ИСТОРИЯ НА ТИПОГРАФИЯТА

Типографията е сила.

Силата да изразяваме думи и идеи, визуално.

Тя е безвременна, но винаги се променя.

Ето това ще разгледаме.

Повечето хора са съгласни, че типографията е изобретена от германеца Йохан Гутенберг.

...И да, той е носил такава шапка.

Преди Гутенберг да промени радикално света на комуникацията, книгите били ръкописани,

обикновенно от монаси, което било много времеемко и скъпо.

Така Гутенберг създава първия изобщо шрифт Blackletter, моделиран по ръкописа на монасите.

Blackletter има дебели хасти и тънки съединителни греди.

Това е удобно за ръкопис, но прави печатния текст сбит и сблъскан.

Нещо трябвало да се промени.

Влиза Римския шрифт.

Този конкретен шрифт е Cambria, който сигурно сте виждали в Word.

Но първият римски шрифт е създаден през 15 век от французина Никола Женсóн.

Този шрифт е виждате на екрана.

Женсóн работил предимно във Венеция и бил вдъхновен от буквите на римските сгради.

Формите на неговите букви били образувани от прави линии и симетрични криви,

което прави буквите ясни и четливи, в сравнение с наситено черните форми на Blackletter.

Този четлив нов шрифт пожънал моментален успех и бързо се разпросранил в цяла Европа, на последните вълни на Ренесанса.

Следващата новост в шрифта след римските букви, били курсивните букви- наклонени и стилизирани версии на римските.

Създадени са през късния 15 век от Алдус Манутиус от Италия, с цел да се съберат повече букви на страницата и да се спестят пари.

Сега ползваме курсив сред римските букви за наблягане на съдържанието.

Алдус Манутиус също създава модерните запетая и точка и запетая.

Но това е друга история...

Развитието на шрифта е в застой до 18 век, когато в Англия Уилям Каслон създава шрифт, който задава нов стандарт за четливост.

Не било нещо радикално, просто това, от което светът се е нуждаел.

Стилът на шрифтовете на Каслон сега определяме като "стар стил".

Няколко десетилетия по-късно друг британец Джон Баскервил създава нови вариации шрифт, които наричаме "преходни".

По-късно французин на име Дидо и италианецът Бодони създават шрифтове, които наричаме модерни.

Повечето серифни шрифтове попадат в една от тези три категории. Но какво означава всяка категория?

Шрифтовете от стар стил имат дебели серифи, и малък контраст м/у дебели и тънки греди и овали;

Преходните шрифтове имат букви с по-тънки серифи и по-голям контраст м/у дебели и тънки греди и овали;

Модерните шрифтове имат много тънки серифи и екстремен контраст м/у тънки и дебели греди и овали.

Следва: Уилям Каслон IV- правнук на Уилям Каслон, решава да махне серифите, от които му е писнало, и създава нов шрифт- санссерифен.

Не става известен веднага, но ще стане голяма работа.

По време на втората индустриална революция, рекламата поражда нужда от нови шрифтове.

Буквите стават по-високи, и по-широки. Повечето се ползват в големи размери на постери и билбордове.

Нещата започнали да стават малко странни, но по щастлива случайност се появява шрифтът Ежиптиен.

Има много дебели серифи и побикновено се ползва за заглавия.

Като противопоставяне на сложността на шрифтовете през 19 век, ранният 20 век донася нещо семпло.

Пол Ренър от Германия създава шрифтът Futura (Футура),

базиран на прости геометрични форми. Това наричаме геометричен санссериф.

По същоти време британецът Ерик Гил създава Gill Sans, който е подобен на геометричен санссериф, но с по-леки и естествени овали. Това наричаме "хуманистичен санссериф".

Следващата важна стъпка в света на санссерифните шрифтове се случва в Швейцария през 1957 г. с появата на Helvetica (Хелветика).

Има по-семпли овали и е с много различни дебелини. Някои биха казали, че Хелветика е любимия шрифт на света.

Светът на типографията се промени завинаги след появата на компютъра.

Минават няколко мъчителни години на груб пикселиран шрифт, който дължим на примитивните екрани.

Но техниката еволюира, и компютрите позволяват създаването на хиляди красиви шрифтове.

И този... хм... странен...
[Comic Sans]

Но сега всеки може да създаде свой собствен уникален шрифт.

И това е историята на типографията.

Филм на Бен Барет-Форест