Лесли Хейзълтън: За четенето на Корана

Лесли Хейзълтън седнала един ден да чете Корана. И това, което открила -- като човек, който не е мюсюлман, самоопределяща се като "турист " в ислямската свещена книга -- не е онова, което е очаквала. Със сериозна ерудиция и топло чувство за хумор, Хейзълтън споделя благоволението, съобразителността и мистерията, които открила в този развенчаващ митове разговор от TEDxRainier.

Може би сте чували,

че идеята за рая в Корана

са 72 девици.

И обещавам, че ще се върна към тези девици.

Но всъщност тук, в северозападната част на САЩ,

ние живеем много близо

до истинската представа на Корана за рай,

дефиниран 36 пъти

като "градини напоявани от течащи потоци."

Тъй като живея върху къща-лодка по течението на езерото Юниън (Обедининие),

това има дълбок смисъл за мен.

Но работата е, как така това е новина за повечето хора?

Знам много добронамерени хора, които не са мюсюлмани,

които са започнали да четат Корана, но са се отказали,

объркани от неговата различност.

Историкът Томас Карлайл

смятал Мохамед за един от най-големите герои в света,

но дори и той нарича Корана:

"Най-изморителното четиво, с което някога съм се захващал,

скучна, объркана бъркотия."

(Смях)

Част от проблема, според мен,

е, че ние смятаме, че Корана може да бъде четен,

както четем книга обикновено --

все едно, че можем да се сгушим с него в дъждовен следобед

с купа пуканки наблизо,

все едно, че Господ --

и Корана е изцяло в Божия глас, който говори на Мохамед --

беше просто още един автор на бестселър.

И все пак фактът, че толкова малко хора

всъщност са чели Корана

е причината защо е толкова лесно да се цитира --

т.е., да се цитира неправилно.

Фрази и фрагменти извадени от контекста,

в това, което наричам подчертаната версия,

която е любимата както на мюсюлманските фундаменталисти,

така и на анти-мюсюлманските исламофоби.

Така че тази пролет,

докато се подготвях

да започна да пиша биографията на Мохамед,

осъзнах, че трябва да прочета Корана правилно --

колкото се може по-правилно, искам да кажа.

Арабският ми е сведен

до притежаване на речник,

затова взех четири известни преводи

и реших да ги прочета един до други,

стих-по-стих,

заедно с транслитерация

и оригиналния арабски от седми век.

Аз имах предимство.

Последната ми книга

беше за историята на разделението между шиити и сунити,

и затова работих отблизо с най-ранните ислямски истории,

така че знаех събитията,

на които Корана постоянно се позоваваше,

техния контекст.

Знаех достатъчно, т.е. за да знам,

че ще бъда турист в Корана --

информиран турист,

дори опитен,

но все пак външен човек,

агностична еврейка,

четяща нечия друга свещената книга.

(Смях)

Така че четях бавно.

(Смях)

Бях заделила три седмици за този проект,

и това, според мен се разбира под високомерие.

(Смях)

Защото се оказаха три месеца.

Устоях на изкушението да прескоча до края,

където са по-късите и по-изразено мистичните глави.

Но всеки път, когато си мислех, че започвам

да схващам Корана --

това чувство на "сега го осъзнах" --

ми се изплъзваше още същата нощ.

И се връщах на сутринта,

чудейки се дали не съм се изгубила в чужда земя.

И все пак терена беше много познат.

Коранът заявяваше, че се е появил,

за да поднови посланието на Тора и Евангелията.

Така че една трета от него

повтаря историите на библейски фигури,

като Аврам, Мойсей,

Йосиф, Мария, Исус.

Самият Бог е напълно познат

от раннaта му поява като Яхве --

ревниво настояващ, че няма други богове.

Присъствието на камили, планини,

пустинни кладенци и извори,

ме отнесе обратно към годините, които прекарах,

скитайки се из Синайската пустиня.

