1 00:00:11,969 --> 00:00:15,580 ИСТОРИЯ НА ТИПОГРАФИЯТА 2 00:00:15,765 --> 00:00:19,209 Типографията е сила. 3 00:00:19,317 --> 00:00:23,159 Силата да изразяваме думи и идеи, визуално. 4 00:00:23,266 --> 00:00:26,893 Тя е безвременна, но винаги се променя. 5 00:00:27,063 --> 00:00:28,865 Ето това ще разгледаме. 6 00:00:28,865 --> 00:00:33,773 Повечето хора са съгласни, че типографията е изобретена от германеца Йохан Гутенберг. 7 00:00:33,773 --> 00:00:35,673 ...И да, той е носил такава шапка. 8 00:00:35,673 --> 00:00:40,261 Преди Гутенберг да промени радикално света на комуникацията, книгите били ръкописани, 9 00:00:40,261 --> 00:00:44,849 обикновенно от монаси, което било много времеемко и скъпо. 10 00:00:44,849 --> 00:00:50,856 Така Гутенберг създава първия изобщо шрифт Blackletter, моделиран по ръкописа на монасите. 11 00:00:50,856 --> 00:00:54,588 Blackletter има дебели хасти и тънки съединителни греди. 12 00:00:54,680 --> 00:00:59,029 Това е удобно за ръкопис, но прави печатния текст сбит и сблъскан. 13 00:00:59,029 --> 00:01:00,013 Нещо трябвало да се промени. 14 00:01:00,443 --> 00:01:02,089 Влиза Римския шрифт. 15 00:01:02,212 --> 00:01:07,019 Този конкретен шрифт е Cambria, който сигурно сте виждали в Word. 16 00:01:07,095 --> 00:01:12,968 Но първият римски шрифт е създаден през 15 век от французина Никола Женсóн. 17 00:01:12,986 --> 00:01:15,931 Този шрифт е виждате на екрана. 18 00:01:16,070 --> 00:01:20,986 Женсóн работил предимно във Венеция и бил вдъхновен от буквите на римските сгради. 19 00:01:20,986 --> 00:01:24,415 Формите на неговите букви били образувани от прави линии и симетрични криви, 20 00:01:24,508 --> 00:01:29,827 което прави буквите ясни и четливи, в сравнение с наситено черните форми на Blackletter. 21 00:01:30,027 --> 00:01:36,937 Този четлив нов шрифт пожънал моментален успех и бързо се разпросранил в цяла Европа, на последните вълни на Ренесанса. 22 00:01:37,060 --> 00:01:44,550 Следващата новост в шрифта след римските букви, били курсивните букви- наклонени и стилизирани версии на римските. 23 00:01:44,781 --> 00:01:51,882 Създадени са през късния 15 век от Алдус Манутиус от Италия, с цел да се съберат повече букви на страницата и да се спестят пари. 24 00:01:52,005 --> 00:01:56,054 Сега ползваме курсив сред римските букви за наблягане на съдържанието. 25 00:01:56,177 --> 00:01:59,790 Алдус Манутиус също създава модерните запетая и точка и запетая. 26 00:01:59,897 --> 00:02:02,003 Но това е друга история... 27 00:02:02,203 --> 00:02:10,402 Развитието на шрифта е в застой до 18 век, когато в Англия Уилям Каслон създава шрифт, който задава нов стандарт за четливост. 28 00:02:10,402 --> 00:02:15,160 Не било нещо радикално, просто това, от което светът се е нуждаел. 29 00:02:15,433 --> 00:02:18,851 Стилът на шрифтовете на Каслон сега определяме като "стар стил". 30 00:02:19,082 --> 00:02:24,793 Няколко десетилетия по-късно друг британец Джон Баскервил създава нови вариации шрифт, които наричаме "преходни". 31 00:02:24,793 --> 00:02:32,422 По-късно французин на име Дидо и италианецът Бодони създават шрифтове, които наричаме модерни. 32 00:02:32,422 --> 00:02:37,847 Повечето серифни шрифтове попадат в една от тези три категории. Но какво означава всяка категория? 33 00:02:37,847 --> 00:02:44,439 Шрифтовете от стар стил имат дебели серифи, и малък контраст м/у дебели и тънки греди и овали; 34 00:02:44,608 --> 00:02:51,688 Преходните шрифтове имат букви с по-тънки серифи и по-голям контраст м/у дебели и тънки греди и овали; 35 00:02:51,826 --> 00:02:59,106 Модерните шрифтове имат много тънки серифи и екстремен контраст м/у тънки и дебели греди и овали. 36 00:03:01,398 --> 00:03:14,041 Следва: Уилям Каслон IV- правнук на Уилям Каслон, решава да махне серифите, от които му е писнало, и създава нов шрифт- санссерифен. 37 00:03:14,149 --> 00:03:17,565 Не става известен веднага, но ще стане голяма работа. 38 00:03:17,689 --> 00:03:22,535 По време на втората индустриална революция, рекламата поражда нужда от нови шрифтове. 39 00:03:23,060 --> 00:03:29,610 Буквите стават по-високи, и по-широки. Повечето се ползват в големи размери на постери и билбордове. 40 00:03:29,779 --> 00:03:36,564 Нещата започнали да стават малко странни, но по щастлива случайност се появява шрифтът Ежиптиен. 41 00:03:36,635 --> 00:03:40,353 Има много дебели серифи и побикновено се ползва за заглавия. 42 00:03:40,705 --> 00:03:46,765 Като противопоставяне на сложността на шрифтовете през 19 век, ранният 20 век донася нещо семпло. 43 00:03:47,863 --> 00:03:51,954 Пол Ренър от Германия създава шрифтът Futura (Футура), 44 00:03:52,000 --> 00:03:58,220 базиран на прости геометрични форми. Това наричаме геометричен санссериф. 45 00:03:59,012 --> 00:04:09,736 По същоти време британецът Ерик Гил създава Gill Sans, който е подобен на геометричен санссериф, но с по-леки и естествени овали. Това наричаме "хуманистичен санссериф". 46 00:04:10,988 --> 00:04:17,728 Следващата важна стъпка в света на санссерифните шрифтове се случва в Швейцария през 1957 г. с появата на Helvetica (Хелветика). 47 00:04:17,728 --> 00:04:25,668 Има по-семпли овали и е с много различни дебелини. Някои биха казали, че Хелветика е любимия шрифт на света. 48 00:04:25,668 --> 00:04:29,973 Светът на типографията се промени завинаги след появата на компютъра. 49 00:04:29,973 --> 00:04:34,980 Минават няколко мъчителни години на груб пикселиран шрифт, който дължим на примитивните екрани. 50 00:04:34,980 --> 00:04:41,418 Но техниката еволюира, и компютрите позволяват създаването на хиляди красиви шрифтове. 51 00:04:41,418 --> 00:04:45,023 И този... хм... странен... [Comic Sans] 52 00:04:45,023 --> 00:04:50,195 Но сега всеки може да създаде свой собствен уникален шрифт. 53 00:04:50,195 --> 00:04:54,497 И това е историята на типографията. 54 00:05:01,282 --> 00:05:06,036 Филм на Бен Барет-Форест