WEBVTT

00:00:11.969 --> 00:00:15.580
ИСТОРИЯ НА ТИПОГРАФИЯТА

00:00:15.765 --> 00:00:19.209
Типографията е сила.

00:00:19.317 --> 00:00:23.159
Силата да изразяваме думи и идеи, визуално.

00:00:23.266 --> 00:00:26.893
Тя е безвременна, но винаги се променя. 


00:00:27.063 --> 00:00:28.865
Ето това ще разгледаме.

00:00:28.865 --> 00:00:33.773
Повечето хора са съгласни, че типографията е изобретена от германеца Йохан Гутенберг.

00:00:33.773 --> 00:00:35.673
...И да, той е носил такава шапка.

00:00:35.673 --> 00:00:40.261
Преди Гутенберг да промени радикално света на комуникацията, книгите били ръкописани,

00:00:40.261 --> 00:00:44.849
обикновенно от монаси, което било много времеемко и скъпо.

00:00:44.849 --> 00:00:50.856
Така Гутенберг създава първия изобщо шрифт Blackletter, моделиран по ръкописа на монасите.

00:00:50.856 --> 00:00:54.588
Blackletter има дебели хасти и тънки съединителни греди.

00:00:54.680 --> 00:00:59.029
Това е удобно за ръкопис, но прави печатния текст сбит и сблъскан.

00:00:59.029 --> 00:01:00.013
Нещо трябвало да се промени.

00:01:00.443 --> 00:01:02.089
Влиза Римския шрифт.

00:01:02.212 --> 00:01:07.019
Този конкретен шрифт е Cambria, който сигурно сте виждали в Word.

00:01:07.095 --> 00:01:12.968
Но първият римски шрифт е създаден през 15 век от французина Никола Женсóн.

00:01:12.986 --> 00:01:15.931
Този шрифт е виждате на екрана.

00:01:16.070 --> 00:01:20.986
Женсóн работил предимно във Венеция и бил вдъхновен от буквите на римските сгради.

00:01:20.986 --> 00:01:24.415
Формите на неговите букви били образувани от прави линии и симетрични криви,

00:01:24.508 --> 00:01:29.827
което прави буквите ясни и четливи, в сравнение с наситено черните форми на Blackletter.

00:01:30.027 --> 00:01:36.937
Този четлив нов шрифт пожънал моментален успех и бързо се разпросранил в цяла Европа, на последните вълни на Ренесанса.

00:01:37.060 --> 00:01:44.550
Следващата новост в шрифта след римските букви, били курсивните букви- наклонени и стилизирани версии на римските.

00:01:44.781 --> 00:01:51.882
Създадени са през късния 15 век от Алдус Манутиус от Италия, с цел да се съберат повече букви на страницата и да се спестят пари.

00:01:52.005 --> 00:01:56.054
Сега ползваме курсив сред римските букви за наблягане на съдържанието.

00:01:56.177 --> 00:01:59.790
Алдус Манутиус също създава модерните запетая и точка и запетая.

00:01:59.897 --> 00:02:02.003
Но това е друга история...

00:02:02.203 --> 00:02:10.402
Развитието на шрифта е в застой до 18 век, когато в Англия Уилям Каслон създава шрифт, който задава нов стандарт за четливост.

00:02:10.402 --> 00:02:15.160
Не било нещо радикално, просто това, от което светът се е нуждаел.

00:02:15.433 --> 00:02:18.851
Стилът на шрифтовете на Каслон сега определяме като "стар стил".

00:02:19.082 --> 00:02:24.793
Няколко десетилетия по-късно друг британец Джон Баскервил създава нови вариации шрифт, които наричаме "преходни".

00:02:24.793 --> 00:02:32.422
По-късно французин на име Дидо и италианецът Бодони създават шрифтове, които наричаме модерни.

00:02:32.422 --> 00:02:37.847
Повечето серифни шрифтове попадат в една от тези три категории. Но какво означава всяка категория?

00:02:37.847 --> 00:02:44.439
Шрифтовете от стар стил имат дебели серифи, и малък контраст м/у дебели и тънки греди и овали;

00:02:44.608 --> 00:02:51.688
Преходните шрифтове имат букви с по-тънки серифи и по-голям контраст м/у дебели и тънки греди и овали;

00:02:51.826 --> 00:02:59.106
Модерните шрифтове имат много тънки серифи и екстремен контраст м/у тънки и дебели греди и овали.

00:03:01.398 --> 00:03:14.041
Следва: Уилям Каслон IV- правнук на Уилям Каслон, решава да махне серифите, от които му е писнало, и създава нов шрифт- санссерифен.

00:03:14.149 --> 00:03:17.565
Не става известен веднага, но ще стане голяма работа.

00:03:17.689 --> 00:03:22.535
По време на втората индустриална революция, рекламата поражда нужда от нови шрифтове.

00:03:23.060 --> 00:03:29.610
Буквите стават по-високи, и по-широки. Повечето се ползват в големи размери на постери и билбордове.

00:03:29.779 --> 00:03:36.564
Нещата започнали да стават малко странни, но по щастлива случайност се появява шрифтът Ежиптиен.

00:03:36.635 --> 00:03:40.353
Има много дебели серифи и побикновено се ползва за заглавия.

00:03:40.705 --> 00:03:46.765
Като противопоставяне на сложността на шрифтовете през 19 век, ранният 20 век донася нещо семпло.

00:03:47.863 --> 00:03:51.954
Пол Ренър от Германия създава шрифтът Futura (Футура),

00:03:52.000 --> 00:03:58.220
базиран на прости геометрични форми. Това наричаме геометричен санссериф.

00:03:59.012 --> 00:04:09.736
По същоти време британецът Ерик Гил създава Gill Sans, който е подобен на геометричен санссериф, но с по-леки и естествени овали. Това наричаме "хуманистичен санссериф".

00:04:10.988 --> 00:04:17.728
Следващата важна стъпка в света на санссерифните шрифтове се случва в Швейцария през 1957 г. с появата на Helvetica (Хелветика).

00:04:17.728 --> 00:04:25.668
Има по-семпли овали и е с много различни дебелини. Някои биха казали, че Хелветика е любимия шрифт на света.

00:04:25.668 --> 00:04:29.973
Светът на типографията се промени завинаги след появата на компютъра.

00:04:29.973 --> 00:04:34.980
Минават няколко мъчителни години на груб пикселиран шрифт, който дължим на примитивните екрани.

00:04:34.980 --> 00:04:41.418
Но техниката еволюира, и компютрите позволяват създаването на хиляди красиви шрифтове.

00:04:41.418 --> 00:04:45.023
И този... хм... странен...
[Comic Sans]

00:04:45.023 --> 00:04:50.195
Но сега всеки може да създаде свой собствен уникален шрифт.

00:04:50.195 --> 00:04:54.497
И това е историята на типографията.

00:05:01.282 --> 00:05:06.036
Филм на Бен Барет-Форест