Детето на Интернет: Историята на Арън Шварц

Съществуват несправедливи закони;
Ще се примирим ли да им се подчиняваме,
или ще положим усилия да ги променим,
и ще им се подчиняваме докато успеем,
или ще положим усилия да ги променим,
и ще им се подчиняваме докато успеем,

Съоснователят на социалната, новинарска и забавна страница "Reddit" е намерен мъртъв.

Той със сигурност беше феномен, въпреки че никога не мислеше за себе си по този начин.

Той изобщо не се вълнуваше

от стартирането на бизнес и печеленето на пари.

Дълбоко чувство на загуба е обзело днес Хайланд Парк, родния град на Арън Шварц

докато обичалите го казват сбогом на една от най-ярките светлини на Интернет.

Активисти за свобода, свободен достъп и информатика оплакват неговата загуба.

"Поразителен интелект", бихте чули от хората, които го познаваха.

Той бе убит от Правителството и MIT предаде всичките си основополагащи принципи.

Те искаха да произведат пример от него. Ясно?

Правителството има ненаситно желание за контрол.

Той беше поставен пред възможността да прекара 35 години в затвора и да заплати 1 милион долара глоба.

Възникват въпроси за прокурорското усърдие, и бих казал дори зловредно поведение

ако се вгледате в тази конкретна материя ще достигнете до някои заключения?

Пораствайки, знаете ли, аз бавно започнах процесът на осъзнаване, че всички неща около мен, които ми бе казано,

че са естествения начин, по който стоят нещата, или начинът по който биха били,

не са естествени изобщо. Имаше неща, които можеха да се променят.

И още по съществено - имаше неща, които бяха ГРЕШНИ и трябваше да се променят.

И от момента, в който осъзнах това, за мен вече нямаше връщане назад.

Добре дошли във времето за четене.

Името на книгата е "Падингтън на панаира"

Той беше роден в Хайланд Парк и израсна там.

Арън произхождаше от семейство на трима братя, всичките изключително будни.

"... Оо, кутията се накланя на страни..."

[Момчета крещят]

Ами, знаете ли, ние всички бяхме не най-добре държащите се деца.

Сещате се, три момчета, постоянно тичащи наоколо, правещи бели...

"Хей, не, не, не!"

-Арън!
-Какво?

Но достигнах до извода, че Арън се научи как да учи на много ранна възраст.

"Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет!"

-Чук, чук!
-Кой е там?

-Арън.
-Арън кой?

-Арън Смешкото.

Той знаеше какво иска и винаги е искал да го направи.

Той винаги постигаше аквото иска.

Любопитството му беше безкрайно.

"Ток има картинка как изглеждат планетите. Всяка планета си има символ.

Символът на Меркурий, символът на Земята, Символът на Марс, символът на Юпитер..."

Един ден той каза на Сюзан, "Каквао е тази безплатна семейна забава в центръра на Хайланд Парк? "

"Безплатно семейна забава в центъра на хайланд Парк"

По това време той беше на три.

Тя каза, "За какво говориш?"

Той отговори, "Виж, така пише тук на хладилника."

"Безплатна семейна забава в центъра на Хайланд Парк"

Тя беше затапена и удивена, че той може да чете.

Нарича се "Моята семейна седянка."

"Вечерта на Седянката е различна от всички други вечери."

Спомням си как веднъж бяхме в библиотеката на Чикагския Университет.

Извадих една книга от рафта, която беше от да речем 1900,

И му я показах с думите "Тук е наистина невероятно място."

Ние всички бяхме любопитни деца, но Арън наистина обичаше да чете и преподава.

"... Сега ще научим азбуката отзад напред."

"Z, Y, X, W, V, U, T..."

Спомням си как той се прибра вкъщи от първия си урок по алгебра

казвайки ми: "Ноа, нека те науча на алгебра!"

а аз му казвам, "какво Е алгебра?"

Той винаги си беше такъв.

"Сега натискате клавиша за клик. Там. Сега стана."

"Сега е в розово."

Когато той беше на две или три годинки Боб го въведе в компютрите.

Токава той просто полудя по тях.

[Бебешка реч]

Ние всички имахме компютри, но Арън наистина се срастна с тях, сля се с интернет.

- Работиш на компютъра?
- Да бе...

"Как така... мамо, защо нищо не работи?"

Той започна да програмира от много ранна възраст.

Помня, че първата програма, която написах с него беше на BASIC

и беше игра с героите от Междузвездни войни.

Той седеше с мен в мазето, където беше компютърът

часове наред програмирайки тази игра

Проблемът, който постоянно имах с него беше, че аз нищо не исках да правя,

докато според него винаги имаше нещо, което трябва да се направи.

Винаги нещо, което програмирането можеше да разреши.

Арън винаги е разбирал програмирането като някаква магия.

Ти можеш да постигнеш неща, които нормалните хора не могат.

Арън направи банкомат, използвайки Макинтош и кутия за карти.

Една година за Хелоуйн аз не знаех как искам да се маскирам.

И той реше, че би било наистина готино акос е маскирам като новия му любим компютър,

който по това време беше оригиналният iMac.

Искам да кажа, че той мразеше да се маскира за Хелоуйн, но обичаше да убеждава другите

да се маскират с нещата, които той искаше да види.

"Водещ е Арън, спрете момчета, хайде де, погледнете в камерата!"

"Спайдърмен гледа в камерата."

Той направи тази страница, наречена "The info," където можеха просто да попъват с информация.

Сигурен съм, че някой там знае всичко за златото, за позлатяването.

Защо не напишат за това на тази страница. И други хора могат да дойдат после,

да прочетат информацията и да я редактират ако я помислят за сгрешена.

Не е много различно от Уикипедия, нали?

И това беше преди да се стартира Уикипедия, и това беше развито от 12 годишно дете.

В тази стая, самичък, ползвайки този мъничък сървър, с осратяла технология.

И отговорът на един от учителите беше,

"Това е ужасна идея. Не можеш да позволиш на хора без ценз да пишат енциклопедия."

Целият смисъл да имаме учени е те да пишат такива книги за нас.

Как изобщо ви е хрумнала толкова ужасна идея?"

Аз и другият ми брат си помислихме, "О, нали знаеш, Уикипедия е готина, но...

ние си имахме такава вкъщи преди около 5 години."

Уебсайтът на Арън theinfo.org печели училищно състезание

организирано от базираната в Кеймбридж фирма за уеб дизайн ArsDigita.

Всички заедно отидохме до Кейбридж, когато той спечели наградата на ArsDigita

и нямахме никаква идея какво точно беше направил Арън.

Беше очевидно, че това беше наистина важна награда.

Съвсем скоро Арън вече беше част от онлайн общества по програмиране,

работейки по оформянето на нов инструмент за интернет.

Идва при мен и ми казва: "Бен виж върху колко страхотно нещо работя."

"Трябва да чуеш за него!"

"Да, какво е това?"

"Това e нещото, наречено RSS"

И той ми обяснява какво представлява RSS.
А аз: "Защо е необходимо това, Арън?"

"Използва ли го някой сайт?
Защо аз бих го използвал?"

Имаше една мейлиг листа за хора, работещи по RSS, и по общо по XML,

и в нея имаше един човек, който се каваше Арън Шварц,
който беше войнствен, но много умен,

и който имаше тонове добри идеи, и

а той дори веднъж не дойде на една от реалните срещи,
и те казаха,

"Хайде, кога ще дойдеш на някоя от реалните ни срещи?"

