Защо тази картина е толкова шокираща? - Исюлт Гилеспи

Виж целия урок: https://ed.ted.com/lessons/why-is-this-painting-so-shocking-iseult-gillespie

През 1937 г., при една от най-тежките загуби на цивилни жертви през Испанската гражданска война, фашистките сили бомбардират село Герника в Северна Испания. За Пабло Пикасо трагедията предизвика яростен творчески период, по време на който той създава мащабен антивоенен стенопис, озаглавен „Герника“. Как можем да осмислим тази завладяваща творба и какво я прави шедьовър на антивоенното изкуство? Исюлт Гилеспи разследва.

Урок от Исюлт Гилеспи, режисьор Ави Офер.

На 26 април 1937 година,

фашистките сили бомбардират баското
селище Герника в Северна Испания.

Това е едно от най-тежките поражения
през Испанската гражданска война,

водена между демократичната република и
Фашисткия контингент на генерал Франко.

За Пабло Пикасо, трагедията води до
неистов творчески период,

в който той създава
масивен антивоенен стенопис,

подходящо озаглавен "Герника".

Картината е мощно произведение
на историческа документация

и политически протест.

Но докато творческата мотивация на
Пикасо е ясна,

символиката в картината може да е толкова
объркваща и хаотична като самата война.

Как можем да осмислим това
завладяващо произведение,

и какво точно го прави шедьовър на
антивоенното изкуство?

Монументалното платно на картината е
дезориентиращо от самото начало,

нарисувано в абстрактния кубичен стил,
в който Пикасо е пионер.

Кубизмът умишлено набляга на
двуизмерността на платното

като изравнява нарисуваните обекти.

Това позволява на гледащите я множество

и често невъзможни перспективи
на един и същи обект,

техника, считана за шокираща
дори в битовите сцени на Пикасо.

Но в този контекст,

стилът предлага дълбоко въздействаща
гледна точка

на насилие, разруха и жертви.

Множество перспективи само надграждат
представения ужас -

предизвиквайки очите да сноват около
рамката в безполезно търсене за мир.

В далечно ляво, жена държaща
мъртвото си дете, надава писък;

очите ѝ се плъзгат по лицето
във формата на сълзи

и главата ѝ е наведена неестествено назад
като отражение на детската главичка.

Фигура на войник присъства по-долу,

но той няма възможност да защити
жената и детето.

Вместо това, неговото тяло е на парчета,

ръката му стиска разцепен меч
в знак за крайно поражение.

Върхът на мечът му засича крака на жена,
опитвайки се да избяга от опустошението.

Но другият ѝ крак е
захванат на място,

заключено в ъгъла на платното,
дори тя да се протяга, за да помръдне.

Появява се и друга жертва
зад тази наклонена фигура.

Падайки безпомощно, докато
пламъците пълзят около нея,

тя също е уловена в своята
собствена безнадеждна сцена.

Всяка от тези фигури, рамкиращи
картината, са като в ужасяващ капан

и придават на творбата натрапчиво чувство
за клаустрофобия.

Макар да се очаква масивният размер на
платното да опонира на това чувство,

неговият мащаб само подчертава зверствата
почти в реален размер.

Едва възможно облекчение носи лампата,

държана здраво от жена-призрак,
подаваща се от прозореца си.

Но дали лъчът на надеждата от лампата
наистина осветява сцената?

Или назъбената крушка -

предполагаемо представляваща технологиите
на съвременната война -

която осветява хаоса
отдолу?

От приличащите на ковчег
очертания на прозореца ѝ,

ръката ѝ води гледащия
отново към раздора

до може би най-противоречивите
символи сред всички -

две призрачни животни,
уловени в унищожението.

Въплъщава ли крещящият кон заплахата
от военния национализъм на Франко

или острието, минаващо през
тялото му, олицетворява жертва му?

Дали белият бик представлява Испания,

страната на матадорите и обичайна тема на
работите на Пикасо -

или е образ за жестокостта на войната?

В тази сцена на борба, животните повдигат
повече въпроси, отколкото отговори.

И допълнителните скрити елементи
из рамката

предлагат дори още тайни на
внимателните наблюдатели.

На върха на платното виждаме птица,
отчаяна да избяга от касапницата.

И изобилието от животни на показ може
да подскаже за датата на бомбардировката -

пазарен ден, който е изпълнил улиците

със селяни, животни и
други потенциални жертви.

Също както бомбардировката в Герника,

картината на Пикасо е наситена с
унищожение.

Но скрити под този предполагаем хаос,
са внимателно изрисувани сцени и символи,

носещи многостранна атака на картината
срещу фашизма.

Десетилетия след като е нарисувана,

"Герника" запазва силата си да шокира
зрителите и да подбужда дебат,

и често се споменава в антивоенни
събирания по целия свят.

Стотици зрители са запленени от нейната
сурова образност, разтърсваща символика

и сложно политическо послание.

Но дори и без дълбоко разбиране на
сложния ѝ подтекст,

творбата на Пикасо си остава силно
напомняне за истинските жертви на насилие.