И освен това, там беше езика,

ритмичния такт,

напомняйки ми за вечерите, прекарани слушайки старейшини бедуини,

да рецитират стихотворения с часове,

изцяло по памет.

И започнах да осъзнавам,

защо се казва,

че Коранът е наистина Коран,

само на арабски.

Вземете Фаатиха,

седем-стишната начална глава,

която е божията молитва и израелската Шема в исляма, взети заедно.

Това са само 29 думи на арабски,

но между 65 до 72 в превод.

И все пак колкото повече добавяте,

толкова повече сякаш липсва.

Арабският има заклинателна,

почти хипнотична, характерна черта,

която моли да бъде изслушана, вместо прочетена,

почувствана вместо анализирана.

Той иска да бъде скандиран на глас,

да излее музиката си в ушите и върху езика.

Така че Корана на английски език,

е нещо като сянка на себе си,

или както Артър Арбъри нарича своята версия,

"тълкуване."

Но не всичко е изгубено в превода.

Както Корана обещава, търпението се възнаграждава,

и има много изненади --

степен на екологично съзнание например,

и на хора просто като раби на Божието творение,

ненадминати в Библията.

И където Библията са обръща единствено към мъжете,

използвайки второ и трето лице мъжки род,

Корана включва жените --

говорейки, например,

за вярващи мъже и вярващи жени --

почтени мъже и почтени жени.

Или вземете скандалния стих

за убиването на неверниците.

Да, той казва това,

но в много специфичен контекст:

очакваното завоевание

на свещения град Мека,

където биенето било обикновено забранено.

И разрешението идва пълно с уговорки.

Не, вие трябва да убиете неверниците в Мека,

но вие можете, имате право да го сторите,

но само ако гратисния период е приключил,

и само ако няма друга неприятност на мястото,

и само ако се опитат да ви спрат да достигнете до Кааба,

и само ако ви атакуват първи.

И дори тогава -- Бог е милостив,

прошката е върховна --

и така, по същество,

по-добре не го правете.

(Смях)

Това може би беше най-голямата изненада --

колко гъвкав е Корана,

особено в съзнания, които не са

фундаментално непреклонни.

"Някои от тези стихове са категорични по смисъл", се казва:

"а други са двусмислени.

Извратените по душа

ще се стремят към двусмислиците,

опитвайки се да създадат раздори,

като налагат своите собствени тълкувания.

Само Бог знае истинското значение."

Фразата "Бог е изтънчен,"

се появява отново и отново.

И наистина, като цяло Корана е далеч по-изтънчен,

отколкото повечето от нас са били накарани да повярват.

Както, например,

това малко нещо

за девиците и рая.

Старомодния ориентализъм влиза в игра тук.

Думата, която се използва четири пъти

е Хурис,

която се превежда като

тъмнооки девици с издути гърди,

или като руси, надарени девици.

И все пак, това което е в оригиналния арабски

е тази една дума: Хурис.

Няма издути гърди, нито пък големи бюстове на хоризонта.

(Смях)

Това може да е начин, по който да се казва

чисти същества -- като ангели --

или може да е подобно на гръцките думи Курос или Коре,

вечна младост.

Но истината е, че никой не знае,

и това е най-важното.

Тъй като Коранът е съвсем категоричен,

когато казва, че ще бъдете

"ново създание в рая,"

и че ще бъдете "пресъздадени

във форма, непозната за вас,"

което ми се струва далеч по-привлекателна перспектива

от девица.

(Смях)

И числото 72 никога не се появява.

Няма 72 девици

в Корана.

Тази идея се е появила 300 години по-късно,

и повечето ислямски учени я смятат за равностойността

на хора с крила, седящи в облаците,

и дрънкащи на арфи.

Рая е точно обратното.

Той не е девственост,

той е плодовитост,

изобилие,

това са градини, напоени

от течащи потоци.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)