А той каза: "Ами, нали знаете, не мисля, че мама ще ме пусне. Тъкмо навърших четиринайсет."

И тяхната първа реакция беше: "Ами, този човек, този колега, с който работихме цяла година

е бил на тринайсет години, когато работи с нас и сега е само на четиринайсет."

И втората им реакция беше:

"Исусе, ние наистина искаме да се срещнем с него.
Това е необикновено!"

Той беше част от комитета, който пусна RSS.

С работата си той допринасяше над изграждането на модерния Хипертекст.

Частта, над която той работеше, RSS, беше инструмент, който може да се използва, за да се извлича основното

от написаното в уеб страниците.

Най-често бихте използвали този инструмент за блог.

Може да искате да четете блоговете на 10 или 20 човека.

Използвате техните RSS захранвания, които избират основното от случващото се на останалите страници

за да съставите единен списък от всички неща, които се случват.

Арън беше наистина млад, но той разбираше технологията и видя, че тя беше несъвършена

и търсеше начини за да помогне да я направи по-добра.

И майка му започна да го качва на самолети във Чикаго. А ние го прибирахме след кацането му в Сан Франциско.

Ние го запознахме с интересни хора, с които да води спорове и се чудехме на ужасните му хранителни навици.

Той ядеше само бяла храна, само неща като запарен ориз, но не и пържен ориз, защото той не беше достатъчно бял

и бял хляб и други подобни...

и бихте се изумили от качеството на дебата, произтичащ от това,

което май си беше устата на малко момче,

и бихте си помислили, това момче ще стигне далече ако не умре от скурбут.

Арън, това си ти!

Мисля, че разликата е, че сега не може да се правят бързи компании като дотком-ите.

Не може да направите компания, която просто продава кучешка храна в интернет, или продава кучешка храна през смартфоните.

Но все още се случват много иновации.

Мисля, че ако не съзирате иновацията, вероятно главата ви е зарита в пясъка.

Той се хваща за това като някой супер умник, и заявява:

"Аз съм по-умен от вас, и защото съм по-умен от вас, съм и по-добър от вас,

и мога да ви казвам какво да правите."

Това е нещо като негово продължение, сякаш е някакъв гадняр.

И вие събирате всички тези компютри, и сега вече решавате големи проблеми

като търсене на извънземни и опити за намиране на лекарство за Рака.

За първи път го срещнах във IRC, в Интернет чат за бързи връзки.

Той не пишеше просто код, той намираше хора, които да се вълнуват как да решават проблемите, които срещаше.

Той беше свързочник.

Движението за свободна култура притежаваше много от неговата енергия.

Мисля, че Арън се опитваше да накара светът да заработи. Той се опитваше да го поправи.

Той притежаваше много силна личност, която определено караше другите да се наежват срещу него.

Не беше важно винаги да му е удобно във света

и на светът той не му беше винаги удобен.

Арън беше приет в гимназията и наистина му беше писнало от училище.

Не му харесваше. Не харесваше никой от предметите, които преподаваха. Не харесваше учителите.

Арън наистина знаеше как да получи информация.

Той казваше: "Нямам нужда да ходя при този учител, за да науча геометрия.

Мога просто да прочета книга по геометрия,

и нямам нужда да ходя при този учител, за да уча неговата версия на Американската история,

Аз имам поне три исторически сборника тук, мога просто да ги прочета,

и това не ме интересува. Интересува ме мрежата."

Бях много потиснат от училището. Мислех, че учителите не знаят какво говорят,

И бяха доминиращи и контролиращи, и домашната работа беше някакъв вид преструвка,

и всичко беше сякаш, за да събере учениците всички заедно, и да ги принуди да преливат от пусто в празно.

И знаете ли, аз започнах да чета книги за историята на образованието

и как е била развита тази образователна система,

и дали съществуват алтернативи, и какви са начините хората наистина да научават неща

като опозиция на простото изплюване на предъвкани факти, на които учителите ги учеха,

и това ме накара да поставям под въпрос нещата, след като поставих под въпрос училището, в което бях,

Аз поставих под въпрос обществото, което е съградило училището, аз поставих под въпрос бизнесите, за които училищата обучаваха специалисти,

Поставих под въпрос правителството, стартирало цялата тази структура.

Едно от нещата, по които той беше най-запален беше авторското право, особено в ранните му дни.

Авторските права винаги са били в тежест за издателската индустрия, а също и за читателите,

но не беше прекалена тежест. А просто разумен институт, с който да разполагаме

за да сме сигурни, че на авторите се плаща.

Поколението на Арън обаче се изправяше пред колизията между тази древна система от авторски права

и това изумително ново нещо, което се опитвахме да изградим - Интернет и Мрежата.

Тези неща се противопоставяха и се получаваше един хаос.

Тогава той срещна харвардския професор по право Уорънс Лесиг.

Който по онова време се опитваше да оспори Закона за авторските права пред Върховния съд.

Младият Арън Шварц прелетя до Вашингтон, за да слуша заседанията на Върховния Съд.

Аз съм Арън Шварц и съм дошъл да изслушам Елдрен - да видя разглеждането на делото Елдрен.

Защо долетя до тук от Чикаго, и измина целия този път, за да гледаш делото Елдрен?

Това е по-труден въпрос...

Не знам. Много е вълнуващо да се види Върховния Съд,

особено в толкова важно дело като това.

Лесиг също напредваше с изработката на нови дефиниции на авторските права в Интернет.

Това се наричаше Creative Commons.

Простата идея на Creative Commons е да се предостави на хората - на авторите--

прост начин да обособят своето авторство според свободите, които възнамеряват да носят.

И така, ако авторското право е "Всички права запазени", то моделът сега е нещо като"Някои права запазени".

искам да намеря прост начин да ви обясня:"Ето какво може да правите с моите творения,

дори и да трябва да направите някои неща, за да получите моето разрешение преди да ги ползвате."

И ролята на Арън беше компютърната част.

Като - как да проектираме разрешенията, за да бъдат прости и разбираеми

и изразени по начин, който да може да бъде обработван позле от машините?

И хората казваха: "Защо сте взели това петнайсет годишно момче да пише спецификациите на Creative Commons?

Не мислите ли, че това е голяма грешка?"

А Лари им отговаря: "най-голямата грешка би било да не се вслушаме в това момче."

Той дори не е достатъчно висок, за да се изправи иззад трибуната,

а това беше подвижна трибуна, и това беше неудобно положение,

където следкато той постави екрана, вече никой не можеше да види лицето му.

Когато влезете в нашия уеб сайт, и отидете на "Избери разрешение".

Ви излиза този списък с възможности, където е обяснено какво означават, и изскачат трите прости въпроса:

"искате ли да ви се отдава признание?"

"искате ли да позволите употреба с търговски цели на вашите произведения?"

"искате ли да позволите изменения на вашите произведения?"

Бях затапен, просто напълно поразен, че тези възрастни гледаха на него като на възрастен,

и Арън стоеше там пред цялата зала препълнена с публика, и просто започна да говори

за платвормата, която беше създал за Creative Commons,

И те просто го слушаха...

Аз бях седнал в дъното, мислейки си: той е просто хлапе, защо тези хора го слушат?

Но те го слушаха...

Е, аз не мисля, че го разбирах напълно.

