Рюбен Марголин: Скулптурирани вълни от дърво и време

Рюбен Марголин е кинетичен скулптор, създаващ красиви творения, които се движат по модел на падащи дъждовни капки и комбинирани вълни. Отделете девет минути и усетете хипнотичното в неговото съзерцателно изкуство -- вдъхновено по равно от математиката и природата.

Обикновено предпочитам да работя в магазина си,

но когато навън завали и пътя се превърне в река,

тогава просто го обожавам.

Ще резбовам дърво и ще пробивам дупки, и ще гледам водата,

и може би ще трябва да се позавъртя и да потърся шайби.

Нямате представа колко време прекарвам така.

Това е "Двойната дъждовна капка".

От всичките ми скулптори, тази е най-приказливата.

Тя събира на едно място интерферентния модел

от две дъждовни капки, паднали близо една до друга.

Вместо уголемяващи се кръгове, те са уголемяващи се шестоъгълници.

Всички скулптори се задвижват чрез механични средства.

Виждате ли как има три върха по жълтата синусоида?

Тук добавям синусоидна вълна с четири върха и я включвам.

Осемстотин двулитрови бутилки от сода --

о, да.

(Смях)

Четиристотин алуминиеви кутии.

Туле е тръстика, произхождаща от Калифорния

и най-доброто в работата с нея е, че мирише толкова вкусно.

Една капка дъжд,

увеличаваща амплитудата.

Спираловидният водовъртеж, следващ греблото на рафтинг пътешествие.

Тук се събират заедно четири различни вълни.

Тук аз ще извадя двойните дължини на вълните

и ще засиля единичната.

Задвижващият механизъм има девет мотора

и около 3 000 макари.

Четиристотин четиридесет и пет струни са триизмерно втъкани.

Пренесено в по-голям мащаб --

всъщност, много по-голям, с много помощ--

14,064 велосипедни светлоотражатели

и 20-дневен монтаж.

"Свързани" е съвместна работа

с хореографа Гидиън Обарзанек.

Струни закрепени към танцьори.

Това са кадри от ранните репетиции,

но завършеният проект е на турне

и всъщност ще бъде в Лос Анжелес след две седмици.

Чифт винтове и 40 дървени ребра.

Очертайте с пръста си тази линия.

Лято, есен, зима, пролет,

обед, здрач, тъмнина, разсъмване.

Виждали ли сте тези облаци в стратосферата,

които са като успоредни ивици в небето?

Знаете ли, че това е непрекъснат облачен лист,

който последователно се потапя и излиза от кондензационния слой?

Какво ако всеки предмет, който изглежда отделен

е просто мястото, където непрекъснатата вълна на този предмет

се промушва в нашия свят?

Земята не е нито плоска, нито кръгла.

Тя е вълниста.

Звучи добре, но се обзалагам, че знаете в себе си, че това не е цялата истина,

и аз ще ви кажа защо.

Имам двегодишна дъщеря, която е най-доброто нещо на света за мен.

И аз просто ще го заявя:

Дъщеря ми не е вълна.

Вие можете да кажете: "Разбира се, Рюбен, ако се върнеш съвсем мъничко назад,

циклите на глад и нахранване,

събуждане и заспиване, смях и плач,

биха оформили модел."

Но аз ще кажа: "Ако бях направил това,

твърде много щеше да се загуби."

Напрежението, създавано между необходимостта да се погледне по-дълбоко

и красотата и непосредствеността на света,

където дори опита да погледнеш по-навътре води до загуба на това, което търсиш,

това напрежение кара скулптурите да се движат.

И за мен пътеката между тези две крайности

приема формата на вълна.

Нека ви покажа още една.

Много ви благодаря. Благодаря.

(Аплодисменти)

Благодаря.

(Аплодисменти)

Джюн Коен: Гледайки всяка една от твоите скулптури,

те пораждат толкова различни образи.

Някои са като вятъра, а някои като вълни,

и понякога изглеждат живи, а понякога приличат на математика.

Има ли нещо конкретно зад всяка една от тях, което те е вдъхновило?

За нещо материално ли мислиш или за нещо осезаемо, когато ги сътворяваш?

Р.М.: Е, някои от тях определено са свързани с конкретно наблюдение--

като буквално две падащи дъждовни капки,

и само да наблюдаваш шарките е толкова изумително.

После само се опитваш да намериш начин как да го използваш това нещо.

Обичам да работя с ръцете си.

Няма нищо по-добро от това да режеш парче дърво

и да се опитваш да го накараш да помръдне.

Дж. К.: Това променя ли се някога?

Мислиш ли, че създаваш едно нещо,

а накрая то да изглежда различно?

Р. М.: Върху "Двойната дъждовна капка" работих девет месеца,

и когато накрая я включих,

аз всъщност не можех да я гледам.

В момента на раздвижването й я мразех.

Беше наистина вътрешна импулсивна реакция, просто исках да я изхвърля.

Но се случи един приятел да е там

и той каза: "Защо просто не почакаш".

И аз зачаках, и на следващия ден я харесвах малко повече,

на следващия ден още повече, сега наистина я обожавам.

Така че, мисля си, вътрешната реакция понякога е малко сбъркана,

и второ, наистина не изглежда така, както очакваш.

Дж. К.: Връзката се развива през времето.

Много ти благодаря. За нас това беше прекрасно преживяване.

Р. М.: Благодаря (Дж. К. Благодаря ти, Рюбен.)

(Аплодисменти)