
    Можете ли да се опитате да бъдете
    приятели с децата си,
  • 17:15 - 17:17
    така че да могат да ви се доверят
  • 17:17 - 17:19
    и да искат да споделят с вас опита си
  • 17:19 - 17:21
    вместо да се налага да го
    търсят някъде другаде?
  • 17:22 - 17:25
    И до младежите ни,
    изкушени от екстремизма,
  • 17:27 - 17:30
    можете ли да признаете, че
    яросттави се подхранва от болката?
  • 17:32 - 17:35
    Ще намерите ли сили да се
    противопоставите на тези цинични старци,
  • 17:35 - 17:38
    които искат да използват кръвта ви
    за тяхна собствена изгода?
  • 17:39 - 17:41
    Можете ли да намерите начин да живеете?
  • 17:42 - 17:44
    Можете ли да разберете,
    че най-сладкото отмъщение,
  • 17:44 - 17:48
    е да живеете щастлив, пълноценен
    и свободен живот?
  • 17:48 - 17:50
    Животът ви зависи от вас самите
    и от никой друг.
  • 17:51 - 17:54
    Защо искате да станете просто
    поредното мъртво мюсюлманско дете?
  • 17:55 - 17:59
    И за останалата част от нас, кога ще
    започнем да слушаме младежите ни?
  • 18:01 - 18:02
    Как можем да ги подкрепим
  • 18:02 - 18:06
    в пренасочване на болката им в
    нещо по-конструктивно?
  • 18:07 - 18:08
    Те мислят, че не ги харесваме.
  • 18:08 - 18:11
    Те мислят, че не ни интересува
    какво се случва с тях.
  • 18:11 - 18:13
    Те мислят, че не ги приемаме.
  • 18:13 - 18:16
    Можем ли да намерим начин,
    за да се почувстват различно?
  • 18:17 - 18:20
    Какво ще ни коства да ги видим и да
    им обърнем внимание
  • 18:20 - 18:25
    преди да станат жертви или
    извършители на насилие?
  • 18:25 - 18:29
    Можем ли да се погрижим за тях
    и да ги считаме, като част от нас?
  • 18:29 - 18:34
    И не просто да се възмущаваме, когато
    жертвите на насилие изглеждат като нас?
  • 18:34 - 18:39
    Можем ли да намерим начин да отхвърлим
    омразата и да изцерим разделението между нас?
  • 18:39 - 18:43
    Това, което не можем да си позволим е, да
    се откажем един от друг или от децата си,
  • 18:43 - 18:45
    дори, ако те са се отказали от нас.
  • 18:45 - 18:47
    Ние всички сме заедно в това.
  • 18:47 - 18:53
    В дългосрочен план, яростта и отмъщението
    няма да работят срещу екстремистите.
  • 18:53 - 18:57
    Терористите искат да се свираме
    в къщите си от страх,
  • 18:57 - 18:59
    като затваряме вратите и сърцата си.
  • 18:59 - 19:03
    Искат да открием още рани в общностите ни,
  • 19:03 - 19:07
    така че да могат да ги използват и да
    разнесат инфекцията им по-нашироко.
  • 19:07 - 19:10
    Те искат да станем като тях:
  • 19:10 - 19:12
    крайни, пълни с омраза и жестоки.
  • 19:14 - 19:17
    В деня след атентатите в Париж,
  • 19:17 - 19:20
    един мой приятел изпрати тази
    снимка на дъщеря си.
  • 19:21 - 19:23
    Това са бяло и арабско момиче.
  • 19:23 - 19:24
    Най-добри приятелки са.
  • 19:25 - 19:29
    Тази снимка е ахилесова пета
    на екстремистите.
  • 19:31 - 19:34
    Тези две малки момичета с
    техните могъщи сили
  • 19:34 - 19:36
    показват пътя напред
  • 19:36 - 19:39
    към едно общество, което ние
    трябва да изградим заедно,
  • 19:40 - 19:43
    едно общество, което включва и подкрепя,
  • 19:44 - 19:47
    а не отхвърля децата си.
  • 19:48 - 19:49
    Благодаря за вниманието.
  • 19:49 - 19:56
    (Аплодисменти)
Title:
Какво не знаем за мюсюлманските деца в Европа?
Speaker:
Дея Кан
Description:

Като дъщеря на пакистанец и авганистанка, която израства в Норвегия, Дея Кан знае какво е да бъдеш млад човек, заседнал между общността и страната си. В този силен, емоционален разговор, режисьорката описва отхвърлянето и изолацията на много мюсюлмански деца, които растат на Запад, и смъртоносните последици от неприемането на младежите ни преди екстремистките групи да го направят.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
20:11

Bulgarian subtitles

Revisions