Въпреки, че критиците казваха, че това помага твърде малко артистите да бъдат заплатени за произведенията си,

успехът на Creative Commons беше огромен.

В момента само на уеб сайтът Flickr повече от 200 милиона хора ползват някаква форма на Creative Commons разрешения за ползване.

Той допринесе с техническите си познания, и въпреки това - не възприемаше работата си само като техническа.

Арън често пишеше искрено в личния си блог:

Аз мисля дълбоко за нещата, и бих искал и другите да правят така.

Аз работя за идеите и се уча от хората. не обичам да изключвам хората.

Аз съм перфекционист, но не искам това да застава на пътя на публикуването.

Като изключим образованието и забавлението, не бих си губил времето за неща

които не допринасят светът да стане по-добър.

Опитвам се да съм приятел с всички, но мразя когато не ме взимат на сериозно.

Не пазя лоши спомени, това не е продуктивно, но се уча от моя опит.

искам да направя света по-добро място.

През 2004 Шварц напуска Хайланд Парк и започва да учи в Станфордския Университет.

Той имаше язвен колит, което беше много неприятно, и ние се притеснявахме дали си пие лекарствата.

Приеха го в болница и трябваше да пие един коктейл от хапчета всеки ден.

и едно от тези хапчета беше срероид, който стопираше растежа му.

и го накара да се чувства различен от всички други студенти.

Мисля, че Арън отиде в Станфорд готов за докторат

а се оказа в забавачка за гимназиални натегачи,

които за четири години се очаква да се превърнат в индустриални капиталисти и членове на най-богатата прослойка от населението

и мисля, че просто му писна от това.

През 2005, само след една прекарана в колежа година,

на Шварц е предложено място старт-уп инкубационната фирма Y Combinator, водена от Пол Греъм.

Той дойде и ми каза: "Хей, аз имам идея за един уеб сайт."

И пол Греъм го харесва достатъчно и казва: "Да, разбира се."

И така, Арън напуска училище, настанява се в собствен апартамент...

И това беше апартаментът на Арън, когато той се нанесе тук.

Имам смътни спомени как баща ми ми казваше колко трудно е да си намери апартамент под намем

защото Арън нямаше кредитна карта и беше напуснал училище.

Арън живееше в това, което вече е дневна стая, и някои от плакатите тук са останали от времто, когато Арън живееше тук.

А там е библиотеката - сега има повече книги, но много от тях са на Арън.

Сайтът на Арън за Y Combinator се казваше "infogami", програма за изработка на уебсайтове.

Но infogami се затруднява да привлече юзъри, и Шварц в крайна сметка

слива своята компания с друг проект на Y Combinator, който се нуждае от помощ.

Това беше проект, ръководен от Стив Хъфман и Алексис Оханиан, наречен "Reddit".

И бяхме там, започващи почти от нулата. Без юзъри, без пари, без код.

и израствайки ден по ден в страшно популярен уебсайт.

А в началото нямаше признаци, че ще порасне толкова.

Първо имахме 1000 юзъри, после 10000, после 20000, и още, и още... беше просто невероятно.

Reddit става огромен и наистина се превръща в IT ъгълчето на интернет.

Има много хумор, има много изкуство, и има хора, които просто се залепват към сайта.

и превръщат този сайт в първия сайт, които посещават сутрин, за да прочетат новините.

На някои нива reddit сякаш просто граничи с хаоса.

така че, от една страна това е място, където хората дискутират новините на деня, технологии, политика и проблеми,

и пак има много нападателни материали от вида Не Подходящи за Работното място.

има някои подразделения на reddit, където троловете намират своя дом.

и така reddit се превърна и в нещо като дом на противоречията.

Сякаш той стои на този тънък връх на хаоса.

Reddit привлича вниманието на корпоративния издателски гигант на периодична преса Condé Nast,

който представя оферта да закупи компанията.

Една голяма сума пари, достатъчно голяма, за да изпълни баща ми с въпроси

като например : "Как бих съхранявал толкова пари?"

- Ами много пари...
-Много пари.

Ами вероятно повече от един милион долара, но всъщност не знам колко точно.

- А той на каква възраст е по това време?
- 19, 20.

И това се случваше в неговия апартамент. Те седяха тук на каквото предшестваше тези дивани,

работейки над reddit, и когато продадоха Reddit

организираха огромно парти, и отлетяха за Калифорния още на следващия ден,

и ми оставиха ключовете.

беше смешно, знаете ли, той точно беше продал своя стартов проект, и всички ние го мислехме

за най-богатия наоколо

но той каза: "О, не, аз ще взема тази малка като кутия за обувки стая. Това е всичко, от което имам нужда. "

Беше малко по-голяма от гардероб.

Идеята, че той би харчил парите си за лъскави предмети изглеждаше толкова неправдоподобна.

Той го обяснява така:"харесва ми да живея в апартаменти, и не бих харчил много пари за ново място за живеене. няма да си купя голяма къща,

и ми харесва да нося дънки и тениски,

и не бих нарчил повече пари за дрехи.

Така че наситина не е голяма работа."

Голямата работа според Шварц е колко трафик минава по интернет,

и какво ни направлява вниманието.

В старата система за излъчване, вие сте фундаментално ограничени ог количеството

място във вълните. Бихте могли да излъчвате само десет канала през вълните, при телевизията

и дори с кабелната имахте само 500 канала.

При интернет всеки може да си има канал.
Всеки може да има блог или страница в MySpace.

Всеки има начин да се изразява.

Това, което виждате сега не е въпрос на кой получва достъп до тези вълни,

а е въпрос на кой получва контрол над начините, по които вие се свързвате с хората.

Знаете ли, започвате да виждате властта да се концентрира в сайтове като Google, тези страници като вратари, които ти казват

къде в мрежата искаш да отидеш.

Хората, които ви предоставят източници на новини и информация.

Така че не само някои хора имат право да говорят, сега всеки го има.

И въпросът вече е кой ще бъде чут.

След като той започна работа в Сан Франциско в Condé Nast, той идва в офиса

и те искат да му дадат компютър с всички тези глупости, инсталирани на него

и му казват, че не може да инсталира нищо ново на този компютър.

което за програмистите е ужасно жестоко.

Още от първия ден той се оплакваше от всичко там.

"Сиви стени, сиви бюра, сив шум. От първия ден, когато отидох там, просто не можех да го понасям.

До обяд, вече се бях заключил в една тоалетна и започнах да плача.

Не мога да си представя да остана с разсъдъка си докато някой ми бръмчи в ухото цял ден

Да не говорим и да свърша някаква смислена работа.

Но и никой друг май не вършеше никаква работа тук.

Всичи винаги идваха в нашата стая, за да се разсеят и побъбрят, или да ни поканят да играем

на новата система за видио игри, която Wired тества."

Той наистина имаше различни стремежи, които бяха политически ориентирани,

а Силиконовата долина просто наистина няма такава култура

която да насочва техническата работа съобразно политически цели.

Арън мразеше да работи за корпорация.

Те всички мразят да работят за Condé Nast, но Арън е единственият, който няма да се примири.

И Арън в крайна сметка прави така, че да го уволнят.

Като изобщо не отива на работа, никога.

Казаха, че е било неприятно скъсване. Идвамата Алексис Оханиан и Стив Хъфман

отказаха да бъдат интервюирани за този филм.

Той отхвърли света на бизнеса. Едно от наистина важните неща, които трабва да се запомнят

за избора когато Арън реши да напусне старт-ъп културата е, че той загърбваше и

нещата, които го бяха направили известен и обичан, и имаше риск да предаде феновете си.

Той беше стигнал където се очакваше да стигне, и имаше ума и

дързостта да осъзнае, че беше изкачил цяла планина с гадости,

за да откъсне само една роза и за да открие, че е загубил обонянието си.

и наместо да седне и да настоява, че не е толкова лошо, колкото изглежда,

че все пак е успял да получи розата,

той слезе обратно в подножието на планината, което всъщност е доста готино.

Начинът, по който Арън виждаше нещата е, че програмирането е магия -

с него можеш да постигнеш нещата, които нормалните хора не могат, само защото си способен да програмираш.

Така че ако имахте магични сили, дали бихте ги използвали за добро, или за да си спечелите планини от пари?

Шварц беше вдъхновен от един от предсказателите, когото беше срещнал като дете.

Човекът, който беше изобретил Световната Глобална Мрежа, Тим Бернърс-Лий.

През 1990те, можем да оспорим, че Бернърс-Лий седеше върху

едно от най-доходоносните изобретения на 20ти век,

но вместо да се възползва от изобретяването на Световната глобална мрежа, тоя я предостави безплатно.

Това е единствената причина Световната Глобална Мрежа да съществува днес.

Арън със сигурност е дълбоко повлиян от Тим.

Тим със сигурност е много обещаващ ранен Интернет гений, който по никакъв начин не е осребрен.

Той изобщо не се интересува как да намери начин да спечели милиард долари.

Хората казваха: "Ах, от това ще се спечелят пари "

и така ще има множество малки мрежи,

вместо една голяма,

но една малка мрежа, и всякакви видове мрежи не вършат работа

защото не можеш да следваш линкове от една мрежа към друга.

Трябваше да се привлече критична маса хора - и това беше цялата планета,

така че мрежата щеше да проработи само ако цялата планета може да се качи на борда й.

Дълбоко в себе си аз мисля, че не е достатъчно просто да живеем в света какъвто е днес,

просто да вземем каквото ни е дадено, и нали знаете, да последваме нещата, които възрастните са ни казали да следваме,

и които родителите ви са ви казали да правите, и които обществото ви казва да правите. Мисля, че винаги трябва да се замисляте.

Имам това много научно становище, че всичко което учим е само условно,

че винаги може да бъде отречено или опровергано, или поставено под въпрос, и мисля, че същото важи и за обществото.

След като веднъж осъзнах, че съществуват истински сериозни проблеми - фундаментални проблеми -

за които може да се направи нещо, за да се променят, не виждах начин да го забравя, не виждах начин да не го направя.

Ние просто започнахме да прекарваме много време,

просто като нещо като приятели,

Ние просто си говорехме, с часове, посред нощ.

А наистна тряваше да съм разбрала, че той флиртуваше с мен. Така си мисля, до известна степен.

И аз си мислех, това е ужасна идея, и невъзможна, и затова се преструвах, че не се случва.

Докато бракът ми се разпадаше, и бях заседнала на едно място, без да имам къде да отида,

ние станахме съквартиранти и да доведох и дъщеря си там.

Ние се нанесохме и обзаведохме къщата, и беше наистина спокойно.

От доста време животът ми не беше спокоен, и наистина така беше и с неговия.

Още от самото начало на романтичната ни връзка ние бяхме изключително близки.

Ние просто... бяхме в постоянен контакт.

Но ние и двамата сме наистина трудни за съжителство хора.

При един разговор много в стил Али Макбийл, той ми призна, че си има любима песен и аз го накарах да ми я изсвири.

Това беше "Extraordinary Machine" на Фиона Епъл.

Мисля, че това беше чувството да си в нещо като бойна готовност, което тази песен притежава.

а в нея имаше и нещ като изпълненост с надежда.

♪Бавно ще бъде изкачването пеша, но мен ме бива да се чувствам неудобно, и затова не мога да спра

да се променям ♪

Арън беше по много начини изпълнен с огромен оптимизъм за живота. Дори когато не го чувстваше,

той можеше да бъде страпно оптимистичен за живота.

♪ Необикновена машина ♪

- Какво правиш?
- (Куин) - Flicker вече има видео.

Шварц насочи всичката си енергия в серия от

нови проекти, свързани с достъп до публична информация,

включително отговорния сайт наречен Watchdog.net,

и проект, наречен Отворената Библиотека (The Open Library).

И така проектът Отворена Библиотека е уебсайт, който може да посетите на openlibrary.org,,

и идеята е да бъде огромно wiki, редактируем уебсайт с по една страница за всяка книга.

Така че за всяка книга публикувана някога, ние искаме да имаме страница, която събира

всичката информация от издатели, книгоразпространители, библиотеки, и читатели

в една страница, и после ви предоставя линкове къде можете да я закупите, да я заемете, или да достигнете дигитално копие.

Аз обичам библиотеки. Аз съм такъв вид чоек - който отива в нов град и веднага търси библиотеката.

Това е мечтата за Отворената Библиотека, да се съгради такава уебстраница, където едновременно можеш да прескачаш

от книга на книга, от човек на автор, от тема към идея, да преминаваш през това огромно дърво

на познанието, което е било взето и загубено в големите физически библиотеки, в които търсенето е трудно,

които не са много добре достъпни онлайн. Това е наистина важно, защото книгите са нашето културно наследство.

Книгите са мястото, където хората отиват, за да напишат нещата,

и мисълта, че всичко това е погълнато от една корпорация е страховита.

Как можем да осигурим достъп на обществото до публичния домейн?

Може да изглежда очевидно, че имат обществен достъп до публичния домейн,

но всъщност това не е вярно. А Публичният домейн трябва да е безплатен за всички, но често е заключен.

Често е поставен зад решетки. Това като да имаме национален парк, ограден с бодлива тел,

и бойни кули на взеки ъгъл, за да въпрат някой решил да дойде лично и да се наслади на публичния домейн.

От от нещата, от които Арън наистина се интересуваше беше да се осигури обществен достъп до публичния домейн.

Това е едно от нещата, които го вкараха в толкова големи неприятности.

Аз се опивах да получа достъп до съдебните решения в Съединените щати.

И така открих объркващата система, наречена PACER.

Която отговаря за Обществения достъп до електронните съдебни архиви.

Започнах да търся в Google и така попаднах на Карл Маламуд.

Достъпът до правни материали в Съединените щати е бизнес за десет милиарда долара годишно.

PACER е просто тази невероятна гнус от правителствени услуги. Струва десет цента на страница,

Това е най-безмозъчния код, който някога сте виждали. не може да правите търсения в него. Не може да правите отметки на нищо.

Трябва да имате кредитна карта, а това са публични архиви.

Областните съдилища на САЩ са много важни, там е мястото, където огромната част от нашите съдебни искове стартират.

Гражданско правните дела, патентните дела, всякакви видове дела. Журналисти, студенти, граждани и юристи

всички имат нужда от достъп до PACER, а тя ги въпира на вся крачка.

Хора без доходи не могат да видят закона толкова лесно, както могат хората имащи Златна карта Американ Експрес.

Това е данък за достъп до правосъдие.

Нали знаете, законите са операционната систена на нашата демокрация, и трябва да си платите, за я видите?

Знаете ли, това не е голяма демокрация.

Те печелят около 120 милиона долара със системата PACER,

а цената на цялото нещо не струва дори плиблизително подобна сума. Всъщност дори е незаконно.

Наредба на електронното правителство от 2002 заявява, че съдилищата могат да таксуват само в размера необходим,

да покрият разходите за системата PACER.

И основателят на Public.Resource.Org Маламуд поиска да оспори таксите на PACER.

Той започна проект нарен "Проект за рециклиране на PACER"

къдетов който хората можеха да качват документи, свалени от PACER, за които вече са платили

в безплатна база данни, така че други да могат да ги ползват.

Хората от PACER започнаха да получват голям натиск от Конгреса и от други страни за обществения достъп,

което ги накара да изградят система в 17 библиотеки в цялата страна, където достъпът до PACER вече беше безплатен.

Знаете ли, така се пада по една библиотека на всеки 22 000 квадратни мили, и си мисля, че не беше особено удобно.

Аз окуражих доброволци да се присъединят към така наречената Корпорация Флашка,

и да свалят документи от библиотеките със свободен достъп, и после да ги качват в рециклиращия PACER уебсайт.

Хората занасят една флашка в една от тези библиотеки, и свалят количество документи,

и после ми ги пращат. Искам да кажа, това беше просто шега.

Всъщност, когато се кликнеше на Корпорация Флашка, се появяваше Вълшебникът от Оз,

сещате се, и едни пеещи човечета, появяваше се видеоклип:

♪ Ние представляваме гилдията на близалките...♪

И разбира се, получвам телефонно обаждане от Стив Шулце и Арън, казвайки:

"Боже, ние искаме да се присъединимм към Корпорация Флашка."

Някъде около това време, аз попаднах на Арън на една конференция.

Това е нещо, което наистина трябва да бъде сътрудничество между много различни хора.

И аз се приближих към него и казах:

"Хей, аз мисля върху решението на проблема с PACER."

Шулцер вече беше разработил програма, която можеше автоматично да сваля документи от PACER

през пилотните библиотеки.

Шварц искаше да разгледа.

И аз му показах кода, и не знаех какво ще последва,

но както се получи, през следващите няколко часа от тази конференция,

той се беше свил, приседнал в един ъгъл, подобрявайки моя код, беше привлякъл и свой приятел

който живееше близо до една от тези библиотеки, когото накара да отиде в библиотеката, и да започне да тества подобрения му код.

И в този момент дружинката в съдилищата осъзнаха, че нещо не се случваше съвсем според техния план.

И данните започнаха да пристигат, и пристигат, и пристигат

и скоро там имаше 760 гигабайта с документи от PACER, около 20 милиона страници.

Използвайки информация, извлечена от стартовите библиотеки,

Шварц провеждаше масирано автоматично паралелно сваляне на системата PACER.

Той беше успял да придобие близо 2.7 милиона документи на Федералния съд, почти 20 милиона текстови страници.

И сега, аз ви гарантирам, че 20 милона страници вероятно е надхвърлило очакванията на хората

отговорни за пилотния проект за достъп, но за изненада на бюрократа, това не е незаконно.

Арън и Карл решиха да отидат да разговарят с Ню Йорк Таймс за случилото се.

Те също привлякоха вниманието на ФБР, които започнаха да дебнат къщата на родителите на Шварц в Илинойс.

И получавам туйт от майка ми, с думите: "Обади ми се!"

И аз си мисля, леле, какво по дяволите става тук?

И така, накрая се всързвам с Арън и знаете ли, майка му се стресна:"О, Боже мой, ФБР, ФБР, ФБР!"

И агент от ФБР навлиза с колата си в алеята за паркиране пред дома ми, опитвайки се да види дали Арън си е в стаята.

Спомням си, че си бях вкъщи този ден, и се чудех защо тази кола кара по нашата алея за паркиране,

и просто си кара напред-назад. Това е странно!

Около пет години по-късно, чета дова досие на ФБР, и - о, Боже мой: това е бил агентът на ФБР от моята алея за паркиране.

Той беше ужасен. Беше напълно ужасен.

И стана още по-ужасен, когато агентът на ФБРму се обади по телефона.

И се опита да го замъкне в кафене без адвокат.

Той каза, че се прибрал, легнал на леглото, и сещате се, трепел.

Свалянето на тези документи също разкрило масирани нарушения на личните данни в съдебните документи.

В крайна сметка, съдилищата бяха принудени да променят своите политики като резултат от свалянето.

А ФБР затвори своето разследване без да предяви обвинения.

И към днешна дата, аз бих определил това като забележително,

че който и да е, дори от най-отдалечения мъничък офис на ФБР

ползвайки се от заплата с нашите долари от данъци, разследваше хора

за криминална кражба, на основание, че те бяха направили закона обществено достъпен.

Как можеш да се наречеш човек на закона,

и да мислиш, че може да има нещо погрешно в това

да направиш закона обществено достояние?

Арън беше готов да изложи себе си на риск за каузите, в които вярваше.

Обезпокоен от несправедливото разпределение на благата, Шварц се придвижваше отвъд технологиите, към по-широка проблематика от политически каузи.

Отидох в Конгреса и го поканих да дойде и да се помотае и стажува при нас за извстно време

За да може така да разучи политическия процес.

Той тепърва учеше за новото общество, учеше нов набор умения, учеше се как да хакерства политиката.

Изглежда нелепо, че миньорите са задължени да чукат с чуковете си докато целите им тела прогизнат от пот

изправени пред факта, че ако се осмелят да спрат, не биха били способни да сложат храна на масата си същата вечер,

докато аз успявам да печеля по-големи и по-големи суми пари с всеки измал ден, просто докато си седя пред телевизора.

Но очевидно светът е нелеп.

И така аз съосновах група, наречена "Комитет за кампания за прогресивна промяна",

и това, което се опитваме да правим е, че оптваме да организираме в интернет хората, на които им пука за прогресивната политика

и да придвижим страната в по-прогресивна насока

за да се съберем, да се присъединят към нашата мейлиг листа , да се включат в нашите кампании

и да ни помогнат да изберем прогресивни кандидати в цялата страна.

Групата е отговорна за възпламеняването на усилието на избирателите зад кампанията за избирането на Елизабет Уорън в Сената.

Може да си е мислил, че системата е тъпа, но дойде и каза: "трябва да разуча тази система,

защото тя може да бъде манипулирана като всяка друга социална система."

Но неговата страст към знанието и библиотеките не изостана.

Арън започна да се взира от близо в институциите, които публикуват статии от академични списания.

Благодарение на това, че сте студенти в голям Американски университет, сигурен съм вие имате достъп

до широк набор от научни списания.

Горе долу, всеки голям университет в САЩ заплаща този вид такси за достъп на организации като

JSTOR и Thomson Isi, за да получи достъп до академичните списания, които останалата част от света не може да прочете.

Тези академични списания и статии са есенцията на цялото богатство на човешкото познание онлайн,

и за много от тях е заплатено с пари на данъкоплатците или с правителствени помощи,

но за да ги прочетеш, че сто се налага да заплатиш високи такси на издатели като Reed-Elsevier.

Тези такси са толкова скъпи, че хора, които учат в Индия, вместо в САЩ,

нямат такъв вид достъп. Те са заключени извън достъпа до тези списания.

Те са изгонени от цялото ни научно наследство.

Имам предвид, много от тези научни статии, са още от епохата на Просвещението /18ти век/.

Всеки път, когато някой е написал научен документ, той се сканира, дигитализира, и се поставя в тези колекции.

Това е наследство, достигнало до нас с историята на хора, вършили интересна работа, историята на учените.

Това е наследство, което би трябвало да ни принадлежи като народ, като хора,

но наместо това, то е заключвано и слагано онлайн от банда печалбарски корпорации

оито после опитват да извекат максималните печалби, които могат от него.

И така, учен, на който се плаща от Университета или от народа публикува изследване,

и в най-, най-последната стъпка от този процес, след като цялата работа е свършена,

след като цялото оригинално научно изледване е проведено - обмислянето, лабораторната работа, анализът, след като всичко е готово,

в този последен етап, ученият трябва да предаде своите авторски права на тази компания за мулти-милиарди долари.

И това е отвратително. Това цяла една икономика, построена върху доброволен труд

и тогава издателите сядат отгоре му и обират каймака.

Говоря за измама. Един издател във Великобритания е направил печалба от три милиарда долара миналата година.

Искам да кажа, какъв рекет!

JSTOR е много, много малък играч в тази история

но поради някаква причина, JSTOR е играчът, който Арън реши да конфронтира.

Той беше отишъл на някаква конференция около Свободния достъп и Свободното Публикуване.

и аз не зная кой беше човекът от JSTOR,

но мисля, на тях - в определен момент, Арън им зададе въпроса,

"Колко би струвало да се отвори JSTOR завинаги?"

И те назоваха цифра - мисля, че беше двеста милиона долара.

нещо, което според Арън беше напълно абсурдно.

Работеки за стаж във Харвард, той знаеше, че юзърите на известната със свободния си достъп и бързина мрежа на Масачузеския Институт на Технологиите /MIT/

имаха разрешен достъп до богатствата на JSTOR. Шварц съзря възможност.

Имаш ключ към тези порти,

и с мъничко програмистка магия, можеш да получиш тези научни статии.

На 24 септември 2010,

Шварц регистрира току що закупен лаптоп Ейсър

в мрежата на MIT, под името "Мястото на Гари".

Клиентското име е било регистрирано като "Призрачен лаптоп".

Той не хаква JSTOR в традиционния смисъл на хакване.

Базата данни на JSTOR така е била структурирана,

че е било съвсем елементарно да се сетиш как да свалиш всички статии във JSTOR,

защото са били подредени по номера.

Било е просто стрелка, стрелка... номер на статия 444024, после -25, и -26.

Той написа скрипт на Питон, наречен "продължавай да плячкосваш.пират",

което беше все едно, да продължим да плячкосваме една статия след друга.

На другия ден, Призрачният лаптоп започва да плячкосва статии,

но скоро, Ай Пи адресът на компютъра на Шварц е блокиран. За Шварц това е само камъче на пътя.

Той бързо пререгистрира Ай Пи адреса на компютъра си и продължава да сваля.

Е, JSTOR и MIT предприемат множество стъпки, за да опитат да прекратят това,

когато забелязват, че това се случва,

и когато по-скромните стъпки не успяват,

тогава на определен етап, JSTOR просто отрязва достъпа на MITдо базата данни на JSTOR.

Случва се нещо като игра на котка и мишка

за получване на достъп до базата данни на JSTOR.

Арън в крайна сметка, очевидно е котката, защото той има повече технически способности

от това, което правят хората в базата данни на JSTOR, за да ги защитят.

Оказало се, че има отключено техническо помещение в мазето на една от сградите.

Итой отишъл, и вместо да влиза през WiFi, той слязъл долу и просто включил компютъра си диектно в мрежата

и просто го оставил там с външен хард диск, да сваля тези статии на компютъра.

Без да разбере Шварц, властите намерили лаптопа му.

Те обаче не спрели свалянията.

Вместо което, те инсталирали камера з анаблюдение.

Те намерили компютъра в тази стая в мазеро на сградата на MIT.

Можеха да го изключат от мрежата, Можеха да изчакат да дойде човекът и да кажат,

"Приятел, какво правиш, хайде, престани. Кой си ти изобщо?"

Те можеха да направят много подобни неща, но не го направиха.

Това, което искаха да направят беше да го заснемат, за да съберат доказателства, за да предявят обвинения в съда.

Това е единствената причина, поради която бихте снимали нещо такова.

Първоначално единственият, заснет на лъскавата им камера за наблюдение

е бил човек, ползвал помешението, за да складира бутилки и кенчета.

Но дни по-късно, заснема Шварц.

Шварц сменя хард диска. Той го вади от раницата си,

изскача от кадър за около пет минути,

и после напуска.

И тогава те организираха нещо като полицейска хайка, за да го преследват докато си караше колелото на път от MIT към къщи.

Ченгетата идваха към него от двете посоки на пътя,

или нещо подобно, и започнали да му се нахвърлят.

Той описа, че е бил повален и насилван от полицията.

Той ми каза, че те - към този момент не е ясно, че хората, които го преследват са от полицията.

Той си помислил, че някой се опива да го нападне.

Казва ми, че започнали д аго бият.

Беше дълбоко разтърсващо. Идеята за какъвто и да е вид криминално преследване в нашето семейство

беше толкова чужда и неразбираема, аз изобщо не знаех какво да правя.

Е, те изпълняват заповеди за обиск в къщата на Арън, апартамента му в Кеймбридж, в кабинета му в харвард.

Два дни преди ареста, разследването е стигнало отвъд JSTOR и местната Кейбриджка полиция.

То е било поето от Тайните служби на САЩ/

Тайните служби започват да разследват компютърни измами и измами с кредитни карти през 1984,

но шест седмици след атаките от 11ти септември, тяхната роля се разширава драстично.

/ръкопляскания/

Президентът Буш употреби патриотичния Акт, за да основе мрежа от нещо, което нарекоха "Сили за разследване на електронни престъпления".

Този закон, според мен опитва да отчете новите реалности и опасности, произтичащи от модерния тероризъм.

Според Тайните служби, те най-пвече са ангажирани в дейности с икономическо изражение,

организирани престъпни групи, или използване на схеми с модерни технологии.

Тайните служби прехвърлиха случая на Шварц към офиса на Бостънската Прокуратура.

Имаше един тип в Прокуратурата, който имаше табелка:

"Отговорник на отдел компютърсни престъпления и разследвания"

Не знам какво друго работеше той,

но със сигурност не сте голям Прокурор по компютърни престъпления, ако нямате извършено компютърно престъпление, което да преследвате,

така че той захапа кокала, запази го за себе си, не го разопредели на някой друг в отдела или в цялата прокуратура

и той се казва Стив Хейман.

Прокурор Стивън Хейман изчезна от обществения взор след ареста на Арън Шварц.

но тук мо да бъде видян, в епизод от телевизионното предаване "Американска алчност",

заснето някъде около времето на ареста на Арън.

Той описва своето предишно дело, срещу големия хакер Алберто Гонзалес,

дело, което възнагради Хейман с огромно медийно внимание и похвали.

Гонзалес беше в дъното на замисъла на кражбата на повече от сто милиона номера на кредитни и дебитни карти.

най-голямата подобна измама в историята.

Тук Хейман, описвайки Гонзалес, излага своето виждане за устройството на подбудите на хакера:

Тези хора се водят от повечето неща от които ние се водим,

Те имат его, обичат предизвикателството, и, разбира се, те обичат парите и всичко, което може да се купи с тях.

Един от заподозрените, по случая Гонзалес беше млад хакер на име Джонатан Джеймс.

Мислейки, че престъпленията на Гонзалес могат да му бъдат вменени,

Джеймс извърши самоубийство по време на разследването.

В ранна публикация в пресата, описваща позицията на Правителството по случая на Арън Шварц,

шефът на Хейман, Областният прокурор на Масачузетс, кармен Ортиз, заяви това:

"Кражбата си е кражба, дали използваш компютърни команди или железен лост, и дали радеш документи, данни или долари."

Това не е вярно. Това очевидно не е вярно.

Не казвам, че е безобидно.

и не твърдя, че не би трябвало да криминализираме кражбата на информация,

Но трябва да си много по-нюансиран

в опитите да да определиш кои тчно видове щети са обществено опасни тук.

И така, разликата с железния лост е, че всеки път, когато нахлувам някъде с железен лост,

аз правя щети. Няма съмнения в това.

Но, когато Арън написва скрипт, който казва

сваляй, сваляй, сваляй сто пъти в секунда,

няма очевидни щети за никого.

Ако той прави това с цел да събере архив, за да прави научни изследвания.

Няма никакви щети за никого.

Той не крадеше. Той не продаваше това, което сваляше, нито го даваше на други хора.

Той посочваше проблем, е единственото, което аз бих могъл да кажа.

Арестът съкруши Шварц.

Той просто не искаше да говори за него.

Имам предвид, че той беше много стресиран.

Ако бяхте помислили, че ФБР би могло да дойде на вратата ви във всеки един момент,

всеки път, когато слизате в хола, или до вашата пералня,

и че те биха влезли с взлом във вашия апартамент защото сте оствали вратата отключена,

например... Аз щах да бъда доста стреснат,

И беше очевидно, че арън беше постоянно в мрачно настроение.

Той не би предоставил на никого каквато и да е точна информация за местонахождението си по това време,

защото се страхуваше толкова много, че ФБР щеше да го причака там.

Това беше време на безпрецедентен социален и политически активизъм.

По-късно Списание Тайм щеше да обяви "Протестерът" за своя личност на годината.

Случваше се нещо като развъдник за хакерска активност.

WikiLeaks бяха пуснали цяла съкровищница с дипломатически телеграми,

Манинг вече беше в ареста по онова време,

Не беше известно дали той беше изворът на това изтичане.

Анонимните, които са нещо като ансамбъл на протеста

който има доста хакери в редиците си,

ходеха на доста разнообразни веселби,

ако сравните това с нещото, което той направи

тази история трябваше да бъде оставена на MIT и JSTOR да се оправят с нея,

в нещо като частен, професионален спор.

Това трябваше изобщо да не привлича вниманието на криминалната система.

То просто не беше част от нея.

Преди да бъде привлечен под отговорност, на Шварц беше предложено съдебно споразумение

което включваше три месеца в затвора, прекарано в място с лек режим,

и една година домашен арест,

като за целия период се забранява употребата на компютър.

Итова при условие, че шварц се признае за виновен в углавно престъпление.

Ето къде сме:ние нямаме никакво откритие, никакво доказателство за каквото и да е

Прокурорско обвинение,

и трябва да вземем това тежко решение

когато адвокатът те принуждава да го направиш,

правителството ти предоставя не подлежащо на обсъждане искане,

и ти се заявява, че вероятността да победиш с твърденията си е малка,

така че, независимо дали си виновен или не, по-добре е да приемеш сделката.

Бостън има свой собствен отдел за Компютърни престъпления,

много прокурори, вероятно повече прокурори, отколкото имат нужда.

Така че, знаете, може да си представите всякакви видове дела, които би било наистина трудно да преследвате.

защото имате някакви престъпници в Русия,

или имате някакви хора в корпорация

които ще си наемат адвокати за 500 или за 700 долара на час

да седнат срещу вас, и ето сега ви се пада това дело с това хлапе,

в което ще ви е доста лесно да докажете, че е извършил нещо

и той вече се е проявил като пакостник с ФБР,

така че, защо да не го размажем с всички сили?

Това е добре за вас, прокуроре. Това е добре за Републиката,

защото вие се борите с всички тези видове тероризъм.

Аз бях толкова изплашена.

Бях толкова изплашена, че ми конфискуваха компютъра.

Бях толкова изплашена, че ще отида в затвора заради конфискацията на компютъра ми.

Имах поверителна информация от източници от предишната ми работа на лаптопа ми.

и това е преди всичко, моят приоритет- да предпазвам източниците си.

Бях много изплашена и за какво щеше да се случи с Ада.

Арън ми каза, че му бяха предложили сделка,

И накрая ми каза, че би я приел, ако аз го накарам,

и аз щях да кажа, бях наистина близо да му кажа, "Приеми я."

Той вече имаше - беше си изградил вече, сериозни политически намерения

в промеждутъка от време, между

времето, в което приключи отзи старт ъп живот,

и започна този нов живот, който го доведе до този политически активизъм,

и той просто не вярваше, че може да си продължи живота с призъда за углавно престъпление.

Знаете ли, един ден той ми каза, вървяхме покрай Белия Дом,

и той ми каза "Там не пускат на работа престъпници."

И знаете ли, той наистина искаше това да бъде неговия живот.

Той не беше убил никого. Никого не беше наранил.

Ине беше откраднал пари.

Не беше извършил нищо подобно на углавно престъпление, и...

идва тази идея, че няма никакво основание на него да се залепи етикет "престъпник",

и да му се отнеме правото да гласува в много щати

заради това което той направи. Това е просто ужасяващо.

Той трябваше да бъде наказан с голяма глоба,

или да му бъде забранено да се доближава до MIT занапред.

Но да бъде престъпник? Да лежи в затвора?

Шварц отхвърли споразумението.

Хейман удвои усилията си.

хейман продължи да ни притиска на всички нива.

Дори с физическите доказателства, конфискувани от

хард диска и преносимия диск на компютъра Ейсър на Арън

прокурорите се нуждаеха от доказателство за мотивите, които с аго водили.

Защо Арън Шварц сваляше статии от JSTOR,

и какво точно планираше той да направи с тях?

Претенцията на Правителството беше, че той е планирал да ги публикува.

Ние наистина не знаем дали такова е било истинското му намерение

Защото Арън в миналото си е работил и по проекти, в които е анализирал гигантски сборници със статии

за да научи интересни неща от тях.

Най-доброто доказателство з атях беше, че когато той е бил в Станфорд,

той беше свалил цялата правна база данни на Westlaw.

В проект със студенти по право от Станфорд,

Шварц беше свалил правната база данни на Westlaw.

Той разобличи притеснителни връзки между спонсори на правни изследвания

и изгодни за тях резултати.

Той направи този изумителен анализ на търговски компании

които дават пари на професори по право, които пишеха статии с тълкувания на закони

които после се оказваха в полза на, например Exxon по време на петролния излив,

И така, това се оказа много корумпирана система от спонсорства, знаете, престижните научни изследвания.

Шварц никога не пусна в обръщение документите на Westlaw.

На теория, той можеше да направи същото с базата данни на JSTOR.

И това би било съвсем наред.

Но ако се гласеше да направи конкурентна на JSTOR услуга,

като, ние се готвим да направим наш собствен, знаете

достъп до списанието по право на Харвард, и да таквуваме с пари достъпа до него,

тогава, вече, сега това изглежда като криминално престъпление

защото се опивате да ползвате този материал с търговски цели,

Но би било някаква лудост да си представим, че това е което той е правил.

И така, но сега е средния вариант: ако ако той просто се е опитвал да освободи всичко това за развиващия се свят?

Но в зависимост от какво точно е правил, се проявява много различна картина

на това как законът трябва да го възприеме. Правителството го преследваше

сякаш това беше противоправно деяние с търговски цели,

сякаш беше откраднал цял наръч данни на кредитни карти, сякаш бепе извършил същия вид престъпление.

Аз не знам какво се готвеше да направи с тази база данни,

но чух от един негов приятел, че Арън му казал

че щял да изследва данните за доказателства за корпоративно спонсориране на изследвания за климатичните промени

които са довели до изопачени резултати, и аз напълно вярвам в това.

Беше ми казано само, че Стив иска д аховори с мен.

и помислих, че вероятно това е начин да се измъкна от това,

просто да изляза от ситуацията,

и не исках да изляза със страха да оставя компютъра си конфискува.

Не исках да си тръгна със страха, че трябва да отида в затвора с клеймото "осъждана"

ако се опитаха да ме накарат да разкрия парилите на моя компютър.

Когато дойдоха при мен и ми казаха, "Стив иска да разговаря с теб,"

това ми се стори разумно.

Те предложиха на Нортън писмено предложение, наречено "Царица за един ден".

Това позволяваше на прокурорите да задават въпроси по случая на Арън.

А Нортън печелеше имунитет да не бъде преследвана,

заради информацията, която би разкрила по време на срещата.

Това не ми хареса. Казах на моите адвокати многократно

че не ми харесва... изглеждаше подло, ни ме хареса, аз не исках имунитет.

Аз не се нуждаех от имунитет, не бях направила нищо,

но те бяха наистина, наистина непреклонни, че

бях направила нешо, не искаха да ме пуснат да говоря с прокурора без имунитет.

/Интервюиращ/ Но, за да стане ясно, това е предложението за сделка "Царица за един ден"?

Точно така, писмено предложение.

В което в основни линии вие им предадохте информация в замяна на защита срещу преследване.

- Ами, не беше предаване на информация. То беше - или по-точно така ми се стуваше на мен -

това беше просто провеждане на един разговор, проведох интервю с тях.

- И значи, те ви задават въпроси...
- Да, задават ми въпроси.

- И могат да ви питат за каквото си поискат...
- Точно така.

- и каквото и да получат като отговор
- Аз наистина...

- Те нямат право да ви подведат под отговорност.
- Точно така, и аз многократно се опитах да се измъкна.

Аз многократно, многократно се опитах да се откажа от това писмено споразумение.

Аз бях болна, бях под натиска на адвокатите ми,

Бях объркана. Не се справях добре към онзи момент.

бях депресирана, бях изплашена, и не разбирах ситуацията, в която се намирах.

Нямах никаква представа защо се оказах в тази ситуация.

Не бях направила нищо интересно, повече или по-малко грешно.

Ние бяхме извън себе си.

Арън беше обезумял заради това. Ние бяхме много обезумели заради това.

Адвокатите на Арън бяха много ядосани заради това.

Ние опитахме на накараме Куин да си смени адвокатите.

Аз изобщо не бях свикнала да седя в стая с големи добре подковани мъже,

които постоянно ми повтарят, че лъжа, и че трябва да съм извършила нещо.

Аз им казах, че това нещо, което преследваха

не беше престъпление.

Казах им, че бяха застанали на грешната страна на историята.

Употребих това изречение. казах: "Вие сте на грешната страна на историята."

И те изглеждаха отегчени. Те дори не изглеждаха ядосани Те просто изглеждаха отегчени.

И започна да ми се изяснява, че не водехме същия разговор.

Имам предвид, казах им сума ти неща за, знаете, защо хората биха сваляли научни статии,

и в крайна сметка -- аз не си спомням до къде беше стигнал разговорът --

аз споменах, че той беше написал този пост в блога си "Партизанския манифест за свободен достъп".

Това е "Партизанския манифест за свободен достъп".

който се предполага, че е написан през юли 2008 в Италия.

"Информацията е власт. Но както с всяка власт, има и такива, които я искат само за себе си."

"Цялото световно научно и културно наследство, публикивано през вековете в книги и списания,

все повече бива дигитализирано и заключвано от банда частни корпорации."

"През това време, тези които са заключени навън не стоят със скръстени ръце. "

" Вие сте се промъквали през дупки и сте се катерели през огради,

за да освобождавате заключената от издатели информация и да я споделяте със своите приятели."

Но цялата тази дейност се случва на тъмно, скрита под земята."

"наричана е кражда или пиратство, сякаш споделянето на богатството на познанието е

моралният еквивалент на плячкосването на кораб и убийството на екипажа му."

"Но споделянето не е неморално - то е морално задължение."

"Само хора, заслепени от алчност биха отказали на приятел да си направи копие."

"няма никаква справедливост в спазването на несправедливи закони."

"Време е да излезем на светло, и в духа на великата традиция на гражданското неподчинение,

да декларираме нашето противопоставяне на тази частна кражба на обществена култура/"

Самият Манифест трябва да е бил написан от четири различни човека, и също редактиран от Нортън.

Но само Шварц се беше подписал с името си под него.

Когато това свърши, аз отидох веднага при Арън и му казах, всичко, което успях да си спомня,

И той става много ядосан.

Нещата, които аз направих, не трябваше да го приковат така.

Аз не бях направила нищо грешно, а всичко се прецака.

Но аз никога не...

Още съм ядосана.

Още съм ядосана, че можеш много да се стараеш с тези хора да постъпиш правилно,

а те ще обърнат всичко срещу теб.

И ще те наранят с всичко, с което успеят.

И в този момент, аз съжалявам, че казах каквото казах.

Но моето много по-голямо съжаление е, че вече се бяхме споразумели за всичко това.

Че и двете страни сме окей с това.

Че сме съгласни със системата на правосъдието.

система, опитваща да вкара хората в малки капани, които да могат да съсипят животите ни.

Така че разбира се, аз бих искала да не бях казвала това.

Но съм много, много по-ядосана, че се намирам тук.

Че ние като народ намираме всичко това за окей.

Те използваха всеки метод, за който аз мисля, че можаха да се сетят

за да я накарат да им предостави вредна за Арън информация,

и полезна за обвинението на Арън,

но аз не мисля, че тя разполагаше с информация от позла за правителството.

Минават месеци, докато приятелите и семейството на Арън очакват предявяването на обвинителния акт.

През това време, Шварц се превръщаше в експерт на повикване в поредица посветена на интернет проблематиката.

.... един въпрос към вас: Мислите ли, че интернет е нещо,

което трабва да бъде считано за човешко право, и нещо, което правителството няма право да ви отнема?

Да, определено, Имам предвид, тази идея, че националната сигурност може да бъде извинение да се затвори интернет,

това е същото, което са казвали в Египет и Сирия и във всички тези други страни,

така че, разбира се, вярно е, сайтове като WikiLeaks ще публикуват разни притеснителни материали